Въздействията на първата лъжа се премахват

Не всеки последвал Сатаната и приел неговите нови религиозни учения. Авраам например продължавал да обожава истинския Бог. Той вярвал, че живота в края на краищата зависял от покорство към Бог. Затова Йехова го благословил с думите: „Чрез твоето семе положително ще се благословят всички нации на земята“ /Бит. 22:18/. Какво означавало това? Отдавна обещаното в градината Едем „семе“ трябвало да се появи между потомците на Авраам /Гал. 3:16/.

По–късно се открили по–нататъшни подробности по отношение на това „семе“ на верни хора. То трябвало да се роди в племето на Юда и да бъде потомец на цар Давид. Една девица щяла да го роди в град Витлеем /Бит. 49:10; 2 Кн. Цар. 7:16; Ис. 7:14; Мих. 5:2/. По определеното време, на точното място и в определеното семейство се роди обещаното „семе“. Това бе Исус, който по–късно се нарече Христос /Лука 2:8–11/.

По времето, когато Исус бил роден, сатановия свят се намирал в религиозен мрак. Под властта на Рим, до тогава най–силната световна империя, съществувал и многобройни видове от религията на Вавилония. Повечето израилтяни, потомци на верния Авраам, се били отклонили от истинското обожаване. Техните религиозни водачи били самомнителни и горди. Някои от тях се застъпвали за вавилонски учения. Според еврейския историк Йозефии вярвали фарисеите /една известна секта/, че „душите са безсмъртни“ и че „тези на лошите са предадени на вечно проклятие“.

Исус върнал много към чистото обожаване. Той учел последователите си, да ‘не са част’ от сатановата система на нещата нито в религиозна насока, нито в политическа /Йоан 15:19/. Той лекувал болни, възкресявал мъртви и имал голямо съчувствие със смирени хора. Такиви хора обичали Исус, обаче много свещеници го мразели, защото изобличавал подтисническия им начин на действие и фалшивите им учения. За това те накрая наредили той да бъде убит.

Смъртта на Исус трябвала да изглежда в очите на Сатаната като блестящ успех. Обаче ако това е било така, тогава този блестящ успех не бил траял много дълго. Бог скоро възкресил Исус за духовен живот. И чрез смъртта и възкресението на Исус Бог се приближил в голям размер към отстраняването  на най–лошите влияния, които били произлезли от лъжата на Сатаната. На тези, които искали да следват пътят на истината той дал възможността пак да получат живота, който Адам бил загубил. Апостол Павел пише: „Както всички умират в Адам, така стават всички пак живи в Христос“ /1 Кор. 15:22 до 26/.

Християнство и отпадък

Сега бе възможно за човека, да бъде той спасен от греха и смъртта. Чрез Божието царство, владетелят на което щял да бъде възкресения Исус Христос, трябвало да се възстанови раят. Част от хората щяли дори да получат привилегията, да вземат участие в тази царствена власт. Тази силна вест, която се възвестила в първото столетие от н.е., събудила сърцата на много хора. В Ерусалим се основила една община от последователите на Христос, които по–късно се нарекли християни, броят на които бързо се покачи на хиляди.

В гнева си. Сатаната преминал към нападение. Скоро трябвали християни в Ерусалим да заплатят вярата си с живота си. Чрез преследването били много от тях изгонени от града, обаче „благата вест“ те взели със себе си. Самаритяни, а и по–късно езичници се оставили да бъдат кръстени като християни. Вестта се разпространила само в продължение на няколко десетилетия по цялата тогава позната земя. Това било време на бурни събития /Деян. на ап. 17:6; Кол. 1:23/.

В дните на садисткия император Неро се отправила силата на римската империя срещу християнството. Тела на християни служели при римски тържества за живи факли. В арените били хвърлени пред диви зверове. Въпреки това християнството продължавало да се разпространява. Обаче Сатаната се обърнал към други тактики.

Вътрешна поквара

Апостол Павел предупредил християните в Колоса с думите: „Внимавайте, да не би някой да ви плени чрез празни и измамнически философии“ /Кол. 2:8 според превода „Ню Интирнейшънел Вершън“/. На старейшините в Ефес той бил казал: „Аз знам, че след моето отиване ще нахлуят при вас подтиснически вълци, които няма да щадат стадото, и из вашата среда ще станат мъже и ще говорят изопачени неща, за да отведат учениците след себе си“ /Деян. на ап. 20:29, 30/. Предупредителните му думи се изпълнили. Измамнически елементи се вмъкнали в общините и постепенно разрушили усърдието на много с хитри, лъжливи аргументи.

След няколко столетия вече се образувало едно видоизменено християнство, което било коренно покварено въз основа на небиблейски учения. Вавилонското учение за безсмъртието на душата било вкоренено. Въвело се обожаването на едно триединство, което приличало на триединствата, които в миналото били обожавани във Вавилон. Застъпвало се учението за адския огън и по–късно за чистилището. Към „божията майка“ се отправяли молитви. По времето на римския император Константин се въздигнала тази отпаднала форма на християнството, която съвсем не била разделена от света, като държавна религия на империята.

Исус бил предсказал, че след смъртта на апостолите щяло да бъде посята в света семе на фалшиво християнство и че щяло да има фалшиви и истински християни до „жътвата“ /Мат. 13:24–30, 36–43/. Това се сбъднало. Когато фалшивото християнство било утвърдено, то взело подли мярки срещу тези, които противоречели на неговите учения. Някои от истинските християни завършили живота си на клада, обаче светлината на горящите им тела паднала този път върху лицата на монаси и свещеници.

С векове наред светлината на Библията светела само потушено. Божието Слово се пазело в един мъртъв език, латински, и хората, които искали да го преведат в езика на народа, били жестоко преследвани. Но Библията преживя и с нея истинското християнство, както това било предсказано от Исус. И двете съществуват и днес.

 Раят възстановен

Лъжата, която се изказа в градината Едем преди хиляди години, наистина се оказа бедствена за човешкото семейство. Тя доведе до неописуеми страдания. Но за щастие, човечеството няма да понася вече тези лоши последствия за дълго време.

„Семето“, което ще трябва да унищожи Сатаната и неговите клонове, се появи в личността на Исус. След смъртта си, Исус бил възкръснат за духовен живот и се възнесъл на небето „чакащ, докато враговете му се подложат като столче под краката му“ /Евр. 10:13/. Доказателства показват, че този период на чакане е вече привършен. Пророчества и библейската хронология сочат върху 1914 година като година, в която Исус „дойде в своята слава“, за да управлява като небесен цар. /Виж Матей 24, 25; Марко 13; Лука 21./

Това означава, че Сатаната, основателя на лъжата, има още съвсем кратко време /Откр. 12:12/. Световните сътресения, които човечеството изживя от 1914 година насам, са доказателство за неговия голям гняв върху този факт. Той скоро ще бъде завинаги унищожен заедно с подтисническите политически и религиозни системи, които се развиха от неговата лъжа /Дан. 2:44; Откр. 18:4–8/.

Какво облекчение ще бъде това за човечеството! Мирът, красотата и щастието, които царяли в първоначалната градина на Бога, ще бъдат накрая възстановени и раят ще се разпространи по цялата земя /Откр. 21:3, 4/. Желаеш ли ти да преживееш това? Божията воля е, „всички видове хора да бъдат спасени и да достигнат до точно познание на истината“ /1 Тим. 2:4/. Използвай добрината, която ти оказва Йехова Бог. Отхъврляй лъжите на Сатаната и полагай старания да опознаеш истината от Божието Слово, Библията. Тогава ти ще можеш да станеш свидетел на окончателното и пълно премахване на трагичните последствия на тази първа демонска лъжа.

„Ето! Божията шатра е при хората, и той ще пребивава при тях, и те ще бъдат негови народи. И Бог сам ще бъде при тях. И той ще обърше всяка сълза от очите им, и смъртта не ще бъде вече, нито скръб, ни писък, ни болка не ще има вече. Предишните неща минаха“ /Откровение 21:3, 4/.