Усърдие в ‘Делото на Бога’
Усърдие в ‘Делото на Бога’
„Бъдете твърди, непоколебими и по всяко време обилно заети в делото на Господаря“ /1 Кор. 15:58/.
1. Защо би трябвало надеждата за възкресението да е от голямо значение за нас?
НАДЕЖДАТА ЗА възкресението би трябвала да бъде за всички нас едно поощрение, защото всеки човек се среща пряко или непряко в живота си с общия ни враг: смъртта. Когато бизък човек умре, можем да размислим върху прекрасните определени намерения на Йехова, ‘за да НЕ бъдем натържени като другите, които нямат никаква надежда’. Ние твърдо можем да вярваме в това, че мъртвите ще бъдат възкресени, както Исус възкръсна от мъртвите /1 Сол. 4:13, 14/. Освен това имаме подсигуреното очакване, че Йехова ще си спомни за нас по време на възкресението ако умреме преди това, при условие обаче, че запазиме нашата вярност към него съобразно нашето посвещение /Йоан 5:28, 29; 6:40/.
2. Какво би трябвало да бъде нашето становище спрямо живота според Еклисиаст 9:11?
2 Тъй като „последните дни“ бързо наближават края си, много от нас се надяват да преживеят „голямото бедствие“ без някога да умрат /Мат. 24:21; 2 Тим. 3:1/. Обаче дори и за бързият, силният, мъдрият и разумният важат думите: „време и непредвидени случки ги сполетяват всички.“ Ние неочаквано можем да станем жертва на болест, злополука или катастрофа. Колко хубаво е в такъв случай, ако ние сме взели участие в Божията служба със цяло сърце, цяла душа, целия не разум и цялата ни сила! Защото тогава са ни сигурни неговото признание и възкресението. Освен това чрез запазването на нашата вярност, също така сме били благословия и поощрение за тези, които са ни наблюдавали или слушали, така че и на тях да им се помогне да бъдат спасени чрез надеждата за възкресението /Екл. 9:11; Марко 12:30; 1 Тим. 4:15, 16/.
Укрепнати чрез надеждата за възкресението
3. а/Каква би трябвало да бъде нашата цел в живота и защо? б/В каква насока би трябвало надеждата за възкресението да укрепне християни независимо от това, дали те принадлежат към помазаните или към „голямото множество“?
3 Апостол Павел казва: „Ако ние сме се надявали само в този живот на Христос, тогава сме най–жалките от всички хора“. Нашата вяра би била без смислена и нашето проповядване напразно. Обаче нашите очи са здрабо насочени към осигурената цел, живота в новия ред на Йехова — без оглед на това, дали ще я постигнем чрез преживяване на войната в Армагедон или както някои чрез ранно възкресение от мъртвите. Навремето Павел се обърнал към помазани с Божия дух християни и които трябвало да се кръстят в смъртта като Исус в течение на трите и половина години до смъртта му на Голгота. За това той поставил въпроса: „Ако мъртвите изобщо няма да бъдат възкресени, защо се кръщават тогава, за да бъдат такиви?“ Да, надеждата за възкресението укрепвала онези християни и ги правела способни, да издържат многобройни изпитания и може също така да укрепне християни днес, независимо от това, дали те имат небесна надежда, т.е. да стигнат в Божието царство или — както това важи днес за повечето между нас — да имат надеждата за вечен живот на земята, т.е. земните предели на това царство /1 Коринтяни 15:13–19, 29/.
4. Защо трябва да избягваме влиянието на епикурейската философия?
4 Павел продължава с изложението си и казва за дните в неговото време: „И защо сме в опасност всеки час? Всекидневно гледам смъртта в очите. Това братя, аз потвърждавам с похвалата, с която се гордея за вас в Христос Исус, нашия Господар. Ако по човешки начин съм се борил с диви зверове в Ефес, какво добро ми допринася това? Ако мъртвите няма да бъдат възкресени, тогава ‘нека да ядем и да пием, защото утре ще умреме’.“ Докато Павел проповядвал „благата вест“, отнася ща се за възкръсналия Христос, той преживял много опасности и преследвания, при които той изпитал Божията защита и благословия. Ако обаче възкресението би било само лъжа, тогава всичко това би било напразно. В такъв случай Павел и братята му в Коринт били могли да си подредят така приятно живота като епикурейските философи и привържениците им /1 Кор. 15:30–32/.
5. а/Защо трябва възкресението да бъде реалност за нас? б/Какви прекрасни примери в наше време можем да подражаваме, ако си поставим Царството за цел в живота?
5 Обаче възкресението и месиянското царство са реални неща. Те са тясно свързани с вечното определено Божие намерение. По време на апостолите християните биваха утвърдени чрез тази надежда, а и също така и днес те черпят сила от нея. В съвременната история на Свидетелите на Йехова дадоха хиляди християни прекрасен пример като безстрашно гледаха смъртта в очите, защото знаеха, че въз основа на тяхната вярност им предстои сигурно възкресение или за живот в „новото небе“ или на „новата земя“. В концентрационните лагери на католика Хитлер сотици Свидетели на Йехова се обезглавиха, или разстреляха, или умряха от глад, или се прибиха от бой. В по–ново време срещнаха много от тях опасности и преследвания в различни социалистически страни и слабо развити страни и издържаха на всички тези трудности. Те винаги се уповаваха на наближаващото Божие царство. Това царство е целта, която те искаха да достигнат, било чрез преживяването на „голямото бедствие“, или чрез възкресение. Това също така би трябвало да бъде цел за всички нас /Откр. 21:1–4/.
6. Какъв пример от Африка ободрява надзирателите да вършат задълженията си безстрашно?
6 Нека например да обърнем внимание на африканската страна Симбабве, в която много години наред царяха обстоятелства като през гражданска война. В това време на насилия Свидетелите на Йехова се отличиха чрез това, че заеха неутрално становище и непрекъснато проповядваха Божието царство /Йоан 17:16/. Особено трудно бе за пътуващите надзиратели редовно да посещават общините за да ги ободряват. Обаче тези мъже смело и безстрашно продължиха посещенията си. От време на време се случваше те да бъдат арестувани по пътя от една община към друга. Властите ги обвиняваха, че са чужди и дейни като шпиони в тази област и живота им бе в опасност. Един районен надзирател бе убит. Трупът му се остави до колелото му за минаващите. Обаче други районни надзиратели безстрашно продължиха службата си и накрая настъпи мирно време, в което тези опасности престанаха. Нека и ние също така безстрашно да продължим нашата „свята служба“ за Бог, в случай че изпаднеме в подобни положения! /Лука 12:4–7; Рим. 12:1, 2/.
7. Как бяха благословени нашите братя в Ел Салвадор за това, че здраво се придържаха към надеждата си?
7 В Ел Салвадор съществува днес подобно критично положение чрез обстоятелства, приличащи на гражданска война. Тук също Свидетелите на Йехова се държат строго неутрално спрямо силите, които помежду си водят борба. Въпреки това обаче някои от тях загубиха живота си в престрелки. Обаче верни старейшини продължават да служат на християнските общини и на групите, като ги укрепват и ободряват. /Сравни Исаил 32:1, 2/. Някои от тях се отърваха по забележителен начин от смъртта, обаче те са твърдо решени, да продължят обучителната и пастирска дейност дори и при опасност да загубят живота си /1 Пет. 5:1–4/. Общините провеждат събранията преди забраната на излизане. В 1981 година Йехова ги благослови с 22–процентово увеличение на възвестителите. 8.242 възвестители провеждоха до края на служебната година 13.946 библейски изследвания с новозаинтересовани. Как чудно благословява Йехова всички онези, които безстрашно и усилено вървят напред, макар и да са „в опасност всеки час“!
8, 9. а/Какво допуснаха някои в по–богати страни? б/Какво би трябвало да бъде нашето държание и защо?
8 Обаче някои в по–богати и привидно „сигурни“ страни допуснаха да бъдат подведени към един в духовно отношение опасен начин на живот. Те са на мнение, че могат да поддържат до известна степен приятелски връзки със света и като епикурейте да се наслаждават на живота, същевреме но обаче да се намират също така да се каже с един крак в Божията организация. Възможно е да са се поддали чрез неразумно общуване на влиянието на отпаднали, чрез което стойността на привилегията, редовно и усърдно да се взима участие в царствената служба, постепенно намаляла. Колко безразсъдно! На всички тези Павел казва сполучливо: „Не се оставайте да бъдете измамени. Лошо задружие покваря полезни навици.“ Лесно е възможно полезни теократични навици, като посещаването на събранията и службата за Бог, да се заместят с удоволствията на един извратен свят. С това човек постепенно загубва от очите си Божия нов ред и надеждата за възкресението все повече замира. Така се случи по времето на Павел с Именей, Александър и Филет. И за съжаление това се повтаря с някои днес /1 Кор. 15:33; 1 Тим. 1:18–20; 2 Тим. 2:15–19/.
9 Всеки, който в този късен час не подкрепя от все сърце организяцията на Йехова и службата, която тя изпълнява, върши това за собствен срам. Днешната световна система се намира на края на пропастта. Само тогава, ако ние твърдо ‘стоим в благата вест’, като ‘здраво държим на нея’ ще ‘бъдеме спасени. Ние непрестанно трябва да увеличаваме нашето познание за Бог. Павел с право се обръща към всички тези, които са станали немарливи в това отношение и казва: „Събудете се по праведен начин към трезвеност и не вършете грях, защото някои от вас нямат позназие за Бога. Казвам ви го за ваш срам“ /1 Кор. 15:1, 2, 34/.
„Бъдете твърди“
10. а/Какво държание към „възлюбените си братя“ показаха апостол Павел и класата на „верният и разумен роб“ в ново време? б/Защо годишния текст за 1982 година е подходящ в тази насока?
10 Павел завършва своята аргументация в полза на чудесната надежда за възкресението с думи, изказани от все сърце и засягащи сърцето. „Затова, възлюбени мои братя ...“ казва той. Неговото желание бе, духовните му братя да достигнат целта си. Също така „верният и разумен роб“ е извънредно загрижен за духовното благополучие на милиони хора, които се интересуват за наближаващото царство на Йехова. „Робът“ желае всички членове на „голямото множество“ да изпълнят изискванията за живота в земните предели на това царство. Това означава, че те ‘перат дрехите си’ и че трябва да служат на Бог. Тогава те ‘ще излязат ненакърнени от голямото бедствие’ /Мат. 24:45–47; Откр. 7:9, 14/. Как могат да постигнат тази цел? Като усърдно взимат участие в делото на нашия Господар Исус Христос. Това показва Павел в следните думи, които Свидетелите на Йехова избраха за годишен текст за 1982 година:
„Бъдете твърди, непоколебими, и по всяко време обилно заети в делото на Господаря“ /1 Кор. 15:58/.
11. Какво означава, човек да бъде „твърд“?
11 Твърдостта в необходима за всички, които желаят да достигнат новия ред на Йехова. Да бъде човек твърд означава да е постоянен, здрав, непоклатим. От таково качество трябва да бъде нашата вяра. Тя трябва да бъде осигурено очакване на невидимите неща, които ни предстоят, които обаче стават за нас чрез изследването ни на Библията така действителни, като че ли са вече станали /Евр. 11:1/.
12. Какво основание имаме да не отмаляваме в службата ни?
12 Ние знаем, че месианското царство е вече дошло, тъй като то пое властта в 1914 година в небето. В бурните събития на днешните „последни дни“ ние виждаме „признакът“ за „пришествието“ на Христос в царско великолепие. Ние наблюдаваме, как ангелите ръководят Божия народ, докато той проповядва с мисионерско усърдие „по цялата населена земя“ и буквално милиони хора даряват слух на „благата вест“. Натискът от страна на сатанския свят несъмнено ще се увеличи. Обаче може ли това да бъде основание да отслабнем в нашата „свята служба“, в нашата скъпоценна служба за Суверена на нашия живот, Йехова Бог? Със сигурност не! /Мат. 24:3–14; 25:31–34; Откр. 7:15; 14:6, 7/.
„Бъдете ... непоколебими“
13. Как можем да покажем като Йов, че сме „непоколебими“?
13 Павел също ни напомня, да бъдем „непоколебими“, което е равносилно на това, да бъдеме твърди и означава, че ние не трябва да допуснем да бъдеме разклатени в нашата вярност относно спазването на Божите закони. Таково държание имал Йов, който запазил вярността си по примерен начин и казал по отношение на своя Бог и Съдия: „След като той ме изпита, ще излеза сам като злато“. Можем ли и ние да се изкажем с такава увервност? Това е така, ако както Йов кажем във връзка с Йехова: „По неговия път останах аз, и от него не се отклонявам. От заповедта на устните му аз не се отклонявам. Думите на устата му запазих повече, отколкото ми бе предписано“ /Йов 23:10–12/. Ако ние последваме примера на Йов и не изследваме само материята, предвидена за нашите редовни събрания, а продължиме да изследваме по–дълбоко в изданията на дружеството „Стражева Кула“, за да узнаем повече за съвременото сбъдване на Божието Слово, тогава това ще ни улесни да останеме „твърди и непоколебими“ в истината.
14. а/Как предаде списанието „Стражева Кула“ постепенно светлина на искрени хора и какъв бе резултата? б/Какво предупреждение провъзгласява то, и как реагираха много хора на това?
14 Ето вече повече от 100 години откак списанието „Стражева Кула известява Йеховиното царство“ изясни и извести постепенно цялата истина за откупа на Исус, за надеждата за възкресението и за наближаващото царство на нашия Бог. С помоща на това списание Библията стана жива в ума и сърцето на милиони искрени хора. То им помогна да познаят заблуждаващите учения за които се застъпват Църквите на християнския свят и в целия Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Това списание също така обърна вниманието на огромната духовна разруха, която изживя „Вавилон Велики“ и провъзгласи пророческата заповед на ангела: „Излезте от нея, народе мой, ако не искате да вземете участие в греховете ѝ и ако не искате да получите част от мъченията ѝ“ /Откр. 17:1, 5, 15, 18; 18:2, 4/. На много се помогна да отговорят на тази покана, и те станаха верни подкрепители на месиянското царство на Йехова.
15, 16. а/Какво някои не признават? б/Кой е споменатия в Матей 24:46 „роб“? в/Кога и как стана ясно във връзка с този „роб“, че Бог употребява само един единствен канал за да възвестява истината?
15 Има обаче някои, които не остават „непоколебими“ и — вместо да подкрепят вярно царството на Йехова — наново се обръщат към възгледите и пътищата на фалшивата религия. Те не признават, че Господарят, Исус Христос, използва групата на показаните си последователи на земята като един „верен и разумен роб“, за да раздава духовна храна /Мат. 24:45–47/.
16 В 1895 година изказаха за първи път някои приятели на списанието „Сионска Стражева Кула“ мисълта, че то е идентично с „онзи роб /Мат. 24:46/. Неприятели енергично протестирали против това становище и за това се публикува следващата статия в английското издание на „Стражева Кула“ от 1 октомври 1909 година:
„Нашите приятели подчертават, че този пасаж в Писанието показва, че в краят на евангелската епоха Господарят няма да използва много канали, за да разпространява истината, а само един канал ... Те са на мнение, че са извлекли цялото си познание на съвремената истина направо от изданията на дружеството Watch Tower Bible and Tract Society или косвено чрез хора, които били просветени чрез този канал. За това те с радост работят като ‘съроби’ в делото на дружеството и вярват, че по този начин те следват Божието провидение и указанията на Божието Слово.“
17. а/Как се опитаха в миналото и днес някои да дискредитират истината? б/Защо би трябвало да се радваме да бъдеме „неподвижно“ свързани с „робът“?
17 За неприятелите на истината се казва след това в „Стражева Кула“:
„Те се опитват да насочат мислите на просветените в друга насока като им казват, че всеки ‘трябва сам да търси’ съкровищата на божествената истина; изданията на дружеството би трябвало да им бъдат само за първоначална помощ, след която те да напреднат и далеч да изоставят зад себе си ученията на дружеството. Тези неверни ‘съроби’ са освен това на мнение, че съществува опасността да се обожава дружеството и за да се избегне това, е практически необходимо човек да се отвърне от него и да му обърне гърба си. Те казват: Ние искаме да изследваме Библията, но без публикациите на дружеството“.
Това бе писано преди повече от 73 години и до ден днешен има някои, които се опитват да дискредитират цялата истина, която Йехова постепенно откри чрез този канал. До като светлината на истината все по–силно свети, трябва ние да се радваме, че сме „непоколебимо“ свързани с „верният роб“ /Колосяни 1:21–23/.
„Обилно заети в делото на Господаря“
18. а/Покажи една рецепта, как може да се запази духовното здраве. Как се споменава това в Притчи 19:15? б/Посочи някои примери, как човек може да бъде ‘много зает в делото на Господаря’.
18 Да, „обилно заети“, не в собствените ти работи, а в делото на Господаря Исус Христос. Това е рецептата, как можем да запазим духовното си здраве. Духовна ленивост може да доведе до съмнения. Тя може да се окаже гибелна, както това се показва в известна насока в Притчи 19:15: „Ленността хвърля в дълбок сън, и бездейна душа ще гладува“. Резултата на постоянна ленивост може да бъде духовна смърт от глад. Затова нека винаги да бъдем „обилно заети“ като проповядваме от къща на къща /дори и в области, където не се среща положително ехо/, като при всяка възможност даваме информално свидетелство, като посещаваме повторно овчеподобни хора и редовно изследваме с тях Библията въз основа на една от публикациите на дружеството. Някои от нас са може би в състояние да служат в това дело на Господаря Исус, който в същност е „пионера“ на нашата вяра, като „пионери“ или пълновременни оповестители на Царството /Евр. 12:2; Ис. 6:8–10/.
19. Какъв дух можем всички да покажем, но в каква насока могат някои да имат по–голям дял в делото?
19 Независимо от това, дали ние служим като пионери или не, можем всички с истински пионерски дух да изпълняваме радостно „святата ни служба“. Това може да бъде за много от нас повод, да служат от време на време като „помощен пионер“. Чрез така получената радост могат някои да бъдат поощрени да станат общи пионери и така да получат още по–голям дял в „делото на Господаря“ /Рим. 12:1, 2/.
20. а/Чий сътрудник може да бъдем ние? б/С какво убеждение трябва да преследваме целта? в/Какви думи като тези на апостол Павел би трябвало да желаем да изкажем накрая и защо?
20 Това дело на Господаря Исус, което се състои в това, да следваме стъпките му, е също „делото на Йехова“ /1 Кор. 16:10; Йоан 5:17/. Каква голяма привилегия ни се дава с това, че можем днес, във времето на „привършването на системата на нещата“, да бъдеме сътрудници на суверения Господар Йехова, на Господар Исус Христос и на ангелите! /1 Кор. 3:9; Мат. 25:31–33; 28:19, 20/. Ние знаем, че нашата усилена работа „във връзка с Господаря, не напразна“. Нека и ние да бъдем в състояние, независимо от това, дали ще стигнем новия ред чрез възкресението или чрез преживяването на „голямото бедствие“, да кажем с думите на апостол Павел от 1 Коринтяни 15:57: „Благодарност принадлежи на Бога, защото той ни дава победата чрез нашия Господар Исус Христос!“ Да, той ни дава победата върху смъртта, една победа, която води към чудесните благословии на вечния живот.
Разбираш ли следните точки?
◼ Защо е необходима да запазим винаги жива надеждата за възкресението.
◼ До каква степен ободрява надеждата за възкресението тези наши братя, които всеки ден гледат смъртта в очите.
◼ Защо трябва да се „засрамят“ такиви, които общуват с отпаднали или със скептици.
◼ Защо е необходима твърдост, за да се достигне новия ред на Йехова.
◼ От какво значение е изказването, което се направи в списанието „Стражева Кула“ преди повече от 70 години относно „единия канал“.
◼ До каква степен може да бъде за нас защита, ако сме дейни ката пионер или по друг начин сме обилно заети в делото на Господаря“.
[Въпроси]
[Снимка на страница 27]
Някои от надзирателите се намират „в опасност всеки час“.
[Снимка на страница 28]
Добрият навик, да се посещават събранията, както и да се проповядва, ни помагат и занапред да показваме усърдие за Божието царство.