Не пренебрегвай небесния Цар

КАКТО ИЗГЛЕЖДА, Исус, докато е бил човек на земята, никога не е говорил за детството си. Когато той веднъж проповядвал, една жена между тълпата, която слушела, възкликнала: „Щастлива е утробата, която те е носила, и гърдите, които ти си сукал!“ Исус обаче отвърнал: „Не, щастливи са по–скоро тези, които слушат Божието слово и го пазят!“ /Лука 11:27, 28/. Той не подкрепял хората да говорят сентиментално за неговото рождение или за ролята на Мария във връска с това.

Забележително е, че Библията никъде не споменава кога Исус бил роден и в нито един пасаж не се казва, че Исус бил повелил на последователите си, да празнуват рождениия му ден. Освен това не съществуват и никакви писмени доказателства за това, че християните в първото столетие след смъртта на Исус са били празнували коледа.

Въз основа на тези причини и въз основа на това, че многобройни езически обичаи са свързани с празника на коледа има днес много хора, които не празнуват този празник. Те предпочитат да показват своята почит спрямо Исус по друг начин. За тях Исус не е това детенце в яслата. Той е порастнал и заема сега високо място.

Какво казва Библията

В коледните литургии често се четат определени библейски пасажи. За това тези пасажи са на много познати. Когато ти сега четеш някои от тези пасажи, цитирани от един нов библейски превод, обмисли, какво те казват във връзка с въпроса, как трябва ние днес да виждаме Исус.

От един библейски пасаж ние научаваме, по какъв начин Мария била осведомена за това, че била избрана да стане майката на Исус. Ангелът Гавриил и се приявил и ѝ казал: „Виж! Ще заченеш в утробата си и ще родиш син, когото ще наречеш Исус.“ Тази случка е много известна. Обаче чел ли си вече веднъж това, което ангелът още казал за Исус? „Този ще бъде велик и ще се нарича Син на Всевишния; и Йехова Бог ще му даде престола на Давид, неговия баща, и той ще властвува завинаги като цар над якововия дом, и неговото царство не ще има край“ /Лука 1:31–33/.

Ангелът Гавриил показал, че тук ставало въпрос за далеч повече отколкото само за рождението на едно дете. Това дете на Мария трябвало да порастне. То трябвало да стане наследник на давидовия престол и да владее завинаги като цар.

Когато Исус бил роден се случило нещо, което също е много известно. Един ангел се приявил на овчарите, които пазели стадата си на една поляна, и казал: „Вижте! аз ви известявам една блага вест за голяма радост, която ще бъде за целия народ, защото днес ви се роди в давидовия град спасител, който е Христос, Господарят. И това е знакът за вас: Ще намерите детенце, увито в повои за бебе и лежащо в ясла.“ Внезапно след това се появили при  него многобройни други ангели словославели Бога и казвали: „Великолепие на Бога във висините горе и мир на земята между хората с добро желание“ /Лука 2:8–14/.

Ангелът казал на овчарите, че Исус щял да лежи в ясла — това било знак за тях, за да могат да познаят детето за което ставало въпрос. Но какво мислиш, кои думи на ангелът доставили най–голяма радост на овчарите? Сигурно вестта, че най–сетне бил дошъл обещания Спасител, който трябвал да стане Христоса. Този бил сега роден, който, като възрастен, щял да се грижи за мир на земята между хората с добро желание.

Друг библейски пасаж, който често се цитира в църковни литургии, намираме в Исаия, глава 9. Там четеме следните думи: „Защото на нас ни се роди дете, син ни се роди; и княжеската власт ще почива на работо му. И името му ще бъде: чудесен съветник, силен бог, вечен баща, княз на мира“ /Ис. 9:6/.

Стари майстори на музиката компонирали мелодии към този текст, който често може да се чуе по времето на Коледа. Обаче колко хора обръщат внимание на това, което се казва след думите „на нас ни се роди дете“? На Исус се дават тук важни и многозначителни титли. И в стих 7 той се описва като този, който ще даде чрез неговата царствена власт безкрайни благословии на хората. Не трябва ли ние да го виждаме днес така?

Какво е Исус днес

Когато някой празнува рожденния си ден, обикновенно получава подаръци и пожелания поради това, че станал една година по–стар. Обаче как би се почувствал той, ако майка му би показвала на всеки негов рожден ден снимки, направени от него когато още бил бебе? Хората желаят да бъдат признати за това, което са сега, а не за това, което са били като деца.

Подобно стои въпросът с живота и смъртта. Хората желаят да бъдат запазени в спомена с постиженията си и на така, как изглеждат в часа на умиране. Когато се направи паметник на прочут мъж, тогава той обикновенно се представя стоящ и в пълно притежание на силите си или при действието му, което го направило прочут, а не в смъртоносна агония.

Интересно е обаче, да се обърна внимание на представата, която повечето хора имат за Исус. На коледа той се представя в яслата като безпомощно дете. През останалото време в годината той обикновенно се представя като мъж, който мъчително умира. Уравновесена представа ли е това?

Исус несъмнено показал при тези два случая голямо смирение. Той най–напред напуснал славното си място в небето. Той „се отказал от самосебе си и прие образ на роб и стана подобен на човеците“. Като човек, „той сам се понижи и стана покорен до смърт, да до смъртта на мъчителен кол“ /Филипяни 2:7, 8/.

Тези жертви, които Исус принесе, трябва ние изцяло да осъзнаем, понеже те са примери на дълбоко смирение /Филипяни 2:5, 6/. Освен това тези два опита били необходими за Исус, ако той искал да изпълни волята на Баща си и да даде живота си за спасението на човешкия род. По този начин той бил в състояние да стане наш ‘спасител, който е Христос, Господарят’.

Обаче Исусовия живот се състои в още други преживявания. Той не лежи повече като безпомощно дете в яслата. Също така и не виси на  мъченически кол. След смъртта му Бог го възкресил и го възвисил „на по–висшо място“ и му дал с благоволение „името, ... което е над всяко друго име, така че в исусовото име да се прегъва всяко колено“ /Филипяни 2:9, 10/.

Исус казал: „На мене ми се даде всяка власт в небето и на земята“ /Матей 28:18/. Той служи сега като помазания от Бог Цар в небесното царство. Също така се осъществили пророческите думи на Данаил върху него: „На него му се даде владичество и достойнство и царство, за да му служат на него всички народи, народности и езици. Неговото владичество е владичество за необозрими времена, което няма да премине, и неговото царство е такова, което няма да се разруши“ /Данаил 7:14/.

Божието царство е спешно необходимо

Когато Исус бил на земята, той проповядвал главно за това Царство. Така например четем в Матей 4:17: „Покайте се, понеже царството на небесата се е приближило“. Исус учил последователите си да се молят за това царство и показал по този начин, колко важно е то. Той казал: „Затова трябва вие да се молите по следния начин: ‘Отче наш в небесата, да се свети твоето име. Да дойде твоето царство. Да бъде твоята воля както на небето, така и на земята“ /Матей 6:9, 10/. Така той показал, че Божията воля ще се изпълни чрез царството, в което той сега е назначен като цар.

В какво се състои Божията воля? За Исус тя се състои в това, той да бъде „княз на мира“. Затова Бог ‘ще прекрати войните до най–далечния край на земята’ /Псалм. 46:9/. Божието определено намерение се състой също и в това, да се освободи човечеството от греха и смъртта въз основа на исусовата смърт и да му се даде възможността да живее вечно. Така Исус е за нас „спасителя ..., който е Христос, Господарят“. Благословиите, които ще бъдат последствията на това спасение, ще бъдат дадени на хората чрез това Царство.

За всички тези, които използват тази възможност, ще бъде бъдещето под Христос, царят, време на благословии. Болестите и смъртта няма да ги има вече, нашите любими, които сме били загубили чрез смъртта, ще възкръснат, и всички ще бъдат здрави както духом, така и телесно. Всичко това е обещано на хората, които вярват, и то ще бъде изпълнено под Исус, този, за когото Гавриил казал на Мария, че „ще властвува завинаги като цар“ /Откровение 21 стих 4; Йоан 5:28, 29; Лука 1:33/.

Обаче как ще бъде всичко това възможно, тъй като днес земята се владее от хора, които ревниво пазят суверенитета на държавата си? От Библията произлиза, че Исус не е само княз на мира, а също така и победоносен цар, който ще отстрани всичко, което пречи на вечното щастие на хората. На владетелите спешно се препоръчва, да го признаят него за цар /Псалм 2:10–12/. Във връзка с всички, които отхвърлят неговото владичество, казва Библията: „В дните на тези царе /на съвременните политически владетели/ ще издигне Богът на небесата едно царство, което никога няма да бъде разрушено. И царството няма да премине на друг народ. То ще смели всички тези царства и ще им сложи край, а самото то ще остане за необозрими времена.“ Така ще стане Исус световен владетел /Данаил 2:44/.

Какво означава това за тебе?

Когато Исус възмъжавал, той показал качества, които го правят  привлекателна личност за нас. Той изпитал чувствие с подтиснатите, а съчувствието му с тези, които били болни, го накарало да им помага /Матей 19:13–15/. Той обичал децата и те се чувствали притеглени от неговата личност /Матей 19:13–15/. Той обичал справедливост и мразел беззаконност /Евреи 1:9/. Също така обичал учиниците си „до края“ /Йоан 13:1/.

Притежава ли той днес, като небесен цар, все още тези качества? Абсолютно сигурно. Тези качества, които той показал като човек на земята, го правят за съвършенен владетел за човечеството.

Преди почти 2000 години била известено рождението на Исус, и ангелите в небето показали голяма радост за това събитие. Обаче детето Исус е вече отдавна порастнало! Ние не биваме да пренебрегнем фактът, че Исус е днес „Цар на царете и Господар на господарите“ /1 Тимотей 6:15/. Той няма да въведе на земята „мир между хората с добро желание“ като малко дете, а като властвуващ цар.

Защо не се занимаеш основно с Библията и не опознаеш, какво е Исус днес, а именно Божия властвуващ цар? Защо не научиш това, което трябва човек да стори, за да бъдеш и ти между тези „хора с добро желание“, които ще преживеят това, което Бог обещал преди почти 2000 години — „мир на земята“? Не забравяй, че поканата на Исус важи и за тебе: „Елате при мене всички вие, които се мъчите и вие, които сте обременени, и аз ще ви освежа. Приемете моето иго върху вас и станете мои ученици, защото аз съм кротък и смирен от сърце, и вие ще намерите освежение за душата ви. Понеже моето иго е меко и моят бреме е леко“ /Матей 11:28–30/. Мъдро ли е, да се пренебрегне тази приветлива покана на такъв Цар?

[Снимка на страница 5]

Мария узнала, че Исус „ще властвува завинаги като цар“

[Снимка на страница 6]

На Исаия се казало, че Исус щял да бъде княз на мира.

[Снимка на страница 7]

Днес Исус се признава от много хора като властвуващия понастоящем цар.