Да се подчиниш лоялно на теократичния ред

„Виж! Колко е хубаво и колко мило, когато братя живеят в единодушие! То е като ермонската роса, която слиза по сионските хълмове“ /Пс. 133:1, 3/

1. Как е описано земното семейство от отдали се на Йехова служители в Божието слово?

 КАКВО подходящо описание на семейството на тези, които са пръснати по цялата земя, но са се посветили на тяхния общ Баща, Йехова Бог! И той оглавява това семейство по образцов начин. Той се грижи любеобвилно за всички наши нужди /Пс. 145:16/.

2. Какво означава да се подчиниш на теократичния ред?

² Йехова държи обаче на това, всичките му преданни деца да пазят мир и единство /1 Кор. 1:10/. Този добър резултат се дължи на това, че всички Божии служители се подчиняват лоялно на ТЕОКРАТИЧНИЯ РЕД. Какво значи това? Божието господство се нарича теокрация /Божие господство/. Да се подчиняваш на теократичния ред означава да спазваш законите, правилата и реда установени от Бог /Исаия 33:22/.

3. Кои думи на Исус ни показват, как той мислеше върху това, да се подчиниш на Божието господство?

³ Най–добрия пример в това отношение ни даде Исус Христос, който се подчини лоялно на теократичния ред. На небето той бе „първороденият от цялото творение“ /Кол 1:15/. „Йехова сам ме създаде като начало на пътя си, като първо от древните си дела. От вечно време бях аз поставен, от началото, преди създаването на земята ... Аз станах майстор до него и аз бях този, когото той от ден на ден все повече обичаше, докато аз бях винаги весел пред него“ /Пр. 8:22, 23, 30/. Това, че да се подчинява на Божието господство му доставяше радост се показва в това, когато той беше на земята, защото той казва: „Аз дойдох от небето, не моята воля да изпълнявам, а волята на този, който ме изпрати“ /Йоан 6:38/. Тъй като той искаше да изпълнява Божията воля, внимаваше съзнателно да учи Божиите мисли, а не неговите. Той обяснява: „Това, което аз уча, не е мое, а на този който ме изпрати“ /Йоан 7:16/ Какво превъзходно държание, което би трябвало да подражават всички Божии служители!

4. Опиши днешното теократично уреждане.

 ⁴ Исус се подчини лоялно на теократичния ред даже и до смърт; ето защо той бе възнаграден с небесен живот и с безсмъртие. Освен това, на него му бе дадена „цялата власт на небето и на земята“ /Мат. 28:18/. Той от своя страна повери цялото си притежание на земята /земните интереси на Царството/, на „верни помазани християни. Той ги нарече „верен и разумен роб“ /Мат. 24:45–47/. За награда те ще вземат участие в небесното управление на неговото царство като „свещеници“ и „царе“ /Откр. 14:1, 4; 20:6/. От този „верен роб“ днес живее един остатък на земята. Към неговите задължения принадлежи това, да приема духовна храна и да я раздава на време на всички служители на Йехова. Членовете на този остатък заемат подобно положение както Павел и неговите сътрудници. Този верен апостол казва по отношение на чудните истини, които Бог поверява на своя народ: „На нас Бог ги довери чрез неговия дух“ /1 Кор. 2:9, 10/. Членовете на този остатък поемат и ръководството в проповедническата служба за Царството, която трябва да бъде проповядвана „по цялата обитаема земя“, преди края на осъдената система на нещата. /Мат. 24:14/

Последици от един фалшив начин на действие

5, 6. /а/Какви последици имаше независимостта от Йехова за Адам и Ева? /б/Как подхожда Йехова с ‘вълци с овчи дрехи’?

⁵ Колко е важно все пак всеки член от това Божие семейство да се подчини на предадените чрез ‘верният роб’ на земята учения и наставления на Йехова, големият теократ и Исус Христос, неговият царски син! Тъй като самия Йехова е главата на теократичния ред, не трябва никога да желаем да подражаваме Сатаната, дяволът и да станем независими от теократичното господство. Да не забравяме трагичните последици, които последваха за Ева, когато тя послуша измамническото предизвикателства на Сатаната, да не се подчини на теократичния ред. Той каза практически: ‘Стани независима от Бог. Мисли самостоятелно. Решавай сама какво е правилно и какво е фалшива. Тогава ще бъдеш така, както Бог, Ти никак няма да умреш’. /Битие 3:1–5/. Това вероятно е звучало привлекателно, обаче бе една лъжа /Йоан 8:44/. Когато нейният мъж се присъединил към нея и също не се подчинявал повече на теократичния ред, били изгонени от градината Едем и изхвърлени от лоялното Божие семейство Съобразно предупреждението на Йехова, била произнесена накрая смъртната им присъда /Битие 2:17/

⁶ Също така днес, всеки член от народа на Йехова, който се реши да се застъпи за независимост и лъжливи учения, не подражава Бог, а Сатаната, Дяволът. Обаче Йехова вижда, какво става в неговото семейство, и държи сметка /Притчи 15:3/. Той не търпи никакви хора, които приличат на вълци и които биха погълнали неговите овцеподобни служители, а действа навреме решително против тях. /Мат. 7:15–23/. Като един любим баща, той пази духовното благо на своето семейство /Ез. 34:11–16/.

7. /а/Какво не искаха Аарон и Мариам да признаят? /б/Какви бяха последиците?

⁷ Друг библейски пример показва колко е опасно, да не се подчиниш лоялно на теократичния ред. Мариам и Аарон подчертаваха напр. тяхните роднински връзки с Моисей и поставиха на въпрос неговото положение в обществото на Израилския народ /Числа 12:1, 2/. Те не искаха да признаят, че Йехова бе придал на Моисей особен авторитет, който бе потвърдил чрез чуда. Йехова им обяснил: „На /моя/ слуга Моисей ... е поверен целият ми дом. С него говоря от уста на уста ... Защо не се страхувате да говорите против моя слуга, против Моисей?“ „Гневът на Йехова пламна против тях“. Аарон бе строго порицан, а Мариам била прокажена и за седем дни отстранена от лагера на Израил. /Числа 12:7–15/

8. Какво доказва случаят със цар Саул?

 ⁸ Друг случай бил Саул, цар на израилския народ, който не искал да чака Йехова, а си присвоил правото сам да принася жертви, въпреки че не бил свещеник. Той се оправдал с недостоверния претекст, че иначе щяла да му избяга армията. Обаче всъщност на кого принадлежала армията? На Саул или на Йехова? Пророкът Самуил му казал: „Ти постъпи безумно. Ти не упази повелението на твоя Бог. Но сега царството ти няма да трае“ /1 кн. на цар. 13:13, 14/. Царската власт била взета от Саул и на един ‘мъж дадена, който бе приятен на сърцето на Йехова’. Саул заплатил много скъпо за това, че не искал да се подчини и не се покаял искренно, когато му се обърнала внимание на това нещо. Това показва, че Йехова не е съгласен с това, когато членове на неговия народ действат самонадеяно, независимо и нетеократично /Притчи 11:2/.

9. Защо цар Озия бил отлъчен?

⁹ Същото се отнася и за случая Озия, цар на Юда. Той бил цар на народа на Йехова, обаче не бил натоварен да изпълнява свещеническа служба. Обаче при един случай, той държал на това да я изпълни. Свещениците протестирали енергично и казали: „Не принадлежи на тебе, о Озие, да кадиш на Йехова, а на свещениците, Аароновите потомци, светиите. Излез от светилището, защото ти подейства неверно“. Не само това, че той извършил грехът на надменност, показал след това неговата нелоялност, като избухнал в гняв против свещениците. „И като се разпри срещу свещениците, проказата му избухна на челото ... защото Йехова го бе поразил“. Той останал прокажен до своята смърт, един „отлъчен“ от домът на Йехова“ /2 Ле. 26:16–21/.

10. Как описва апостол Павел тези, които се съмнявали в неговото провъзгласявана от Исус Христос?

¹⁰ Апостол Павел говорил за някои хора, които се съмнявали в неговото провъзгласяване от Исус Христос, главата на християнското общество /1 Кор. 11:12/. Той казва обаче, че такива хора са „лъже–апостоли, лукави работници, които се преструват на христови апостоли. Тъй, че не е чудно, защото Сатаната сам се преправя на ангел на светлината“ /2 Кор. 11:13, 14/. Тези хора преследват егоистични цели. Павел ги предупреждава от такива хора със следните думи: „От вашата среда ще се издигнат хора и ще говорят извратено, за да повлекат след себе си учениците. Затова бъдете бдителни“ /Деян. на ап. 20:30, 31/. Той молил настойчиво братята — също и така наречениет апостоли — да не разрушават единството на християнското общество и неговите плодове чрез караници и безредие. Който се противопоставял на този инспириран съвет, трябвало незабавно да разчита на катастрофални последици /Гал. 1:7–9/.

11. Как пази Йехова единството на неговото земно семейство?

¹¹ Инспирирания библейски писач Йоан, обяснява: „Всеки, който върви напред и не остане в Христовото учение, няма Бог ... Ако някой дойде при вас и не носи това учение, не го приемайте в къщи и не го поздравлявайте. Защото, който го поздравява, става съучастник в неговите зли дела“ /2 Йоан 9:11/. Да, Йехова ще защитава доброто духовно състояние и единството в неговото семейство.

 Днес да бъдем нащрек

12. Къде събира Йехова днес всички, които го обичат?

¹² Днес, в „последните дни“, Йехова събира всички, които го обичат в една единна, хармонична организация. Хора от всички нации следват неговия съвет: „Дойдете, да възлезем на хълма на Йехова, в домът на Якововият Бог; Той ще ни научи на пътищата си и ние ще ходим по неговите пътеки“ /Исаия 2:2, 3/. Да обърнем внимание на това, че Йехова насочва хората в НЕГОВИТЕ пътища, така че да вървим по НЕГОВИТЕ пътеки, а не по свои пътища и пътеки /Ер. 10:23, 24/.

13. /а/Защо трябва днес особено много да внимаваме за себе си? /б/Какво е необходимо за да противодействаме на плановете на Сатаната?

¹³ Обаче Сатана днес е „много разярен“. Той знае, че му остава „един кратък период“, преди да бъде направен неспособен за действие. Ето защо „той обикаля като рикаещ лъв, търсейки някого да погълне“ /Откр. 12:12; 1 Пе. 5:8/. Поради тази причина ние трябва да се пазим от всички опити на Сатаната, дяволът, господът на тази система, да посее между членовете на семейството на Йехова караници и раздори. „Ето защо бдете строго върху това, как вървите, не като глупави, а като мъдри, като изкупвате благовремието, защото дните са лоши. Затова не бивайте неразумни, но проумявайте що е Божията воля“ /Еф. 5:15–17/. Ако ние използваме преднамеренията на Бог, които Йехова е решил за наше добро, ще бъдем подкрепени, пречистени и правилно въоръжени. Така ще успееме да противодействаме на лукавите планове на Сатаната и да предотвратиме неговите намерения. /Еф. 6:10–13/.

14. Защо е опасно да мислиме за себе си по–високо, отколкото е нужно?

¹⁴ Да мислиме за себе си по–високо, отколкото трябва, е убеждение, от което трябва да се пазиме /Рим. 12:3/. Това може да доведе до това, че един християнин да си въобрази, че е получил специално поръчение от Йехова, независимо от съобщителния канал, чрез който Йехова си служи да разпределя истината и да дава наставления на своето семейство. Той би се видял в едно особено отношение към Йехова, в което не се намира нито един брат или сестра. Едно такова отлъчване може да доведе само до глупави действия: „Кой се отлъчва от другите, търси само своето егоистично желание; и се противи на всеки здрав разум“ /Притчи 18:1/.

Да чакаме Йехова

15. /а/Уместно ли е на класата „роби“, да се правят подобряващи предложения? /б/Опиши един пример за теократично подчинение от първото столетие.

¹⁵ Понякога някои от класата „роби“, обръщат внимание на различни поучителни пунктове или организационни неща, които се нуждаят от промени. Подобряващи предложения са уместни а също и въпроси, които се нуждаят от обяснения. За един такъв случай се отнася, когато било наредено, Павел, Варнава и други „да отидат при апостолите и старейшини в Ерусалим под ръководството на Светия Дух, решили този въпрос, изпратили братя в много градове, за да „предадът на тези, които са там разпорежданията, които трябва да съблюдават издадени от апостолите и старейшините, които се намират в Ерусалим“. Лоялното съблюдаване на онези наредби донесело благословията на Йехова: „Така събранията се утвърдиха във вярата и от ден на ден броят им растеше“ /Деян. на ап. 15:1 до 16:5/.

16. /а/Какво отношение трябва да имаме, след като сме направили едно предложение? /б/Как трябва да се действа с личности, които имат фалшиво отношение относно съвета на Павел?

¹⁶ Който, след като е изложил предложение се задоволи с това и предостави нещата на молитвеното обсъждане на братята, които ръководят делото на организацията, действа правилно. Какво става обаче, когато някой не се задоволи с това и дискутира въпроса по–нататък в събранието с намерение да предразположи другите да го подкрепят? Това би предизвикало раздори и може да погребе вярата на някои. Ето защо Павел писа: „Не изпускайте из очи  тези, които причиняват раздори и съблазни противно на учението, което сте научили и странете от тях“. На Тито той дава съвет „да опровергава ония, които противоречат“ и той добавя: „Необходимо е да им се затулят устата, защото точно такива личности продължават да извращават цели домове, като учат за гнусна печалба това, което не трябва да учат ... По тази причина, изобличавай ги строго /Рим. 16:17, 18; Тито 1:9–13/.

17. Как можеме да подражаваме превъзходното отношение на Давид?

¹⁷ Божието Слово казва: „Познанието възгордява, а любовта възвишава /1 Кор. 8:1/. Колко е по–добре да бъдем заети в оповестяването на чудното Божие царство, да говориме възвищаващо, да усилваме вярата на другите а също и нашата и същевременно да чакаме търпеливо Йехова да изпълни своята воля чрез съобщителния канал! /Рим. 14:19; Флп. 4:8, 9/. Подражавай Давид, който казва: „Понеже на тебе, о Йехова се надявам; ти сам отговаряше тогава, о Йехова, мой Бог“ /Пс. 38:15/. Ние трябва винаги да пазиме в паметта си думите на апостол Павел: „Аз ви напомням братя ... да говорите всички в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършенно съединени в един ум и в една мисъл“ /1 Кор. 1:10/. Тъй като това основно правило се използва в семейството на Йехова по цялата земя, виждаме прекрасни резултати. Да „Колко е мило и добро, когато братя в единство живеят!“ /Пс. 133:1/.

Можеш ли да отговориш на следните въпроси?

□ До каква степен Исус даде превъзходен пример за подчинение на теократичния ред?

□ Какви последици може да има, когато не се подчиним на теократичния ред?

□ Защо трябва особено днес да се пазим от Сатаната?

□ С какво отношение трябва да правим предложения?

[Въпроси]

[Снимка на страница 11]

Понеже цар Озия не се подчини на теократичния ред, бе поразен с проказа