Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Предсказвза ли Библията настоящата борба за надмощие?

Предсказвза ли Библията настоящата борба за надмощие?

Предсказвза ли Библията настоящата борба за надмощие?

ПОЛИТИЧЕСКАТА борба за надмощие се води вече с хилядолетия наред в света. Когато в края на 60–те и през 70–те години настъпи в международните отношения една привидна „нова атмосфера“ /наречено отслабване на напрежението/, изглеждаше като че ли тази борба отстъпи на заден план и някои дори предположиха, че основния конфликт между запада и изтока отслабна. Обаче както показва развитието на последните събития, тази борба все още не принадлежи към миналото.

Самоуважението на Америка претърпя тежък удар чрез заложническата драма в Иран. Последствието на това бе наново пламване на патриотичното чувство в Съединените Щати. След това дойде избора на Роналд Регън като нов президент на САЩ. Една от основните черти в неговата програма предвижда създаването на противовес в отговор на бързото военно въоръжаване на Съветския Съюз. Още преди да се извършат изборите в САЩ съветския министърпредседател Леонид Брежнев подчерта в един от докладите си следното изказване: „Няма съмнение, че Съединените Щати никога няма да постигнат военно надмощие в света.“

Непосредствено след изборите президент Регън остро отговори с твърдението, че отслабването на напрежението било до сега само „еднопосочна улица“, която Съветския Съюз използвал за „постигането на своите цели“. В по–нататъшните си изказвания той заяви, че ръководителите на Съветския Съюз все още се стремят към „световна революция“ и допълни според съобщението: „Единствения морал, който те признават, е този, който е от полза за тях и това означава, че те си запазват правото да извършват всякакъв вид престъпления, да лъжат и мамят за да постигнат целта си.“ В отговор на това Москва нарече тази остра атака от страна на Регън един „неприличен похват“. Френския вестник „Ле Монд“ писа, че този дуел с думи се води в тона на „студената война“.

Надпреварата във въоръжаването непрестанно продължава

Според проучване от страна на Международния институт за стратегични изследвания Съветския Съюз изразходил до края на 1970–те години 11 до 14 на сто от общия си стопански доход за военни цели. В сравнение с това Съединените Щати изразходили 5 на сто, така че що се отнася до военното въоръжаване Съветския Съюз е по–напред в сравнение със Съединените Щати. Той разполага с повече балистични междуконтинентални ракети /обаче не с повече взирвни глави/, с повече подводни балистични ракети, с повече подводници с атомни или дизелови двигатели, с по–голяма обикновена флота /обаче не с повече самолетоносачи/, както и с повече бойни самолети и танкове. Освен това през декември 1980 година броят на мъжете и жените, принадлежащи към военните сили, стигнал 3.658.000 докато броят на същите в САЩ бил на 2.050.000.

Правителството на Регън възнамерява и се стреми да промени това положение. В първото си послание към американската армия министера на отбраната Каспер Вайнбергер заяви, че неговата мисия „Америка наново да бъде въоръжена“. Съобразно известни преценки Съветския Съюз изразходва годишно 165 милиарда долари за военните си сили. В сравнение с това Съединените Щати заплануваха редовните си годишни военни разходи от 157,9 милиарда в 1981 година до 250 милиарда долари в 1984 година.

Ако се пземе в предвид заявлението, направено от бившия министърпредседател на Съветския Съюз Л. Брежнев, че Съединените Щати никога няма да постигнат военно надмощие, тогава става очевидно, че и СССР също ще трябва да увеличи военните си разходи. Освен това се очаква и от съюзниците на двете световни сили /например от държавите, членове на Североатлантическия пакт — НАТО — и от тези, членове на Варшавския пакт/, да последват този пример. Надпреварването във въоръжаването значи несъмнено ще продължи и то с огромна скорост.

Дефилирането на световните сили

И двете страни, които днес се надпреварват в борбата за надмощие, притежават вече достатъчно оръжия, за да унищожат цялото човечество не един, а повече пъти, човечечство, към което принадлежат и мъже и жени, които са се отдали на Йехова Бог, Всемогъщия. Ето защо няма нищо чудно в това, че в Божието Слово, Библията, се говори за настоящото положение в света и даже се показва изхода от него.

В книгата на Данаил /глава 2 и 7/ символично се представят следващите се по ред световни сили чрез различните части на един голям образ а също така и чрез четири диви зверове. Тук става въпрос за вавилонската, мидо–персийската, гръцката и римската световна сила. От последната произлезе англо–американската световна сила /за по–подробно обяснение на това пророчество виж изданието на „Стражева Кула“ от 1 септ. 1982 г., както и книгата „Наближаващото световно правителство — Божието Царство“ /стр. 91–97/, издадена на различни езици в 1977 год. от д–вото Стражева Кула/.

В Да 11–тата глава на пророчеството на Данаил се описва борбата за световно надмощие между двамата символични „царе“, а именно „царят на севера“ и „царят на юга“. Борбата им за световно надмощие стига върховната си точка във „времето на края“ /Да 11 стих 40/. Кого представят тези „царе“? Какъв ще бъде изходът на техното съперничество? Тези въпроси ще бъдат разгледани в следващата статия.