Спешно време за бягство!
Спешно време за бягство!
1. а/Какво се случи в святото помещение на „святото място“? б/Какъв въпрос възниква с това?
КАКТО установихме, истинското „овято място“ се намира в обсега на властта на „небесния Ерусалим“, месиянското царство Божие. През Втората световна война „светиите“ и техните придружители, „голямото множество“, които служели в светилището на това „свято място“ на земята, бяха ‘тъпкани’ предимно в местности на двойната световна сила Англо–Америка /Данаил 7:27; 8:10–12; Откровение 7:9, 15/. Можем да заключим от това, че Англия и Америка са „гнусното /или отвратително/ нещо, което предизвиква опустошение“? Не, понеже „престъплението“ на тази двойна световна сила показва още нещо друго. За какво става тук въпрос?
2, 3. а/Как се произведе едно привидно царство Божие? б/Как се описва това в Откровението? в/Какво е значи споменатото в Данаил 11:31 и Матей 24:15 „гнусно нещо“ в ново време?
2 Англо–американската световна сила послужи на целите на Сатана в още една друга насока. Тя произведе едно привидно Божие царство. Както в пророчеството на Данаил, така и в Откровението се употребяват „животни“ с техните „рогове“ като символични картини за политическите сили на света. В 13–та глава на Откровението се описва седмата световна сила на библейската история, Англия и Америка, като двурого диво животно, което дава живот на една „картина“ на звероподобните човешки правителства. Тази „картина“ на животното е един колективен ‘яркочервен див звяр, който има седем глави и десет рога’ /Откровение 17:3/. Той се появи най–напред през 1920 година като Обществото на народите и се съживи през 1945 година от Великобритания и Америка, главните му подкрепители, както и от Съветския Съюз, във формата на Организацията на Обединените Нации /Откровение 13:11, 15; 17:8/. Чрез това се изпълни и Данаил 11:31 където се казва: „И те положително ще издигнат гнусното нещо, което предизвиква опустошение.“
3 Това е значи нововременното „гнусно нещо“, за което Исус говори в Матей 24:15. Обаче как се стигна до там, то да стои на ‘свято място’? Какво показват фактите?
4. а/Защо може да се нарече Обществото на народите „гнусно“? б/Какви „гнусни“ твърдения изказаха религиозни водачи във връзка с ООН?
4 Когато Великобритания и Америка поеха през 1918 година главната инициатива за основаването на Обществото на народите, те безрезервно бяха подкрепяни от Църквите на християнския свят. Централния съвет на християнските Църкви в Америка възхваляше Обществото на народите като „политическия израз на Божието царство на земята“. Какво богохулство да се каже, че едно съединение на нациите от света на Сатана може да представлява Божието царство на земята! Това действително бе нещо отвратително, гнусно, в очите на Йехова и в очите на тези, които се намираха на истинското „свято място“ като по–сланници на сега владеещия „небесен Ерусалим“! А какво каза духовенството относно организацията, която последва Обществото на народите, а именно Обединените нации? Между другото то я нарече единствената надежда за понататъшното съществуване на човечеството, „последната надежда за съгласие и мир“ и „най–висшата трибуна за мира и справедливостта“. То поставя тази организация, като Обществото на народите, „на свято място“, като твърди, че ООН ще направи това, което само Божието царство може да осъществи.
5. Защо можем да кажем, че ООН няма право да се намира на „святото място“?
5 Духовенството на християнския свят се реши да сложи ООН на едно „свято място“, което по закон се пада само на „небесния Ерусалим“, на Божието царство, и на „светиите“ които го представят на земята. ООН нямо нищо „свято“. Наистина, в сградата има помещение за молитви както и една будистка камбана и на стената на един от площадите и са записани думите от Исаия 2:4: „Те ще прековат мечовете си в палещници, и копията си в лозарски ножове; нация няма да повдигне меч срещу нация, и те няма вече да учат войната“. Обаче чрез това ООН не става „свята“. Държавите които членуват в нея, постоянно са в разпра помежду си, а и голям брой от тях са противорелигиозни, боговраждебни. Обаче и в още една насока ние установяваме, че ‘гнусното нещо стои на свято място’.
Очебиен паралел
6. а/Кой две вражески групи живяли в Ерусалим през първото столетие? б/По какъв начин приличали еврейско–религиозните обожатели на техните прадеди?
6 До разрушаването на древния Ерусалим зачитали евреите този град като свят град, като едно свято място. През около 56 година от н.е. дори и апостол Павел отишъл в храма в Ерусалим заедно с четириа други християни, които се намирали под клетва, за да се почисти според обрядите /Деяние на апостолите 21:23–26/. Там евреите, които преследвали истинските християни, ги обвинили, че ‘били изпълнил Ерусалим с тяхното учение’ /Деяние на апостолите 5:28/. Тези евреи се придържали към тяхните небиблейски традиции и към тяхната отпаднала форма на обожаване и с това приличали на прадедите си, които живяли по времето на Йеремия, и които се уповавали на „измамнически думи“ като казвали: „Храмът на Йехова, храмът на Йехова, храмът на Йехова са те!“ /Йеремия 7:4/. Обаче това доверие нямало основание.
7. а/До каква степен съществува успоредност между християнския свят и отпадналия Ерусалим? б/Какво е „святото място“ което християнския свят твърди че заема?“
7 Днес може да се забележи подобно положение, понеже съществува очебиен паралел между отпадналия Ерусаилм и неговия храм в древно време и днешния християнски свят. Нека да обърнем внимание на това, че Църквите на християнския свят също така твърдят, че притежават едно „свято място“, а именно изявените им претенции във връзка с религиозни права и обсег на дейност. С течение на столетията те са изградили един старателно пазен обсег, в който те упражняват влияние върху човешките маси. За това те изявяват претенция като на техно духовно право. Към този обсег също така принадлежат и прекрасни катедрали, олтари, украшени със скъпоценни камъни, ценни художествено оформени прозорци, притежания на земя и огромни банкови сметки. Всичко това е включено в „святото място“ за което те изявяват претенции. За тях то е свято и никой няма право да навлезе в него без позволение. Това поне е тяхното мнение.
8. а/В какво отношение се намира религията на християнския свят спрямо Вавилон Велики? б/Как така прилича християнския свят на отпадналия Ерусалим?
8 Какво обаче се случило през годините 607 п.н.е. и 70 от н.е. с града Ерусалим и с неговото „свято място“ чрез което се изпълнили библейски пророчества? И какво ни показва Господаря Исус в Откровението, което той бил предал на апостол Йоан? В глава 17 ние четем за Божия наказателен съд, който ще се извърши върху ‘Вавилон Велики, майката на блудниците и на гнусните неща на земята’ /Откровение 17:5/. „Вавилон Велики“ не е нищо друго освен световната империя на фалшивата религия, от която най–важната част се образува от Църквите на християнския свят. Християнския свят, който днес претендира, че се намира в завет с Бога, представлява нововременния отпаднал „Ерусалим“.
9. Какво бе държанието на „майката на блудниците“ спрямо „животното“ според ново временното изпълнение?
9 С течение на столетията „майката на блудниците“, фалшивата религия, имала доста успех в стремежа си да влияе върху работите на звероподобните нации и техните империи. Както се показва в Откровение 17:9 тя седяла върху „планини“, т. е. правителства, а и според стих 15 също и върху „води“ които „представляват народи, народности, нации и езици“. Когато през 1920 година се образува състава на „яркочервения див звяр“ във формата на Обществото на Народите, който след това пак се появи през 1945 година като Организация на Обединените Нации, тогава „Вавилон Велики“ успя да „язди“ тази международна организация за да извлече полза и печалба. На империята на световната религия ѝ е все едно, дали политическото „гнусно нещо“ се намира там, където не бива да стои, т.е. че то нахлува без позволение в „святото място“, което сега по закон подлежи на властта на „небесния Ерусалим“, на месиянското царство Божие.
„Роговете“ влизат в действие
10. Какво присъдно изпълнение предстои на фалшивата религия?
10 Но виж! По времето, когато нациите провъзгласяват „мир и безопасност!“, „роговете“ на този страховнушителен „див звяр“ започват да действат брутално. Те няма вече да подтискат отдавна събралата се омраза срещу „блудницата“ и ще хвърлят от гърба си тази проститутка, която толкова сигурна седяла върху „звярът“. Тези радикални, милитаристически „рогове“ и „дивия звяр“ ще опустошат „блудницата“, ще я ‘направят гола и ще изядат месата ѝ и напълно ще я изгорят с огън’ /Откровение 17:16/. Фалшивата религия ще бъде напълно унищожена, заедно с християнския свят, който твърди че има на земята едно „свято място“ пред Бога. Унищожаването на християнсикя свят ще бъде толкова основно, както унищожението на храма в земния Ерусалим за който Исус бил казал: „Положително няма тука да се остави един камък върху друг, който да не се развали“ /1 Солунци 5:3; Марко 13:2/.
11. а/Какво се случи в 1914 година относно истинското „свято място“? б/Какво започна тогава да нахлува в „святото място“, което християнския свят претендира че притежава?
11 Страхува ли се сравнената с блудница фалшива религия включително и Църквите на християнския свят от това, което скоро ще се случи с нея? Тя би имала пълно основяние за това, ако би била в състояние да тълкува днешните световни събития, и тя би била удасена, ако би обърнала внимание на пророческите истини в Библията. Скоро след като в 1914 година се образува „небесния Ерусалим“, който с право заема едно „свято място“, започна християнския свят да се излага все повече на натиск в неговото „свято място“ /неговия обсег на дейност/. В 1917 година се проведе в Русия марксистката революция. Оттогава взеха властта в много краища на света атеистични, социалистически сили. А от края на Втората световна война те започнаха да действат още по–агресивно. Със силен глас те провъзгласяват, че религията е „опиума за народа“. Християнския свят от негова страна се оплаква от нахлуването на комунизъма в „святото място“, за което Църквите изявяват претенции, както и за загубата на много „народи“.
„Святото място“ на християнския свят застрашено!
12, 13. Как се потвърждава опасността, която заплашва „святото място“ на християнския свят, чрез съобщения във вестниците?
12 Това, което става в комунистическите страни, се показва чрез едно съобщение, което се публикува в края на 1981 година в седмичното списание „Стар“, публикуващо се в Хонконг. Там се казва: „Според съобщенията на бежанците, на западни дипломати и чуждестранни свещеници, повикала комунистическото правителство на Виетнам будистки моани да служат в армията, хвърлило в затвора стотици християнски свещеници и затворило семинарии и църкви. Целта на това действие се състои, според тези изказвания, в това, да се подчинят всички религии на властта на правителството. Бежанци твърдят, че римско–католическата Църква в Южен Виетнам се подложи под особен натиск, поради това, че правителствените власти посочили бунтовете в католическата Полша като пример за ‘контрареволюционната тенденция на тази Църква.“
13 В вестника „Журнал енд Конститюшън“, издаващо се в Атланта /САЩ/, можеше да се прочете в изданието от 2 януари 1982 г. следното заглавие на една статия: „Многобойни важни съобщение от изтеклата /1981/ година бяха свързани с религията“. Изброените събития се отнасяха между друго за атентата върху папата Йоан Павел II, убийството на египетския президент Садат от мюсулмански войници, подли убийства и масовни екзекуции в Иран, кръвни сблъсквания между арабски партизани и израилци както и хвърлянето на бомби, убийствата и гладните стачки и умрялите поради тези, в Ирландия. Да, многобройни трудности в света действително имат пряка връзка с религията. Обаче всички тези съобщения във вестници и списания скоро ще избледнеят и ще станат нищожни когато сега в скоро време ‘десетте рога и дивия звяр’ започнат да действат и напълно опустошат фалшивата религия заедно с християнския свят и неговото привидно „свято място“.
14. Как така ще бъдат застрашени и тези, които се намират на истинското „свято място“?
14 Как стои въпросът с тези, които принасят обожение на истинското „свято място“ — с тези, които тук на земята извършват „свята служба“ и чрез това оказват подкрепа на „небесния Ерусалим“? Те също ще бъдат атакувани от милитаристическите „рогове“, — които вече сега образуват една част от държавите–членове на ООН. Според Откровение 17:14 този политически образ ще докаже, че няма право да стои на „овято място“, понеже той „ще воюва против Агнето“.
15. а/Кои ще играе важна роля при атаката против „светиите“? б/Как ‘ще стигне той края си’?
15 От Данаил 11:40–45 произлиза, че комунистическия „цар на севера“ ще играе важна роля при тази атака върху „светиите“, обаче че „той ще трябва напълно да стигне до края си и за него няма да има помощник“. Всички националистически „рогове“ както и „яркочервения див звяр“ ще бъдат унищожени от Христос Исус и неговите ангелски войски. „Агнето ще ги победи, защото то е Господар на господарите и Цар на царете.“ Властвуващия Цар на „небесния Ерусалим“ ще отнесе решителната победа в Армагедон върху всички нации, които са „дали мощността си и силата си на дивия звяр“ /Откровение 17:12–14; 16:16/.
„Да се бяга ... в планините“
16. Как и къде могат Божиите служители да намерят закрила?
16 Как намират служителите на Бога закрила? С това, че те „бягат ... в планините“ /Матей 24:16/. Тези „планини“ са днес приготвеното от Бога място на закрила, мярката на Йехова, чрез която останалите на земята „светии“ и „голямото множество“ от „други овце“ ще бъдат закрилени в „голямото бедствие“. Това е в съответствие с предсказването на Исус, че ще се спаси „месо“ /Матей 24:22/. Подобно на планини, които са израз на нещо трайно и които често се споменават в Библията във връзка с правителствени служби, се сравнява и Божието място на закрила, което днес може да се намери в неговата теократична организация, с планини. Тази организация се представя на земята чрез „общината на живия Бог, колона и опора на истината“, която днес се намира в световното дружество на Свидетелите на Йехова /1 Тимотей 3:15/.
17. Какво положително държание се изисква от тези, които бягат, за да бъдат в сигурност?
17 Всички, които бягат към организацията на Йехова, не бива да подкрепят каквато и да е била част от системата на Сатаната на земята. Те не бива вече да бъдат „част от този свят“ и трябва да се държат настрана от него. Те не бива да взимат никакво участие в неговите религии, в политиката му, във военните походи, в неговия материализъм и в неговата безнравственост /Йоан 18:36/. Те трябва да се отдадат на Йехова Бог, да водят живота си според неговите справедливи принципи и да запознават други с прекрасните определени намерения на Бога. Те не бива нито да започнат да дремят, нито да се върнат при ‘тенджерите с месо’ на света. Постоянно трябва те да се ‘борят’, да придобиват Божието благоволение и да стигнат в неговия нов ред /Лука 13:24; 9:23; 2 Тимотей 2:15/.
18. Защо е спешно за хората, които в сърцата си са правилно настроени, сега да започнат ‘да бягат’?
18 Днес, в 1983 година, заплахата на „святото място“ за което християнския свят изявява претенции, е една реалност. Да, положението на световните религии, които седят върху гърба на „звяра“, на ООН, е много опасно. Свидетелите на Йехова виждат това и затова провъзгласяват спешния зов: „Бягай от фалшивата религия, да от цялостната система на Сатана! Търси убежище в Божията организация!“ Както градът Ерусалим в първото столетие, така и християнския свят напредва днес към „опустошения“ и „изкоренение“. И същото предстои на Вавилон Велики, цялостната световна империя на фалшивата религия /Данаил 9:26б, 27б; Откровение 16:2, 4/.
19. а/Какво се казва в Псалм 72 относно „планините“? б/Как можем да изпълним условията, за да можем да се наслаждаваме на „изобилие на мир“?
19 За щастие ще се окажат „планините“ на закрилата също така и „планини“ на благословия, понеже в Псалм 72:1–8 ние четем: „Нека планините да носят мир на народа, също и хълмовете, чрез справедливост. ... /В дните на Месияса, на Царя/ ще расте справедливият и изобилие на мир, докато луната не ще я има вече.“ Искаш ли ти да принадлежиш към тези, които ще се наслаждават на това „изобилие на мир“? Бъди тогава ‘твърд и непоколебим, и бъди по всяко време изобилно зает в делото на Господаря’. Извънредно спешно е ти, докато имаш още време за това, да изразходваш силите си за да помогнеш на хората с праведно настроено сърце, да почнат те „да бягат в планините“. Затова: „Остани при тези неща, защото чрез това, че ти вършиш туй, ще спасиш себе си и тези, които те слушат“ /1 Коринтяни 15:58; 1 Тимотей 4:16/.
Можеш ли да отговориш на следващите въпроси
□ Какво е истинското „свято място“?
□ Какво е „гнусното нещо, което предизвиква унищожение“?
□ По какъв начин стои „гнусното нещо“ на „свято място“?
□ Какво е мнимото „свято място“ на християнския свят?
□ Как така мнимото „свято място на християнския свят се намира днес в опасност?
□ По какъв начин следват днес християни повелята „да бягат в планините“?
[Въпроси]
[Блок на страница 28]
В октомври 1965 година обозначи папа Павел 6–ти Организацията на Обединените Нации като „най–значителната от всички световни организации“ и допълни: „Народите се обръщат към Обединените Нации като на последна надежда за съгласие и мир.“
[Блок на страница 29]
През Октомври 1979 година папата Йоан Павел II държа реч пред събранието на ООН. Без да спомене Исус Христос или Царството, папата каза: „Нека Организацията на Обединените Нации да остане завинаги най–висшата трибуна за мира и справедливостта, мащабното място за свободата.“