Библията наистина ли произхожда от Бога?

В ЕДНО сме сигурни: Книга, която може да бъде счетена за произхождаща от Бога, от всякаква гледна точка трябва да бъде точна и съгласна с истината. Личностите, а така също и местностите, за които говори, трябва наистина да са съществували. Съгласен ли си така да поставим въпроса? А дали Библията отговаря на това изискване?

Да разгледаме поне един пример. Съобразно Библията, в периода на земната публична дейност на Исус Христос, в Юдея властвувал някакъв си Понтий Пилат /Лука 3:1, 2/. Но дали въобще е живял такъв човек, ако е така, то дали е упражнявал власт в Юдея!

Това през дълго време не могло да бъде потвърдено. Едва през 1961 г. в Кесария било извършена заслужаващо внимание откритие. Намерен бил надпис в стената на храма, издигнат в чест на император Тиберий. Този надпис на латински език, гласи: „Понтий Пилат, префект на Юдея, отдава на населението на Кесария храм в чест на Тиберий“ /Библейски исторически наръчник, 1966 Том 3, стр. 1472/. Безусловно това не е каквото и да било доказателство историческата точност на данните от Библията! А съществуват много други потвърждения на факта, че от историческа и географическа гледна точка тя е точна, т.е. заслужава доверие.

„Един момент“ — може би ще кажеш. „Даже, ако някоя книга е точна, то още не означава, че произхожда от Бога!“ И с основание. Самата точност на Библията още не означава, че е написана под вдъхновението на Бога. Обаче Светото писание съдържа доказателства, от които следва, че е нещо повече от точна в историческо отношение книга. Много искрени изследователи на Библията са стигнали до убеждението, че наистина е произлезла от Бога. Нищо не ти пречи сам да провериш, какво ги е довело до такъв извод. Да разследваме в такъв случай пет групи от отделни свидетелства, говорещи в нейна полза.

Вътрешна хармония

Представи си, че 40 души са поканени да напишат отделни фрагменти на някаква книга. Произлизат от различни обществени слоеве. Някои са получили старателно образование, докато други били скромни земеделци или пастири. Нещо повече, не всички се познават помежду си. В действителност повечето от тях са живяли по различно време и в различни местности. Какво мислиш: възможно ли е да се надяваме, че тяхните трудове ще бъдат в хармония един с друг и то дори в най–дребните детайли? Казваш, че е невъзможно? А точно по този начин е написана Библията.

Да разгледаме един случай от нейното вътрешно съгласие, а именно начина по който библейските писари описват Бога. Можеш сам да се убедиш, че различните фрагменти на Светото писание еднакво очертават личността и индивидуалността на Бог Йехова. Той няма нито начало, нито край, извънвременен, вечен /Пс. 90:2; Евр. 1:12; Откр. 10:6; 15:3/. Остава невидим за човешките очи /Изход 33:20; Йоан 1:18; 1 Тим. 1:17/. Божиите слуги, които са получили видение на неговото присъствие, описват грандиозно достойнство, величественост, а така също спокойствие, ред и красота /Изход 24:9–11; Езек. 1:26–28; Откр. 4:1–3/. В цялалата Библия много пъти се говори за основните Божии качества, които неизменно са: любов, мъдрост, справедливост и мощ.

 Макар, че тази Книга са писали много хора, нейното вътрешно съгласие показва, че произлиза от по–висш, свръхчовешки източник.

Съгласие с научните факти

Да се замислим сега над няколко библейски изказвания във връзка с областите интересуващи учените. Защо те имат съществено значение? По няколко причини: 1/в хармония са с фактите, потвърдени от науката; 2/свидетелствуват за притежаване на знания превишаващи нивото на знанието общодостъпно за хората по време на написването на Библията; 3/и са съвършено свободни от погрешните виждания, съществуващи по онова време.

Възможно е вече да си чувал, че Библията отбелязва, че нашата земя е кръгла, а при това ‘окачена на нищо’ /Йов 26:7; Исаия 40:22/. „Какво толкова необикновено?“ — може да попита някой. Тогава си припомни, че тези забележки са в съответствие с доказаните научни факти, а в същото време са в противоречие с древните митове за формите на земята и начина на нейното подпиране. Нали всъщност, едва отпреди няколко века повечето от хората, даже занимаващи се с наука, все още вярваха, че земята е плоска! В такъв случай това е наистина изключително явление че писателите на Библията са знаели истината за нашата планета хиляди години по–рано и то без съвременните научни уреди!

А ето и следващият пример. По времето на Моисей в Египет съществувал обичай за използването на човешки или животински изпражнения, като лечебно средство при някои заболявания. Нещо повече, Моисей се е възпитавал именно в тази страна и бил въведен във „всичката египетска мъдрост“ /Деян. на ап. 7:22/. Въпреки това, неговите изказвания отбелязани в книгата на Второзаконието 23:13, 14 са напълно свободни от погрешните и искрено казано вредни за здравето убеждения на тогавашната медицина. От тези стихове би следвало, че в древния Израел човешките изпражнения е трябвало да бъдат считани за нечисти и да бъдат закопавани по–далече от населените места и водните резервоари. Както е известно, това отговаря на изискванията на съвременната медицинска наука.

Следователно тези примери не са ли доказателство за това, че информациите отбелязани от писарите на Библията са били черпани от свръхчовешки източник?

Искреност

Следващият фактор, който потвърждава божествения произход на Библията е искреността на нейните писатели. Защо? Преди всичко признаването на своите грешки, а най–вече пишейки за тях, е в противоречие с несъвършената човешка  природа. Библията забележително се различава от тази гледна точка, от другите антични книги. Но честността на нейните писари ни убеждава за тяхното добросъвестно отношение изобщо. Би било наистина невероятно да пишат открито за своите слабости а след това да изопачават другите информации, нали? Ако въобще са смятали нещо да фалшифицират, нима не именно сведенията, които са ги представяли в лоша светлина? Поради това непоквареността на тези хора придава тежест на тяхното твърдение, че са писали под Божие ръководство /2 Тим. 3:16/.

Образец за такава искреност е Моисей. Въпреки, че е бил водач на израелския народ, посредник при сключването на Закона, пророк и съдия, не е въвел Израел в обещаната земя. Защо? Книгата Числа 20:1–13 съобщава, че е допуснал сериозна грешка. Сам прочети как ‘не се е покорил’, и „говори несмислено с устните си“, забравяйки да възвиси Божието име. А кой е написал тези сведения? Самият Моисей, който писмено увековечил собствените си недостатъци! /Второзаконие 32:50–52; Псалм 106:32, 33/.

Да обърнем внимание също и на слабостите на апостолите на Исус Христос. Понякога им е било трудно нещо да разберат /Мат. 16:5–12/ и проявявали също липса на вяра /Мат. 17:18–20/ и склонност към високомерие /Мат. 18:1–6; 20:20–28/. Дори са напуснали Исус през ноща, когато са го арестували! /Мат. 26:56/. А забеляза ли, че всички тези отклонения е описал Матей, един от дванадесетте апостоли?

Сигурно ще се съгласиш с това, че честността на библейските писари представлява още едно доказателство за това, че тя е нещо повече от обикновена книга от земен автор, по–точно, съдържа ‘не човешко слово, а Божие слово’? /1 Сол. 2:13/.

Просъществувание

Дори самото просъществуване на Светото писание свидетелствува за това, че наистина произхожда от Бога! Обърни внимание на следните два аргумента:

1/ Понеже първоначално Библията била написана на нетраен материал, през всичките столетия е трябвало да се правят ръкописни копия, за да се запази за бъдещите поколения. Защо този факт заслужава внимание? Не само по повод на опастността от обикновени грешки, но преди всичко по повод на преднамерените опити за фалшифициране на текста. Въпреки всичко обаче, съдържанието на Свещеното писание се е запазило до наши дни с учудваща точност, което потвърждава откритието на антични библейски ръкописи.

2/ Просъществуването на Библията учудва още повече, ако вземем под внимание факта, че тя е била предмет на ожесточени атаки. В определени периоди от време, четенето ѝ е било забранено от папата или Синода дори под заплаха от анатема. Много привърженици на библейската истина са изгоряли на кладата. Но самото Свещена писание се е изплъзнало успешна от всичките  тези преследвания и е станало шедьовър от световен мащаб.

Никаква друга книга в историята на човека не е оцеляла в непроменено състояние въпреки многократното преписване от несъвършени хора, нито стотиците години на върла борба от страна на нейните врагове. Не е .ли това убедителен довод, че Библията съдържа „Божието слово“, което „трае до века“ /1 Пе. 1:24, 25/.

Пророчества

Като най–силен аргумент говорещ в полза на това, че Авторът на тази книга е Бог, трябва да се признае сбъдването на многобройните пророчества, които тя садържа. Кой човек би съумял безпогрешно, с точни подробности предварително да предскаже за стотици, а дори хиляди години? За хората е трудно да предвидят времето за повече от няколко часа напред!

Но откъде можем да знаем, че библейските пророчества са били наистина записани преди тяхното изпълнение? Ако желаеш да се убедиш в това, погледни в книгата на Исаия 13:19, 20 и пророчеството за унищожението на древния Вавилон. Обърни внимание на обстоятелството, че Исаия е предсказал не само неговото опустошение. Заявил е дори: „Никога няма да се насели“. Вавилон и до днес е безлюдна местност. Как би могъл Исаия да запише това пророчество след неговото изпълнение?

Нещо повече, макар че в 539 г. пр.н.е. Вавилон бил покорен от Медия и Персия, това още не било цялостното изпълнение на предсказанието на Исаия. В действителност онзи град е бил още населен през първия век на нашата ера /1 Пе. 5:13/. Правдоподобно чак през четвъртата столетие Вавилон напълно опустял и по този начин се осъществили думите на пророка. Няма съмнение, че Исаия ги е написал по–рано понеже, дори свитъците намерени на брега на Мъртво море /библейски ръкописи открити 1947 г./ съдържат копие на неговата ‘книга от първия или втория век пр.н.е.

Библията съдържа и други дългосрочни пророчества, които се потвърдили. /Погледни на точките отделени по–високо в рамката/. Тогава имаш ли основание да се съмняваш, че библейските писари са говорили по Божие поръчение?

Какъв извод ти идва на ум, запознавайки се с по–горните доказателства? Не заслужава ли Библията поне да я проучиш? Съществува важен повод за това. Както бе отбелязано в предишната статия, никога досега в историята на човечеството не се е явила по–нестложна нужда от благоразумен начин на живот. Библията набляга на принципи, които, ако постъпваш съгласно с тях, ще ти помогнат да избегнеш финансови главоболия, в подържането на добри отношения с ближните си и в оформянето на щастлив семеен живот. А какво ще стане с всемирните проблеми, които човечеството не успява да разреши? Библията заявява, не Божието царство под ръководството на Христос, не след дълго ще се справи с тях веднъж завинаги.

Би ли желал да научиш нещо повече за това? Ако е така, опитай се да се свържеш със Свидетелите на Йехова живеещи в твоята околност. От това можеш само да спечелиш.

[Блок на страница 7]

Библейски пророчества, които са се изпълнили пред нашите очи

1. Световни войни / Откр. 6:3, 4/

2. Болезнена липса на храна и растящите ѝ цени/ Откр. 6:5, 6; Мат 24:7/

3. Засилваща се вълна от дезорганизация и престъпност /Мат. 24:12; 2 Тим. 3:1–5/.

4. Покачване на числото на земетресенията /Лука 21:11/.

5. Разорение на земята, например чрез унищожение на околната среда /Откр. 11:18/.

6. Всемирно дело за известяване благовестието за Божието царство, извършено от Свидетелите на Йехова /Мат. 24:14/.

[Снимка на страница 5]

Хората, които били на луната или в орбити около земята, могат да потвърдят научната точност на Библията.

[Снимка на страница 6]

Какво значение има фактът, че Моисей е описал своята тежка грешка?