Когато нашите сърца ни карат да вършим всичко, каквото можем

12–ти НИСАН, 33 година от н.е. Исус Христос се наслаждава на вечерята заедно с други в къщата на Симон, прокажения, във Витания, близо до Ерусалим. Пежду присъствуващите се намира и една вярна ученичка на име Мария. Тя отваря един алавастрен съд и полива скъпоценно ароматно масло на Исусовата глава.

„Защо се прахосва това?“ — възнегодуват някои. „Това масло можеше да се продаде и приходите да се раздадат на сиромасите!“ Обаче Исус отговаря: „Оставете я на мира, защото сиромасите са винаги при вас и вие можете да им вършите добро. Обаче мен няма да имате винаги. Тя направи всичко, каквото ѝ е възможно като изля ароматно масло върху тялото ми с оглед на моето погребение.“ — Матей 26:6–13; Марко 14:3–9; Йоан 12:1–8.

Мария от витания нищо не могла да направи за да облекчи страданията на Исус, когато той бил закован само два дена по–късно, а именно на 14–ти нисан от 33–та година от н.е. Но сега тя можеше да го помаже със скъпоценно масло. Така, както Исус каза: „Тя направи всичко, каквото й е възможно“ /Марко 14:8, според Един Американски Превод/. Наистина, сърцето на Мария я накара да направи всичко, каквото можеше.

Подбудени да правим каквото можем

Като Свидетели на Йехова, или като отделни личности, които научават Божията истина, ние може би сме изпълнени с желание да разпространим тези благи вести за Царството в тези „последни дни“ /Матей 24:14; 2 Тимотей 3:1 до 5/. Възможно е също да имаме голям дял в извършването на това дело.

Въпреки това могат семейни задължения, здравословни проблеми и други фактори да не ни позволят да служим като мисионери в далечни страни. Възможно е също да нямаме начин да служим като членове на главното ръководство на дружеството Стражева Кула или в ръководството на един от неговите клонове. Възможно е също да нямаме начин да служим като пътуващи надзиратели или подобни служби. Въпреки това, ние не бива да преставаме да използваме нашите възможности по начин, който да даде напредък на интересите на Божието царство /Матей 6:33/. Ние наистина имаме възможността да ‘окажеме чест на Йехова със скъпоценните ни неща’. В това има и благословия, и ‘нашите житници ще бъдат изпълнени с изобилие’. — Притчи 3:9, 10.

Те направиха това, което можаха

Да, нашия дух може да бъде като този на Мария от Витания и други божии хора в миналите времена. Например: израилтяните в дните на Моисей имали  привилегията да почитат Йехова, когато скинията за неговото обожаване била построена. Не всички били в състояние да допринесат същите неща, но техните сърца ги накарали да правят каквото могат. Никои от жените например предели козината която била използвана. Някои от мъжете работели като майстори, вършейки най–различни работи. А какво било становището на народа общо взето? Те оказали почит на Йехова като дали злато, сребро, мед, вълна, лен и други неща, така че скинията могла да се завърши. Тези, които от сърце били готови, радостно направили този „принос за Йехова“, който бил също и „доброволен принос“ /Изход 35:4–35/. Колко били дали те? Относно материалите, които били дадени, се казва, че се оказали „достатъчни за да може цялата работа да се извърши, дори и повече от достатъчно“! /Изход 36:4–7/. Да, те направили това, което могли да направят.

Много години по–късно цар Давид допринесъл извънредно много за да се построи храмът от синът му Соломон. Давид дал дори „частното си съкровище“ от злато и сребро за тази цел. След това той запитал израилския народ: „Кой е тук днес, доброволен да напълни ръцете си с принос за Йехова?“ В отговор на това дали принос първенците и ръководителите и „какъвто скъпоценен камък се намери при някого те дадоха за съкровищницата на дома на Йехова.“ Това не се извършило неохотно, защото в описанието се казва: „Тогава людете започнаха да се радват върху доброволните си приноси, понеже с цяло сърце принасяха доброволно на Йехова; а дори и цар Давид се зарадва с голяма радост“ /1 Летописи 29:3–9/. Всички от тях направили това, което могли.

Като отделни личности, много от ранните християни допринесли за напредъка на провъзгласяването на Царството. Стария апостол Йоан например подчертава, че членовете на християнската община са задължени да помагат на пътуващите представители, „за да бъдем сътрудници в истината“. Йоан също похвалил Гаий за гостоприемството, което той оказал на „чужденците“, които били непознати на Гаий, които той обаче приел сърдечно заради службата, с която те служели на общината /3 Йоан 5–8/. Повечето от Свидетелите на Йехова в известни местности нямали възможността да пътуват надалеч в полза за „благата вест“, но те правили това, което могли.

Също така използвали цели общини материалните си средства за да спомогнат напредъка на делото за Царството. Апостол Павел например казал на вярващите филипяни: „Защото дори и в Солун вие изпратихте нещо за мене, за моите нужди, един път, а и втори път. Не че сериозно търся подаръка, а търся сериозно плода, който умножава вашата сметка“ /Филипяни 4:15–17/. Цялата община не могла да пътева заедно с апостола, но те направили това, което могли да направят.

Какво чувство изпитаха някои

Исус Христос е казал: „По–блажено е човек да дава, отколкото да приема“. Така че не е за очудване, че в дните на цар Давид Божия народ изпитвал голяма радост правейки „доброволни приноси на Йехова“ /1 Летописи 29:9; Деяние на апостолите 20:35/. Подобен дух съществува и днес.

Една Свидетелка на Йехова писа следното до дружеството Стражева Кула: „Аз съм на 81 години и не мога вече толкова да ходя навън в /проповедническата/ служба поради това, че страдам от артрит, но искам да сторя нещо за да подпомогна делото. Всеки месец ще ви изпращам един принос докато имам възможност да сторя това и особено искам да помогна на тези, завършили библейското училище Гилеад /на дружеството Стражева Кула/ които отиват да служат в чужди страни“. Тази възрастна жена не можела сама да служи като мисионерка, но нейното сърце я накарало да стори това, което тя могла да направи.

Много семейства съдействаха заедно за да дадат принос за производството на печатни произведения и за напредъка на програмата на разширение, която дружеството си постави за цел. Едно семейство пише: „Ние се почувствахме подтикнати да вземем участие като семейство в това ... бяхме много щастливи, когато нашите двама юноши дойдоха при нас и изказаха желанието си да имат също дял в семейния ни принос към дружеството. Техния дял бе от парите, които били спестили от заплатите на временните им работи. Ние сме възхитени от многобройните и прекрасни печатни произведения и изобилието на духовна  храна, която постоянно ни се дава на нас от трапезата на Йехова.“

Какво може да се стори, за да стане възможно

Някои от Свидетелите на Йехова са заможни в материално отношение, много обаче трябва да се справят с икономически трудности днес. И все пак, когато те дават малки суми за напредъка на интересите на Царството, те никога не бива да мислят, че техните приноси са маловажни. Когато Исус видял една бедна вдовица да пуска две дребни монети в съкровищната каса на храма, той не се отнесъл пренебрежително към нея, а по–скоро казал: „Истина ви казвам, че тази вдовица, въпреки че е бедна, пусна повече от всички други. Защото всички тези дадоха дарове от излишъка си, обаче тази жена даде в недостатъка си всичко, каквото имаше за живеене“ /Лука 21:1–4/. Въпреки, че стойността на нейният дар била малка от буквална гледна точка, тя направила това, което могла да направи.

За да може нещо да се принесе, трябва обикновенно да се направи план или като отделни личности, или като семейство или като християнска община. Такъв бил случая когато настъпила нужда между християните в Юдея. Вярващите в Коринт, които искали да им помогнат, получили полезно предложение от апостол Павел. Той писал: „Що се отнася за събирането, предназначено за светиите: правете така, както дадох наредба на общините в Галатия. На всеки първи ден в седмицата нека всеки от вас да отдели нещо като спестено, според неговия благодат, за да не би да се провеждат събирания тогава, когато дойда“ /1 Коринтяни 16:1, 2/.

Така, както човек пести пари за непредвидени обстоятелства, така и отделни Свидетели, семейства или общини могат редовно да отделят нещо като принос за напредъка на истинското обожаване. Факт е, че цели общини често допринасят извънредни суми за напредъка на делото за Царството. Те подготвят такава мярка и приемат резолюция за извършването ѝ. Отделни лица със желание в сърцето намират още други възможности за да участват в подкрепата на християнското проповедническо дело по цялата земя като правят лични дарения за тази цел. Това искрено даване увеличава щастието им и им дава задоволство от това, че знаят, че вършат това, което могат.

Дарения, получени от дружеството Стражева Кула се удостоверяват писмено. Отделни хора, семейства или християнски общини, които желаят да направят такиви приноси могат да ги изпратят на следващия адрес: Watch Tower Bible and Tract Society of Pennsylvania, 25 Columbia Heights, Brooklyn, New York 11201, или на едно от бюрата–клон на дружеството.

Всички дарения, които получава дружеството се ценят много и се използват за разпространението на благата вест за Божието царство. Така например се поддържат чрез такива дарове мисионерски домове и дейности в различни страни. Също така и възможностите за печат, жизнено необходими за разпространението на библейска литература се поддържат или разширяват, когато това е необходимо, въз основа на такива дарове. Също така и въз основа на такива приноси се дава и възможността на районни и окръжни надзиратели да посещават християнските общини по цялата земя и да дадат на вярващите духовна подкрепа /Римляните 1:11, 12/. Също така се подпомагат и други, които влагат цялото си време в тази служба.

Ранните защитници на истинското обожаване получили небесни благословии, защото оказали почит на Йехова със ценните си неща. И колко щастливи били те! Поради това, че и ние поддържаме по подобен начин интересите за Царството, сме също богато благословени. Затова, нека нашата отзивчивост да бъде положителна, когато нашите сърца ни карат да правим всичко, каквото можем.