„Връзката на единството“, каквато е любовта, се оказва съвършена
„Връзката на единството“, каквато е любовта, се оказва съвършена
1. Какво е в състояние Йехова Бог както никой в универсума и до каква степен дължи на него всяко семейство своето име?
ЙЕХОВА БОГ, Всемогъщия, е съумял да създаде „връзка на единството“, която никога няма да измени. Дори между обикновенйте смъртни, много силно звено са семейните връзки, а Библията казва, че Бог Йехова е „Отец, от когото носи името си всеки род на небесата и земята“ /Ефес. 3:14, 15/. От момента на световния потоп, от времето на патриарха Ной, всичките човешки семейства произхождат от този верен мъж, който заедно с неговото домочадие е бил признат от Бога за достоен за спасение от водната стихия, която заля цялата наша планета. Имайки в предвид това, всяко семейство обитаващо днес земята дължи на Ноя своето „Име“, то значи, че въобще живее и може да бъде някак си наименувано. Някога Бог е давал имена на някои лица, макар и да не е вършил нищо подобно в отношение на човешките семейства. Въпреки това, те Му дължат своето наименование, понеже без този Дарител на живота, в целия всемир би било абсолютно невъзможно да съществуват като семейства носещи своите имена или пък Фамилии /Битие 5:1, 2, 32/.
2. Как бунтовникът, който се опълчил срещу Божието семейство е станал баща и кой е съответния въпрос във връзка с това, който може да си постави всеки от нас?
2 Хората са се откъснали все пак от всемирното семейство на небесния Баща. Причина за това е бил един свръхчовешки бунтовник, който е тръгнал против ангелското Божие семейство в небето и по–късно е бил наречен Сатана, Дявол. Събирайки около себе си съмишленици, е станал нещо като баща, но неговото семейство не свързват връзки на любов. Исус Христос, отличаващ се с верността си член на всемирната фамилия на Йехова, заявил преди време, на своите противници от еврейски произход: „Ако беше Бог вашия Отец, то вие щяхте да ме любите, защото аз от Бога съм излязъл и дошел ... Вашият баща е дявола и желаете да вършите походите на баща си. Той беше от край човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа от себе си говори, защото е лъжец и на лъжата баща“ /Йоан 8:42, 44/. Във връзка с тези думи, всеки днес може да си зададе въпроса: Кой всъщност е моят „баща“?
3. До каква степен се е изменило положението на Сатаната от избухването на първата световна война и изслушването на коя молитва е от голямо значение за всички, които са избрали Божията организация?
3 В момента на започването на бунта Дяволът, Сатаната е бил изхвърлен от всемирната фамилия на Бог Йехова; такава съдба е постигнала по–късно и тези, които са признали неговото бащинство т.е. демоните. В Едемската градина той се появил пред хората в ролята на изкусител; но дори и след това събитие му било позволено да обикаля по земята и да провежда кампания на възпротивяване на истината и разпространение на подлостите /Йов 1:7; 2:2/. Сега обаче, след избухването на предсказаната „война“ на небето, която е започнала през 1914 година, когато след изтичането на така наречените „времена на езичниците“ там високо се е породило Божието царство, Сатаната, дяволът и неговите демони били свалени на земята и нямат вече непосредствено съприкосновение с небесните ангели. Достъпът към ангелските, небеса е бил веднъж за винаги затворен за тях. Тогава лесно може да се разбере, защо Сатаната така разярено се обявява против всемирната организация на Йехова и нейните верни членове /Откр. 12:1–12; Лука 21:24/. Крайно време е вече, верните привърженици на тази организация пребиваващи на земята да получат отговор на усърдната молитва, чиято основна мисъл е изразил апостол Павел в Посланието към Колосяните 1:2 с думите: „Благодат и мир на вас от Бог, нашия Отец“. Молбата за такива отношения между тях може да бъде изпълнена единствено при условие, че в тяхните редици ще цари единство. Щом като мира трябва да гостува във видимата организация на Бога, който е негов Дарител, то нейните членове трябва да живеят и действуват в хармония и дори да бъдат тясно свързани помежду си, даже да прилепнат един към друг.
4. За какво единомислено благодарят на Бог Йехова, неговите Свидетели и в какво трябва да крачат постоянно напред?
4 Оказвайки благодарност за единството и мира, които царуват в лоното на тяхната организация в противоречие с останалия свят. Свидетелите на Йехова могат днес да подхванат това, което някога било поръчано на християните от Колоса, по–точно ‘да благодарят на Отца, който ги е удостоил да участвуват в наследството на светиите в светлината’ /Кол. 1:12/. Трябва непрекъснато да напредваме във все по–ясната светлина и да правиме особени усилия, та сега в „последните дни“ на старата система на нещата ‘да се приспособяваме’ за по–нататъшното осветяване и за това което може да ни се падне в наследство в новия ред установен от Бога /2 Тим. 3:1/.
Обединени като ЕДНО стадо
5. От къде произлизат днес Свидетелите на Йехова, макар да би било възможно това да създава трудности в съгласието между тях? Какво въпреки това обединява „едното стадо“ предвождано от „единия пастир“?
5 Числото на човешките семейства, от които произлизат днес Свидетелите на Йехова Бог е несравнимо по–голямо отколкото по време на първите християни. Към съвремените Божии слуги принадлежат всъщност представители от всички раси и цветове на кожата, а така също и най–различни обществени слоеве. Именно тези обстоятелства биха могли в значителна степен да пречат на съгласието между тях. И все пак — не! Всеки от тях признава, че без оглед на раса, цвят на кожата, език, народност или обществена принадлежност, съществува един общ източник, на който всички дължат своето съществувание и осветяване с истината. В съвремения късен период на историята действа всред Свидетелите на Йехова остатък от християни родени от дух, имащ изгледи за живот в небето, а така също принадлежаща към тях „голямо множество“ от тези, които Добрият Пастир, Исус Христос е нарекъл своите „други овце“ /Йоан 10:16; Откр. 7:9–17; Мат. 25:31–46/. Това обаче не означава, че не се е изпълнило дългосрочното пророчество на Божия Син, което е звучало: „И ще станат едно стадо с един пастир“. Исус се е оказал наистина добър Пастир, щом като е успял да приведе всичките свои миролюбиво настроени, сравнени с овце последователи в „едно стадо“, макар да им просветват две различни надежди за бъдещето. Всички тези „овце“ са лоялни и безгранично отдадени на „единия пастир“, който с любов е посветил за тях своя човешки живот.
6. Защо остатъкът, имащ небесна надежда, не се е отклонявал от известяването на библейските истини свързани с „другите овце“?
6 Библейската „истина“, която толкова много са обикнали всичките последователи на Исус, дава много обяснения за земния рай, за все по–многобройното днес „голямо множество“ на така наречените „други овце“ на Добрия Пастир. Поради това духовните израилтяни, които обичат цялата истина Божието слово, не скриват завистливо нищо, което би било полезно за „другите овце“, а преди всичко от 1935 год. разгласяват надлъж и шир по целия свят вестта за тази чудесна земна надежда. Те признават факта, че е настанало времето, „когато ще се възстанови всичко, за което е говорил Бог в старо време чрез устата на неговите пророци“ /Деян. 3:21/. Обявяването на тази истина е било част от „наследството на светиите в светлината“. Списанието „Стражева Кула“ от самото начало на издаването /през юли 1879 год./ е служило като Божие оръдие, което е припомняло на откупеното човечество за живот в земен рай. Другите издателства на Дружеството Стражева Кула също са станали причина за подържането и утвърждаването на онази надежда, която за неизмерима радост на остатъка, толкова силно оживотворява днес „голямото множество“ на „другите овце“.
7. Каква друга надежда освен своята собствена са започнали да разпространяват членовете на помазания остатък от 1935 г. и защо допуснали кръщение за тези, които имали другата надежда?
7 До пролетта на 1935 г. отдадените на Бога, кръстени Свидетели на Йехова, в своята искрена вяра са се радвали на „една надежда“, за която са знаели от Посланието към Ефесяните 4:4–6. Там четем: „Има едно тяло и един дух, както и бяхте призвани към една надежда на призванието ви, един Господар, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всички“. Но в онази паметна година 1935 било представено на конгреса във Вашингтон, че „голямото множество“ описано в книгата Откровение 7:9–17 се състои от „другите овце“ на Добрия Пастир, за който става дума в Евангелието на Йоан 10:16. Като ни най–малко не се отказват от своята дотогавашна обоснована „една надежда“, членовете на остатъка на помазаните, твърде се зарадвали от този напредък на светлината разясняваща Свещеното писание и с искрен плам са пристъпили към събирането на „другите овце“. Не им е пречило потапянето във вода на тези „овце“ и не смятали това за нарушение на „едното кръщение“, понеже този акт е представлявал символ на отдаване себе си на Бог Йехова посредством Христос, също така, както и в случая с остатъка. Просто казано, любовта, която са облекли на себе си духовните израилтяни, се е разпространила още пошироко и обхванала благосклонно „другите овце“ на Добрия Пастир.
8. С чия любов може да бъде сравнима взаимната привързаност на двете класи съставляващи „едно стадо“?
8 Всички, сравними с овце християни, принадлежащи към „едното стадо“ под ръководството на Исус Христос, по–голямия Давид, развиха и задълбочиха взаимна любов. Тази обединяваща връзка на любовта отговаря на неразрушимата, доживотна любов, която изпитвал Давид от племето на Юда, по това време вече помазан като бъдещ цар, към Йонатан, несебелюбния син на властвуващия по това време цар Саул /2 Царе 1:25–27/. Когато се видяли за последен път: „Йонатан накара Давид да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него, защото го обичаше, както обичаше собствената си душа“ /1 Царе 20:17/. Научавайки се, че този негов приятел е паднал с баща си на бойното поле, Давид е подредил скръбна песен, чиито най–изразителни думи звучали: „Прескърбен съм за тебе, Йонатане, брате мой! Толкова скъп ми беше ти! Твоята любов към мене беше чудесна, превъзхождаща любовта на жените“ /1 Цар. 1:26/. Тази взаимна любов е била „съвършена връзка на единството“. Единствено смъртта е успяла да ги раздели.
9. Кой в този случай е представлявал „другите овце“ и как ще се разделят някога двете класи, макар това, ни най–малко да не разслаби тяхната взаимна любов?
9 Йонатан е символизирал днешните „други овце“. В бъдещето, след „войната във великия ден на всемогъщия Бог“ наречена Хармагедон, оцелялата класа на Йонатан ще трябва да се раздели с остатъка на класата на Давид /Откр. 16:14, 16/. Това ще стане единствено защото членовете на любимия остатък ще бъдат взети от земята; ще умрат и благодарение на моменталното възкресение за духовен живот, ще бъдат, като че ли “грабнати заедно в облаците да посрещнем Господаря във въздуха“ /1 Сол. 4:17/. И все още ще продължават да даряват с любов „другите овце“, които ще останат на земята. Всъщност тази любов ще получи тогава още по–пълен израз!
‘Най–голяма от тях е Любовта’
10, 11. Защо вярата и надеждата, съгласно 1 Послание към Коринтяните 13:13, не може да се сравни с любовта?
10 Това ни напомня на думите, с които Павел е завършил чудесното описание от 13 глава на Посланието към Коринтяните: „И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; а най–голяма от тях е любовта“. Какво означава това? Да помислим най–напред над това, което е казано в Посланието към Евреите 11:1: „А вярата е твърда увереност в ония неща, за които се надяваме — убеждения за неща, които не се виждат“. Разбира се надежда за „ония неща, за които се надяваме“ може да съществува до тогава, докато „не се виждат“. Например Авраам е проявявал вяра в Бог Йехова и в Неговата способност да възвръща живота на умрелите. С доверие е очаквал това, което по времето на своя живот не е виждал. Също така и днешните Свидетели на Йехова благодарение на силната вяра очакват много неща, които „не се виждат.“ Когато след известно време те приемат реални форми, вярата и надежда отстъпват, понеже са станали реалност. Това потвърждава друго изказване на Павел, записано в Посланието на Римляните 8:24, 25:
11 „Защото с тая надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме тогава с търпение го чакаме“.
12. Как в днешно време Свидетелите на Йехова наблюдават „възстановяването на всичко“, според Деянията на апостолите 3:21? Във връзка с това какво ще се свърши, а какво ще продължава без край?
12 Същото се случва и с пребиваващите на земята Свидетели на Йехова, които от следвоенната 1919 година наблюдават доводите на „въстановяването на всичко, за което е говорил Бог от старо време чрез устата на светите си пророци“. Те съзрели, как след болезнения удар в периода на първата световна война видимата Божия организация се е съвзела от немощта, след което е била изградена отново. Сега отново прославят Бог Йехова в духовния рай устроен на земята /Книгата на Исаия, глава 35/. Настъпило е освобождението от Великия Вавилон, световната империя на фалшивата религия /Откр. 18:1–4/. Всъщност изпълнили са се или в момента се изпълняват много пророчества записани в последната книга, в Откровението. Да, вярата и излъчената от нея надежда служат на една определена цел, а когато тя ще бъде изпълнена, ще намерят своя край. А какво ще стане с любовта? Съществува и ще продължава да съшествува. Макар, че светът се разлага, а неговите стихии не след дълго ще се разтопят като от голяма горещина, без съмнение ще устои „връзката на единството“ опряна на Божията любов. Тази връзка между Бога и признатата от Него организация, така и между остатъка на „малкото стадо“ и тълпящото се около него „голямо мношество“ от „други овце“ остава ненарушена. Оказва се „съвършена“. Представлява един от плодовете на Божия дух.
13. Защо любовта никога няма да се свърши?
13 Бог е дори олицетворение на любовта и понеже Той ще съществува винаги, винаги ще съществува и любовта. С основание е казано, че „Бог е любов“
14. Каква истина за сплотяващата сила на любовта може тук да се повтори?
14 Вдъхновената истина за сплотяващата сила на любовта, увековечена в 1 Послание на Йоан 4:8, 16 повтаря и подчертава следното изявление на апостола: „Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога и Бог пребъдва в него“.
15. От какво се е ръководил Бог, когато сътворил човека и защо може човека да цени тази мотивираща сила и да реагира в съответствие с това?
15 Както следва от по–горните думи, при създаването на първия човек на земята, Бог се е ръководил от любовта. И в книгата Битие 1:27 четем: „И Бог създаде човека по своя образ– по Божия образ го създаде“. Това не означава, че първият човек е приличал на Бога по формата на тялото си; по–скоро бил надарен с качества, които проявява и самия Бог — духовно–душевни и нравствени качества, които го отличават от по–нисшите същества на земята. Благодарение на тях е могъл да оцени и да отплати също с любов за любовта на Създателя си, могъл да се отнася към Него, както подобава на сина към баща си. За отбелязване е, че са ги свързвали семейни връзки, укрепвани чрез редовни взаимни разговори, макар че бащата е бил невидим за своя земен син, защото човек не може да съзре Бога и да остане между живите. На тази подробност Бог е обърнал вниманието по–късно на Моисей, казвайки: „човек не може да ме види и да остане жив“ /Изход 33:20/. В това отношение и по–късно не се е променило, понеже след изтичането на столетия християнинът Йоан написал до своите съхристияни: „Никой, кога да е, не е видял Бога: Единородният Син, който е в лоното на Отца, той го изяви /Йоан 1:18/.
16. По какъв начин Йоан и другите ученици на Христос са реагирали на бащинската Божия любов и като какво се оказала „връзката на единството“ в случая на помазания остатък и „другите овце“?
16 Понеже апостол Йоан бил духосъздаден Божи син, съществувала семейна връзка между него и Йехова Бог, както и с неговия Син, Исус Христос, „единородният Син“. Както той, така и другите християни, отплащал и за бащинските чувства на Йехова с искрена, детска любов. Това е била „връзката на единството“, сплотяваща ги с невидимия Баща в небето. Тази любов обединявала също и самите тях като група Божии духовни чеда и християнски братя и сестри. Наблюдавайки днес тази връзка идваме до убеждението, че тя се е оказала „съвършена“, щом като помазаният остатък непоколебима се държи като цяло в отдаването на чест на Йехова Бог и свидетелствува за него. Любовта подържа неговите членове в Божието семейство и в християнското братство. Заслужава си да се отбележи, че „голямото множество“ от “другите овце“ на Христос, което заедно с тях прославя Бога в неговия храм, проявява същата тази пламенна любов, която толкова успешно сплотява днес Свидетелите на Йехова. Да дадем тогава категоричен израз на това, за което е бил вече сигурен апостол Павел, че „нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, което е в Христа Исуса, нашия Господар“ /Римляни 8:38, 39/.
Как ще отговориш на следните въпроси
□ В какъв смисъл всяко семейство дължи своето наименование на Бога?
□ Как този факт трябва да влияе на всички членове на християнските събрания?
□ Кого изобразява Йонатан?
□ Защо любовта е по–голяма от вярата и надеждата?
□ Как любовта ни свързва с Бога?
[Въпроси]
[Снимка на страница 26]
Непоколебимата любов между Давид и Йонатан показва нагледно любовта свързваща класата на по–мазаните с „другите овце“