Вулгарности — наистина ли са вредни?

В НЯКОИ от големите градове в САЩ се счита, че всяка пета дума, която се изговаря там, е псувня. Според сведения на италианското национално дружество против богохулството, Бог или Църквата се хулят ежедневно над един милиард пъти. На някои места псуването и ругаенето е станало нещо като развлечение.

Райнолд Аман, издателят на списанието „Маледикта“, което се отнася за ругатни и тем подобни, е на мнение, че това развитие е нещо хубаво. Според него „раняването“ с думи е от полза, понеже е по–добре, човек да се обиди отколкото да се рани физически. Във връзка с това Аман казва: „Аз предпочитам да ме ругаят или напсуват отколкото да ме продупчат с крушум или нож“.

Чайтън Мейзън също се изказал в полза за ругатнята с думите: „Употребата на ругатни или псувни или както иначе бихте нарекли тези изрази, е стар и ефикасен метод да се отреагират натрупалите се чувства в сърцето“.

Все повече хора заемат толерантно становище спрямо псуването и ругаенето и мислят, че това е нещо безвредно. Според тяхното мнение могат такива думи да са дори подходящи при известни случаи. В списанието „Севънтин“ /Седемнадесет/, списание за девойки в 13 до 19 годишна възраст, се казва: „Голямо забавление е да се съберат групи от девойки и младежи и да се съревновават коя група е по–добра в псуването. При това си спомням за скаталогичното съревнование, което ние провеждахме в спалнята ни за момичета в колежа. Изразите, които ние употребявахме, щяха да накарат дори и най–изпечения полицай да почервенее.“

На какво мнение си ти? Мислиш ли, че псувните и ругаенето могат да се оправдаят? Вулгарности наистина ли са вредни?

Само така за шега?

Какво е едно „скаталогично съревнование“? В един речник се дава следната дефиниция за „скаталогия“: „научно изследване на изпражнения“ и „предпочитание към употребата на изрази от областта около ануса“. На какво мнение си ти относно едно съревнование с други в употребата на мръсни изрази?

Тези съревнования, които в Америка много често се срещат между млади хора, често се наименовават с вулгарни имена. В повечето случаи се касае да се обиди майката на другия и всеки иска да надмине противника си. Противниците са обикновена двама и са заобиколени от приятели, които се смеят, като чуят, че майката на приятеля им е била унижена по „по–духовит“ начин от противника. Подобно се случва при обичая, при който човек се сравнява с отвратително животно, така например със свиня, плъх или скункс.

Тези обичаи както и разказването на вулгарни вицове за веселба на други, са станали нещо обикновено. Тези, които взимат участие в тях, казват че тия неприличности не са толкова лоши, понеже хората се смеят на тях. Освен това сочат върху факта, че много хора намират, че това е весело нещо. Тези обичаи несъмнено спомогнали на тенденцията, да се приемат вулгарните изрази в ежедневния език и да си служат с такъв език дори хора с висока образование и интелектуалност. Възможно ли е обаче, вулгарните изрази да са повредни отколкото повечето смятат това?

Влиянието от употребата на вулгарности?

Изговорената мръсна дума има същото влияние върху разума както порнографически списания. Порнографическия език предизвиква полови представи. Какво става, когато човек редовно употребява изрази от областта около ануса? Няма ли човек, който говори по такъв начин, да бъде по–склонен да върши това, което казва? За това не е случайно, че увеличаващата се  употреба на вулгарни изрази е съпроводена с увеличаване на разврата, прелюбодействието и хомосексуалността.

Тези факти доказват мъдростта на библейския съвет: „Разврат и всякакъв вид нечистота или алчност дори да не се споменават между вас, така, както си подобава за светии, нито да има безсрамна поведение, нито безумен говор, нито неприлични шеги, неща, които са неприлични“ /Ефесяни 5:3, 4/.

Факт е, че този, който говори мръсен език, сам се покварява и всеки път, когато той говори мръсни думи, той пренася своята поквареност върху други. Затова Библията ни дава основания съвет: „Затова обаче, отхвърлете ги всички наистина: яд, гняв, лошота, хулителни думи и неприличен говор от устата ви.“ „Да няма гнила дума, която да излезе от устата ви“ /Колосяни 3:8; Ефесяни 4:29/. Тя също ни насърчава: „Затова отхъврлете всякаква нечистота“ /Яков 1:21/. Човек, който не обръща внимание на този съвет, си навлича Божието недоволство.

Обърни също внимание и на следното: ще се подобри ли отношението между двама хора, ако те се ругаят помежду си? Може ли да се каже, че те действително са решили проблемите между тях, дори ако чрез взаимното ругаене се е преотвратил физически бой? Едва ли! А не е ли по–скоро така, че чрез такиви взаимни обиди опасността те да се сбият още повече расте?

Как обаче можем ние да спомагаме на развитието на любовта и взаиморазбирането? Чрез това, ‘на никому да не отвръщаме със злодействие на злодействие’. В Божието Слово ни се заповядва: „Не си отмъщавайте сами, ... а дайте пространство на ядът“, а именно чрез това, че предоставиме отмъщението на Бога. С приветливи думи и с добрина ще ‘събереме гореща жарава върху главата’ на този, който ни ругае, а може би и това да го накара той да промени държанието си към нас. Постъпваме мъдро, ако постоянно следваме положителния библейски съвет: „Благословявайте и не кълнете“ /Римляните 12:17–20, 14/.

Не допускай да бъдеш подведен

Ние очевидно трябва постоянно да бъдем бдителни, за да не ни засегнат тенденциите на света, които пред нищо вече нямат уважение. Никой от нас не е имунен срещу тяхната лошота. Бърдж Джонсон, автор на една книга върху ругаенето, е казал: „Ако ругаенето е болест в езика, тогава как се предава тази болест и кой е заразен от нея? Отговорът е лесен: Ние не само сме болни, но и заразени с нея, понеже нейният вирус се намира дълбоко в нашата вътрешност.“ В Библията се потвърждава, че ние клониме към лошота и безнравственост като несъвършени хора. Затова ние трябва да се борим срещу тенденцията, да се говори мръсен език /Битие 8:21; Псалм 51:5/.

За да можем да имаме успех в това, трябва най–напред да се научим да овладяваме чувствата си и да внимаваме върху нашите действия, които могат да ни накарат да се впуснем в ругатни или псувни. Библията ни дава съвета: „Нека всякаква лоша горчивост и гняв и яд и крясък и хулителен говор ... да се махнат от вас“ /Ефесяни 4:31/. Преди да почнем да се ядосваме върху някого до такава степен, че да почнем да го прокляваме, би трябвало да се сепнем и да се принудим да помислим върху положителните качества на този човек. В никакъв случай не би трябвало да допуснем, да ни накара ядът да псуваме или ругаем, а да се стараем да следване библейската заповед: „Не допускайте нещо невъздържана да излезе от вашата уста“ /1 кн. на царете 2:3/.

Многобройни положителни мисли могат да се намерят в Библията, Божието Слово. Този, който пълни ума си с правилни мисли, развива в сърцето си праведни желания. И какво влияние оказва това върху говора му? Исус казва: „От пълнотата на сърцето говори устата“ /Матей 12:34/.

Не би трябвало ние да се колебаеме, да помолим Бог за помощ и за неговия дух. Псалмиста се молил: „Постави шапка върху моята уста, о Йехова; постави стража на вратата на устните ми“ /Псалм 141:3/. Този, който строго бди върху езика си и здрава държи юздите му, ще бъде с Божия помощ в състояние да избягва мръсен говор.