„Краят на света“ — основание за надежда

„СТОПАНСКИТЕ и морални кризи, войните, убийствата, отвличанията, надпреварата във въоръжаването, гладът и мизерното състояние на бежанците са доказателства за това, че човечеството е много болно. ... Обаче краят на ЕДИН свят не означава непременно края НА СВЕТА“. Това пише парижкия ежедневник „Льо Монд“ под заглавието „Апокалипсиса днес?“

Съзнателно или несъзнателна авторът на тези редове взема по този въпрос библейско становище. Святото Писание показва, че ЕДИН свят /в смисъл на една „система на нещата“/ може да завърши, без да бъде унищожен СВЕТЪТ /в смисъл на земята и населението ѝ/. Освен това, както ще видим, се описват в Библията нещата, които френския ежедневник изрежда като доказателства за това, че „човечеството е много болно“, като част от един признак, който показва, че ние живеем във времето на „привършването“ на настоящата покварена „система на нещата“ и че се приближаваме към началото на нова „ера“, на нова „система на нещата“, която по забележителен начин се различава от сегашната.

Защо „старият свят“ трябва да отстъпи

Внушаващия страх израз „краят на света“ е в същност погрешно обозначение, с което проповедниците на християнския свят се опитваха да сплашват хората за да ги накарат да подкрепят Църквите им. Гръцкия израз означава „привършване на системата на нещата“. Може би някой ще запита: „Защо трябва тази система да изчезне?“

Главната причина се състои в това, че Бог е предвидил това привършване. Защо? Сегашната система на нещата от самото ѝ начало, късо време след потопа по времето на Ной, върви от лошо към по–лошо /Битие 10:8–12; 11:1–9/. Тя не е създадена от Йехова Бог. В същност, верните служители на Бога са били обезпокоявани и дори преследвани от „господарите на тази система на нещата“ и това по всяко време /1 Кор. 2:6/. Не е за очудване, че Павел нарича Сатаната „богът на тази система на нещата“! /2 Кор. 4:4/. Дори само за това, че „господарите на тази система на нещата“ приковаха на позорния стълб „Господаря на величието“, Исус Христос, заслужава тази система унищожение /1 Кор. 2:8/.

Характерното за сегашната светска система е, че все повече и повече се увеличават грехът, неправдата и съпротивата срещу Бог и волята му. Тя поощрява несправедливостта, подтисничеството и насилието в отношенията между хората и държавите. Библията я нарича „настоящата ЗЛА система на нещата“ /Гал. 1:4/. Тя не може да се подобри, затова трябва да изчезне!

 Опасенията на учените са неоснователни

Краят на света обаче, няма да означава края на планетата земя. Както се спомена в предишната статия, учените изказват опасението, че земята е застрашена от космически катастрофи. Но, тези опасения са нищо друго освен предположения, при които не се взема предвид най–важния космически фактор: Бог и определеното му намерение относно земята.

Пиер–Пол Грасе от френската академия на науките заявил: „Редът в природата не е продукт нито на човешкия дух, нито на остроумни капацитети. Не, Той е реалност, проумяна от физици и математици като Планк и Аинщайн. Условието за съществуването на един ред е съществуването на една организираща интелигентност. Тази интелегентност не може да бъде друго освен тази на Бога.“

Да. Все повече учени стигат до заключението, че е поразумно да се признае съществуването на един интелигентен Творец, отколкото да се опитва да се обясни съществуването на вселената с думата „случайност“.

Понеже Бог действително съществува, възниква въпросът: Какви са намеренията му спрямо земята? Неговото Слово, Библията, ни дава отговора: „Това е, което каза Йехова, Творецът на небесата, Той, истинският Бог, Създателят на земята и който я направил, Той, който и е дал здрава укрепа и който не я сътворил напразно, който я създал, за да бъде обитавана: ‘Аз съм Йехова’“ /Ис. 45:18/. Йехова Бог не е създал земята с цел в края на краищата да я унищожи /Пс. 104:5/. Неговото определено намерение се състои в това, земята да се ‘обитава’ от справедливи мъже и жени, с хора, които са му се отдали за да изпълняват волята му. Това обстоятелство обяснява, защо Исус е учил последователите си да се молят така: „Баща наш в небесата, да се свети твоето име. Да дойде твоето Царство. Да бъде твоята воля, както на небето, така и на земята“ /Мат. 6:9, 10/.

Една справедлива „нова земя“ — как?

Въз основа на доказателствата за това, че Йехова Бог, „Създателят на земята“, „който ѝ е дал здрава укрепа“ има точно определено наерение относно планетата Земя, на която ние живеем, остава сега да се изясни какво точно означава това, което Библията казва за „една нова земя“ в която ще „цари справедливост“ /2 Пет. 3:13/.

Обещанието за една „нова земя“ явно не означава обещание за нова планета. Какво точно се разбира под това, се вижда от съдържанието на второто писмо на апостол Петър. Той говори за потопа по времето на Ной и привежда това за пример, какво ще трябва да се случи преди създаването на една справедлива „нова земя“. Петър споменава „една земя /на гръцки: ‘re’/, която компактно се издигала над водата и сред водата чрез Словото Божие; и чрез тези неща се унищожи тогавашния свят /на гръцки: ‘космос’/ като се наводни с вода“ /2 Пет. 3:5, 6/.

Но, какъв „свят“ бе унищожен чрез водата в потопа? Петър пише преди това в същото висмо: „Той /Бог/ не се въздържа да накаже един бивш свят /на гръцки: ‘космос’/, а запази Ной, един проповедник на справедливостта и седем други на сигурно място, когато той изля потопа върху един свят /‘космос’/ на безбожни хора“ /2 Пет. 2:5/. Следователно, чрез потопа загина един свят „на безбожни хора“. Обаче, земята продължи да съществува и няколко хора бяха спасени. По онова време значи не се унищожи планетата Земя, а едно безбожно човешко общество. /Във връзка с доказателствата за световния потоп виж глава 3–та на книгата „Библията наистина ли е Божата Дума?“ издадена на български от дружеството „Стражева Кула“/.

Относно символичната „земя“, която представлява безбожното покварено човешко общество, което се развило от потопа до днес, казва апостол Петър: „Чрез същото Слово са запазени небесата и земята, които са сега, за огъня и за деня на съда и за УНИЩОЖЕНИЕТО НА БЕЗБОЖНИТЕ ХОРА“ /2 Пет. 2:7/. Точно така, както планетата Земя не се унищожи заедно с предпотопния „свят на безбожните хора“, така и сега тя ще преживее „огъня“ или „унищожаването“ на „безбожните хора“ и правителствата им. Тези правителства и поквареното  човешко общество, над което те властвуват, са, картинно казано, „небесата и земята, които са сега“. /Сравни с Откровение 21:8./

Апостол Петър добавя: „Обаче има нови небеса и нова земя, които ние очакваме съобразно неговото обещание /на Бога/ и в тях ще цари справедливост.“ С тези думи Петър логично говори за едно ново правителство /Божието царство под Христос/ и едно подновено човешко общество /2 Пет. 3:13/.

Как можем да преживеем

Докато повечето от учените–футуролози правят печални и песимистични предсказвания за бъдещето на земята и на човешкото общество, истинските християни, които действително вярват на Библията и се ръководят от принципите ѝ, са твърде оптимистични. В кризите, върлуващи на земята от 1914 година насам, те виждат знакът, на който последователите на Исус трябва да обърнат внимание според собствените му думи. Исус е казал: „Когато ... тези неща започнат да стават, тогава станете и изправете главите си, защото спасението ви наближава. ... когато виждате тези неща да стават, познайте, че Царството Божие е близо. Затова бъдете будни и горещо се молете по всяко време, за да успеете да се отървете от всички тези неща, които трябва да станат“ /Лука 21:10, 11, 25, 26, 28, 31, 36; Мат. 24:3, 7–13/.

Свидетелите на Йехова съвсем не са „черни пророци“ предсказващи „краят на земята“, а известяват най–добрата вест, че Божието Царство сега се намира в периода, когато напълно ще поеме господството над земята. Чрез тях се изпълняват думите на Исус: „И тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще настъпи краят /на гръцки ‘телос’/“ /Мат. 24:14/. Този „край“ ще означава унищожението на настоящата покварена система на нещата, краят на несправедливостта, на подтисничеството, на насилието, глада, войните и болестите, да, краят на всички страдания, дори и на смъртта /Откр. 21:1–5/.

„Краят на света“ действително не е причина за страх, а основание за надежда, тъй като с него ще настъпи нова система на нещата на нашата красива земя, която Бог ‘твърдо е основал на опорите ѝ, и която никога няма да се разклати’ /Пс. 104:5 според превода „Ерусалимска Библия“/.

[Снимка на страница 7]

Божието царство скоро ще поеме властта над земята.