„Възлюбени ..., пазете себе си в Божията любов“
„Възлюбени ..., пазете себе си в Божията любов“
„Възлюбени, като назидавате себе си в пресвятата вяра и се молите със свят дух, пазете себе си в Божията любов“ /Юда 20, 21/.
1, 2. Освен предупреждения каква поука намираме в писмото на Юда?
ЙЕХОВА оказва на тези, които го обичат, незаслужена доброта. Чрез вдъхновеното си Слово той им показва, какво очаква от тях. И колко благодарни можем да бъдеме за това, че част от Божието Слово, писмото на Юда, съдържа предупреждения които могат да ни помогнат да запазим добро отношение към Йехова Бог!
2 Обаче Юда не само ни предупреждава, а също показва, какво трябва да правим, за да се назидаваме в духовна отношение и да ‘се пазим в Божията любов’. Ето защо ще ни бъде от голяма полза да разгледаме краят от писмото на Юда.
Подигравачи предсказани
3, 4. Кои „думи“ на исусовите апостоли имал Юда в предвид?
3 Юда ни дава следното важно указание:
„Но вие, възлюбени, спомнете си думите, изказани по–напред от апостолите на нашия Господар Исус Христос, като ви казваха: ‘В последните дни ще има подигравачи, които ще следват според собствените си страсти безбожни неща.’ Това са тези, които предизвикват разцепления, животински хора, които не притежават духа“ /Юда 17–19/.
Юда казал много неща, с които разобличил „безбожните“ които коварно се били вмъкнали в християнската община. След това той настойчиво умолявал братята си по вяра, които много обичал, да си спомнят за думите на исусовите апостоли. Целта на това напомняне била, всички верни християни да бъдат подтикнати да „водят упорита борба за вярата“.
4 Апостол Павел предупреждавал сънадзирателите си от това, че ‘от тяхната среда ще се издигнат мъже и ще говорят извратени неща за да отвлекат след себе си учениците’ /Деяние на апостолите 20:29, 30/. На Тимотей той писал, че ‘в покъсни времена някои ще отпаднат от вярата“ /1 Тимотей 4:1 и 2/. А апостола Петър изрично предупреждава, че „в последните дни“ щяли „да дойдат подиграватели“ които ще кажат: „Къде е това обещано негово пришествие?“ /2 Петър 3:1–4/.
5. Какво държание имали вероятно „безбожните хора“, които се били вмъкнали в християнската община, към преданите християни, обаче по какъв начин трябвало богобоязливи лица да реагират на това?
5 Тези, към които било отправено писмото на Юда, имали пълно основание да очакват „подиграватели“ по онова време, малко преди краят на еврейската система на нещата. Нямало нищо невероятна в това, че „безбожните хора“ който се били вмъкнали в общината, се подигравали на верните вярващи, които здраво се придържали към праведните принципи и не искали да вземат участие в разюздаността на „фалшивите братя“. Наложително бе обаче, богопочитащите хора да „водят упорита борба за вярата“, дори и когато били подигравани от фалшиви учители, които следвали „според собствените си страсти безбожни неща“. /Сравни 2 Коринтяни 11:26; Галатпни 2:4, 5./
6. Какво се опитали да направят безбожните подигравачи, въпреки че Бог осигурявал единството между тези, които го обичат?
6 Докато Бог осигурявал чрез духа си единството на тези, които го обичали, тези безбожни подиграватели се опитвали да ‘предизвикат разцепления’ или ‘да правят разлики’ като се мъчели да проведат едно разделително дело сред народа на Йехова /Юда 19; Псалм 133:1–3; 1 Коринтяни 1:10/. Въпреки че подигравачите говорели против отговорните мъже в общината, безбожните се възхищавали от известни лица в общината, които били могли да им бъдат от полза /Юда 8, 16/. Като фарисеите те пренебрежително гледали отгоре на простите, богобоязливи членове на общината. Вместо да събират с Господаря, те се опитвали да разпиляват. Дори и днес има такива, които се опитват да привлекат неукрепналите в частни групи под претекст да се върши „библейско изследване“. Обаче чрез това никога не би могла да се поощрява любовта към Бог, Христос и общината /Лука 11:23/.
7. Защо бе подходящо, „безбожните хора“ да се наречат „животински“?
7 Тези хора с право били обозначени като „животински“, буквалния израз е „психици“, „душевни хора“, понеже те били чувствителни същества, които следвали плътски усещания, страсти и склонности. Въпреки че те се смятали за духовно просветени. Юда казва за тях, че нямат „духа“. И действително тези „животински хора“ не притежавали духа на Йехова и за това не са били в състояние да разберат духовни неща и да се издигнат по–високо от нивото на безразсъдни животни. Ако ние имаме духа на Йехова и разбираме „дълбоките неща на Бога“, тогава трябва да бъдем много благодарни на нашия небесен Баща /1 Коринтини 2:6–16/.
Как можем да останем в Божията любов
8. За какво може да се отнася изразът „пресвята вяра“?
8 По–нататък Юда горещо умолява братята си по вяра с думите:
„Вие обаче, възлюбени, като назидавате себе си в пресвятата вяра и се молите със свят дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки с изгледа за вечен живот милосърдието на нашия Господар Исус Христос“ /Юда 20, 21/.
Юда обяснява с обич, как неговите възлюбени братя по вяра били могли да останат в любовта на Йехова. Към съблюдаването на този съвет несъмнено принадлежело и това, че те трябвали да имат вяра, един плод от Божия дух /Галатяни 5:22, 23/. Поради това обаче, че Юда малко преди това споменава, че ‘трябва да се борим за вярата, предадена на светиите’ /стих 3/, е възможно изразът „пресвятата вяра“ да се отнася за целостта на всички християнски учения, включително и благата вест за спасението. Основата на тази истинска вяра е Христос и тя затова се обозначава с „пресвята вяра“ защото е в непосредствена връзка с Богът на святостта и се основава изключително върху неговото свято Слово /Деяние на апостолите 20:32; 1 Коринтяни 3:10 до 15/.
9. Какво трябва да правиме, ‘за да се назидаваме в пресвятата ни вяра’?
9 За да могат християните да се ‘назидават в пресвятата вяра’ или да я засилят, е необходимо те основно да изследват Божието Слово, както сами за себе си, така и с Божията община. Ако ние често говорим с други християнски Свидетели на Йехова върху Божието Слово и възвестяваме на други благата вест, тогава ще се задълбочи влиянието, което Библията оказва върху нашето сърце. Но всичко това е невъзможно без искрени молитви. Ние се молим тогава „със светия дух“ когато се молим под неговото влияние и в единогласие със Словото на Йехова. Освен това от Библията, която е писана под вдъхновението на светия дух, ние научаваме как и за какво трябва да се молиме. Така на пример ние с увереност можем да се молим да бъдеме изпълнени с Божия свят дух. Ако ние ‘се молиме със свят дух’, тогава нашите молитви ще открият едно добро състояние на сърцето, състояние, което Бог обича. Така ние ще бъдеме защитени от лоши влияния, а и също от възгледите на някакви „безбожни хора“, които могат да се вмъкнат в общината /Лука 11:13; Рим. 8:9, 26, 27/.
10. Какво трябвало да направят братята по вяра на Юда, за да бъдат ‘запазени в Божията любов’?
10 За да ‘запазят себе си в Божията любов’ трябвали братята по вяра на Юда да съблюдават законите на Йехова и на неговия Син /Йоан 15:10; 1 Йоан 5:3/. За да може човек да остане в Божията любов, трябва това, което той говори и върши да се харесва на Йехова. Поради това, че верните са несъвършени и грешни, те постоянно се нуждаят от това, Йехова да им оказва милосърдие чрез Исус Христос, което станало възможно чрез откупителната жертва на техния Господар /Римляните 5:8; 9:14–18; 1 Йоан 4:9, 10/. Това, че на верните последователи на Исус се оказва непрестанно милосърдие, ги води нарая към вечен живот /Йоан 3:16/.
Необходимостта да се оказва милосърдие на други
11. Какво казал Юда относно милосърдието, и между кои трябва да се прави разлика при оказването на милосърдие?
11 Относно необходимостта да се оказва милосърдие на други Юда пише:
„Продължавайте да оказвате милосърдие на някои, които имат съмнения; спасете ги като ги изтръгнете от огъня. Оказвайте обаче милосърдие на други и то със страх, като мразите и замърсената от плътта вътрешна дреха“ /Юда 22, 23/.
Ако братята по вяра на Юда искали и занапред да изпитват Божието милосърдие, тогава и те трябвали да бъдат милосърдни спрямо други, чиито вечен живот висял на косъм /Яков 2:13/. Обаче, ако верните ‘трябвало да продължават да оказват милосърдие на някои, които имали съмнения’, тогава те трябвали да различават между тези, които заслужавали милосърдие и ‘бленуващите’.
12. а/Какво съмнение биха могли някои да имат въз основа на това, че били повлияни от „безбожните хора“? б/Как би могло да ‘изтръгнем някои от огъня’?
12 „Безбожните хора“ оказали чрез техните учения, тяхното роптаене и оплакване такова влияние върху неукрепналите, така че те били изпълнени със съмнения. Потресени от надутите речи на фалшивите учители съмняващите може би се запитали, дали отдалите се на Бога християни наистина били народа на Йехова и може би били престанали да участвуват с тях в обожаването и проповядването на благата вест. Тези неукрепнали се намирали в опасност да попаднат в „огъня“ на вечното унищожение. /Сравни Матей 18:8, 9; 25:31 до 33, 41–46./ Обаче, ако непоколебими християни и преди всичко старейшините в християнската община, били оказали бързо помощ, с духовно напомняне и молитва, на такива хора, тогава би било възможно те да ги ‘изтръгнат от огъня’ /Гал. 6:1; Яков 5:13–20/.
13. а/Как били опетнили някои ‘долната си дреха’? б/Как могат насителите на ‘опетнени дрехи’ да бъдат спасени?
13 Някои хора могли да бъдат подведени от тези, които са опетнили плътта и да попаднат заедно с тях в безнравственост и духовна изневяра /Яков 4:4/. Поради това, че те са се били поддали на животински деяния, те били така да се каже ‘намърсили вътрешната си дреха’. Те били опетнили християнската си личност в качеството си на истински християни, подобно на дреха, която се носи на голо тяло. /Сравни Откровение 3:4, 5./ Верни Свидетели на Йехова се пазели от това, да опетнят „дрехата“ на тяхната християнска личност по този начин, защото това не се харесва на Йехова и може да доведе до унищожение. Обаче богабоязливи хора и особено назначените старейшини, се стараели по милосърден начин да окажат помощ на колебаещите се носители на ‘опетнени дрехи’, за да могат те да се върнат по пътя на спасението. Ако тези злодейци на истина се покаят, тогава е възможно те да бъдат спасени от това, да умрат в Божия немилост, която човек сам си навлича чрез нечестив начин на действие /Притчи 28:13/.
Да припишем на Бог великолепие, величие, сила и власт
14, 15. а/Кой можел да предпази намазаните съобожатели на Юда от препъване, и накъде можело да води това препъване? б/Как можели верни помазани Свидетели на Йехова ‘да бъдат поставени безупречни’ пред Бог? в/На какво се радва „голямото множество“?
14 Заключвайки своето писмо Юда поверява читателите си на Бога като пише:
„А на онзи, който може да ви опази от препъване, и да ви постави в голяма радост непорочни пред своята слава, на единствения Бог, нашия Спасител, чрез Исус Христос, нашия Господар, да бъде великолепие, величие, мощ и власт за цялата изминала вечност, и за сега, и до вечни времена“ /Юда 24, 25/.
След като Юда бил изказал вдъхновени предупреждения и дал добри съвети, трябвал той да повери на Бога братята си по вяра, които се намирали в опасност в духовно отношение. Само Йехова бил в състояние да им даде успех в усилията им да устоят на „безбожните хора“ в тяхната среда. Ето защо Юда подходящо завършва писмото си със словословение на Всевишния.
15 Намазаните съобожатели на Юда могли да се уповават на това, че Йехова ‘е в състояние да ги предпази от препъване’. Бог можел да ги предпази от това, да вършат нарушения и да отстъпят на изкушението, да изпаднат в неморални действия, за които се застъпвали безбожните хора, които опетнявали плътта. Да, Йехова можел да предпази богобоязливите от „препъвани“, т.е. от това, да извършат тежки грехове и да попаднат в унищожението, което очаква животински, фалшиви християни без покаяние. Йехова бил освен това в състояние да ги „постави в голяма радост непорочни пред своята слава“. Благодарение на незаслужената доброта на Йехова те могли да се намират в състояние на духовна неопетненост /Ефесяни 2:1–7; Колосяни 1:21 до 23/. Верни помазани Свидетели на Йехова имат желанието, Исус Христос да ги възкреси и представи в духовно съвършенство пред ‘Божията слава’ /Йоан 5:25; 11:24, 25/. Това ще бъде за тях несъмнено „голяма радост“. По подобен начин се радва и „голямото множество“ на това, да бъдет преведени през „голямото бедствие“ и да се наслаждават на по–нататъшни привилегии на „святата служба“ докато напредват тук, на земята, към човешко съвършенство /Откровение 7:9, 10, 14–17/.
16. а/3ащо може Йехова да се обозначи като ‘единствения Бог, наш Спасител, чрез Исус Христос, нашия Господар’? б/Какво отдал Юда на Бог и защо било това подходяща?
16 Както казва Юда, Йехова е „единствения Бог, нашия Спасител, чрез Исус Христос, нашия Господар“. Йехова често се обозначава в Библията като Спасител /Псалм 106:21; Исаия 43:3; Йеремия 14:8; Лука 1:46, 47/. Той довежда спасение чрез господаря Исус Христос /Матей 20:28; Йоан 3:16; Римляните 5:8; 1 Йоан 4:9, 14/. Юда подходящо приписва на Йехова „великолепие“ /на гръцки „докса“/, което показва блясък и разкош. /Сравни Псалм 29:1, 2./ Той приписва на Бог също „величие“ /на гръцки: „мегалосиние“/, с което се означава царствена „величие“. Това е подходящо признание на на най–висшата господарска мощ на Йехова като „Цар на вечността“ /1 Тимотей 1:17/. На Йехова също така се приписва „кратос“ или „мощ“ което очевидно се отнася за неговото господство в небето и над земята. /Сравни Данаил 4:25; Откровение 11:16–18/. По–нататък Юда приписва „власт“ /на гръцки: „ексузия“/ на Бог, понеже Йехова притежава властта и способността да действа така, както му се харесва /Данаил 4:34, 35/.
17. Защо се оказала вярно това, което Юда казал за Йехова, а/за „цялата минала вечност“, б/за „сега“ и в/„от векове до векове“?
17 Юда с право приписва на Йехова великолепие, величие, мощ и власт „за цялата изминала вечност“ или за „преди всичките времена“, познати на хората, защото Йехова Бог е „от необозрими времена до необозрими времена“ /Юда 25 според превода Елберфелдер; Псалм 90:2/. Обожателите на Йехова с право му приписват тези качества и „сега“. Това се отнася както и за времето, в което Юда писал писмото си, така и за днешни времена. Освен това, Йехова заслужава да му се приписват тези качества „и до вечни времена“, защото той никога няма да умре и винаги ще има верни величатели /Авакум 1:12; Псалм 148/. Към тези думи, които всъщност представляват молитва, Юда прибавя накрая „амин“ или „така да бъде“. Всички верни християнски Свидетели на Йехова от сърце са съгласни с това възхваляване.
Вземи си присърце вестта на Юда
18. Какво научихме от юдовото писмо относно а/измамнически учители, б/„необузданост“, в/безверие, г/уважение пред придаден от Йехова авторитет, д/роптаене и оплакване и е/възхищаване от други поради егоистични предимства?
18 Юдовото писмо е от голямо значение за Свидетелите на Йехова днес. Ние трябва здраво да се придържаме към Божието Слово и да се наистина да се пазим от фалшиви учители /Йов 13:16; 27:8, 9; Йеремия 17:13; Юда 4, 19/. Верните трябва да устоят на всяко изкушение, да вземат участие в „необузданост“ /Юда 3, 4; Битие 39:7–12/. Ние не трябва да допуснем да станем жертва на безверието, защото това може да ни струва вечния живот /Евреите 3:12; Юда 5/. Вестта на Юда трябва също да ни насърчи да уважаваме авторитета, придаден от Бог и да устоим на всяко изкушение, да говорим против тези, които в общината верно изпълняват своите задължения /Евреите 13:17; Юда 8 и 9/. Вместо да роптаем и да се оплакваме, трябва да бъдем подтикнати от писмото на Юда, да обичане Йехова Бог и нашите братя по вяра /Матей 22:37–40; Йоан 13:34, 35; Римляни 13:8–10; Юда 16/. Думите на Юда също ни помагат, да избягваме да се възхищаваме на други по егоистични поводи, защото това е нечестиво и би ни направило отвратителни в очите на Йехова /Притчи 3:32; Юда 16/.
19. Защо трябва да си вземем присърце тази вдъхновена от Бог вест на Юда?
19 Затова нека ние, като предани християнски Свидетели на Йехова и на неговия любим Син, да си вземем присърце важната и пълната с любов вест на Юда! /Сравни Исаия 43:10–12; Деяние на апостолите 1:8/. Неговите думи ще ни придадат още по–голяма сигурност, докато ние вървим по „пътя на живота“ /Псалм 16:11/. Нека да бъдем „нащрек“, съобразно с Божието Слово, включително и писмото на Юда! /Псалм 119:9–16./ Тогава ние ще успеем да водим „упорита борба за вярата“ и ще бъдеме опазени с Божия помощ в ‘неговата любов’.
Можеш ли да си спомниш следното:
□ Кой предупредил от това, че ‘в последните дни ще има подиграватели’ и защо обърнал Юда внимание на това?
□ Какво била „пресвятата вяра“, и как можем ние да се назидаваме в нея?
□ Как могли братята по вяра на Юда да се ‘опазят в Божията любов’?
□ По каква причина се нуждаели някои привидни християни от милосърдие, и какво означавало това, че те трябвали да бъдат „изтръгнати от огъня“?
□ Защо било подходящо, че Юда приписал на Йехова великолепие, величие, мощ и власт?
□ За нас е необходимо да си вземем присърце вестта на Юда, защото тя ни помага да се справим с кой проблем?
[Въпроси]
[Снимка на страница 14]
Верните Свидетели на Йехова от първото столетие ‘водели упорита борба за вярата’, въпреки че фалшиви учители им се подигравали.
[Снимка на страница 16]
‘Моли се със свят дух’