Изход — от тиранство към теократичен ред

ЙЕХОВА чу виковете им като викове на „роби под тиранство“. Настана време за действие и той предприе мярки като техен Всевишен Спасител. Скоро след това Бог утвърди за избраните си хора една добра организирана теокрация.

Това е в същност вълнуващото описание, което ти ще намериш в библейската книга „Изход“. Книгата е написана от еврейския пророк Моисей и описва преживяванията на израилтяните от 1657 до 1512 година п.н.е. Поразителни чудеса и прекрасно законодателство са едни от увлекателните теми на тази книга.

Обаче има ли книгата Изход някакво реално значение днес, в XX-тия век? Да, тя има таково значение както нашето кратко разглеждане на книгата ще ни покаже.

„Изход“ — съдържанието на кратко

Потомството на Яков, което живее в Египет, се увелича толкова бързо, че с царски указ те се подлагат на страдания като „роби под тиранство“. Фараонът дори издава нареждането да се убиват всички мъжки бебета между израилтяните. Едно бебе избягва тази участ с това, че майка му го поставя в кош от папирус и го оставя да се носи по водите на реката Нил. Дъщерята на фараона намира дедето и го осиновява и му дава името Моисей, което означава „спасен от водата“. Въпреки това, че той израства в царско семейство, Моисей, на 40 годишна възраст, взима страната на своите угнетени хора и убива един египтянин. Принуден да избяга, той отива в Мидиан, където се оженва и живее като овчар. Междувременно фараонът умира, но друг фараон продължава да тиранизира израилтяните. Навреме, Бог чува техните викове за помощ. — Изход 1:1 — 2:25.

Един ден Моисей забелязва един горящ храст, който обаче по чудо не изгаря. Чрез един ангел му нарежда тук Йехова да се завърне в Египет и да изведе израилтяните от деспотичното им робство. Бог определя неговия брат Аарон като говорител. — Изход 3:1 — 4:31.

Моисей и Аарон се явяват пред фараона с молбата да позволи израилтяните да отпразнуват един празник на Йехова в пустинята. Египетския управител категорично им отказва, в последствие на което обаче Йехова действа, за да си създаде име за себе си. Надменния фараон и неговите магьосници положително не могат да се сравнят с Моисей, когото Бог употребява за да им извести нещастия. Дори и след девет бедствия египетския тиран е все още упорит! — Изход 5:1 до 10:29.

С очакването на 10–тото бедствие Йехова заповядва на израилтяните да празнуват „пасхата“. На 10–ти низан те взимат по едно агне или яре за всеки дом. Животното е заклано на 14–ти низан и кръвта е напъскана по  отвестните и горната греда на вратите на къщите им. Те го опичат и ядат след залеза на слънцето, заедно с горчиви треви и безквасен хляб. Докато всички тези семейства са вътре в къщите си, минава към полунощ ангела на Йехова през страната като обаче препинава всеки израилтянски дом. Десетото бедствие е нанесено. Смъртта пада върху всички първородени в Египет, включително и върху първия син на фараона. Въз основа на това той пуска израилтяните да тръгнат. — Изход 11:1 — 12:36.

Скоро след това обаче, египетския подтисник и неговите военни сили започват ожесточена преследване. Но Йехова осигурява избавление като отваря спасителен коридор през Червено море. След като израилтяните се напират в сигуоност на другата страна, морето се затваря по Божия повеля над преследващия ги фараон и неговата армия и всички те се удавят. Какъв изключителен начин да се опознае Йехова и неговата величествена сила! — Изход 12:37 — 15:21.

От там, до планината Синай в Арабия, израилтяните научават все повече относно Йехова, тъй като той превръща горчива вода в сладка, ги снабдява с изобилие от пъдпъдъци както и с вкусна храна, която те наричат мана. В третия месец след избавянето им от египетското тиранство те се установяват в подножието на планината Синай. Тук те получават Божиите закони, включително и „десетте думи“ /Десетте Заповеди/ и сключват завет с Йехова, техния Всевишен Спасител. — Изход 15:22 — 24:18; Второзаконие 4:13.

Моисей прекарва 40 дни в планината където получава нареждания относно истинското обожаване и начина на направа на шатрата на Йехова, представляваща подвижен храм. Междувременно израилтяните правят едно златно теле и започват да му се кланят. Когато Моисей слиза от планината и вижда това, той така се разгневява, че строшва двете плочи, на които Десетте Думи били написани по чудо. След като те получават заслуженото наказание за погрешното им идолопоклонство, той отново се качва на планината където получава две нови плочи. На Моисей се позволява да види Божията слава и той чува думите на Йехова, с които Той казва, че е милостив, обаче няма да освобождава от заслужено наказание. — Изход 25:1 — 34:7.

Със второто завръщане на Моисей от планината се започва със строежа на шатрата според указанията, дадени от Йехова. След около една година от освобождението им тази прекрасна шатра с всички обзавеждения се завършва. Скинията е сега напълно готова в последствие на което Йехова я изпълва със своята слава. — Изход 34:8 — 40:38.

Вероятно и ти си дълбока засегнат от това преразглеждане на тези вълнуващи събития. Но с личното четене на книгата Изход могат да възникнат някои въпроси, на които може би ще намериш отговорите в следващото обсъждане на трите главни черти на тази книга, обсъждане, което ще направим във форма на въпрос и отговор.

„Роби под тиранство“

•3:1 — Какъв вид свещеник бил Иотор, тъстът на Моисей?

Иотор очевидно бил патриархалната глава на мидианското племе и бил отговорен за ученето и ръководството на тези хора по светски и религиозни въпроси. Тъй като мидианците били авраамско потомство чрез Хетура, те имали спомени от обожаването на Йехова, което упражнявали Авраам и неговото домочадие. Ние не знаем до каква степен била чиста религията на племето в дните на Моисей. Обаче Иотор показал значителна почит към Йехова, въпреки че не бил специално определен от Бога. — Изход 18:1–24.

•4:11 — Отговорен ли е Йехова за такиви недостатъци като слепост?

Не, Йехова не е отговорен за всеки случай от такива физически недостатъци като слепост и глухота. Те съществуват главно поради това, че Бог допусна съществуването на грешна човешка раса. Адам и Ева били загубили тяхната съвършеност и въз основа на това и тяхната възможност да създадат съвършени деца /Йов 14:4; Римляните 5:12/. Когато на тяхното потмоство се раждали деца, все повече и повече недостатъци — включително и телесни недъзи — станали очевидни. С допускането на развитието  на такива обстоятелства Бог може да каже за себе си, че ‘избира’ нямите, глухите и слепите. За определени цели, но само в съответни случаи, Йехова причинил физическа сляпост и занемяване. 4 Книга на царете 6:18; Лука 1:20–22, 62–64; Деяние на апостолите 13:8–11/. Ако хората си изберат да бъдат духовно глухи и слепи, той им позволява да упорстват в тяхното безверие и отхвърляне на неговата вест, ‘избирайки’ по такъв начин глухите и слепите в духовен смисъл /Исаия 6:9, 10/. Но Йехова е дал духовен слух и зрение на тези, които търсят да му се харесат. А и повече от това: чрез своето царство с Исус Христос, любещия Бог Йехова ще освободи човечеството от физическа слепост и всички други недостатъци. — Исаия 61:1, 2; 1 Йоан 4:8; Откровение 21:1–4.

•4:24–26 — Чий живот бил в опасност и какво било станало?

Поради това, че този пасаж е неясен, ние предлагаме следващото обяснение: Синът на Моисей бил заплашен със смърт въз основа на това, че не бил в съответствие с по–ранния завет на обрязването /Битие 17:9–14/. След като премахнала краекожието на сина си, Сепфога доказала насъщността на съгласието със завета като докоснала краката на материализирания ангел показвайки по този начин, че вече нямало причина за нейния син да умре. Ако тя се обърнала към Йехова чрез ангела, като към „младоженец по кръв“, тогава тя все едно че била заела съпружеско място в завета на обрязването, с Бог като съпруг.

•6:3 — След като Авраам, Исаак и Яков били ползвали името на Йехова, в какъв смисъл Бог не бил известил това име на тях?

Буквалното значение от името Йехова е: „той причинява да стане“, т.е. в съответствие с Божието определено намерение. Авраам, Исаак и Яков ползвали божественото име и получили обещания от Йехова. Обаче те не знаели нито пък преживяли, че Йехова е този, който причинява пълното изпълнение на тези обещания /Битие 12:1, 2; 15:7, 13–16; 26:24; 28:10–15/. Както и да е, името на Йехова скоро щяло да получи по–голямо значение за тяхното потомство, израилтяните. Те щяли да опознаят истинското му значение когато Йехова щял да осъществи намерението си относно Израел като избави народа от тиранство и като му даде обещаната земя в изпълнение на неговия завет с техните прадеди.

•7:22 — От къде взели египетските жреци вода, която още не се била превърнала в кръв?

Възможно е да са били употребили вода, взета преди този удар или бедствие от реката Нил. Както изглежда, незасегната вода била могла да се добие с копаенето на кладенци във влажната земя покрай реката Нил /Изход 7:24/. Възможно е също, свещениците да са употребили такава вода, за да изпълнят трика си.

•12:29 — И двата пола — мъжкия и женския — се смятали за първородени?

Първороденият включвал само мъжкия пол. Това е ясно от фактът, че по–късно, когато била направена размяната с даването на левийците на Йехова, били изброени само мъжките /Числа 3:40–51/. Фараонът също бил първороден, но той не бил убит защото имал собствено семейство и не главата, а първородения син в семейството бил умрял в тази пасховна нощ. — Изход 12:12.

Избавени от Йехова

•15:18 — След като водите на Червеното море били „сгъстени“ означава ли това, че те били замръзнали?

Еврейската дума, която тук се превежда със „сгъстен“ означава да се свива или сгъстява. В Йов 10:10 изразът се използва във връзка със съсиряването на сирене. Така това не означава непременно, че водните стени били твърда замръзнали. Тъй като нищо видима не държало водите, те изглеждали като замръзнали, втвърдени или сгъстени за да могат да останат така стоящи. Ако вятърът, който се спометава преди това, би бил толкова студен, че да замрази водите, тогава без съмнение такъв студ щеше да се спомене. — Изход 14:21.

 Организирани като теокрация

•20:5 — Означава ли това, че верните ще бъдат наказани?

Не, защото всеки човек по отделно, щом като достигне възраст, в която вече сам може да поеме отговорността, се преценява въз основа на собственото му държание и становище. /Сравни Езекиил 18:20./ Въпреки това, когато израилската нация по–късно се обърнала към идолопоклонство, поколения наред страдали по–късно от лошите последствия на това действие. Верните не били лично наказани за грехът на нацията, въпреки че почувствали някои от последиците на това действие. За тези, които били праведни, било много трудно да плуват срещу течението на националната религиозна престъпност, но вършейки това, те се радвали на любещата добрина на Йехова.

•23:20–23 — Кой бил ангела, който се споменава тук и по какъв начин името на Йехова било „с него“?

Освен Исус Христос в предчовешкия му живот били използвани и други ангели например за предаването на Божия Закон на Моисей /Йоан 1:1–3, 14; Евреите 2:2, 3/. Разумно е обаче да се заключи, че ангелът, за когото Йехова казал „моето име е с него“ бил Исус в предчовешката му форма. На него бе определено да ръководи израилтяните по пътят им към обещаната земя /1 Коринтяни 10:1–4/. Исус, чието име значи „спасение от Йехова“ е главният, който поддържа и защитава името на Баща си.

•32:25 — Защо Аарон не бил наказан за това, че бил направил златното теле?

Аарон извършил това по повелението на хората, а не поради някаква силна симпатия към идолопоклонството. По–късно, той очевидно се присъединил към левийците като застанал на страната на Йехова срещи тези, който се противопоставили на Моисей в този случай. Около 3000 човека /вероятно водачи/ били погубени, но още други се били провинили защото след като тези 3000 били погубени, Моисей припомнил на хората, че те били тежко съгрешили. И така повече хора, освен Аарон, били получили милостта на Йехова в този случай. — Изход 32:1–6, 26–35.

•34:26 — Какво било значението на повелята да не се вари яре в млекото на майка му?

Кипенето или варенето на яре или козле в млекото на майка му било езически ритуал за създаването на дъжд. Възможно е този закон да е бил даден на израилтяните с оглед те ясно да се въздържат от такиви практики. Както и да е, тази заповед, заедно с други, изглежда че подчертава фактът, че за всички неща има чист и съответен ред. Йехова осигурява млеко на майката да кърми рожбите си. Но варенето на нейното поколение в млекото ѝ означава за него смърт, т.е. съвсем противното на целта за която млекото се дава. Този закон изглежда също че бил даден за поука като показвал на хората, коита се намирали в съюз с Бога, че те не трябва да се държат безсърдечна, а да бъдат милостиви.

Истинско значение за вярващите

Книгата Изход е вълнуващо описание на тиранско пленничество, божествена избавление и организиране в теократично общество. Но какво могат да научат Свидетелите на Йехова в XX–тия век да научат от тази книга?

Йехова поддържа своите хора. Той направи това като подкрепи и благослови израилтяните, когато те били „роби под тиранство“ /Изход 1:7, 14/. Подобно на това Йехова поддържа своите свидетели днес дори и при усилено преследване.

Йехова е несравнителния Избавител. Колко явно било това при Червеното море! В съответствие с това, неговите днешни свидетели могат да бъдат сигурни, че те като група ще преживеят идущото „голямо бедствие“ под всемогъщата ръка на този величествен Избавител. — Матей 24:20–22; Откровение 7:9 и 14.

 Йехова е Богът на теократична организация. Неговите закони, когато били спазвани, помогнали на израилтяните да го обожават по уреден, сигурен и радостен начин, което отдавало почит на неговото име. Подобно и днес Йехова е организирал своите свидетели в уредно, сигурно и щастливо братство. За нашата собствена сигурност и щастие, трябва ние тогава вярно да служим на Бога като част от това теократично общество, което слави неговото свято име. — Псалм 100:1–5; 1 Петър 2:17.

Това са част от многобройните облаги, които могат да се извлекат от книгата Изход. Нека нашата вяра да укрепне като разсъждаваме върху това вълнуващо описание на божествено избавление от тиранство към теократичен ред.

[Снимка на страница 20]

На планината Синай Йехова организирва народа си във форма на теокрация.