„Говорете утешително на загрижени души“

„АЗ БЯХ сломена и това състояние се задържаше. Нямах желание да излеза или да върша нещо, и не можех да се съсредоточа. Тази липса на кураж и това смущение се увеличаваха до толкова, че дори стигнах до там, да мисля, че целия ми живот и досегашната ми служба за Бог са безценни. Сполетя ме паничен страх.“ С тези думи описа една 48 годишна Свидетелка, която дълги години била дейна като мисионерка, своите чувства. „Тялом и духом аз бях винаги здрава, обаче тогава изведнъж добих чувството, че няма никога вече да ми върви добре.“

Един зрял брат разказва: „Заради моята служба аз бях много подтиснат. Като се връщах в къщи, бях до такава степен обезкуражен, че не можех нищо да ям. Дигах се от масата, отивах си в стаята и там плачех — просто не можех да задържа сълзите. Бях бързо възбуден заради други. Постоянно мислех: ‘Накъде води това? Защо ми се случва това на мен’? Всичко това продължи шест месеца“.

Тези хора страдаха от ендогенна депресия. Практиката показва, че между Божия народ има все още „загрижени души“ /1 Сол. 5:14/. Според световни  статистики броят на хората, страдащи от депресии, се увеличава. Хора, които се намират в добро отношение с Бог ще бъдат наистина по–малко повлияни от ситуации, които могат да предизвикат депресии, обаче те в никакъв случай не са предпазени от такиви смущения. Защо обаче страдат такиви верни служители на Бога от депресии?

„Аз съм извънредно много подтиснат“

Давид, лоялния цар на Ерусалим, също страдал от депресии. Във връзка с последствията на някои от неговите грешки или безрасъдни постъпки той пише: „Аз съм извънредно много подтиснат, цял ден ходя нажален“ /Пс. 38:6, според превода на Де–Вит/. Таблицата на следващата страница показва, как много други верни Божи служители са се чувствали понякога и защо. Но всички те преодоляли тяхната мъка. Според библейското описание те продължали вярно да служат на Бог.

Съществуват многобройни причини за депресии. Върху някои от тях дори и самото въпросно лице има само малко влияние. Нови медицински изследвания показват, че някои форми на тежки депресии се дължат на омущение в химическия равновес в мозъка. Това смущение може да има различни телесни причини. Обаче и самите си мисли могат да предизвикат депресии. Библията показва един поучителен пример.

Епафродита, който усърдно помагал на апостол Павел в затвора, страдал от депресии. Павел го изпратил обратно от Рим в предишната му християнска община във Филип, и вероятно му дал едно писмо до филипяните, в които пише между другото: „Епафродита ... /е/ съкрушен ..., защото бяхте чули, че той бил болен.“ Той наистина бил болен, но сега бил добре — въпреки това бил съкрушен. Какво било предизвикало тази депресия? Той знаял, че християнската община била чула, че той бил болен“. Защо го двпримирало това? /Флп. 2:25–30/.

Този предан служител на Бога очевидно имал извънредно финно усещане за чувствата на другите. Той се притеснявал за това, че неговите мили братя и сестри от родната му община били загрижени за лошото му здравословно състояние. Както изглежда, той изпитвал горещото желания да ги успокои но бил безнадеждно далеч от тях — стотици километри — и поради това той страдал с депреси. Сьщото може да се случи и днес, дори и на такива, които като Епафродита напълно са отдадени в делото на Господаря. Чрез извънредно голями грижи относно чувствата на дугите или чрез стремежа, да не се разочаровят други, могат да се предизвикат депреси.

Обаче как можем да помогнем на хора с депресии?

„Говорете утешително“

Една християнка, която страдала от депресии, казала на мъжа си със сълзи в очите: „Какво да правя? Това не може просто така да продължава!“ Мъжът който бил невяващ, отговорил: „Ще трябва просто да го понасяш!“ Тази жена се почувствала така дълбоко съкрушена че на следващия ден без малко щяла да се самоубие. Колко важно е за всички, да се последва съвета на Библията: „Говорете утешително на загрижени души.“! Защото в противен случай може да се нанесе вреда, която да не може вече да се поправи. Възможно е обаче, да има човек желанието да развесели една подтисната душа, но да не знае какво да каже /1 Сол. 5:14/.

Павел намеква във второто си писмо до християните в Коринт, че се чувствал ‘сломен’ понеже имал „вътрешни опасения“. Но една добра новина го утешила. Тито му разказал, че духовното състояние на общината в Коринт се било подобрило, както и усърдието на тези християни в полза на Павел и техния им „копнеж“ за него. С това, че Павел чул за тяхната любов към него той бил ободрен /2 Кор. 7:5–7/. Така е и днес. Една християнка, която страдала от дълбока депресия, разказва: „Преди всичко, трябва да се знае, че други се грижат лично за тебе. Изпитва се една жажда за думи като: ‘Аз те разбирам, скоро ще бъдеш пак в ред. Зная, какво преживяваш и искам малко да поговоря с тебе.’“

 „Аз се научих да съчувствам“

„Един урок е за мен незабравим“, каза една християнска майка която страдала от депресии. „Аз се научих да съчувствам. По–рано мислех, че е достатъчно човек да се стегне и да продължава да върви. За това никога не изпитвах много съчувствие с тези, които бяха болни. Днес зная как е това. Когато приятели ми казаха: ‘Дръж се’, нищо друго не бих желала да направя. Обаче това просто не можех да сторя. Те ме наскърбяваха с думите си.“ Хора, които страдат от депресии, зависят от съчувствието на другите /1 Петър 3:8/.

Как могат роднини и приятели да окажат помощ? Една 40–годишна майка, която в миналото била страдала от депресии, си спомни: „Не само, че човек се чувства телесно и душевно сломен, но и се изпитва чувство на вина, защото не се прави това за семейството, което е нормално да се направи.“ За това тя съветва: „На човек, който страда от депресии, трябва да се казва, че се знае, че прави всичко, каквото му е по силите, и да се поощрява така да продължава.“

Ободряващи думи са необходими и ще бъдат ценени, обаче който иска да помогне, може — може би — да направи и повече.

„Помагай на слабите“

Павел поканил християнската община в Солун не само да „говорят утешително на загрижени души“ но и също така да ‘помагат на слабите, да бъдат дълготърпеливи към всички’. Изразът „помагай показва, че тук се касае за дела, защото основното значение на гръцката дума е да се опреш на някого, за да не падне /1 Сол. 5:14/. — „antéchesthe“ = „подпирайте се“.

В едно проучване, извършено на повече от 500 души, се казва заключително: „За да се премахнат депресии, е повече необходимо, отколкото само съчувствие, силна воля и радостно чувство. Необходими са приятели и роднини, на които въпросното лице може да се довери и които са готови да окажат помощ.“ Д–р. Л. Камер, един известен психиатър, обяснява съответствие с това: „Важно е, лицето, което страда от депресии, да има някого около себе си, който да не го критикува, а да има търгение.“ Да, положително усилие за помощ — например едно обаждане на телефона или късо посещение — ще бъде вероятно много ценно.

 Една християнка отговори на въпроса, кой начин на лечение и помогнал най–много: „Най–хубавото беше, да бъда между моите духовни братя и сестри. Иначе нямаше да се оправя. В нашата община цари любов, съчувствие и разбирателство. Това беше като защитна стена.“

Възможно е между другото да бъде необходимо на такъв човек да се помогне мило, но решително, защото може и начина на мислене да е сбъркан. Може би трябва приветливо да настояваме той да дойде с нас на разходка или да се раздвижи по никаква друга форма, да си взима лекарствата или да продължава да бъде деен в духовна насока.

Често се случва, когато човек лежи болен в болница, той да получава яденето не в големи порции, а в малки, повече пъти на ден. Това може също така да е необходимо при човек, страдащ от депресии, ако искаме да му помогнем с духовна храна. Съпругът /или съпругата/ или един съчувстващ приятел трябва обаче наистина да покажат търпение, тъй като това означава, при повече случаи да се разгледат на късо духовни „деликатеси“, вместо да се водят дълги библейски разговори, които могат да претоварят съкрушения човек. Дори и тогава, ако болният не реагира на упътването, прави му впечатление оказаната обич.

Докато смущението не отслабне или лекарското лечение не показва успех, трябва другите да имат търпение и да покажат разбирателство. Има понякога случаи, при които както изглежда не оказва никакво лечение положително влияние. За това са необходими дълготърпение и пожертвователна обич, за да се помага на такиви страдащи до тогава, до като Йехова излекува всички болести — духовни и телесни — в предстоящия нов ред /Откр. 21:3, 4/.

Старейшините в християнската община имат една особена отговорност. Тази гледна точка ще бъде разгледана в едно от следващите издания.

[Блок на страница 12]

КАКВО ЧУВСТВАЛИ ПРИЧИНА

ЙОВ ‘Бог ме изостави’. Болест и лични нещастия.

‘Изпитвам отвращение Привидно изглеждало,

от живота ми’ /Йов като че ли Бог го бил

29:2, 4, 5; 10:1/. изоставил.

ЯКОВ Не искал да го утешат. Скръб върху мнимата

‘Продължавал да плаче.’ смърт на сина му.

‘Искам да слеза в гроба’

/Бит. 37:35/.

АННА ‘Плачела и нищо не ядела’. Горчиво разочарование,

‘Душата и била нагорчена че нямала син.

и много плачела’ /1 Кн.

на цар. 1:7, 10/.

ЙОНА „По добре е да умра, Насъбрал се гняв.

отколкото да съм жив.“

В „нещастно състояние“

/Йона 4:6, 8/.

ДАВИД „Цял ден ходя нажален.“ Провинил се в голямо

„Станах безчувствен.“ прегрешение.

„Силата ми ме напусна“

/Пс. 38:6, 8, 10/.

НЕЕМИЯ ‘Започнал да плаче и Бил неспокоен заради

бил натъжен в продължение някои членове на

на дни’. Имал „скръб на Божия народ.

сърцето“ /Неемия 1:4; 2:2/.

ПАВЕЛ Имал „вътрешни опасения“ Съпротива и липса

и се чувствал ‘сломен’ на спокойствие.

/2 Кор. 7:5, 6/.