Упорита борба за вярата
Упорита борба за вярата
„Възлюбени, ... намерих необходимо да ви пиша, за да ви напомня, да водите упорита борба за вярата, която един за всякога е предадена на светиите“ /Юда 3/.
1. Кои са някои от средствата, които Сатана употребява в напразните си усилия да унищожи истинското християнство?
СЛУЖИТЕЛИТЕ НА ЙЕХОВА трябва твърдо и непоколебимо да водят борба за истинската вяра. Техния противник, Дявола, се опитва с помоща на открито преследване и изпечени „хитри атаки“ да разруши скъпоценното отношение в което те са стигнали чрез Исус Христос с Йехова Бог /Ефесяни 6:11, според превода „Цюрхер Бибел“; 1 Петър 5:8/ Напразните усилия, които Сатан положил да унищожи истинското християнство съдържат също и опитите му да го подкопае. За тази цел той употребил следващите средства: 1. фалшиви учения, 2. разюзданост, 3. невяра, 4. пренебрегване на авторитета, даден от Бог, 5. роптаене и оплакване и 6. възхищение пред личности за да се постигнат собствени предимства.
2. Кои подробности се споменават тук относно писмото на Юда?
2 Йехова пое грижата за това, което е необходимо, за да закрили служителите си и успешно да се води борба срещу този стар измамник /Исаия 59:1/. Едно от тези помощни средства е вдъхновеното от Бог писмо на Юда. То вероятно било писано от ученика Юда в Палестина, преди 66 година от н.е., понеже той нито споменава военния поход на Цестий Галий срещу Ерусалим в онази година, нито победата, която Тито постигнал в 70 година от н.е. върху този град.
3. Как може вдъхновеното писмо на Юда да ни бъде днес от голяма полза?
3 Въпреки това, че писмото на Юда било писана преди столетия, представлява то за нас днес голяма ценност. Християнските надзиратели, назначени чрез Божия дух, могат и трябва да го употребяват като основа за даването на съвет. Ако ние изследваме това писмо с молитва и смирено, тогава то може и лично да ни помогне. Това важи особено тогава, ако забележим, че сме застрашени от влиянието на фалшиви учения или от съблазнението да се извърши неморалност, ако установим, че вярата ни отслабва, или ако открием в сърцето ни растящо склонение да пренебрегваме назначения от Бог авторитет, да роптаем или да се оплакваме или да се подмазваме на известни личности за собствена изгода. Когато изследваме това вдъхновено писмо стих по стих, тогава бързо ще забележим, как можем лично да внедрим в практиката този завинаги валиден съвет, и как можем да го внедрим в християнската община.
Молбата за повече милосърдие, мир и любов
4. Като какво се обозначава Юда сам, и какво означава това?
4 Юда въвел писмото си по следния начин:
„Юда, един роб на Исус Христос, но брат на Яков, към призваните, възлюбени във връзка с Бога, Бащата, и запазени за Исус Христос“ /Юда 1/.
Като „роб на Исус Христос“ Юда не се намирал в безпочитно чирачество. „Робството“, в което той се намирал, се основавало по–скоро върху това, че последователите на Исус са изкупени чрез скъпоценната му кръв с изглед на вечен живот за една приятна служба. Те са хванати чрез любовта на Исус и с готовност са се отдали на него /Матей 11:29, 30; сравни Ефесяни 5:21–33/. Юда казва, че е „роб на Исус Христос, но брат на Яков“. Тук очевидно става въпрос за този Яков, който бил една от основните духови и „подпори“ на християнската община в Ерусалим и който бил „брата на Господаря“ /Галатяни 2:9; 1:19; сравни Деяние на апостолите 12:17; 15:13–21/. Следователно може да се каже, че Юда бил природен брат на Исус. Обаче той бил смирен и не искал да се изтъкне с това, че да подчертава роднинската си връзка с Божия Син /Марко 6:3/.
5. а/Кои бяха „призованите“? б/Как били ‘запазени „призованите“ за Христос’? в/За кого представлява писмото на Юда още насърдчение, освен за „призваните“?
5 Писмото на Юда било предназначено обширно да се разпространи. То било отправено към „призваните“, т.е. към всички, които Бог призовал за прекрасното небесно царство на своя Син /Йоан 6:44; сравни Деяние на апостолите 16:14/. Йехова възлюбил тези „призвани“, и на него му се харесало, да им даде Царството докато обаче те самите останат в духовно състояние, приемливо за него /Лука 12:32; Римляни 8:38, 39; сравни Исаия 52:11/. Те са били „запазени за Христос“ поради това, че Йехова Бог ги закрилял, понеже били в задружие със Синът му, да членове на тялото му. Ако били останали вярни, тогава щяли да бъдат съединени с Исус в неговото царство /Ефесяни 4:15, 16; 2 Тимотей 1:12; 1 Петър 1:3–5/. Обаче назиданията, които се намират в писмото на Юда, не са ограничени в значението си върху „призваните“. Те също могат да действуват като двигателна сила и за „голямото множество“ на другите верни, които днес служат като роби за Царството заедно с духовните „братя“ на Христос /Матей 24:14; 25:34–40; Откровение 7:4, 9, 15/.
6. По какъв начин Бог оказал милосърдие на съобожателите на Юда?
6 След това Юда изговаря от сърце идваща желание:
„Милосърдие и мир и любов нека да ви се увеличават“ /Юда 2/.
Тези християни, към които било отправено това писмо, се наслаждавали на милосърдието, на мира и на любовта от страна на Бога от тогава, от когато били станали вярващи и след като се отдали на Йехова и чрез Исус Христос били получили прощение на техните грехове. Божието милосърдие се показало чрез мярната за откупа, която той бил взел посредством Исус /Тито 3:4–7/. Допълнително доказателство за Божието милосърдие се състояло в това, че не били вече заробени в моисеевия закон, в небиблейски предания, в богообезчестяващ начин на живот и тем подобни /Римляните 7:4; Галатяни 5:13; 1 Петър 1:18, 19; сравни Откровение 18:1–5/. Милосърдието показал Йехова още чрез това, че той ги запазил за Исус Христос, за да могат да му служат като роби, например при възвестяването на „благата вест“ /Марко 13:10/. От сърце желаел Юда, неговите съобожатели в по–голям размер да почувстват Божието милосърдие.
7. Защо и по какъв начин изпитват християни чувството на мир?
7 Юда също се молел за това, че неговите братя по вяра да имат мир в изобилие. Поради това, че Свидетелите на Йехова са се отдали днес безрезервно на Бог, имат те тясно отношение с него. Затова те имат мир с Йехова, и затова те притежават ‘Божия мир, който надминава всякаква мислене’, т.е. един мир на сърцето, който не може да се разбере от невярващи /Филипяни 4:6, 7; Колосяни 1:19, 20/. Освен това те възпроизвеждат мира, който е плод на Божия дух, като качество и са в състояние да ‘гонят мира’ относно ближните /Галатяни 5:22, 23; Евреите 12:14/. Освен това, верни християни не се страхуват нито от бъдещето, нито от смъртта; те запазват спокойствие, понеже знаят, че Йехова е с тях и оставя всичките си дела да действат в полза на тези, които го обичат /Матей 10:28; Римляните 8:28/.
8. По какъв начин показа Йехова неговата любов към нас?
8 Голямата любов на Йехова се изрази в това, че той даде Сина си, така че „всеки, който оказва вяра в него, да не бъде унищожен, а да има вечен живот“ /Йоан 3:16/. Докато ние още бяхме грешници и нямахме лично отношение с Йехова, той ни оказваше тази любов /Римляни 5:8/. Обаче ние трябва да се стараем да запазим Божията любов въз основа на нашата вяра в изкупителната жертва на Христос. Юда се молел също и за това, да расте и любовта спрямо получателите на писмото му.
9. Защо се нуждаели братята по вяра на Юда в по–голям размер от милосърдие, мир и любов?
9 Юда за това се молел да бъдат увеличени милосърдието, мира и любовта на Бога спрямо неговите възлюбени братя по вяра, защото духовното им благо се намирало в опасност. За това те се нуждаели от Божието милосърдие, от неговия мир и неговата любов в по–голям размер, от когато и да е било в миналото.
‘Да се води упорита борба’
10. За какво искал Юда първоначално да пише?
10 След това Юда подчертава сериозността на положението като пише:
„Възлюбени, въпреки че положих всички усилия, да ви пиша за нашето общо спасение, намерих за необходимо, да ви пиша, за да ви напомня, да водите упорита борба за вярата, която един път за всякога е предадена на светиите“ /Юда 3/.
С това, че Юда употребява обращението „възлюбени“, той им показва обичта си към тях, въпреки че им предава сериозна вест /Йоан 13:35; сравни Римляни 1:7; 3 Йоан 1, 2/. Той първоначално възнамерявал да пише за общото спасение на „призваните“ за небесното царство /Галатяни 3:26–29/. Това се отнасяло за скъпоценната надежда за спасение, която притежавали християните в дните на Юда „според една обща вяра“ /Тито 1:4/.
11. В какво се състояла ‘вярата, предадена на светиите’?
11 ‘Вярата, предадена на светиите’ е сбора на всички учения за Йехова Бог и за неговото царство, които били предадени на Христос чрез Исус и неговите вдъхновени ученици. Тя очевидно била предадена „един път за всякога“ в този смисъл, че преди 1900 години попазаните последователи на Исус „светиите“, я приели като единствена блага вест. Тя остава „вярата“, на която и днес Свидетелите на Йехова трябва здраво да държат, тъй като няма друга блага вест за спасение, на която би си заслужавало да се вярва /Галатяни 1:6–8/. Съществена част на благата вест е това, че Исус Христос е умрял за цялото човечество. За това тя е от жизнен интерес за живеещото днес „голямо множество“ на „другите овце“ /Йоан 10:16; 1 Йоан 2:1, 2; Откровение 7:9/.
12. Защо предпредил Юда братята си по вяра, да водят „упорита борба за вярата“?
12 В дните на Юда имало фалшиви учители, които се признавали към християнството, които обаче се опитвали да натрапят на Божия народ една подправена блага вест. Техните учения представлявали опасност за вярата и за спасението /Матей 24:13; 2 Коринтяни 11:3, 4/. За да окаже съпротива на това развитие и подтикнат от светия дух и от любов, намерил Юда за необходимо, да пише на братята си по вяра и да ги предупреди „да водят упорита борба за вярата“.
13. Какво трябва да сторят Свидетелите на Йехова, днес, ако не искат да бъдат измамени и да загубят спасението си?
13 Ако ние днес, като християнски Свидетели на Йехова, искаме да останеме верни на Йехова и ако не искаме да бъдеме измамени и да загубим нашето спасение, тогава и за нас е необходимо да водим „упорита борба за вярата“ против всякаква подправена блага вест и против всякакъв опит, да се прибави или отнеме нещо от учението на чистото и вдъхновено Слово на Йехова. На това ние трябва сериозно да упорстваме и да водим борба срещу него /Второзаконие 4:2; Притчи 30:5, 6; Откровение 22:18, 19/. Всяко ново или чуждо учение трябва да разглеждаме в светлината на цялото Слово Божие и да го преценим в това отношение и с твърдо решение да държип на вярата, която води към спасение /Евреи 1:1, 2; 2:3, 4/.
14, 15. а/Как обяснил Юда причината за това, че писал в писмото си върху друга тема от тази, която първоначална имал в предвид? б/Защо фалшивите учители не сполучват в усилията си да отклонят изцяло християнската община от вярата или да я опетнят?
14 Юда обяснява след това, какво го подтикнало да пише върху друга тема от тази, за която той първоначално искал да пише:
„Имам основание за това, понеже известни хора са се вмъкнали, които отдавна са определени чрез Писанията за този съд, безбожни хора, които превръщат незаслужената добрина на нашия Бог в извинение за разюзданост и се оказват като фалшиви спрямо нашия единствен Повелител и Господар Исус Христос“ /Юда 4/.
Мъжете, които се били „вмъкнали“ между истинските християни, учели по коварен начин фалшивост. /Сравни Галатяни 2:4; 1 Йоан 2:19./ Исус бил предсказал една вражеска дейност, целта на която щяла да бъде да се поквари народа на Йехова. Той обяснил, че Дяволът щял да посее „плевели“, фалшиви християни, между „пшеницата“, истинските последователи на Христос /Матей 13:24–30, 36–43/. Също така и някои от апостолите били предупредили от едно таково отпадане. Така например спопенава Петър предупредително и изрично „фалшиви учители“ /2 Петър 2:1; Деяние на апостолите 20:29, 30; 2 Солунци 2:3/.
15 Тези лоши хора обаче няма да сполучат в усилията си изцялостно да отклонят християнската община от вярата или да я опетнят. „От давна“, да дори преди пророческата дейност на верния Енох, тези хора били предназначени за наказателния съд Божи /Битие 3:15; 5:21–24; Юда 14, 15/. В какво се състои този „съд“ се обяснява в следващите стихове от писмото на Юда.
16. До каква степен се провинили „безбожните хора“ като „превърнаха незаслужената добрина на нашия Бог в извинение за разюзданост“, и какво бе нередно в техния начин на мислене?
16 Фалшивите учители били „безбожни хора“ или „хулители“ /според друг превод/. Те гледали върху народа на Йехова с неморални мотиви и нечисти очи. Тези хулители се застъпвали за погрешното мнение, че Бог, въз основа на това, че простил на бивши развратници, идолопоклонци, прелюбодейци и т.н., е толкова милосърден, че също така щял да прощава и на такива, които съзнателно се връщат към погрешни действия. Те били на мнение, че могли без наказание да нарушават нравствените закони на Бога и след това привидно да се понаят и да останат част от Божия народ докато се отдадат пак на греха и да прелъстят „неукрепнати души“ към безнравственост /2 Петър 2:14/. Тези „безбожни хора“ се провинили по такъв начин в това, че ‘превръщали незаслужената добрина на нашия Бог в извинение за разюзданост’. Те не разбрали или не познали, че Бог милосърдно очиства вярващи от греховете им в кръвта на Христос, за да могат занапред да се стремят към справедливост /Римляни 6:11–23; 1 Коринтяни 6:9–11/.
17. Как могат някои да се окажат фалшиви ‘спряно единствения им повелител и господар’, и какво очаква такиви?
17 Ако някой от нас, Свидетелите на Йехова, отстъпи пред такиви безбожни хора и стане роб на греха, за да задоволи себелюбиви плътски страсти, тогава той „ще се окаже фалшив“ спряно този, който ни е изкупил със скъпоценната си кръв. Той би отрекъл Исус Христос, неговия Повелител и Господар /1 Коринтяни 7:22, 23/. Въз основа на това, че такива хора ги очаква унищожение, трябва ние непременно да устоим на техните усилия.
Настойчив съвет за нашите дни
18, 19. а/Какъв погрешен път поели някои привидни християни? б/От какво се оставили други да бъдат повлияни? в/Кой вдъхновен съвет би трябвало да помогне на верни християни, да станат те по–способни да водят „упорита борба за вярата“?
18 В днешно време се опитаха хора, които се били свързали с общината на Свидетелите на Йехова, да въведат фалшиви учения и разюзданост. Тези безскрупулни личности пренебрегват справедливите мащаби на Йехова и представляват истинска опасност за верни християни.
19 За съжаление е възможно да се окаже влияние чрез фалшиви учения и разюзданост върху упорити и праведно настроени последователи на Исус Христос. Обаче настойчивия съвет на Юда ще укрепне верните, за да не станат жертви на тези сатански усилия, да се разруши тяхното отношение към Йехова Бог. Нека ние да станем по–способни в това да „водим упорита борба за вярата“, като продължим разглеждането на вдъхновеното писмо на Юда“!
Можеш ли да отговориш на следващите въпроси?
□ Кои фактори, които могат да бъдат от опасност за истински християни, се разглеждат в писмото на Юда?
□ Как така е писмото на Юда за нас днес от голяма стойност?
□ Защо се нуждаели тези, на които Юда писал писмото, от милосърдие, мир и любов в по–голям размер?
□ В какво се състояла вярата ‘която един път за винаги била предадена на светиите’?
□ Поради каква причина призовал Юда братята си по вяра, да „водят упорита борба за вярата“?
[Въпроси]
[Снимка на страница 26]
Водиш ли ти — като верни християни по всяко време — със здрава надежда „упорита борба за вярата“?