Книгата Левит: призив за свято обожаване на Йехова

ОБОЖАТЕЛИТЕ на Йехова трябва да бъдат святи. Това на няколко пъти ясно се подчертава в библейската книга Левит. Ние например четеме там: „Аз съм Йехова, вашия Бог; и вие трябва да се осветите и да се окажете святи, понеже аз съм свят.“ — Левит 11:44; 19:2; 20:7, 26.

Книгата Левит била писана от пророка Моисей на планината Синай и както изглежда през 1512 година преди н.е. В книгата се описват събития, станали в продължение на само един месец — от издигането на скинията през първия ден от първия месец на втората година от освобождаването на израилтяните от египетското робство до повелята за преброяване, която Йехова дал на Моисей „на първия ден от втория месец на втората година от техния изход от страната Египет“ /Числа 1:1–3; Изход 40:17/. Съдържанието на книгата описва живота в лагера като подчертава особеностите в пустинята. — Левит 4:21; 10:4, 5; 14:8; 17:1–5.

Свидетелите на Йехова днес, не са подложени на Закона, даден от Бога чрез Моисей, понеже този закон се премахна чрез смъртта на Исус Христос /Римляните 6:14; Ефесяни 2:11–16/. В последствие на това, могат ли християни да извлечат полза от правилата, които се намират в книгата Левит? Ако това е така, каква полза може да се извлече? Какво можем да научим от тази книга относно нашето обожаване на Йехова?

Съдържанието изтъква святостта

Дарби и жертви се разглеждат в Левит, глава 1 до 7. Доброволни дарби на всеизгаряне били изцяло принесена на Бога така, както и Исус Христос изцяло принесе себе си. Една част от доброволната взаимна жертва бе принесена на Бога на олтара, докато друга част бе ядена от свещениците, а и още една част бе ядена от тези, които били принесли жертвата. В сравнение с това може да се каже, че възпоминателното тържество в памет на смъртта на Христос е взаимна вечеря за помазаните християни. — Левит 1:1–17; 7:11–36; 1 Коринтяни 10:16–22.

Дарби за грехове и дарби за провинения били задължителни. Първите били за изкупление на грехове, извършени поради грешка или невнимание докато вторите очевидно се отнасяли до това, да се задоволи Бог във връзка с нарушение на един закон и/или с възстановяването на известни права на покаялия се грешник /Левит 4:1–35; 5:1 до 6:7; 6:24–30; 7:1–7/. Заслужава да отбележим, че повече от един път се напомня на израилтяните да не ядат кръв /Левит 3:17; 7:26, 27/. Също така се принасяли безкръвни житни жертви като знак на признание на щедростта на Йехова /Левит 2:1–16; 6:14–23; 7:9, 10/. Християни днес разглеждат всички тези неща с голям интерес, понеже повелените жертви под Закона сочели всички върху Исус Христос и неговата жертва или върху благословите, произлизащи от това. — Евреите 8:3–6; 9:9–14; 10:5–10.

Понататък се описват правилата отнасящи се за свещениците. Под Божието ръководство Моисей ръководел една въведителна церемония за Аарон, първосвещеника, и за четирите му синове като подсвещеници. Тогава започна да действа свещеничеството. — Левит 8:1 до 10:20.

В последствие на това се дават законите, определящи чистите и нечистите  неща. Правилата във връзка с чисти или нечисти животни за храна предпазвали израилтяните от инфекции, предизвикани от вредни организми, но също така и по–силно подчертали разделящата бариера между тях и народите на обикалящите ги нации. Други правила по това отношение се дават във връзка с нечистотата на мрътви тела, прочистването на жените след раждането, процедури относно прокажени, и нечистота в последствие на мъжки или женски полови секрети. Разглеждането на такива закони трябва да ни направят дълбоко впечатление и да ни покажат необходимостта да бъдем святи като обожатели на Йехова. — Левит 11:1 до 15:33.

Най–важните дарби за грехове били принесени на годишния ден на изкупление. Като жертва бил принесен между другото един бик за свещениците и останалите от племето на Леви. Един козел бил принесен за несвещеническите племена на Израел и след това се изказвали греховете на народа над един жив козел изпратен след това в пустна местност. И двата козела се зачитали като една дарба за грехове /16:5/, което показва, че те образуват един символ. В съответствие на това, Исус Христос не само бил пожертван, но също така и отнесъл греховете на всички тези, за които той бил умрял жертвената смърт. — Левит 16:1–34.

В следствие на това се описват правилата относно яденето на месото и относно дарбите. Особено важно е да се отбележи забраната да се яде кръвта. Въздържането от кръвта продължава да важи за тези, които обожават Йехова в святост. — Левит 17:1–16; Деяние на апостолите 15:26, 29.

След това се изброяват юридически решения във връзка с кръвосмешение, сексуални извращения и различни гнусни практики, включително обожаването на идоли, спиритизъм, клеветим и така нататък което също трябва сериозно да ни напомни святостта в обожаването на Йехова. В съответствие на това, свещениците трябвали сами да се държат свети. Между друго се установили правила относно женитбата на свещениците, нечистотата на свещениците и яденето на свети неща. — Левит 18:1 — 22:33.

Споменават се след това три годишни тържества: Пасхата в началото на пролетта, Петдесетница в краят на пролетта и празника на листошатрите или на жътвата в същия месец. След това се изброяват правила включващи и злоупотребата на святото и не на Йехова, пазенето на съботата /седмичната, месечната и всеки седем години/ и юбилеят от особена полза за бедните израилтяни и начина на действие спрямо роби. — Левит 23:1 до 25:55.

Благословиите, които ще се получат в последствие на послушанието спрямо Бог, се противопоставят след това с проклятията които ще се преживеят в последствие на непослушание. Също така се намират правила относно клетвени дарби и оценки, първородените между животните и даването на десетата част като „нещо свято на Йехова.“ С това завършват „повелите, които Йехова даде на Моисей на планината Синай, като повели за синовете на Израил.“ — Левит 26:1 — 27:34.

Внимателното прочитане на книгата Левит несъмнено ще ти направи дълбоко впечатление с начина, по който се придава особено значение на святото обожаване на Йехова. Възможно е обаче също да срещнеш някои проблеми. Затова следващите въпроси и отговори могат да ти бъдат от полза.

 Святи жертвени дарби и свещени служби

• 2:11 — Защо жертвени дарби от мед не били приемливи за Йехова?

Тук очевидно не става въпрос за мед, която се добива от пчелите, а за сироп от плодове. В противен случай това не би могло да се причисли към „първите плодове“ /Левит 2:12; 2 Летописи 31:5/. Поради това, че мед от плодове може да ферментира, тя не бе приемлива като жертвена дарба на олтара.

• 3:17 — Защо било забранено яденето на тлъстина?

Тлъстината се зачитала като най–добрата или най–богатата част, както това се показва чрез преносителната употреба на думата в израза „тлъстината на страната“ /Битие 45:18/. В последствие на това, забраната да се яде тлъстината очевидно подчертавала между израилтяните факта, че най–добрите части принадлежат на Йехова. Въпреки че християните не се намират под ограниченията на Закона, би трябвало това добре да напомня на днешните служители на Йехова, че те постоянно трябва да дават най–доброто си на него. — Притчи 3:9, 10; Колосяни 3:23, 24.

• 10:1, 2 — Какво би могло да представлява този грях?

Когато Надав и Авиду си позволили това действие, е възможно те да се намирали под влиянието на алкохол. Това е много вероятно понеже скоро след това Йехова забранява свещениците да използват вино или опияняващи ликьори по времето на службата им в скинията. Както и да е, непосредствената причина за смъртта на Надав и Авиду било тяхното жертвуване на „непозволен огън, който /Йехова/ не беше предписал за тях“ /Левит 10:1 до 11/. Тази случка показва, че отговорни служители на Йехова в днешно време трябва да действат съответно с божествените изисквания и че те не могат правилно да изпълняват задълженията си към Бога под влиянието на алкохолни напитки.

Святото обожаване изисква чистота

• 11:40 — Как може това правило да се съчетае с Второзаконие 14:21, където се казва: „Ти не бива да ядеш никакво тяло, което е вече умряло“?

В действителност, не съществува дисхармония между двата текста. Второзаконие 14:21 забранява яденето на едно животно, умряло от самосебе си или намерено мъртво. Обаче Левит 11:40 определя, какво се изисквало ако един израилтянин бил нарушил тази забрана. Подобно на това Закона забранявал кражбата, обаче все пак имало хора, които крадели. Наказанията, които били възложени на злодейците придавали сила на забраните в Закона.

• 12:2, 5 — Защо рождението на едно дете правело жената „нечиста“?

Половите органи били сътворени за раждането на съвършен човешки живот. Въпреки това, въз основа на наследените последствия на греха, несъвършен и грешен живот се предавал по този начин на потомците. Временните периоди на ‘нечистота’ във връзка с раждането на едно дете, с менструацията и семенната полюция напомняла на тази наследена грешност /Левит 15:16–24; Псалм 51:5; Римляните 5:12/. Това особено важело във връзка с раждането на едно дете, защото се изисквало една жертвена дарба за грехове във връзка с това. Интересно е освен това да се забележи, че Йехова позволил в този случай на бедните да жертват две гургулици или два гълъби вместо далеч по–скъпото агне /Левит 12:8/. Такиви пречистителни правила помагали на израилтяните високо да ценят необходимостта от една изкупителна жертва с която да се покрие грешността на човечеството и да се възстанови човешкото съвършенство. Животинските жертви, които те принасяли, разбира се не могли да изпълнят това. В последствие на това. Закона служел за това, да ги отведе към Христа и да им помогне високо да ценят факта, че само неговата жертва може да донесе истинско спрощение както и възможността за възстановяване на човешката съвършенност. — Галатяни 3:24; Евреи 9:13, 14; 10:3, 4.

 Светостта трябва да се поддържа

• 16:29 — Какво означавало ‘да се смири или натъжи душата’?

‘Да се смири или натъжи душата’ най–вероятно сочи тук върху постене. Между други неща трябвало в денят на изкупление да се принесат животински жертви за греховете на левитите и останалата нация. След като първо–свещеника признал греховете на народа през изминалата година върху един жив козел, той бил изпратен, отнасящ така греховете им на диво место. С оглед на начина на действие, който следвал на Изкупителния ден било постенето очевидна свързано с признаването на грехове. — Левит 16:5–10, 15, 20–22.

• 20:9 — Защо била произнесена смъртна присъда върху всеки който ‘прокълнявал’ родителите си?

Едно лице, което изказвало проклятие върху родителите си и искало да ги сполети голяма беда, трябвало да има предразположение, пълно с омраза и убийствено. Въпреки че то не употребявало средства за да ги убие, в сърцето си желаело тяхната смърт. Поради това, че такъв зъл дух представлявал дух на убиец в очите на Йехова, предписвал Закона за тези, които ругаели родителите си същото наказание, което се полагало, ако те ги биха били убили. Това би трябвало да накара християни да оказват любов а не ненавист на по–стари вярващи. — 1 Йоан 3:14, 15.

• 25:35–37 — Винаги ли е погрешно да се искат лихви от братя?

Ако един брат даде пари под наем на друг брат за търговски цели, тогава е възможно този, който дава супата, да изисква не само заплащането на тази, а и също така известни лихви. Този който взима парите употребява тези за да работи с тях и да спечели повече и този, който ги дава може с право да вземе участие в продуктивността на тези пари с искането на известни лихви. /Сравни Матей 25:27./ Обаче Закона забранявал искането на лихви при наеми които служели за облекча вашето на беднотата. Този, който давал парите, можел да се надява да получи дадената сума обратно, обаче се зачитало за неправилно да се извлече печалба от усилията, които един съсед полагал за да излезе от мизерията. — Изход 22:25.

• 26:26 — Какво трябва да се разбере под ‘десет жени печат хляба си в една пещ’?

Обикновено всяка жена се нуждае от отделна пещ, за да пече това, което е необходимо. Обаче тези думи сочат върху такава оскъдица на храна, че една пещ щяла да бъде достатъчна за да се пече това, което произвеждат десет жени. Това били едни от предсказаните последствия от оказването на съпротива срещу Йехова и липсата на поддържането на святостта в службата си. — Левит 26:23–25.

Как може книгата Левит да засегне нашето обожение?

Свидетелите на Йехова в днешно време не се намират под Закона /Галатяни 3:23–25/. Обаче това, което се казва в книгата Левит, ни открива становището на Йехова във връзка с най–различни работи и те може да засегне нашето обожение. Забележи следващите изказвания, които доказват вярността на това.

ЙЕХОВА, СУВЕРЕНИЯ ГОСПОДАР, ЗАСЛУЖАВА СВЯТО ОБОЖАВАНЕ. Той не търпи никакво съпервичество, той е свят и изисква святост от тези, които му принасят свята служба /Левит 11:45; 19:2/. Този мащаб също така важи и за християнското обожаване, както това се изясни от апостол Петър с думите: „Като покорни деца не се оформявайте вече според страстите, които имахте в миналото във вашето незнание, но в съответствие със Светият, който ви е призовал, станете и вие в целия ви живот свети, защото е писано: ‘Вие трябва да бъдете свети, защото аз съм свет.’“ — 1 Петър 1:14–16.

ИМЕТО НА ЙЕХОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПАЗИ СВЯТО. Свидетелите на Йехова не се осмеляват да опозорят божественото име така, както израилтяните в древно време трябвали да се пазят да не вършат това /Левит 22:32; 24:10–16, 23/. Като отделени настрана, или осветени за святата служба на Йехова, ние трябва да  възхваляваме неговото име и да се молим за неговото освещение — Псалм 7:17; Матей 6:9.

ЙЕХОВА ИЗИСКВА ОТ НАС ДА СЕ БОРИМ СРЕЩУ ГРЕХА. Опрощението на греха не изисква само изкупителна жертва но също така и признание, покаяние и полагането на всички възможни усилия за поправяне. И ако на нас ни е известно, че друг член на християнската община е извършил тежък грях без да го признае, тогава ние трябва да изнесем това на назначените старейшини. /Сравни Левит 4:2; 5:1, 5, 6./ За някои грехове разбира се няма опрощение. /Левит 20:2, 10; Евреите 6:4–6; 10:26–29/. Обаче ако ние се борим срещу греха, като се стремим да вършим нещата съобразно с пътя на нашия небесен Баща и като се ползваме от изкупителната жертва на Исус Христос, ние можем да имаме чисто становище пред светият Бог, Йехова — 1 Йоан 2:1, 2.

Ясно е, че книгата Левит би трябвало да засегне нашето обожение като християнски Свидетели на Йехова. Трябва здраво да ни задълбочи факта, че Бог изисква святост от своите служители. В последствие на това ние трябва да държиме неговото име свято и постоянно да се борим срещу греха. Още повече, тази библейска книга трябва да ни подтикне да дадеме най–доброто си на Всевишният, като постоянно поддържаме чистотата и светостта в святата ни служба за възхвалата на нашия свят Бог, Йехова.

[Снимка на страница 20]

Жертвите, принасяни под Закона, сочат върху жертвената смърт на Исус Христос и върху благословиите в резултат на тази.