Съблюдавай ‘предупредителните примери’
Съблюдавай ‘предупредителните примери’
1, 2. Какъв вид поука съдържа писмото на Юда?
ЙЕХОВА е Бог, който предупреждава хората /4 Книга на царете 17:12–15; Езекиил 3:17–21/. Неговия народ знае, че Той не желае някой да погине поради това, че е поел път, водещ към унищожение /Езекиил 18:23, 32/. И положително са благодарни Свидетелите на Йехова за това, че техния небесен Баща предупреждава, ръководи и спасява тези, които го обичат.
2 Вдъхновеното писмо на Юда съдържа както предупреждения, така и напътствие. В миналата статия ние узнахме, защо Юда призовал братята си по вяра, „да водят упорита борба за вярата“. Нека сега да разгледаме с молитва неговите предупредителни примери от древно време /Римляни 15:4/.
Пази се от невяра
3. Какво искал Юда да припомни на братята си по вяра?
3 Юда изговаря най–напред едно предупреждение, което е свързано с вярата:
„Искам да ви напомня, ако и вече да знаете нещата един път за винаги, че Йехова, въпреки че спаси един народ от страната Египет, унищожи след това тези, които не показаха вяра“ /Юда 5/.
Ако християните не водят „упорита борба за вярата“, могат те да загубят благоволението на Йехова. За да предотврати това, иска Юда да „напомни“ на братята по вяра, които се намирали в опасност нещата, които те вече били учили и които показват, как Бог постъпил в миналото с невярни.
4. Как и защо „спасил“ Йехова поробените израилтяни?
4 В стих 5 Юда сочи най–напред върху факта, че Йехова Бог „спасил“ или освободил заромените израилтяни от египетското робство. Бог направил това след като те покорно отпразнували първата пасха. Той извършил това чудно спасение от Египет поради това, че поробения му народ до тогава действувал с вяра /Изход 12:1–14, 31/.
5. а/Какво е символичния Египет, и въз основа на какво спасява Йехова хора от него? б/Какво трябва да сторят предани Свидетели на Йехова, за да вземат участие в крайното спасение?
5 По подобен начин спасява Йехова хора от символичния Египет, отчуждения от него човешки свят /Откровение 11:8/. Той върши това, защото те го признават с вяра като техен Бог на спасение и Исус Христос като съответното агне на пасхата, чрез чиято кръв те са откупени от света /1 Коринтяни 5:7/. Обаче за да може да вземе участие в крайното спасение, независимо от това дали в небето или на земята, трябва един Свидетел на Йехова да остане верен; той никога не бива да стане изменник и никога не бива да се завърне в този лош свят и грешното му робство, така, както освободените израилтяни не бивали да се завърнат в Египет /Второзаконие 17:16; Матей 24:13/. Несъкрушима вяра е от жизнено значение, понеже въпреки това, че Йехова „спасил“ народа си от Египет той след това „унищожи тези, които не показаха вяра“ и които затова копнееха за Египет и за египетския начин на живот. /Сравни 1 Коринтияни 10:1–12; Изход 32:4–6; Числа 25:1–18; 25:4–9; 14:35–38/. Затова трябва положително преданите Свидетели на Йехова да запазят вярата си, ако искат да вземат участие в окончателното спасение /Евреи 3:12, 13/.
Ужасните последствия на неморалността
6. а/Какво било „първоначалното положение“ на ангелите и какво е „правилното им място за живеене“? б/Какъв грях извършили известни ангели? в/Каква прилика съществува между грешния начин на действие от страна на бунтовническите ангели и начина на действие на споменатите от Юда „безбожни хора“?
6 Юда показва след това втори предупредителен пример и пише:
„И ангелите, които не запазиха първоначалното си положение, а напуснаха правилното си място на живеене, той запази с вечни окови в тъмен мрак за съда на великия ден“ /Юда 6/.
Ангелите са сътворени като духовни същества с изглед за вечен живот в небето /Псалм 103:20; 104:4; Евреи 1:7/. Това бе техното начало, „първоначалното им положение“. „Правилното им място на живеене“, определеното за тях място, са невидимите небеса. Обаче известни ангели действували високомерно и напуснали „правилното си място на живеене“. Апостол Петър пише, че те „извършили грях“, и споменава непосредствено след това събитията в дните на Ной /2 Петър 2:4, 5/. Това обръща нашето внимание върху времето преди потопа, когато „синовете /александрийския ръкопис на превода „Септуагинта“ предава тук думата с „ангели“/ на истинския Бог“, които очевидно били приели човешко тяло, били взели за жени красиви девойки действуващи по този начин срещу Божията воля /Битие 6:1, 2/. Въз основа на това, че полови сношения с жени били за духовни същества нещо противоприродно, тези ангели извършили грях, като отстъпили на една съвсем погрешна за тях страст /Яков 1:13–15/. По подобен начин имали „безбожните хора“ за които говори Юда, желанието да имат безморални полови сношения с лица от другия пол.
7, 8. а/Какво се случи с непокорните ангели? б/Какво трябва значи ние да вършим, за да останем в състояние на спасение?
7 Това, което се случи с ангелите, служело за пример на християните в дните на Юда и служи и днес за Свидетелите на Йехова за предупреждение. Тези ангели могли да спасят живота си по времето на потопа, като пак напуснали човешките си тела, обаче на тях им се забранило, да се върнат в „първоначалното им положение“ и да взимат участие като свети духовни същества в светлината на съвета и благоволението на Бога. Вместо това те са запазени „с вечни окови“ — т.е. чрез силата на Бога, да ограничи тяхната свобода на движение — за божествения съд на „великия ден“ за техното унищожение. Няма признаци за това, че междувременно те могат да приемат човешки тела. Те вече нямат правото да служат на Йехова; те остават в духовна тъмнина, в така наречения ров /2 Петър 2:4/.
8 Ако значи дори непокорни ангели не са предпазени да паднат толкова надълбоко, че да заслужат унищожението, трябва тогава Свидетелите на Йехова днес да познаят, че могат само тогава да останат в състояние на опасение, ако водят „упорита борба за вярата“. Затова е необходимо да устоиме на всички хора, които нарушават границите, определени от Бог и които искат да опетнят плътта.
9, 10. а/В какви грехове се били провинили жителите на Содом и околните градове в нравствена насока? б/До каква степен представляват Содом, Гомора и околните градове за нас предупредителен пример?
9 Юда посочва трети пример като пише:
„Също така ни се поставят като предупредителен пример Содом и Гомора и околните градове, след като по същия начин като миналите те вършели прекомерно разврат и използвали месото за противоестествени цели, че те ще претърпят съдебното наказание на вечен огън“ /Юда 7/.
В „Содом и Гомора и околните градове“ били вероятно включени Адма и Зебоим а може би и други селища от района. Поради лошотата на тези жители Йехова унищожил всички тези градове, с изключение на Зоар, където избягали справедливия Лот и дъщерите му, посредством падащ от небето дъжд от сяра и огън /2 Петър 2:6–10; Битие 14:2; 19:18–29; Второзаконие 29:22, 23/. Чрез думите „също така“ изразява Юда очевидно връзката, която съществува между това, което се случило с тези градове и това, което станало в случая на непокорните ангели, които били извършили нещо противоестествено за духовни творения, като били взели за жени дъщерите на хората. На това място се казва в Библията „Патлох“, че „Содом и Гомора и околните градове били вършели по подобен начин като ангелите развратност и се били отдали на противоестествени страсти“. Техните жители вършели разврат не само с жени, но задоволявали страстите си също така и с мъже а и може би дори и с животни. /Сравни Левит 18:22–25/. Цяла тълпа от мъже и младежи в Содом страстно жадувала за полови сношения с гостите на Лот, които те смятали за мъже, обаче намерението им било предотвратено с това, че двамата ангели, които били при Лот, ги ослепили и след това спасили Лот от осъдения град /Битие 19:1–17/.
10 Содом, Гомора и околните градове били по този начин предупредителен пример че те претърпяли „съдебното наказание на вечния огън“, вечно унищожение. Изгорените остатъци поне на Содом, Гомора, Адма и Зебоим, се намират, както се предполага, под водата на южната част на Соленото море /Мъртво море/ или в онзи край. Така тези градове и техните жители вече не горят. Очевидно не били завинаги изгорени жителите, а само градовете, понеже изглежда, че поне някои от бившите жители ще бъдат възкръснати /Матей 10:15; 11:24; Откровение 20:12, 13/. Обаче това, което се случи с онези извратени градове, е драматично предупреждение за безморален начин на живот, предупреждение, на което Свидетелите на Йехова трябва днес да обърнат внимание.
Не бренебрегвай авторитета, връчан от Бог
11. Каква прилика съществувала между „безбожните хора“, които се били вмъкнали между Божия народ, и изродените жители на Содом и околните градове?
11 Юда взима след това повод върху „безбожните хора“ и казва:
„По подобен начин опетняват независимо от това тези хора, които се отдават на бълнения, месото и пренебрегват господството и говорят хулително върху прекрасните“ /Юда 8/.
„По подобен начин“ като изродените жители на Содом и околните градове, които опетнили плътта си чрез разюздани и противоестествени полови сношения, така и опетнили тези лоши хора, които се вмъкнали между Божия народ, тялото. Те пренебрегнали апостолския съвет: „Бягайте от разврата“ /1 Коринтяни 6:18–20/.
12. а/Как така ‘се отдали’ безбожните хора на ‘сънища’? б/Какво трябва да очакват безнравствени хора, които не се покаят?
12 Тези натрапници също така се отдали на ‘бълнения’ или ‘сънища’ може би защото се опитвали да основат техните становища върху мними пророчески сънища. /Сравни 2 Петър 2:1; Второзаконие 13:1–5./ Възможно е техните сънища да са били сексуални въображения, изразът обаче може също да означава, че техните учения били просто „безумие“ /превода на Шлатер/. Във всеки случай тези „безбожни хора“ търсели възможностти за упражняването на полова неморалност и мислели, че могли да останат без наказание за техния нечист начин на живот. Нека никой измежду Свидетелите на Йехова в днешно време да допусне да бъде подмамен към такава заблуда! Всевишния Съдия без съмнение ще изпълни присъдата си върху безморални личности, които не се разкаят /Битие 18:25/.
13. Какво било становището на тези безморални „бълнуващи“ спрямо назначения от Бог авторитет?
13 Тези неморални ‘бълнуващи’ също така пренебрегвали господството и ‘говорели хулително върху прекрасните’. Надменно те пренебрегвали авторитета, даден от Бога /Притчи 21:4; 2 Петър 2:10/. Като бунтовническите ангели, така и тези хора притежавали дух на съпротива и заслужавали отрицателна присъда, защото в действителност нямали уважение пред Суверенът на вселената и неговия възлюбен Син.
14. Кои били „прекрасните“?
14 Освен това тези безбожни лица говорели хулително върху „прекрасните“ /буквално: „прекрасностите“/, очевидно върху лица, на които Йехова Бог и Исус Христос били дали известна прекрасност /Йоан 17:22; 1 Петър 4:12–14/. Тъй като тази прекрасност или чест идвала от Бог не трябвало разбира се тези, които я получавали на земята, да бъдат поставени на подест и да бъдат непосредствено почитани. Обаче всички Свидетели на Йехова трябвали да уважават тази „прекрасност“ и главно въз основа на уважение пред Йехова Бог да говорят съответно за нея /1 Книга на царете 2:30/.
15. а/Как говорели опетняващите плътта „бълнуващи“ върху „прекрасните“? б/Какво би трябвало ние да направим, ако имаме склонност да пренебрегваме назначение от Бог авторитет?
15 Положително имали тези помазани последователи на Христос, които верно служели като християнски надзиратели, прекрасност или чест. Техните съсвидетели трябвали да работят заедно с тях и да им оказват помощ в Божията служба. Ние не искаме да бъдеме като „бълнуващите“ които опетнявали плътта, в дните на Юда, които пренебрегвали господството на Йехова и неуважавали връчената от него прекрасност, а говорели хулително за тези, на които такава прекрасност била дадена. /Сравни 3 Йоан 9, 10./ Ако ние имаме склонността да пренебрегваме авторитет, даден от Бог, тогава би трябвало да помолим Йехова да ни помогне да променим нашето становище.
Отличния пример на Михаил
16. Какво противоречие съществувало между архангела Михаил и безуважителните бълнуващи?
16 За наша полза Юда споменава един отличен пример като казва:
„Когато обаче архангела Михаил бе в несъгласие с Дявола и се препираше с него заради тялото на Моисей, той не се осмели да произнесе против него хулителна присъда а каза: ‘Йехова да те смъмри’“ /Юда 9/.
Какво противоречие между безпочитните „бълнуващи“ и архангела Михаил, който стана нашия Господар Исус Христос! /Сравни Прит. 8:22–31; Йоан 6:62; Филип. 2:5–11; 1 Сол. 4:15, 16/. С това, че тези безбожни „бълнуващи“ говорели хулително върху служителите на Бог, те си позволили нещо, което не си бил позволил дори и Синът на Йехова, когато той се препирал със Сатана относно тялото на еврейския пророк Моисей. Върху тази разпра няма по–старо описание в Библията. Обаче по непознат начин за нас Юда получил тази информация и я записал за наша полза.
17. а/Какво не сторил Михаил в разпрата за тялото на Моисей, и защо не сторил той това? б/Как така дал Михаил пример за народа на Йехова за това, как да се почита назначен от Бога авторитет?
17 Възможно е, че Дявола искал да вземе трупа на Моисей за да въведе религиозен култ и да поквари народа на Йехова. Обаче Михаил не допуснал той да бъде предизвикан да изкаже с хулител ни думи една присъда върху Дявола. Михаил ‘не се осмелил’, защото имал сътоветен страх от Бога. Също така той не искал да прибърза и предвари Йехова, който е определил времето, когато ще изпълни присъдата върху Сатана /Откр. 12:7–9; 20:1–3, 7–10/. Вместо това показал възлюбения Син Божи уважение пред най–висшия съдия и му предостави правото да смъмри Дявола. За това Михаил казал на Сатана: „Йехова да те смъмри“. Въпреки че Михаил не употребил груби думи, той използвал силата си като запазил трупа на Моисей, и Йехова погребал пророка на място, което не се обозначава /Втор. 34:1–6/. Синът на Бога положително даде с начина си на действие отличен пример на народа на Йехова относно това, как трябва да се почита авторитет, назначен от Йехова. Нека и ние да следваме този пример!
18. Защо може да се каже, че тези хора, които се обръщат към опетняването на плътта, не притежават духа?
18 В противоречие на това Юда казва след това:
„Обаче тези хора говорят хулително върху всичко, което в действителност не познават; обаче всичко, което те по природа разбират като безумни животни, в това те продължават да се покваряват“ /Юда 10/.
Въпреки това, че тези лица, които се стремяли към опетняването на плътта, се намирали толкоз по–ниско отколкото Михаил, който не искал да осъди Сатана с хулителни думи, те говорели хулително не само върху „прекрасните“, но и върху ‘всичко /всички духовни неща/, което в действителност не познавали’ и не разбирали. Въз основа на това, че те не притежавали духа /Юда 19/, те не били в състояние да разберат духовни неща /1 Корин. 2:6–16/. Мислите на Йехова, неговите пътища, методи и действия били за тези хора чуждо нещо.
19. Как така били „безбожните хора“ като „безразсъдни животни“?
19 От уважение към Йехова Бог не говорили нито архангела Михаил, нито другите справедливи ангели хулително върху хора, на които Бог бил дал известна прекрасност. Обаче „безбожните хора“ вършели това, понеже те се отдали на животински страсти. Те не разбирали духовни неща а само това, което възбуждало плътските им страсти. И така те искали, като животни, чието внимание изцялостно е обърнато към месото, да задоволят отпадналата си плът. Тези хора се покварили в плътските си грехове, като се стремяли да задоволят ниските си страсти. По този начин те показали, че не били по–добри от ‘безумни животни, които по природа са родени за това, да бъдат уловени и унищожени’, без да имат надежда за едно възкресение /2 Петър 2:9–13/.
20. Как би трябвала да действат верни Свидетели на Йехова въз основа на разгледаните до сега думи на Юда?
20 Колко важна е сега за Свидетелите на Йехова, да окажат решителна съпротива на фалшиви учители, на хора, които се стремят към опетняването на плътта и на хора, които пренебрегват авторитета, назначен от Бога! Обаче ако ние познахме въз основа на разгледания до сега съвет от писмото на Юда, че има нещо нередно в нашето становище или нашия начин на действие, тогава трябва бързо да предприемем мярки да се оправим и с молитва да потърсим помоща на нашия небесен Баща. И нека завинаги да извлечем духовна полза от това, че обръщаме внимание на „предупредителните примери“, записани а Библията!
[Въпроси]