Да се издържи с радост въпреки преследване
Да се издържи с радост въпреки преследване
„Нека да ликуваме, докато се намираме в бедствия, защото знаеме, че бедствие предизвиква изтрайване, изтрайване едно изпитано състояние, изпитаното състояние надежда, и надеждата не води до разочарование“ /Рим. 5:3–5/.
1. Какво се показва въз основа на преследването на християни в днешните „последни дни“?
ТОВА, което народа на Йехова е преживял в днешните „последни дни“, доказва сигурно истинността на думите на Исус: „Щастливи сте вие, когато хората ви мразят и когато те ви изключват и ви хулят и отхвърлят името ви като зло заради Синът на човека. Радвайте се на този ден и подскачайте; защото ето! вашата награда е голяма в небето, защото тяхните прадеди причиняваха същото на пророците“ /Лука 6:22, 23; 2 Тим. 3:1/. Да, Божите служители могат да изтраят под всякакъв вид преследване, и то с радост.
2. а/Получава ли този, който е повече преследван, по–голяма награда? б/Покажи някои полезни резултати при успешно изтрайване при преследване.
2 Обаче това не означава, че ние се радваме да бъдеме преследвани, защото преследването е неприятно и обикновено болезнено. Не самото преследване, а крайният му резултат ни дава основание за радост /Як. 1:2, 3/. Християни нямат желание да бъдат преследвани. Те не искат да са мъченици и не са на мнение, че колкото повече биват преследвани, толкова по–голяма е заслугата им в очите на небесния им Баща. Този, който е повече преследван, не получава нито по–голямо възнаграждение, нито пък е непременно поверен от лица, които са по–малко преследвани. Нека обаче да обърнем внимание, каква верижна реакция се получава, когато християнин изтърпи преследване: „Бедствие предизвиква изтрайване, изтрайване едно изпитано състояние, изпитаното състояние надежда, и надеждата не води до разочарование“ /Рим. 5:3–5/.
3. а/По какъв начин предизвикват бедствия изтрайване, както това произлиза от посланието към Римляните 5:3? б/Води ли това към зазилване на нашата вяра? /Евр. 10:38, 39/.
3 Когато четем, че нашите съхристияни са преследвани на някои места, ние може би се питаме: „Аз бих ли могъл да понеса токово нещо?“ Когато обаче внезапно ни се окаже съопротива и ние трябва да издържиме на изпитания и не се откажем да служим на Бог, а се молим той да ни помогне, тогава ние установяваме, че той чува нашите молби и сами виждаме, как ведствия предизвикват изтрайване. Тогава ние не се питаме повече, дали можеме да понесем такова нещо, а знаем, че можем да сторим това в силата на Йехова. Възможно е, първото изпитание да не е било толкова тежко, обаче въпреки това нашата вяра е била изпитана и затова е по–силна от преди. Следващото изпитание е може би по–силно, обаче и вярата ни е по–силна, защото при предишното изпитание не сме се оттеглили. Така можем в силата на Йехова да издържим в същност всякакво изпитание на нашата вяра с увереността, че той няма да допусне изкушение, което надминава това, което сме в състояние да издържим; той няма ‘да ни изостави’ /1 Кор. 10:13; 2 Кор. 4:8–10/.
4. Какви причини за радост имаме, когато сме устояли на изкушение или изтърпяли преследване?
4 Издържането на бедствия наистина е основание за радост. Ние можем да се радваме, че не сме се поддали на това изкушение, а здраво сме държали на това, което е правилно. Ние знаем, че това е угодно на Бог. Нашето издържане ни приближава към него, и това е още едно основание за радост, както ясно се показва в Яков 1:12.
Преследвания в различни форми
5. Какво може да се каже за създаването на неудобства и за преследването на нашите братя в много страни? Как се стига до там? /Амос 7:10–17/.
5 Днес делото на Свидетелите на Йехова подлежи в повече от 40 страни на известни ограничения, и в много от тези страни Божия народ преживява тежки изпитания и преследвания, само поради това, защото е решен вярно да служи на Йехова, неговия Бог. В много случаи са били издействани забрани от духовенството, което фалшиво представило фактът, че ние не се намесваме в политиката, за да спре проповедническото ни дело. Осведомени чиновници знаят, че Свидетелите на Йехова в никакъв случай не вършат подривна дейност с цел да съборят режимът или да застрашат държавата. Прогресивни държавници знаят, че Свидетелите на Йехова са добросъвестни граждани, които почитат и спазват законите във всичко, което им е възможно. Обаче Свидетелите на Йехова са преди всичко верни поданици на Бога. Затова те не се месят в политиката на нито една страна. Ако нещо противоречи на Божите закони, тогава те ‘слушат Бог, Владетеля, повече отколкото хората’ /Деян. на ап. 5:29/.
6. а/Покажи някои примери за преследвания, които Свидетелите на Йехова са трябвали да претърпят? б/Можеш ли да цитираш подобни примери в днешно време?
6 В много страни служителите на Йехова са били малтретирани от беззаконни тълпи, които понякога са били предвождани от свещеници или политически фанатици. Много от нашите духовни братя са били принудени да изоставят къщите и имота си и да избягат за да спасят живота си. В последните години това се случило в Малавия и Етиопия. Някои загубили работата си или били прогонени от там, докато други били принудени да затворят магазина си само поради това, че са били Свидетели на Йехова /Откр. 13:16, 17/. Християнските им срещи, посветени на изучаването на Библията, са били смутени или разтурени; жилищата им са били претърсвани и Библии и библейска литература са били конфискувани. Различни опити на сплашвания и закани са били правени, за да им внушат страх, и много от тях са били арестувани и хвърлени в затвора, а някои дори и убити. Преследването бе особено силно по времето на двете световни войни, но това важи и днес за някои страни.
7. Какво трябват Божиите служител и да изтърпят дори и в страни, където те не са преследвани от властите?
7 Освен това хиляди от нащите братя и сестри по цялата земя търпят всекидневно враждебност и преследване от страна на техните близки и роднини, защото желаят да служат на Йехова като последователи на Исус Христос. Думите, които изказал Исус, наистина се оказват вярни: „Враговете на един човек ще бъдат домашните му“ /Мат. 10:35, 36/.
Целта на преследването
8. Свидетелите на Йехова затова ли са преследвани, защото са злодеи или престъпници?
8 Какво се надяват да постигнат тези, които преследват Божия народ? Преследват ли те Божите свидетели, защото са злодеи или престъпници? Не. Свидетелите на Йехова навсякъде са познати като хора, които почитат законите и имат висок морал. Те са добри работници, приятни, любезни и благоразумни хора и нямат държание на религиозни фанатици. Да, те също така са и добри съседи /Тито 2:6–10; Гал. 6:9, 10/. Те имат една миролюбива вест, която утешава подтиснатите и опечалените. Те проповядват „благата вест“, че Божието царство скоро ще премахне всички подтисници и ще приведе един нов, справедлив ред /Мат. 6:10; Пс. 37:10, 11/.
9. На какво искат да попречат противниците и защо?
9 Обаче чрез проповядването на тази „блага вест“ става ясно, че религиозните водачи на християнския свят нямат послание на надежда за народа. Затова те се опитват да затворят устата на тези, които проповядват. Също така и някои ръководещи държавници оставят на служителите на Йехова да вярват, каквото искат, но оказват съпротива на проповедническото им дело. Подобно на религиозните водачи на евреите, които се опитвали да спрят усърдната дейност на първите християни, те казват: „Ние ще им кажем със закани, изобщо да не говорят повече с човек въз основа на това име /името на Исус/“ /Деян. на ап. 4:17, 18/. Да, те искат да прекратят нашето проповедническо дело. /Виж също Деяние на апостолите 5:28, 40./
10. а/Какво иска Сатаната още да постигне освен да парализира нашата дейност на проповядване? б/Как се показва това често там, където нашата дейност е забранена?
10 Нека също да не забряваме, че Сатаната, Дявола е в действителност подбудителят на преследването /1 Пет. 5:8/. Той не само иска да парализира нашето проповедническо дело, а също и да отслаби нашата вяра и да ни подтикне да се откажем от нашата вярност към Бог и така да загубим изгледът ни за вечен живот. Затова се състои по–нататъшна цел на преследването да бъдеме откъснати от духовната храна и от общността, която имаме в събранието с нашите братя. Обикновено една забрана на нашата дейност се отнася не само за проповедническото ни дело, а и съшо за нашите събрания. Често ни се казва: „Вие можете да сте Свидетели на Йехова, обаче не ви е позволено да проповядвате и да провеждате събрания.“ Обаче, ако ние не проповядваме и не провеждаме събрания, тогава не сме Свидетели на Йехова или свидетели на Исус Христос, защото един свидетел, който нищо не казва, всъщност не е свидетел /Ис. 43:10, 12; Деян. на ап. 1:8/. И какво би станало с нашата вяра, ако не послушаме Божията заповед да се събираме? /Евр. 10:24, 25/.
Да се понесе преследване
11. Как реагират вярни християни при преследване?
11 Как реагират Божите слуги днес на преследване? Също като първите християни те смело се стремят напред в проповедническото дело въпреки забрани и закани. Като апостол Павел имат и те основание ‘да са весели и да се радват’. Чрез това, че в спорният въпрос те непоколебимо застават на страната на Йехова доказват, че Дяволът е лъжец. Каква привилегия е това, че ни е позволено да вземем участие в прославата на името на Йехова! /Флп. 2:17, 18; 2 Сол. 1:4/.
12. Има ли основание да се плашим от заканите на тези, които ни преследват?
12 Наистина няма причина, поради която да се страхуваме от тези, които ни преследват. Павел писал на филипяните: „Имайте обаче държание, което е достойна за благата вест, ... и не допускайте в никакво отношение вашите противници да ви уплашат ... Тъкмо това /че вие не се плашите от тях/ е за тях доказателство за унищожение, за вас обаче за спасение; и този знак е от Бог“ /Флп. 1:27, 28/.
13, 14. а/Какво предприели преди известно време държавни чиновници в една страна за да сплашат Свидетелите на Йехова? б/Какво показват тези примери в действителност?
13 Преди известно време, в една европейска страна, където делото на Свидетелите на Йехова не е признато по закон, бил арестуван един брат, само поради това, че бил държал кратка, утешителна библейска реч при едно погребение. Арестуван бил също и братът, който бил изказал една молитва. Окръжните началници заявили, че при погребения е позволено да говорят само хора, които имат пълномощие от държавата, а и също да се изказват молитви е забранено, понеже, както казали те, „по този начин могат да се дават наставления“. Друг брат, който живее в същото местност, бил урестуван, защото чел на семейството си от Библията. Против тези братя не били заведени дела. За късо време те били задържани в арест и след това пак пуснати на свобода. Очевидно се искало тук те да се уплашат и да се откажат от вяата си.
14 Кои са обаче в дейитвителност страхливите? Ако служебни лица се чувстват заплашени от един мъж, който чете на семейството си от Библията, или от един брат, който държи реч при погребение или който изказва една молитва, тогава те наистина трябва да изпитват голям страх от библейската вест и от тези, които я проповяват. Защо трябва тогава ние да се плашиме от тях? Както Павел показва, са за тях нашето единство и нашата смелост „доказателство за унищожение, за вас обаче за спасение“ /Флп. 1:28/.
15. Как може отговорът ни на заплахи действително да окаже влияние върху продължаването на преследването?
15 На някои места известителите на „благата вест“ почти всяка седмица се викат при полицията, където им се държи укорителна реч и където често се заплашват с тежки наказания ако не престанат да говорят за Божието царство. Обаче ако братята и сестрите не се плашат от тези закани и смело продължат тяхната дейност, тогава органите на властта обикновено се отказват и ги оставят на мира. Но ако властите видят някакъв знак за това, че възвестителите на Царството отслабват, тогава те продължават да се стремят да ги сплашат.
Да продължаваме делото под забрана
16, 17. а/Какви усилия са били предприети, за да се снабдят арестувани братя и такиви, които живеят в страна, където делото е забранено, с духовна храна? б/Защо е важно това?
16 Свидетели, които живеят в страни, където делото им и разпространението на тяхната литература е забранено, познават необходимостта, редовно да получават духовна храна. Тъй като в известни страни не е възможно да се публикува списанието „Стражева Кула“ и други печатни произведения на Свидетелите на Йехова, нито пък да се изпращат по пощата, са взети други мярки, за да може всеки да получи духовна храна. В Германия, по време на преследването от Хитлер, се отпечатваха статии за изследване или се преписваха с машина или на ръка. Днес това на много места е също необходимо. Ако не е възможно да се произведат достатъчно екземпляри и не всеки може да получи личен екземпляр, тогава те се предават, така че всички да получат възможността да прочетат материала. Важното е, редовно да се приема духовна храна /Мат. 4:4/.
17 Практиката показва, че Йехова винаги се е грижил да има духовна храна, дори и при много тежки условия. По различни начини тя тайно била внасяна в затвори и концентрационни лагери. И каква силна укрепа била тя за арестуваните!
18. Защо е важно редовно да се приема духовна храна заедно с други и как е възможно това да се прави дори и при тежки условия?
18 Когато и да ь възможно, приемат верни служители на Бога редовно и заедно духовна храна, дори и при забрана или при срещи в затвора. Да се разгледа всеки ден заедно един текст от Библията, напрявлява мислите към духовни неща. Дори късо разглеждане придава много духовна сила /Пс. 1:2; Деян. на ап. 17:11/.
Събранията са важни
19. а/Какво неочаквано преживяване изпитаха много от нашите братя в Либерия? б/Какво помогнало на вярните от тях да издържат според описанието в годишника от 1977 година?
19 През март 1963 година се арестували 400 хора, които присъствали на един окръжен конгрес в Гбарнга /Либерия/ и били затворени на един площад за обучение в продълженне на 4 дни без храна. Целта на това бе да ги принудят да направят компромис във връзка с възгледите на тяхната вяра и да окажат почит на либерянското знаме. Затова те били малтретирани и личните вещи им били отнети. В този случай, повечето от тях били готови да направят този компромис, обаче една доста голяма група запазила вярността си. Да обърнем внимание на това, което се казва в годишника на Свидетелите на Йехова от 1977 година на страница 177: „Между тях бяха хора от всяка обществена класа: неграмотни и студенти. Тези, които останаха вярни, винаги съвестно били посещавали събранията.“
20. По какъв начин полагат много от нас усилия, да не ‘изоставият събирането’, и това въпреки кои опасности?
20 Вдъхновеното Слово на Бога ни кани да не изоставяме нашите събрания /Евр. 10:24, 25/. Това е не по–малко важно през време на преследване. Възмонно е, събранията да се проведат в малки групи в частни жилища; възможно е да се мени мястото и времето на срещите и не винаги да са изгодни например, ако трябва да се проведат нощно време. Обаче въпреки опасностите нашите верни братя и сестри се стараят да присъстват на всяко събрание. Братя с готовност оставят жилищата си за провеждането на такиви събрания, въпреки че могат да изгубят свободата си, ако това се открие.
21. а/Какви възможности съществуват при такиви обстоятелства, за да се извлече пълна полза от духовната храна? б/Кои библейски пасажи показват колко е важно да се посещават редовно събранията и да се взима участие в тях?
21 Ако е необходимо, събранията да се проведат с малко на брой присъстващи, тогава е възможно, да не се разполага винаги с най–добрите учители на християнската община. Затова обаче получават всички възможността, по–често да взимат участие и така да извлечат най–голяма полза от това. Понякога е възможно да се съберат по–голями групи във връзка с един пикник или излет, или пък въз основа на лична покана. Редовното посещаване на всички събрания има голямо значение, за да можем здраво да се държим „непоколебимо на увереността, която имахме в началото“ и така да запазим нашата вярност и да приемем сбъдването на обещанията, като „не отстъпваме“ /Евр. 3:14; 10:36; Гал. 5:9/.
Проповядване под забрана
22. а/Защо не могат Божиите служители да престанат днес да говорят за нещата, които са видяли и чули? б/Как действат те при това в някои страни?
22 Като апостолите, не могат служителите на Йехова и днес да ‘престанат да говорят за нещата, които са видяли и чули’ /Деян. на ап. 4:20/. Според думите на Исус „трябва благата вест най–напред да се проповядва измежду всички нации“ и нито хора, нито демони могат да осуетят това /Матей 13:10/. Има страни, където дейността на Свидетелите на Йехова е забранена, където обаче е позволено човек да ходи от къща на къща и да носи със себе си Библията.
23, 24. а/Как се върши проповедническото дело в страни, където не е благоразумно да се проповядва от къща на къща? б/Можеш ли да посочиш примери, които показват, че по този начин са били постигнати добри резултати?
23 Където не е благоразумни да се ходи от къща на къща, може „благата вест“ да се проповядва по друг начин. Могат например да се направят посещения в различни части на района и да се посещава една къща след друга. Също не е необходимо да се чака, докато всички хора се върнат в жилищата си. В много страни нашите братя имат успех, като започват разговори с хората там, където ги срещат — по улицата, на гробищата, в парка, при излети и разходки. Някои също са пътували като туристи в местности, където няма Свидетели на Йехова и на всякъде са водили разговори с хората, където това било възможно. Докато ни дишаме и докато има хора, с коита може да се говори, няма да може врагът да ни попречи да използваме тези различни възможности.
24 Чрез практиката служителите на Йехова са придобили способността по приветлив начин да започват разговор за различни теми, които са подходящи да обърнат вниманието върху Библията. В един парк заговори един свидетел една млада двойка, коята тъкмо пиела течуща вода. Той ги запитал, дали не искат да узнаят къде има по–добра вода. Така той започнал да им разправя за жизнодаваща вода, която ще има в идущия Рай. Разговора продължил още 3 часа и довел до библейско изледване. След три месеца двойката взимала участие в проповедническата служба и една година след това те били кръстени. По–късно мъжът станал помощник–старейшин в християнската община. /Сравни с Йоан 4:7–15./
25. Какво трябва да избягваме особено там, където проповедническото ни дело е забранено?
25 При тази дейност е благоразумно да се отбягва пряко сблъскване с неприятели. И ако те се опитат да ни привлекат на тяхната страна с приветливи думи или угодничество, трябва много да внимаваме, да не издаваме някакви информации с нашите отговори. Да не забравяме съвета на Исус: „Ето! Аз ви изпращам като овце сред вълци; затова оказвайте се внимателни като змии и все пак невинни като гълъби“ /Мат. 10:16/. А Павел казва: „Ако е възможно, дръжте мир с всички хора, доколкото това зависи от вас“ /Рим. 12:18/.
Какво предизвиква запазването на вярността
26. Какво се постигнало чрез това, че Божите служители са запазили вярността си дори и под силно преследване?
26 Какво прекрасно свидетелство е било дадено в течение на столетията чрез всички тези, които са били запазили своята вярност въпреки силно преследване! Всички усилия на Дявола и на неговите помощиици да попречат на свидетелското дело, са имали като последица едно още по–голямо свидетелство в чест на името на Йехова. Към това са допринесли всички тези хиляди, дори и милиони хора, които са запазили своята вярност при преследване /и които още я пазят/. По този начин те са доказали, че Дяволът е лъжец и доказват тяхната непоколебима вяра в Йехова Бог и тяхната любов към него.
27. Каква лична полза имаме ние, когато търпиме изпитания и преследвания?
27 Ако ние изтраем с вярност, имаме чиста съвест, защото знаем, че сме постъпили правилно и че се радваме на одобрението на Йехова. Това укрепва нашата надежда, което от друга страна увеличава нашата радост. Нашата вяра е била изпитана, и тъй като не сме отстъпили или избягали от преследването, Йехова ни е помогнал да издържиме. Последствието на това е, че нашата вяра е сега по–силна от когато и да е било. Тази ‘изпитана истинност на нашата вяра’ ни прави още по–способни да устояваме на бъдещи изпитания /1 Пет. 1:6, 7/.
28. а/Какви основания за радост има сега финландската сестра, която споменахме в предишната статия? б/На какво може тя да се надява и занапред?
28 Сестрата, която споменахме в началото на предишната статия, сама установила, че това отговаря на истината. Сега тя пак живее в родния си град, където тя служи като общ пионер /пълновременнен възвсстител на Царството/. Наистина, тя няма правото да се грижи на трите си деца, обаче и е позволено да ги вижда 3 пъти в месеца и може да говори с тях за „благата вест“. Тя дори вижда, че известен успех се отчертава. Кой знае, какъв ще бъде краят на тази работа? Често се случвало, вярността на нашите братя и сестри да е направила таково силно впечатление на брутални противници и гонители, че те се почувствали накарани сами да се заминават с Библията и някои от тях станаха дори и обожатели на Йехова.
29. Кое ободрение важи за нас всички, да останеме вярни и да се радваме въпреки преследване?
29 Яков писал: „Братя, вземете си като пример за изтърпяване на неволя и за търпеливо изчакване пророците, които са говорили в името на Йехова. Ето! Ние славословиме тези за щастливи, които са изтърпяли“ /Як. 5:10, 11/. Също и чрез отличните примери на християните от първото столетие и от съвремието ние всички сме много ободрени да се радваме въпреки преследване.
[Въпроси]
[Текст в блока на страница 24]
„Кой ще ни раздели от любовта на Христос? Да не би бедствие или притеснение или преследване или глад или голога или опасност или меч? Напротив, от всички тези неща ние излизаме напълно победоносни чрез него, който ни е възлюбил. Защото аз съм уреден, че нито смърт нито живот, нито ангели, нито правителства, нито сегашно, нито бъдещо, нито власти, нито висина, нито бездна, нито някакво друго творение ще бъдат в състояние, да ни разделят от Божията обич, която е в Исус Христос, нашия Господар“ /Римляните 8:35, 37–39/.
[Снимка на страница 19]
Исус е казал: „Враговете на един човек ще бъдат домашните му“
[Снимка на страница 21]
Дори и под забрана не престават Свидетелите на Йехова да проповядват.