Безстрашни, като мъже да очакваме Хармагедон

1. Защо бившият американски президент Теодор Рузвелт, когато е говорил за Хармагедон, грешил по отношение на времето?

 ПО време на изборната борба за мястото на президента на Съединените Щати, Теодор Рузвелт веднъж е казал: „Ние се намираме пред Хармагедон и ще се борим за Бога!“ Рузвелт е знаел от Библията, че ще настъпи една решителна борба и то на място, което в Библията се нарича Хармагедон /Откр. 16:16/. Той очевидно очаквал това събитие много рано, защото на 6 януари 1919 година той починал, т.е. около два месеца след края на Първата световна война. Обаче този световен конфликт не премина във „войната на великия ден на Бога, Всемогъщия“, във войната на Хармагедон.

2. От какво ще зависи, дали ние ще преживеем войната на войните?

² Днес обаче, в началото на 1984 година, по всички признаци личи, че ние наистина се намираме пред тази война на войните. И дали ние ще я преживеем или не, зависи от нашето отношение към Бога, Всемогъщият.

3, 4. Относно становището, което заемат в тази война, от какво се нуждаят истинските християни, за да се покажат като „мъже“?

³ Чрез „вдъхновени от демони изказвания“ ще се накарат владетелите на този свят да се съберат във войната на Хармагедон против Йехова Бог, Всемогъщият /Откровение 16:14–16/.

⁴ Еврейското название Хар–Магедон означава „планина на събраните войски“. Това загатва за война. „Войските“ означават армиите на „царете на цялата населена земя“, включително политическите властници на християнския свят. Отдалите се на Йехова, кръстени Свидетели не се намират сред тези войски. Те нямат да имат нужда да се борят с буквални оръжия, а ще бъдат само наблюдатели на борбата. Поради това, че тези лоялни Свидетели упорито подкрепят месианското царство на Йехова, са те видимата цел на атаката и за това ще се нуждаят от християнски кураж, за ‘да се държат като мъже’ /1 Коринтяни 16:13; сравни 2 Летописи 20:17/.

5, 6. Остатъка на народа на Йехова, който преживя Първата световна война и който бе изправен пред едно овширно дело, чувстваше като кой пророк, който очакваше разрушението на древния Ерусалим, което настъпи в негово време?

⁵ След края на Първата световна война /1918 год./, положението в което се намираше остатъка на духовните израилтяни, приличаше на положението, в което се е намирал в древни времена един млад мъж от Близкия Изток. Дори и делото, пред което беше изправен този остатък, можеше да се сравни с делото на този мъж. При този мъж става въпрос за еврейския свещеник на име Йеремия, син на Хелкия. Градът Ерусалим, където се намирал храма, в който той служел като свещеник, е трябвало да бъде разрушен още по негово време. По същия начин и днешния християнски свят, който твърди, че е духовния еквивалент на древния Израел и че е заел неговото място в благоволението на Йехова, ще бъде скоро унищожен и то непосредствено преди „войната на великия ден Божи, Всемогъщия“, войната на Хармагедон. След разрушаването на Ерусалим през 7–я век п.н.е. Йеремия, който преживял това събитие, написал под вдъхновение книгата Плачът на Йеремия в което оплаква развалините на града.

⁶ Когато на Йеремия била възложена задачата на пророк, той казал: „Ах! О, Господи Йехова! Виж, аз наистина не мога да говоря, защото съм само  момче.“ Но Йехова му казал: „Не казвай: ‘Аз съм само момче.’ А отивай при всички, при които аз ще те изпратя; и говори всичко, което аз ще ти повеля. Не се страхувай от техните лица, понеже ‘аз съм с тебе, за да те освободя’ е изказването на Йехова“ /Йеремия 1:4–8/.

7. а/За колко голяма група хора служеше Йеремия като пророк и в интереса на колко голяма група от хора трябва да служи днес един „пророк“? б/Означава ли неговата обширна дейност, че той има успех по отношение на нациите, или на кого е вече обърнато особено внимание?

⁷ Това, което Йеремия е трябвало да извърши, изисквало един възрастен мъж, понеже това, което той трябвал да напише под вдъхновението на Бога, трябвала да бъде от значение за цялото човечество, дори и в наши дни. Йехова направил Йеремия „пророк за нациите“ /Йеремия 1:5/. Ако в неши дни е нещо необходипо, тогава с положителност това е „пророк за нациите“, докато патриотични и самонадеяни нации незибежно се събират за решаващо премерване на силите във Хармагедон. Чрез произлизащото от Бог послание на нововрененния „пророк на нациите“ няма да бъде възможно да се възпрат нациите в хода им, който води към сигурното им унищожение. В опасност обаче се намира живота на отделни хора, които не биха желали да бъдат унищожени заедно с нациите, ако биха били предупредени. Ако на тези им се даде възможността, те с радост биха избягнали да бъдат причислени към тези, които се борят против Бог, Всемогъщи я само за да защитат интересите на човешкото самоуправление. С оглед на такива доброжелателни хора Йехова е събудил своя „пророк за нациите“ и то във „времето на края, т.е. след Първата световна война, която завърши на 11 ноември 1918 година /Данаил 12:4/.

8. За кого или за какво се касае когато се говори за „пророка“, който Йехова е събудил и чието дело трябва да бъде завършено преди настъпването на Хармагедон?

⁸ „Пророкът“ който Йехова събуди в интерес на тези единични хора, които от сърце желаят Божието господство и са недоволни от господството на човека, не са само една личност като Йеремия, а една класа. Членовете на тази класа са като пророка и свещеника Йеремия напълно отдадени на Йехова Бог и то чрез Исус Христос и принадлежат чрез създаването със светия дух на Йехова към един ‘избран род, едно царствено свещеничество, една свята нация, един народ за особено притежание’ /1 Петър 2:9/. Понастоящем, в това вече толкоз напреднало време, се намира на земята само един малък остатък от тази „пророческа“ класа. „Войната на великия ден Божи, Всемогъщия“, войната в Хармагедон, може да започна едва тогава, след като този колективен „пророк“ завърши делото си.

9. а/Победата на коя световна сила върху столицата на народа на Йехова в древни времена видя Йеремия? б/Съвременният християнски свят е въплощение на кой древен град? в/Християнския свят е част от какво? г/Какво ще се случи с християнския свят, когато империята на Вавилон Велики падне и защо?

⁹ Едно е положително: Ако днес тази класа–„пророк“, иеремиовата класа, очаква Хармагедон, то тя очаква същевременно и унищожението на Вавилон Велики. Йеремия разбира се не е бил свидетел на разрушаването на древния Вавилон, обаче той подробно пророкувал унищожаването на тази трета световна сила в библейската история. Тази световна сила, което поквари човечеството в древно време чрез фалшивата си религия, води началото си от първоначалния Вавел или Вавилон, основан от Нимрод, който бил „могъщ ловец в съпротивата срещу Йехова“ /Битие 10:8–12/. Йеремия видял, как древния Вавилон отнесъл победата през 607 година п.н.е. върху Ерусалим. Следователно то ѝ бил свидетел на триумфа на древната столица на фалшивата религия над столицата, в която се намирал храмът на Йехова, чиито жители обаче били покварили чистота обожаване, идващо от Бога. В основа на това древният Ерусалим представлява християнския свят в днешно време. Противно на твърдението, че е обсега на истинското християнство, християнския свят е станал жертва на вавилонската религия и е в действителност една от ръководните сили на съвременния Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Когато Вавилон Велики, както е предсказано в Откровение глава 17 и 18, ще бъде унищожен от възмутените политически елементи на този свят, тогава и християнския свят ще бъде заедно с него унищожен.

10. Какво се представя с това, че Йеремия преживял разрухата на древния Ерусалим и кои усилия, които ще положат нациите след това събитие, ще се провалят?

 ¹⁰ Йеремия преживя унищожаването на града Ерусалим и опустошаването на неговия господствен обсег през 607 година п.н.е., чрез което се потвърди, че той е бил истински говорител на Йехова; отговарящо на този пророчески образ, ще преживее и днешната иеремиова класа предстоящата провала на християнския свят. Не дълго след това, ще предприемат нерелигиозните елементи на настоящата система на нещата пълният със злоба опит да изкоренят иеремиовата класа, но съответните им усилия напълно ще се провалят — в Хармагедон /Откровение 16:16; 19:19–21/.

11. Кого представлява неевреинът, който помогнал на Йеремия в Ерусалим, и на кого отговарят тези в притчата на Исус отразена в Матей 25:31–46?

¹¹ Един неевреин, който преживял унищожението на Ерусалим през 607 година п.н.е., бил етиопецът Авдемелех. Описанието във връзка с него намираме в Йеремия, глава 38 и 39. Авдемелех предложил на Йеремия помоща, от която този спешно се нуждаел, и затова имал основание да се страхува от влиятелните евреи, които търсели да убият Йеремия, за да го накарат да замълчи завинаги. Обаче в едно особено пророчество на пророка, чиито живот той бил спасил чрез едно смело действие, се осигурило на етиопецът от Йехова, че той ще получи душата си като плячка и така ще преживее предстоящото опустошение, което трябвало да сполети страната Юда и столицата ѝ Ерусалим. В това отношение етиопецът Авдемелех представлявал символичните овце, за които става въпрос в притчата на Исус за овцете и козите, отразена в Матей 25:31 до 46. Тези символични овце няма да бъдат отрязани заедно с класата на „козите“ в Хармагедон, защото те помагат на остатъка на духовните „братя“ на Исус Христос и му вършат непосредствено добро през „времето на края“. Под закрилата на Йехова, която той им дава чрез властвуващия цар Исус Христос, те ще преминат в новата система на нещата без да умрат и ще получат възможността да придобият вечен живот на една райска земя.

От какво се нуждаят хората днес, които принадлежат на Бога

12. Днешните внушаващи страх обстоятелства отговарят на кое пророчество на Исус Христос относно „времето на края“?

¹² Днешното време има все повече причини за страх. По този начин се изпълнява точно това, което Исус предсказал като доказателство за това, че ние живеем във „времето на края“, времето, в което ще се случи това, което представлява съвременния образ на разрушението на Ерусалим, станало през 70–та година от н.е. /Лука 21:5–7/. Повече за ваша полза, отколкото в интерес на апостолите и учениците в първото столетие Исус казва по–нататък: „И ще има знаци на слънцето и луната и звездите и на цялата земя ще има страх и страхуване сред нациите, които поради бучащото море и неговия прибой няма да знаят накъде да вървят докато хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които идват върху населената земя; защото силите на небето ще бъдат разтресени. И тогава те ще видят Синът на човека да пристига в един облак с власт и голямо величие“ /Лука 21:25–27/.

13. Как показва Исус, че между схващането на хората от този свят и схващането на поучените от него ученици трябва да съществува разлика?

¹³ Тук Исус прави разлика между „хората“ /гръцки: „антропой“/, които принадлежат към настоящата система на нещата и неговите, поучавани от него ученици, в чиято особена полза той така нагледно изказва пророчеството си. Неговите осведомени последователи, които имали разбиране, не трябвало, като нациите да „припадат от страх и очакване на нещата, които идват върху населената земя“. Те не трябвало да бъдат подтиснати, безнадеждни и отчаяни. Какво становище трябвало те да имат? Тяхното становище трябвало да отговаря на това, което Исус казва по–нататък: „Когато обаче тези неща започнат да стават, тогава изправете се и вдигнете главите си, понеже вашето освобождение наближава“ /Лука 21:28/.

14. „Освобождаването“ което наближава, означава ли възвеличаването на остатъка на небето и на кого предстои след „освобождаването“ едно прекрасно бъдеще на земята?

¹⁴ За хората, които принадлежат към света, представляват според това  пророчество увеличаващите се трудности, които ще достигнат връхната си точка в Хармагедон, признаци за предстоящето унищожение /Филипяни 1:28/. Ето защо, днес, трябва един истински християнин да има силна вяра в Бог, Всемогъщия, и в обещанията, които той е дал на верните хора. „Освобождениете“, което предстои на хората с такава вяра, не означава че остатъка на духопомазаните ученици на Христос ще бъдат отнети от земята, мястото на голямото бедствие, и възвеличени на небето, въпреки че това още предстои на членовете на тази класа. Под „освобождението“ се разбира по–скоро, че ще се сложи край на войните, глада, епидемиите и земетресенията, както и на фанатичните преследвания на истинските последователи на Исус Христос, властвуващия цар, край, който ще бъде унищожаването на всички неприятели на месиянското царство на Йехова във „войната на великия ден на Бога, Всемогъщия“ на мястото, което се нарича Хармагедон. Какви чудесни изгледи се откриват тогава за остатъка на наследниците на небесното царство и на техните верни другари, представени в образеца чрез Авдемелех, смелият помощник на пророка Йеремия!

15. Какво е необходимо за тях съобразно Библията, за да могат ‘да се държат като мъже’ и за да бъдат подготвени за всяко добро дело?

¹⁵ Но, за да могат ‘да се държат като мъже’, или да бъдат мъжествени, трябва те да достигнат християнска зрялост и да бъдат снабдени с необходимите познания, за да дадат световното свидетелство на края за месиянското царство /1 Коринтяни 16:13; Матей 24:14/. За тази цел ни е дадена Библията, Святото Писание. Апостол Павел е писал на младия Тимотей: „Цялото Писание е вдъхновено от Бог и полезно за поука, за напътствие, за изясняване на нещата, за възпитание в справедливост, за да бъде Божия човек напълно годен, напълно подготвен за всяко добро дело“ /2 Тимотей 3:16, 17/. В „Новия Завет“ от 1968 година стих 17 гласи: „То /Писянието/ прави човека, който принадлежи на Бог, годен за всички добри дела.“ В „Ерусалимската Библия“ четем: „По този начин е човекът, който се е отдал на Бог, напълно въоръжен и готов за всяко добро дело.“ От това произлиза, че „Божия човек“ трябва редовно да изучава вдъхновените Писания и да води живота си съобразно с тях, като ефикасно върши делото, за което той е подготвен чрез изучаването.

16. Защо е днес много по–важно от колкото по времето преди потопа човек да бяга от страстите, които се изпитват особено от подрастващите?

 ¹⁶ Ние живеем в най–сериозното време от цялата история на човечеството. Светът, чието пълно унищожение ние очакваме, е несравнимо ‘по–голям от света по времето на Ной. Следователно е и делото, в което ние взимаме участие, най–великото и за човечеството най–важното от всички дела, които някога са били извършени. Положително не е време за никой отдал се на Бога, кръстен Свидетел на Йехова време, да задоволява страстите на младостта, които отклоняват вниманието. Павел писал на младия Тимотей: „Бягай от страстите, присъщни на младостта“. „Обаче ти, о човек /гръцки: „антропос“/ Божи, бягай от тези неща“ /2 Тимотей 2:22; 1 Тимотей 6:11/. Думите, които апостол Йоан написал под вдъхновение са много повече валидни днес отколкото за времето, в което той живял: „Светът преминава и също така неговите страсти, но който върши волята на Бога, той остава завинаги“ /1 Йоан 2:17/.

17. Кои живяли в миналото „Божии човеци“ не трябва да омаловажаваме, но кой съвършен пример трябва в това отношение да следваме?

¹⁷ В днешното време, което изисква християнска мъжественост, трябва непременно да имаме в предвид съвършеннин пример на този, върху когото градовладетеля Пилат Понтийски посочил пред една възбудена еврейска тълпа с думите: „Вижте! Човекът!“ „Вижте! Вашият цар!“ /Йоан 19:5, 14/. Отдавна преди Христос е имало ‘Божии хора’ като например ‘Моисей, мъжът на истинския Бог, и Елин, както и другаря му Елисей /Второзаконие 33:1; 3 книга на царете 17:18, 24; 20:28; 4 книга на царете 1:9–12; 4:7, 9, 16/. Но без да пренебрегнем тези предхристиянски „Божии мъже“ или без да ги омаловажим, ние трябва да отправиме погледа си върху този, който е най–превъзходния ‘човек Божии’, Исус Христос, който управлява на небето като цар от края на времето на нациите през 1914 година /Евреите 11:1 до 12:3; Лука 21:24/. Ако ние се държим като мъже, тогава можем без страх да очакваме унищожението на съвременната осъдена система на нещата, което ще се случи в Хармагедон.

18. Как можем да поемем и да носим огромната отговорност да участваме в оправданието на универсалния суверенитет на Йехова?

¹⁸ Днес, във времето на съда и на загиването на стария свят, ние се сдобиваме с незаличимо име. Ще бъде ли това име в наша полза, или ще бъде причина да бъдеме отхвърлени завинаги като света? Ако ние следваме безупречния пример на Исус Христос и ако се ‘държим като МЪЖЕ’, тогава ще докажем, че Сатана, Дяволът, „Богът на този свят“ не е нашия духовен владетел /2 Коринтяни 4:4/. Напротив, ние ще подкрепяме универсалния суверенитет на Йехова и по този начин ще участваме в оправданието на този суверенитет пред всички живи същества. Да, на нас ни се дава превъзходна възможност, но в тази насока носим и огромна отговорност

19. Освен по отношение на бдителността и устойчивостта във вярата, в каква насока трябва още да растем като „мъже“, и кой не дава необходимата сила за това?

¹⁹ По отношение на привилегията и възможността, която ни се предлага, зависи от нас, дали ще останем духовно будни като ‘здраво държим на вярата’. Нека Йехова да не допусне да отслабнем ние, като хора, които му принадлежат и които са му предани. Ето защо, ние трябва да приемем навременния съвет на апостол Павел: „Станете силни!“ /1 Коринтяни 16:13/. Това ние можем да направим и ще направим, ако непоколебимо отправяме нашия поглед към Йехова и му се молим чрез Исус Христос, нашия цар. В Исаия 40:29 ни се казва: „Той дава сила на изморените; и на този, който е без динамична сила, той дава сила в изобилие.“ Нека да бъде наша привилегия, след като сме били свидетели на божествената победа в Хармагедон, да запеем думите на песента, която е пял Моисей, когато войските на фараона били унищожени в Червеното море: „Йехова е мъж на война. ... Моя сила и моя мощ е Ях, защото той е спасение за мене“ /Изход 15:3, 2/.

Можеш ли да отговориш на следните въпроси?

□ От какво ще зависи, дали ще преживеем войната от Хармагедон?

□ Кои обстоятелства, в които се намират днес богопомазаните служители на Йехова, са подобни с положението на Йеремия в древни времена?

□ В какво отношение е това, което извършил Авдемелех образец за дейността на „овцете“ за които става дума в притчата на Христос в Матей 25:31–46?

□ Според пророчеството на Исус в Лука глава 21, как се различава становището на последователите на Исус от това на хората на нациите?

□ За кое „освобождение“ става въпрос в Лука 21:28?

□ Какви ще бъдат последиците за нас, ако ние всички следваме примера на този, който бе обозначен като „Човекът!“?

[Въпроси]

[Снимка на страница 29]

Коя дейност се представи чрез помоща, коато Авдемелех предложил на Йеремия, Божият пророк?