Въпроси от читатели

● Какво становище би трябвало да заеме християнин относно употребата на кръв в средства за наторяване, в храна за животни и други неща, които той сам не яде?

При решаването на въпроса от този вид трябва начина на мислене и действие на един христянин да отразява неговата почит пред святостта на кръвта, която се основава върху Библията.

Много хора, които не са осведомени относно Божието становище или които не обръщат внимание на това, са съгласни с употребата на човешка кръв за кръвни преливания. На някои места също така се яде животинска кръв например във форма на кървавици. Обаче злоупотребата на кръвта не се състои само в това. Има търговци, които търсят начини да направият печалба чрез употребата на кръвта от заклани животни, като я употребяват в торови средства, или като добавка в храна за котки и кучета, или като примес в други търговски продукти.

Християни обаче знаят от Библията, че кръвта не е просто биологически продукт, който може да се употреби по всякакъв начин, по който може да се спечелят пари. Библията показва, че кръвта представлява живота. Затова Бог даде повелята на хората чрез Ной, да не ядат кръв /Битие 9:3, 4/. По–късно Йехова Бог установи тази забрана в моисеевия Закон /Левит 17:12; Второзаконие 12:23/. След като този закон бе отстранен, той заповядал на християни ‘да се въздържат от кръвта’. Затова Свидетелите на Йехова нито взимат кръв като храна, нито позволяват да им се направи кръвно преливане. Те също не одоправят различните търговски употреби на кръвта /Деян. н. ап. 15:19, 20, 28, 29/.

 Може по–добре да се разбере, защо е това правилното становище, ако се разгледа въпросът, какво се правело в древния Израел с кръвта на убито животно.

Бог казал на израилтяните, че кръвта може да се употребява във връзка с жертвоприношение на олтара /Левит 17:11/. Ако кръвта не била употребена по този начин, тогава трябвала тя да бъде изсипена на земята. С това кръвта пак се връщала, така да се каже, при Бог, понеже за земята се казва, че е негово подножие или столче за краката му /Левит 17:13, 14; Ис. 66:1/.

Ограничението, което Бог наредил във връзка с кръвта, още по–ясно било показано на израилтяните чрез неговите наредби относно употребата на мазнината. Противоположно на това, каквото се изисквало от истинските обожатели преди и след валидността на моисеевия Закон, не бе позволено на израилтяните да ядат мазнината. Мазнината на едно животно за жертва се зачитала като най–ценната или най–добрата част и затова можела да се принесе като жертва за изгаряне на Божия олтар /Лев. 3:3–5, 16/. В това отношение употребата на кръвта и мазнината бе една и съща под закона. Съществувала обаче една разлика. Поне във връзка с мазнината на едно животно, което било умряло или което било убито от друго животно, се казва в Божия закон: „/Тя/ може да се употреби за каквото и да е било друго нещо, обаче вие не бивате да ядете от него.“ Познаваме ли, какво бе тук важното? На израилтяните не било позволено да ядат нито кръв, нито мазнината, обаче относно мазнината Йехова им позволил да я употребяват не само като жертвоприношение, а също и за други цели. Това обаче Бог не казал във връзка с кръвта. Ако кръвта не била принесена на олтара, тогава трябвало тя да бъде излята на земята, с което се давал живота обратно на Животодателя /Лев. 7:22–27/.

Християни не се намират под моисеевия Закон /Рим. 7:6; Кол. 2:13–16/. Въпреки това ние се намираме под особената повеля ‘да се въздържаме от кръвта’. И положително трябва ние да почитаме святостта на кръвта, понеже знаем, че нашето спасение се направило възможно чрез кръвта на Христос /Еф. 1:7; Кол. 1:13, 14, 20/. Християнин, който истински цени това, не се нуждае от безкрайни правила за това, как би трябвало да се отнася към различните употреби на кръвта в промишлеността и търговията.

Нека например да обърнем внимание на употребата на кръвта в наторителни вещества. Когато един израилски ловец изливал кръвта на убито животно на земята, той не вършел това, за да наторява земята, а от почит към святостта на кръвта. Възможно ли е тогава за християнин, който също познава и признава значението на кръвта, преднамерено да събира кръвта на заклани животни, за да я използва за наторяване? Едва ли, понеже такава промишлена или търговска употреба е несъвместима с уважението, което трябва да се покаже пред стойността на кръвта, която представлява живота.

Християни разбира се не могат да кажат на нехристияни дали те трябва да употребяват кръвта за производството на наторителни средства или други търговски продукти. Ако повечето от торовите средства, които могат да се закупят на пазара, съдържат кръв, трябва християнин сам да реши, какво трябва да направи. При това той може да обърне внимание на библейската повеля, ‘да се въздържа от кръвта’, както и фактът, че има и други продукти, които са на разположение за същата цел, а и също така да обърне внимание на библейско обучената му съвест както и чувствата на другите. /Сравни с 1 Коринтяни 8:10–13./

В други случаи става въпрос за употребата на кръвта като храна за животни. Понастоящем разбира се много диви животни се хранят с месо, а не с растения, както това било първоначално случая според библейското описание /Бит. 1:30/. Те ядат животните заедно с кръвта им. Обаче би ли хранил християнин, който познава Божия закон във връзка с кръвта, животните, за които той се грижи, преднамерено с кръв? Би ли това било в съгласие с това, което той знае относно употребата на кръвта под моисеевия Закон?

Възникнаха също и въпроси във връзка с отстраняването на животински трупове, кръвта на които не е била изтекла. Ако някой от израилския народ бил намерил едно животно, което било умряло така, тогава му било позволено да го продаде на един чужденец, който не се интересувал за Божия закон /Второз. 14:21/. /Продължава на страница 32./

 Трябва обаче да се обърне внимание на това че тази мярка не бе предвидена за да може един израилтянин да върши търговия с кръвта или с животни, чиято кръв оставала в трупа. На израилтянин също не било позволено преднамерено да заколи животно без да остави кръвта да изтече само поради това, че някой предпочитал вкуса на такова месо или затова, че по този начин животното било по–тежко. Той само продавал един труп, който сам не можел вече да използва за храна и който трябвал да се премахне.

Днес също може да се случи на стопанин, той да трябва да премахне един труп на животно, чиято кръв още се намира в него, като например при една крава, която намира умряла и където не може вече да излее кръвта. Също така и в случая на ловец, който намира в примка умряло животно. Какво може да се направи с таково животно, чиято кръв не е излята? Може ли той да го продаде на едно предприятие, което преработва такиви животни или нехристиянин, който употребява това месо лично за храна или за търговски цели? Всеки християнин трябва в тези случаи да вземе лично решение след като се осигурил, какво се казва в законите на страната и след като обърне внимание на гледните точки, които се разгледаха тук в тази статия както и необходимостта, да има пред Бог и пред хората добра съвест /Деян. на ап. 24:16/.

[Текст в блока на страница 32]

„Що се отнася до мъж от синовете на Израел или до живущ чужденец, който живее при вас, който хване диво животно или птица на лов, които могат да се ядат, трябва той в този случай да излее кръвта му и да я покрие с прах. Понеже душата на всякакъв вид месо е кръвта чрез душата в нея. В последствие на това аз казах на синовете на Израел: ‘Да не ядете кръвта на какъвто и да е бил вид месо, защото душата на всякакъв вид месо е кръвта му. Който яде, ще бъде отрязан от живота’“ /Левит 17:13, 14/.