Единствената надежда за едно справедливо господство

„И в дните на онези царе, небесният Бог ще издигне едно царство, което никога няма да се разруши“ /Дан. 2:44/

Историята докладва за много владетели, които били считани за богове. Сталин и Хирохито бяха считани за богове, даже и в нашето столетие. Обаче, никой от тях не може да достави писмени доказателства за неговата божественост, а именно да предскаже бъдещето. Йехова подканва всички фалшиви богове с думите: „Известете ни бъдещето, известете какво има да стане след това, за да знаем, че вие сте богове“ /Исаия 41:22, 23/. Световни владетели никога не са били в състояние, да предскажат бъдещето, нито даже и това що се отнася за времето на тяхното собствено господство. Те винаги заявяваха възторжено, какво биха направили по време на тяхната служба, обаче се оказваха често като фалшиви пророци, тъй че народа днес има малко доверие към тяхните предизявления.

Първата световна война бе водена, за да „подсигури демокрация на света“. Това не се постигна. Обществото на народите трябваше да бъде политическия израз на Божието царство на земята“. Това не стана. Чрез Втората световна война трябваше да изчезнат диктаторите в света. Те все още за тук. Чрез ООН народите трябваше да бъдат обединени чрез мирно взаимодействие. Те обаче са разделени на Източен и западен блок, и държавите от третия свят подобават на шахни фигури във водените студени и топли войни. Световните водачи говорят за надежда, предизвикват обаче безнадеждност. Тяхните предварителни изявления за по–добри времена остават неизпълнени. Всичко е точно така, както в старо време: „Повръхностно са лекували те раните на людете ми като казват: Мир, мир! а пък няма мир“. /Йеремия 6:14/. Нищо чудно, че народа не вярва повече на обещанията на политиците!

Йехова — Бог, който знае бъдещето

Йехова Бог обаче познава правителствата и неговите предсказвания относно човешкото господство винаги се изпълняват. Около 150 години преди Навуходоносор да разруши Тир по суша, божият пророк Исаия бе предсказал това разрушение. Пророкът Наум предсказва разрушаването на Ниневия предваритеяно, и то станало точно така, както Йехова го бе описал /Ис. 23:1–13; Наум 1:8; 2:6, 8; 3:13/. Години преди Юда да бъде свалена от Вавилония, Йеремия бе предсказал това сваляне и също завръщането на евреите, което трябваше да стане след 70 годишно опустошение. Но Исаия бе предсказал тези събития 100 години преди Йеремия и бе нарекъл даже и името на този, който ще свали Вавилония и ще освободи евреите от пленничество. / Йеремия 29:10; 51:30, 37; Исаия 13:17–22; 44:26–28; 45:1, 2/.

Още по–внушителна се показва способността на Йехова с неговите  предсказвания относно човешки правителства, в едно видение, чрез което той показва на Данаил издигането и упадъка на световните сили. Съобразно глава 8, пророка видял един овен с два рога, който толкова дълго притежавал власт да управлява, докато един козел, който имал един голям рог между очите си, идва от запад и бие овена и му счупва двата рога. Обаче, щом като козела станал силен, голнмият рог бива счупен и четири малки идват на негово място. Ние не сме оставени в неясност относно значението на всичко това.

„Овенът“, който ти видя, който имаше два рога“, се казва по–нататък в докладването, „стои за царете на Мидия и Персия. И косматият козел стои за царят на Гърция; а що се отнася до голямия рог, който беше между неговите очи, той стои за първият цар. И че той бе счупен, така че на негово място в края на краищата стават четири: Това са четири царства от неговата нация, които ще се издигнат, обаче не с неговата сила“.

Няколко години след като Данаил бе предсказал тези събития, дуалистическа Мидо–Персия /овена с двата рога/ свали Вавилония и стана четвъртата световна сила. Повече от две столетия след писането на това пророчество на Данаил, Александър Велики се въздигнал до власт и свалил Мидо–Персия. След смъртта на Александър — счупването на голямия рог на козела — Гърция стана петата световна сила, разделена на четири части. Всяка част бе управлявана от един от четирите генерали на Александър — четирите малки рога, които заместиха голямият рог, обаче никога не достигнаха неговата сила.

Видението, описано в Данаил глава 7, се отнася за следващи едно след друго животни, чрез които е представено въздигането на Вавилония, Мидо–Персия, Гърция и Римската империя. В глава 2 се докладва за един образ с големината на един човек, който Новуходоносор видял на сън и който представя издигането и упадъка на световни сили до наше време. За унищожението на този образ се казва:

„Един камък бе отсечен ... не с ръце, и той удари образа в нозете му от желязо и огнеупорна глина и ги строши. Тогава желязото, огнеупорната глина, медта, среброто и златото бяха строшени и станаха като плява на хармана през лятото, и вятъра ги отнесе, тъй че не се намери и следа от тях. А що се отнася до камъка, който улучи образа, той стана една голяма планина и изпълни цялата земя“ /Дан. 2:34, 35/

Камъкът, който стана голяма планина и изпълни цялата земя, е Христовото царство, което ще отмени всички човешки правителства. Това се вижда от Данаил 2:44, 45: „И в дните на тези царе, небесният Бог ще издигне едно царство, което никога няма да се разруши. И самото Царство няма да бъде предадено на никой друг народ. То ще свали всички тези царства и ще сложи край на тях, а то самото ще съществува навеки; Както ти видя, от планината бе изсечен един камък, не с ръце, и че той строши желязото, медта, огнеупорната глина, среброто и златото“.

Също така и в глава 7 на книгата на Данаил се говори за редуващите се едно след друго човешки правителства и довежда този дълъг парад към своя край, чрез Христовото царство: „С облаците небесни дойде един като човешки син: и той постигна достъп до Стария по дни /Йехова/, и го доведоха близо до него, да, пред него. И на него му се даде владичество и слава и Царство за да му служат всички народи, племена и езици. Неговото владичество е вечно владичество, което няма да премине и неговото Царство е Царство, което никога няма да се разруши“ /Дан. 7:13, 14/

 6000 години несполуки са достатъчни

Йехова Бог предостави на хората столетия наред, за да опитат всички форми на управление. Нито една от тях не се оказа полезна за дълго за нейните подвластници. Хората умираха от глад, обедняваха, биваха подтискани, ставаха жертва на религиозни, расови и национални предразсъдъци, биваха ощетя вани икономически, трябваше да бъдат подложени на тежки данъци, за да подържат корупни правителства, и се завръщаха болни или сакати от безсмислените войни, които биваха водени столетия наред от алчни и жадни за власт владетели или пък заплащаха с живота си в тези войни. Нито един честен човек не може да твърди, че хората биха могли да образуват едно справедливо управление ако имаха още малко време. Винаги се стига до заключението, че „Не е дадено на човека, който ходи, да управя дори собствените си стъпки“ /Йеремия 10:23/. Също така много пъти е доказано, че човешките владетели не са никакви богове, които могат да предскажат бъдещето, даже и бъдещето само на тези държави, в които те господстват

В противоположност на тях Йехова се оказа като Бог, който познава бъдещето, даже и това на човешките правителства. Освен това, познава и едно справедливо Царство, а именно управление начело с от него поставения цар Христос Исус, и той е осведомил хората за това във Библията, неговото Слово. Докато човешкото господство е било едно проклятие за човечеството, Христовото царство ще ги благослови със здраве, щастие и безкраен живот върху една райска земя. /Сравни Лука 23:42, 43; Откр. 11:15/.

Нека всички честни хора, които обичат справедливост, да признаят днес царуващият цар Исус Христос като тяхен откупител и цар, и да бъдат на ясно, че „чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ /Деян. на ап. 4:12; Мат. 12:21/.