Отправи сърцето си отново към Йехова

Дете ли си ти на родители, които са Свидетели на Йехова? Не се ли застъпваш вече за истината така, както по–рано? Ако това е така, тогава би трябвало тази статия особено да те интересува.

МНОГО противоречиви чувства изпълват сърцето на един млад човек. Възможно е той да желае да бъде по–самостоятелен. Той вижда, как живеят други и това му изглежда много по–привлекателно, въпреки че е несъвместимо с неговото възпитание. Някои могат да се откажат от добрите принципи, които му били дадени в неговото детство. Може би и ти самия да си постъпил така, въпреки че си дете на родители, които служат на Йехова

Намират се тук там младежи, които се оттеглят от християнската община. Възможно е и ти да си направил същото. Обаче ти несъмнено си спомняш още за някои неща, които си научил за Йехова. Възможно е също да си имал в миналото близко отношение с Бог и редовно да му си се молил. Йехова без съмнение се е грижил за тебе така, както се бил грижил за бившия народ на своя завет, израилтяните. Йехова сравнил този народ с едно малко дете като казал: „При това аз бях този, който ръководеше Ефрема /израилтяните/ за поводите и който носих в ръцете си ... С ленти, подходящи за хората, аз ги привличах към мене, с връзките на любовта“ /Осия 11:3, 4, според превода на Менге/.

Как засяга това сърцето! Едно малко дете, което още несигурно стои на краката си се води от изпълнени с любов родители за поводи когато то се учи да ходи. С тази лента детето се държи здраво за да не падне. Йехова не се ли грижил със също такава любов за тебе? Тази негова любов положително се изразила в това, че твоите богобоязливи родители и други в залата на Царството ти обърщал и внимание. Не можем ли тази загриженост да сравним с водене „с връзките на любовта“? Целта на твоите родители и на старейшините от християнската община очевидно се състояла в това, да те предпазят от душевни, телесни и духовни вреди. Тяхното желание бе, ти да останеш по пътя на истината. /Сравни с 3 Йоан 2–4./

Ти може би да мислиш, че всичко това е било вече много отдавна. Ако помислиш малко за миналото, може би да си спомниш за няколко причини, поради които си се отделил от пътя на истината.

Неукрепено сърце

Защо имало в древни времена толкова много израилтяни, които се били отклонили от истинското обожаване на Бога? Защото „сърцето им ... не бе укрепено“ пред Йехова /Псалм 78:37/. Има толкова много неща, които се харесват на човека и които могат да изместят любовта към Бог. Исус каза, че грижите на този свят, силата на богатството и „удоволствията на този живот“ могат да задушат Божието Слово, насадено в сърцето /Лука 8:14; Марко 4:19/.

Съученици, рекламата и промишлеността, свързана с развлечения представят „удоволствията на този живот“ особено привлекателни. Едно момиче,  което още от млади години било възпитано от родителите си в Божието Слово, се отклонило от пътя на истината като достигнало 19 годишна възраст. „Аз исках да имам нещо от живота и да върша нещата, за които други млади хора говореха с такъв възторг“ — признава това момиче. „За това си взех собствено жилище и започнах да дружа с млади мъже и да ходя по веселни срещи. Скоро след това престанах да посещавам събранията на християнската община, а и не мина много време и аз престанах да се придържам към нравствения мащаб на Библията.“

Разбира се не всички, които се отклоняват от истината, започват да водят разпуснат живот. Някои от тях са станали просто безразлични спрямо обожаването на Йехова. Те никога не били направили истината на своя духовна собственост. Възможно е те никога да не са я зачитали сериозно поради това, че родителите им не им давали добър пример или ги пренебрегвали. А сега е възможно вече да мислят само за проблемите си относно тези с които дружат,или относно начина, по който да си изкарат прехраната, или начина, по който да постигнат известни цели в професията си.

Обаче можеш ли ти наистина да бъдеш щастлив, ако почти не обръщаш внимание на твоя Създател? Ще станеш ли действително щастлив, ако само се стремиш, да задоволиш желанията на сърцето си?

Сърцето „е бездънно“

„Няма нищо, което да е по–бездънно отколкото човещкото сърце. Пълно е то с неволя; кой може да проникне в него?“ /Йеремия 17:9, според превода „Библията в днешния немски език“/. Да, сърцето ти може да те измами, така че да ти се навреди. Това се случи на младото момиче, за което вече говорихме. То признава: „Отначало ми правеше удоволствие да правя това, което искам. Обаче после, след известно време, не чувствах вече истинска радост, въпреки че продължавах да водя този свободен живот. На мене очевидна ми липсваше нещо. Радостта не беше истинска. Започнах да се чувствам зле.“

Много от тези, които са се отклонили, също така признават, че радостта им не бе истинска. Душевната болка и вътрешната празнота, която те изпитвали поради това, че били остъпили на погрешното желание на сърцето им, ги научи, че „няма нищо, което да е по–бездънно отколкото човешкото сърце“.

Ако разгледаш живота си, принуден ли си тогава и ти да се съгласиш с тези думи? Това, на което ти вярваше, че ще ти достави радост, наистина ли те задоволи? Донесе ли ти твоя живот сърдечно спокойствие и себеуважение?

Без вътрешен мир ти не можеш наистина да бъдеш щастлив. Ако сърцето ‘изпитва болка’ тогава и много смях не помага /Притчи 14:13/. Едно друго момиче отхвърли на осемнадесет годишна възраст библейските принципи, които то било учено през целия си живот. То разказва: „Водех безгрижен, да дори буен живот, но ето, че започнах да се замислям за бъдещето. Къде ще се намеря след пет години, ако продължа по този път? Не можех вече да си внушавам, че съм щастлива. Поради това, че нямах абсолютно никаква надежда, имах чувството, че съм най–нещастното момиче в света.“

Как можеш ти пак да станеш щастлив, след като веднъж си се отклонил от пътя на истината? Псалмиста Давид дава едно упътване в молбата си, която отпрява към Бога: „Поучавай ме, о Йехова, относно твоя път. Аз ще ходя в истината ти. Съедини сърцето ми, да изпитвам боязън пред твоето име“ /Псалм 86:11/. Давид знаел колко е опасно, когато сърцето е разделено в своята склонност. Твоето сърце трябва да се доведе до там, да се стреми само към една цел — „святата служба“ за Йехова и страхопочитанието пред твоя Бог /Римляните 12:1, 2/. Как може да се приведе това желателна състояние на сърцето?

Твоето сърце може да се промени

Преди всичко трябва да ти бъде ясно, че сърцето — твоето сърце — може да се промени. Относно своя твърдоглав народ Йехова казал: „Аз ще им дам едно сърце /обединено сърце/, и вътре в тях ще сложа един нов дух; и аз положително ще отстраня от месото им каменното сърце и ще им дам сърце от месо, за да ходят в собствените ми повели и да се придържат към собствените ми съдебни решения и действително да ги изпълняват; и те действително  могат да станат мой народ и аз самия ще им стана Бог“ /Езекиил 11:19, 20/. Колко голяма е любещата добрина на Бога! Можем ли да си представим: сърца, твърди като камък, стават меки, чувствителни и възприемчиви за религиозни поуки.

Предизвиква ли Йехова една такава промяна чрез някакво чудо или трябва ти сам да направиш нещо? Ти трябва да се постараеш да ‘подредиш’ в сърцето си нещата, които още знаеш за Йехова /Притчи 16:1/. Размисли се върху тези познания. Прибави още други знания. От кога не си чел Библията или библейска литература от организацията на Йехова? Ти положително притежаваш още нещо от тази литература или знаеш, къде можеш да я набавиш. Защо да не започнеш с искрено сърце да четеш в нея? Щом като започнеш да действаш според точните познания на Библията, може твоето сърце да се промени и така също и твоя начин на живот /Притчи 2:10–14/.

Когато ти четеш Библията, можеш да намериш Псалм 25 особено утешителен. Помисли върху молбите към Йехова като: „Недей помни греховете на младостта ми“ и „прости ми моето прегрешение, защото то е голямо.“ Размисли се върху това, колко утешително е да се знае, че „близката задружност с Йехова ... принадлежи на тези, които го боят“ /Псалм 25:7, 11, 14/.

Обаче таково библейско изследване трябва да бъде повече отколкото ‘само опознаване на факти. Ние трябва да бъдеме също така настроени като псалмиста, който казва: „В сърцето ми аз упазих твоето Слово /на Йехова/, за да не прегреша вам против тебе“ /Псалм 119:11/. Как можеш ти да „упазиш“ Словото на Йехова? Попитай се, след като си прочел в Библията и в библейската литература на „верния и разумен роб“: Колко ценен е този съвет? Може ли той да ми помогне, да се харесам на Йехова и да ми спести ненужни главоболия? Как мога да го внедря в живота ми? Не показва ли този практически съвет, че моя небесен Баща знае, какво е най–добре за мене? /Матей глава 24:45–47/.

Ако Божия закон е в твоето сърце, тогава твоите крачки няма да се „поклатят“ /Псалм 37:31/. За да можеш обаче да отправиш сърцето ти наново към Йехова, ще ти бъде обикновено необходима пълната с любов подкрепа на един зрял Свидетел на Йехова. Възможно е ти пак да се нуждаеш от някой, който отново да те учи на „елементарните неща от святите Божи изказвания“ /Евреи 5:12/. Старейшините в християнската община с готовност биха желали да ти помогнат. Защо не се свържеш с тях?

Обръщай внимание на твоята среда

Лесно може да се случи, други хора да се окажат влияние върху твоето сърце към добро или лошо. /Сравни 3 книга на царете 11:3, 4/. Възможно е разпуснатия живот и високомерието на твоите другари де е допринесло за това, че си се отклонил от истината. Такиви хора може би твърдят: „Аз изобщо не допускам някой да ми предписва какво да правя и какво не! Защо трябва всичко да се вижда така тесно?“ Обаче тези хора наистина ли са свободни? Не са ли по–скоро поробени от нехристиянски навици? /Сравни 2 Петър 2:18, 19./ Помагат ли ти тези хора да действаш така, че да ти бъде за вечно добро? Не, те ти пречат на това. Отдели се от такиви лоши другари и потърси другарството със зрели хора, които са „мъдри“ в очите на Бога /Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33/.

‘Бог е по–голям от нашето сърце’

Един младеж, който на 18 годишна възраст започна да води нехристиянски живот, разказа: „Най–голямата трудност да се върна към истината срещнах в това, че се чувствах недостоен. Аз мислех, че това което направих, беше толкова лошо, че Йехова никога вече нямаше да ми прости и да ме приеме.“ Сърцето му го осъждаше, обаче в течение на времето той позна Божието милосърдие. Колко утешителни могат да бъдат в такиви положения библейски пасажи като 1 Йоан 3:19, 21! Там ние четем: „Чрез това ние ще знаем, че произлизаме от истината, и ние ще осигурим сърцето ни пред него с оглед на това, в което нашето сърце ни осъжда, защото Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко.“

Нашето сърце може да ни осъжда, обаче Йехова вижда повече от нашите прегрешения. Той вижда „тайните на сърцето“ /Псалм 44:21/. Въз основа на това,  че той знае толкова много, може той благосклонно да изслуша нашите сериозни молитви за опрощение. След като ние признаем греховете си и се променим, Бог е готов да заличи дори и тежки грехове въз основа на изкупителната жертва на Исус. Ако грешникът съжалява от все сърце, тогава не се е впуснал в погрешния си ход до такава степен, че да не може да се завърне. Обаче за да направи това и пак да се оправи духовно, той се нуждае от помоща на старейшините от християнската община /Исаия 1:18; 1 Йоан 2:1, 2; 3:21; Яков 5:13–16/. Ако ти принадлежиш към тези, които са се отклонили от истината, тогава ще предприемеш ли ти необходимите постъпки, за да се завърнеш? Ние искаме да те поощрим да сториш това.

Йехова се грижи за помощ

Постарай се, ‘да ръководиш сърцето си’ и не допускай то да те заблуди. Развий правилен боязън от Йехова. В Библията се казва: „В този случай ще има бъдеще и собствената ти наджеда няма да бъде отсечена“ /Притчи 23:17–19/. И каква скъпоценна надежда е това — вечен живот на една нова земя, която ще се превърне под господството на Божието царство в рай! Представи си как ще бъде това, когато няма вече да бъдем мъчени от сърца, които клонят към греха. Обстоятелствата в света ни показват, че една голяма част от последните дни е вече преминала и че това обещание скоро ще се изпълни. С положителност си заслужава да положим усилия за да доживеем осъществяването на едно таково обещание /Матей 24:7–14, 34; 2 Тимотей 3:1–5; 2 Петър 3:13; Лука 23:43; Откровение 21:3, 4/.

Ние трябва да се чувстваме привлечени към Йехова, понеже той ни обещава едно таково великолепно бъдеще и ни помага, да преживеем изпълнението на това обещание. Личното отношение към него по само себе си представлява нещо ценно. Гореспоменатото момиче разказва, след като се завърнало: „Сега имам чувството, че Йехова е пак мой Баща.“ Едно близко отношение с Йехова Бог води към добра съвест, сърдечен мир и самоуважение. Освен това ще имаш отново истински приятели, когато се завърнеш при Йехова и неговата организация.

Да промени човек сърцето си наистина не е лесна работа. Обаче Йехова ще благослови твоите усилия. Неговия дух ще ти помогне ‘да укрепнеш в човека, който си вътрешно’ /Ефесяни 3:16/. Ако ти се молиш настойчиво, четеш и изследваш Библията и библейска литература, ако се събираш със Свидетелите на Йехова и дисциплинираш сърцето си, тогава борбата ти ще става все по–лека. Сърцето ти постепенно ще развие желанието към това, което е добро. То ще желае да се възвърне към Йехова.

„Не бой се, защото аз съм с тебе“, казва Йехова. „Не се оглеждай със страх, защото аз съм твой Бог. Аз ще те укрепна. Аз действително искам да те помогна“ /Исаия 41:10/. Това ще направи Йехова за хора, които го обичат от сърце. Ако ти си се отклонил от истината, обаче твоето сърце те кара да направиш това, което е правилно, тогава Бог „действително ще ти помогне“ чрез святия си дух и чрез отговорни лица в християнската община. Назначените старейшини се радват да ти окажат помощ в тази насока /1 Солунци 5:12, Евреи 13:7/. Остави те да ти окажат пълна с любов помощ. Защо не се обърнеш веднага към тях?