Какво става с нашата младеж?

НАРИЧАТ ГО „ЗАГУБЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ“, „ОТЧУЖДЕНОТО ПОКОЛЕНИЕ“, „АЛЧНОТО ПОКОЛЕНИЕ“, „ПОКОЛЕНИЕ ОТ КРЪШКАЧИ“ И „ДЕЦАТА БЕЗ ИЗХОД“. ЗА КОГО СЕ ОТНАСЯ? ЗА ДНЕШНИТЕ МЛАДЕЖИ. КАКВО ПРАВЯТ ЗА ДА БЪДАТ НАРЕЧЕНИ ТАКА И ЗАЩО?

НЯМА нищо необикновено в това, че поведението на младежи не се разбира от тяхните родители. Това се случваше винаги в течение на историята. Обаче днес младежта изглежда да е различна от нейните връстници в миналото. Възрастните се оплакват, че идеализъм, високи принципи, оптимизъм и надежда–качества, които обикновено се намират при млади хора — са изчезнали при една голяма част от младежта. Изглежда, че тя е загубила доверието в бъдещето.

Това обаче за учудване ли е? Колко възрастни вярват още в бъдещето? Кой би МОГЪЛ да бъде пълен с увереност по отношение на несигурността по причина на инфлация, надпреварата във въоражаването с ядрени оръжия, чудовищното увеличаване на замърсяването на околната среда, видимото увеличаване на фанатизъма в световната политика и експлозивното разпространение на гладът в света, на криминалността и всеобщото отричане на моралните мащаби? Вероятно при повечето от нас доверието в настоящата система на нещата е угаснало. Следователно, можеме ли да укоряваме младежта?

Марк Олифант, един учен по ядрена физика, обясни: „Младежите не са глупави глави. Те чувстват, че злочестието лежи във въздуха, дори и да не го разбират. Те са възмутени поради тяхното несигурно икономическо бъдеще и поради проблемите, които им оставя сегашното поколение. Те чувстват че тяхното образование изостава след тяхните потребности, защото то не им гарантира нищо, нито едно работно място, нито една задоволяваща култура.“  С предупреждаващи думи, той издава своето собствено недоверие в бъдещето: „Става ясно, че познатата ни цивилизация би могла да рухне под тежестта на онова знание, чрез което тя е произлезла, ако не се появят човешки ценности, които да заместят тези, които владеят икономическия пазар.“

Да, ако днешната младеж трябва да живее в това бъдеще, което възрастните се тъкмят да й създадат, тя не се намира в завидно положение. Как реагира тя на това?

Реакцията на младите хора

Някои реагират по екстремен начин, като бягат от тази система. Те се ангажират в ексцентрични секти или хипи. Много от тих търсят изход в наркотици или алкохол. В последно време в западна Германия, в Нидерландия, в Щвейцария и Англия се е дошло до изстъпления, чрез които младежите доказват своето недоволство. Най–много за съжаление са тези младежи, които се самоубиват, за да избегнат натиска на настоящето, респективно несигурното бъдеще. Според данни, самоубийството в САЩ стои на второ място, като причина за смърт сред младежите.

Други действат според девиза: „Сега или никога!“ Едно 15 годишно момиче от Австралия казва: „Младежите в нашето училище не могат да си представят, че системата ще съществува по–дълго от 10 години ... Човек трябва да побърза, да прави това в живота, което иска още да направи“. Затова някои отлагат да поемат отговорности, не искат да имат деца или изобщо да се оженят, за да избегнат да попаднат в една икономическа „примка“ или да загубят свободата си. Те изискват време за „личното си развитие“ или повече свободно време и отказват да водят живот, който съдържа постигането на дългосрочни цели.

В едно интервю студенти от университета Оксфорд били запитани за тяхното отношение. Те признали, че нямат никакви високо поставени идеали. На тях им прави впечатление корупцията във всичките системи, все едно дали капиталистически, социалистически или комунистически. Тъй като те не познават никаква алтернатива, те цинично са си пробили път до решението, да извлекат от системата, в която живеят, колкото се може повече. Те застъпват мнението: „Тъй като светът не може да се промени, човек трябва поне да го използва съответно.“

„Когато аз отидох в Оксфорд в 1950 година“, пише колумниста Грахам Турнер, „човек вярваше още на всичко възможно ... Днес ... Оксфорд е гробище на разбити мечти и свалени богове. Където преди 5 години всичко възможно изглеждаше, днес даже и оптимисти очакват упадък.“

 Може ли нещо да се направи

Можеш ли да разбереш, защо много млади хора постъпват като принадлежащи към едно „изгубено поколение“? Знаеш ли ти като баща или майка, как можеш да помогнеш на твоите деца в днешното трудно време? Или може би ти самия си младеж. Ако е така, ти можа ли да изнамериш, как може да се живее в една разнебитена система на нещата, без да бъдеш циничен или без да ти бъде отнета всякаква надежда? Следващата статия може да ти помогне да отговориш на тези въпроси.

[Блок на страница 4]

ДНЕШНИТЕ ОБИЧАЙНИ СТАНОВИЩА И ЦЕННИ ПОНЯТИЯ

Колупниста Уилям Шанон писа за становищата и ценни понятия, които светът предлага на младите хора, както и тяхната консеквентност:

„Новата интелектуалност доведе със себе си, че днес деца във все по–ранна възраст започват да се наслаждават от марихуана, силни наркотици или алкохол, а така също и да трупат опити в сексуални наслаждения ... Момичета на 13 и 14 години, които отказват да имат полови сношения, биват обвинявани в ‘безчувствие’. Младежи връстници, които отказват да вземат марихуана и алкохол, биват подигравани като страхливци. ...

Неговите страшни въздействия се виждат от ужасните статистики на самоубийствата, които стоят на второ място като причина на смърт, сред млади хора между 13 и 24 години и настъпват двойно повече отколкото преди едно десетилетие. Те се пресмятат от главозамайващите числа на болни от венерически болести, наркомани и алкохолици сред младежите“ /Свободна преса – Детройт/