От атеизъм към един смислен живот

Разказано от Фред Н. Северуд

МАКАР че израстнах в много религиозно семейство в Норвегия, аз станах атеист. Защо? Една случка от детството ми обяснява причината.

През 1909 година, когато бях на десет годишна възраст, сестричката ми почина при раждането си. Баба ми отчаяно търсеше един свещеник, който да я кръсти за да не попадне малката в ада, където да бъде измъчвана вечно в адски огън. Но тя не намери търсения свещеник и затова взе малко от нечистата вода, в която бе изкъпано бебето, поръси мъртвото дете по главичката, измърмори някаква молитва и по този начин „го изпрати в рая“.

По този повод аз се запитах, защо не може ние всички така лесно да отидем в рая? В мене се породиха известни съмнения, които доведоха до там, че загубих напълно вярата си в Бога. Просто не можех да разбера този Бог, който измъчва човека в адски огън.

Също така не можех да се помиря с мисълта, че живота на хората на земята е само подготовка за небесен живот. Какъв смисъл има въобще живота? Състои ли се той само в това, човекът да живее седемедесет или осемдесет години и след това да умре? Тези въпроси изискваха задоволителен отговор. Затова, когато настъпи времето за моята църковна конфирмация, аз се отказах да бъда конфирмиран в една Църква, която почита един Бог, който ми се струваше неразумен. Църквата посещавах само за това, да угодя на родителите ми и когато чувах това, което свещеникът говори, си мислех: „Лицемер!“ Този, който се конфирмираше, получаваше нов костюм. За мене нямаше конфирмация и затова нямаше и нов костюм.

Нова насока в моя живот

В университета, който посещавах, станах по някаква причина любимец на един от доцентите. Един ден той ме помоли да изготвя и държа реферат на тема: еволюцията, което и направих. Като атеист вярвах на тази теория. След реферата обаче, аз казах на доцента, че има нещо, което не разбирам.

„Какво бе преди развитието на окото?“ — запитах аз. Доцента отговори, че развитието на окото започнало от някои меки части на черепа и след милиони години окото се било напълно развило. От чиста любознателност, а не с цел да предизвикам доцента, аз наново запитах: „Вие искате да кажете, че тук просто случайно се лута без да се знае накъде се отива?“ Доцента обаче се смути и толкова много се ядоса, че даде лоша оценка на работата ми. Това може би оказа влияние върху бъдещия ми житейски път, защото въз основа на лошата ми оценка не бях квалифициран да стана ръководител на кадетите в прочутата военна школа, която аз посещавах. И ако не беше се случило това, може би щях да поема военна кариера, така обаче станах инженер.

След окончателните университетски изпити се дипломирах като строителен инженер и се ожених за момичето, което познавах от студентските ми години. През 1923 година ние напуснахме родината си Норвегия и заминахме за Съединените Щати, където се надявах да постигна целта ми да стана „най–великия инженер в света“

 Но тук се случи нещо неочаквано, което даде нова насока на живота ми. Още преди да се изселим, роднините ни в Норвегия ни предупредиха, в Щатите да не говорим с вуйчо Хрис по религиозни въпроси. Защо? Защото той бил един вид „религиозен особеняк“. Той бил „библейски изследовател“, както тогава се наричаха Свидетелите на Йехова.

Но кой можеше друг да ни посрещне при пристигането ни освен вуйчо Хрис? И той разбира се разказа за своята „особена религия“, но неговите обяснения ни очудиха. Той казваше: „Богът на любовта положително не измъчва души в ада. Земята има вечно бъдеще в определеното намерение на Бога, а на човека е обещан вечен живот, при съвършенно здраве на райска земя“ /Еклисиаст 9:5, 10; Псалм 146:3, 4; 104:5; Лука 23:43; Откровение 21:3, 4/.

Трябва да призная, че се чувствах привлечен от такъв Бог, но все още бях скептичен. Моята жена обаче веднага възприе всичко. Аз исках да проуча още някои въпроси за да се уверя, дали това учение няма някакви слабости. Всеки път, когато изглеждаше, че моята Библия /превод на Кинг Джеймс/ противоречи на това, което казваше вуйчо Хрис, проучавах въпроса с помоща на азбучния справочник на Стронг. Резултатите бяха винаги в полза на библейските изследователи.

Когато бях в Норвегия, трябваше в училището да четем Библията. Така аз притежавах „частите“ на знанието, но ми липсваше пълната „картина“, като при една игра, където трябва от различни части да се състави една картина. Обаче колкото повече задълбочавах познанията си под ръководството на вуйчо ми, толкова по–ясно познавах, че за всяка част има определено място и че нямаше част, която да остане без място. През 1935 година възприех напълно всичко, което изучавах и скоро след това се оставих да бъда кръстен.

Сега ми стана съвсем ясно, че трябваше да дам нова насока на живота ми. Трябваше да отделям повече време за да върша волята на Бога и същевременно да се грижа за растящото ми семейство. Имах все още желанието да бъда добър инженер, но сега знаех, че моят живот ще е по–щастлив и смислен ако служа на Йехова Бог. При това обаче трябваше да се грижа и за предприятието. Но колкото по–задълбочено изучавах Библията, толкова по–ясно ви ставаше, че трябваше да обърна нещата: най–напред трябваше да служа на Йехова, и след това ще ми се даде всичко друго /необходимото за живот /Матей 6:33/. И така стана.

Делото на Йехова на първо място

До световната стопанска криза през 1929 година аз бях основил и развил едно успешно предприятие. След това не бях вече в състояние да заплащам сътрудниците ми и за това бях принуден да ги уволня. По–късно, когато икономичното положение пак се стабилизира, аз кандидирах за една голяма поръч на строеж, която щеше да ми даде толкова работа, така че пак можех да стъпн на краката си. Естествено, че за този обект бяха кандидирали и други инженери.

Касаеше се за строежа на един жилищет комплекс с различни държавни изисквания. Така например се изискваха плоски бетонни покриви с парапета. Аз знаех, че ъглите на парапетата се разкъсваха ако не се вземат специални предпазни мярки /което прочее бе станало при тридесет и девет други проекти, които ми бяха известни/. Това разкъсване се появява в резултат на напрежението което се получава между изолирания бетонен покрив, който през зимата е отоплен, и парапетата, които са изложени на студа. Отговорният архитект позна проблема и препоръча да ми се даде поръчката. Нямах представа, че моята решителност, да поставя делото на Йехова на първо място, скоро щеше да се постави на изпитание.

По това време се надигна срещу Свидетелите на Йехова ожесточена съпротива поради това, че те бяха съвсем неутрални в политически въпроси и публично проповядваха Божието Слово. Навсякъде започнаха арести, особено в Ню Джерси, където аз живеех.

Една сряда имах среща във Вашингтон /Д.С./ за оформяването на новия договор. Обаче в петъка преди това, на събранието на нашата християнска община бе прочетено писмо на дружеството „Стражева Кула“, в което всички  християнски общини в нашия район се призоваваха да предприемат нещо срещу незаконните задържания на нашите братя. Ние бяхме поканени, и това само три дни преди срещата ми за подписването на договора, да предприемем мирна акция на посещение на гражданите в домовете им, в района на Ню Джерсей, с цел да разясним схващанията по вяра на Свидетелите на Йехова. Добро свидетелство би могло да се даде, ако това така наречено разделително дело, се извърши от колкото се може повече Свидетели. Ние всички трябваше да имаме в предвид, че за тази дейност можехме да получим 120 дена затвор. И ако попаднех в затвора, тогава положително нямаше да получа поръчката за строежа, от която толкоз спешно се нуждаех. След като се помолих на Йехова за ръководство, аз се реших да участвувам. Делото на Йехова бе на първо място!

Когато бяхме в определения ни район, се приближи към нас един полицай и строго ни запита: „Какво правите тука?“ В този момент ме обзе странно чувство. „Край с договора“ — помислих си аз — „Но Йехова ще се погрижи за мен“. В този момент една от нашите сестри попита полицая къде се намира наблизо една бензиностанция, защото има спешна нужда от една тоалетна.

„Та вие преди малко сте минали покрай една бензиностанция“ — отговори той.

„По това време обаче още не ми трябваше“ — отвърна сестрата.

Направо отидохме към бензиностанцията. Като се върнахме, очаквахме да бъдем арестувани, но полицая бе изчезнал и така не бяхме арестувани и аз получих поръчката.

Пълновремнна проповедна служба

Аз имах гореща желание да мога да отделя повече време за делото на проповядване и поучаване. След като назначих наново сътрудниците, които бях уволнил преди икономическата криза, аз ги помолих да ми станат партньори. Защо? Защото по този начин трябваше да бъда само три дни в бюрото, а четири дни ми оставаха за библейското дело на проповядване и поучаване.

„Вие през цялото време само ще проповядвате“ — казаха моите сътрудници — „и ние няма да Ви виждаме в бюрото“. Аз успях да ги уверя, че ще отделям време за бюрото, както бях обещал и така те приеха моето предложение. Освен това те се нуждаеха от работа. По–късно приех още нови партньори и така намалих работата в бюрото на два дни в седмицата.

На моите деца постоянно давах за цел пионерската служба /пълновременна проповедна служба/ и четирите наистина поеха тази служба. Две дъщери служеха няколко години в световната централа на Свидетелите на Йехова. Когато най–малкото от децата ми навърши 15 годишна възраст аз също поех пионерската служба.

Служба в райони, където бе необходима помощ

Когато започнах с пионерската дейност, запитах дружеството „Стражева Кула“ къде са необходими повече проповедници на Царството. Във връзка с това аз се преместих със семейството си в Строудсбург /Пенсилвания/. Бюрото ми не бе далеч, така че можех два дена в седмицата да работя в Ню Йорк и останалото време да извършвам пионерската дейност. Когато ние се преместихме в Източен Строудсбург имаше там само осем Свидетели на Йехова. Двадесет години по–късно се разви тук една цъфтяща християнска община към която принадлежаха много, на които ние можахме да помогнем да станат християни.

Поради това, че една такава силна християнска община не се нуждаеше вече от нашата помощ, бяхме на мнение, че е пак време за нас да проверим къде има райони, в които е необходима помощ. Дружеството ни предложи един район близо до Ню Йорк: Хакетстоун /Ню Джерсей/. Не мина много време и тук бе основана една християнска община и скоро след това още една.

Веднъж, когато се представих при проповедническата дейност на един мъж, той ме запита: „Къде искате да седнем, вътре или тук вън?“ Аз бях изненадан. След това той разказа, че неотдавна водил разговор с една Свидетелка в Калифорния, който траел няколко часа. Това било изобщо първия път за  него, да чува нещо за Свидетелите на Йехова. Свидетелката била възхитена от проявения интерес и го помолила: „Когато се върнете в къщи, говорете с първия Свидетел, който дойде на Вашата врата“.

„Ето защо — така продължи мъжът — аз помислих, че тя Ви изпраща.“ Обаче това просто така се случи при редовната ми проповедническа дейност от къща на къща. Днес, този мъж е старейшина, а жената и децата му са плълновременни пионери.

Познание в строителството използвани в чест на Йехова

Към края на 1930 година тогавашния президент на дружеството „Стражева Кула“, Дж. Ф. Ратърфорд, ме помоли да изготвя строителни планове за сграда, която да послужи за убежище на бетеловото семейство в случай на засилено преследване. Разбера се, по тава време в никакъв случай не бихме могли да си представим, за какво в същност щеше да служи тази сграда, построена в Итака, а именно, за школата Гилеад, където се обучават мисионери за службата им в далечни страни.

За да се задоволяват постоянно нарастващите нужди от библейска литература, печатниците на дружеството трябваше непрестанно да се разширяват. Така бяха построени към бетеловия дом през 1950 година една допълнителна сграда както и една нова печатница за производството на Библии и библейска литература. Аз имах честа да изготвя строителните планове за двете сгради. Обаче дружеството „Стражева Кула“ не ограничи строежите си само в района на Бруклин. Взе се решението, да се използва за строителни цели една парцела близо до фермата, собственот на дружеството, намираща се в северната част на Ню Йорк. И пак бе моя привилегия да изработя необходимите планове.

През 1972 година, след двадесет годишна дейност като пионер, здравословното състояние на жена ми се влоши. Тя не можеше вече да ходи ни да говори и затова трябваше да престана с пионерската ми служба. Независимо от това обаче, моята цел в живота бе все още същата — вечно да служа на Йехова Бог. Аз се старая всеки ден да взимам участие в проповедническото дело. Понастоящем, на 82 годишна възраст, все още се радвам на сравнително добро здраве.

Светски престиж срещу възхвалата на Йехова

Опасенията на моите партньори във фирмата, че обстоятелството, че аз поставих интересите на Йехова на първо място, ще окаже негативно влияние върху работата ми, не се оправдаха. И наистина, като строителен инженер имах честа да участвам в изготвянето на строителните планове за редица известни проекти към които пренадлежат строежа на Гетеуей Арч /„Вратата на Запада“/ в Сен Луис /Мисури/, кметството на Торонто, Медисън Снуер Гарден както и редица други строежи както в Съединените Щати, така и в други краища на света. Вместо да се стремя да стана световна известен инженер, аз разбрах, че истинската чест се намира в духовната област /Филипяни 3:7, 8/. Всички способности, които ние хората притежаваме, се дължат на това, че нашия Творец ни е създал по негов образ /Битие 1:26, 27/.

Колко безсмислен и празен би бил живота ми, ако бях останал атеист! В Псалм 14:1 се казва: „Неразумния е казал в сърцето си: ‘Няма никакъв Йехова.’“ Аз се радвам, че пред мене е била поставена една смислена цел в живота ми, която носи задоволство и води към вечен живот. И ако моя земен живот завърши с пълна вярност на Твореца, в чието съществувание отначало се съмнявах, се надявам един ден да го видя от лице на лице.