Ние можем ‘да устоим до край’

„Този, който търпеливо устои до края, ще бъде спасен“. /Мат. 24:13/.

1. /а/Какво за единици като нас може да бъде „краят“, за който Исус споменава в Евангелието от Матей 24:13? /б/Какво е неминуемото условие за спасение?

 ИСУС ХРИСТОС в прочутото пророчество за своето „пришествие“ е направил следното насърчително изявление: „Който устои до край, той ще бъде спасен“ /Мат. 24:3, 13/. „Краят“ може да бъде за всекиго от нас или „приключването на системата на нещата“ или смърт, евентуално предшествувана от дълготрайно, тежко изпитание. И все пак за неминуемо условие за окончателното спасение е устояване във верността /1 Петър 1:8, 9/.

2, 3. /а/Защо можем да бъдем дълбоко убедени, че въпреки нашето несъвършенство можем да бъдем спасени? /б/Какво ще разгледаме сега?

² Исус е дал съвършен пример за устойчивост /Евр. 12:1–3/. Но и ние макар и несъвършени, можем да бъдем верни на Бога, въпреки мъчителните страдания и преследвания „заради правдата“ /Мат. 5:10/. Да, благодарение на незаслужената благосклонност на Йехова можем да бъдем спасени и въз основа на откупителната жертва на Неговия любим син, Исус Христос, да получим вечен живот /Йоан 3:16; 1 Йоан 2:1, 2/.

³ Прекрасен пример за устойчивост водеща към спасение е дал един несъвършен човек, а именно апостол Павел. Разглеждайки някои аргументи, които той е представил в своя защита в 2 Послание към Коринтяните 11:23–27, можахме да се уверим, че поради трудовете и страданията е бил „по изтъкнат“ ‘служител Христов’ отколкото „превъзходните апостоли“ от Коринт, както ще разберем след малко, превъзхождал ги е също като ‘служител Христов’, по отношение на пътешествията, опасностите и понасянето на различни лишения.

Опасни пътувания с цел разпространение на Благовестието

4. За какви пътувания е споменал Павел говорейки, че е бил ‘много пъти в пътешествия’?

⁴ Много пъти съм бил и в пътешествия: Павел е странствувал много, за да разгласява добрата новина и значително е превъзхождал в това отношение своите противници от Коринт /стихове 23 и 26/. Разбира се, по този начин се е излагал на опасности, каквито обикновено заплашвали всички пътници на територията на римската империя. Но походите на Павел са били изключително дълги и много усилни. Достигнал е до такива градове като: Антиохия писидийска, Икония, Листра, Филипи, Солун, Берия, Атина и Коринт /Деян. от 13:14 до 14:26 и от 16:11 до 18:17/.

5. Още по каква причина пътуванията на Павел са били толкова трудни и опасни? Благодарение на какво апостолът е могъл да устои в толкова мъчителни походи?

⁵ Пътешествията на апостолът са били още по изтощителни и опасни, понеже е струпвал върху себе си ‘омраза поради името на Христос’ /Мат. 10:22/. Обаче Йехова му е додавал храброст и сила, необходими за предприемането на тези обременителни пътувания /Исаия 40:28–31/. Този добросъвестно работещ Божий слуга без съмнение представлява за днешните Свидетели на Йехова добър пример за ревностно подпомагане делото на Царството /Мат. 6:33/.

 Устояване във верността всред многобройни опастности

6. За каква „опасност от реки“ е могъл да пише Павел?

⁶ В опасност от реки: Понеже по онова време е имало сравнително малко мостове, Павел често е излагал своя живот, преминавайки по бродовете на придошлите реки. Например по време на своето първо мисионерско пътуване е бил принуден там и обратно да премине през Писидия, където буйните планински реки са били много опасни /Деян. 13:13, 14; 14:21, 24/. Неговата устойчивост при такива условия може да бъде стимул особено за тези Свидетели на Йехова, които като мисионери и други проповедници работят на отдалечени места.

7. /а/Каква опасност от разбойници е срещал Павел? /б/Как днешните Свидетели на Йехова могат да устоят в подобни ситуации?

⁷ В опасност от разбойници: От притчата на Исус за милостивия самарянин следва, че в I век на н.е. се е случвало пътници да попадат в ръцете на разбойници, които са могли да ги съблекат, наранят и оставят полумъртви /Лука 10:25–37/. В значителна част от околностите, които е пребродил Павел са върлували много бандити. Когато например с Варнава е тръгнал на север от Перга до Антиохия Писидийска, е вървял през хълмиста околност, където просто е гъмжало от разбойници–грабители. /Деян. 13:13, 14/. Такива опасни престъпници са дебнели в безлюдни, закътани места своите жертви и не се двоумили да употребят насилие. Не е изключено, че и Павел също е бил по този начин нападнат. Подобни опастности заплашват и днешните Свидетели на Йехова, така че и те трябва да бъдат предпазливи. Въпреки това обаче, трябва по примера на апостола да останат верни и да не се подадат на страха, а да разчитат на закрилата на Йехова /Виж Псалм 56:4/.

8. Защо сънародниците на Павел са го мразили и дори са искали да го убият?

⁸ В опасност от съотечественици: Павел е оповестявал прикования на кол Месия, когато по–голямата част от неговите съотечественици са го отхвърлили /1 Кор. 1:22–24; 2:2/. Освен това е учил, че човек ще бъде  признат за справедлив не въз основа на делата по Моисеевия закон, а благодарение на вярата в Исус Христос /Рим. 3:20; 5:18–21; 6:14/. Затова негови сънародници — евреите — са го смятали за отстъпник, ненавиждали са го, бичували са го и дори са искали да го убият /Деян. 9:23–25/. Разгневявало ги е също и това, че апостолът печелил за християнизъма доста друговерци, които те се стремили да превърнат в проселити /нов привърженик/ за своята религия /Мат. 23:16; Деян. 17:1–10/.

9. Каква „опасност от народи“ е заплашвала Павел? Това принудило ли го е да замълчи?

⁹ В опасност от народи: Гонения са срещнали апостола и от страна на друговерци т.е. хора от народите. В действителност еврейските противници на Павел са ги подстрекавали понякога към насилствени действия против него /Деян. 14:1–7, 19, 20/. Все пак тези опасности, както от страна на друговерците, така и от страна на евреите, не са принудили този безстрашен вестител на Царството да замълчи. Също така и днес християнските слуги на Йехова, които биват преследвани, смело известяват добрата новина, както на своите сънародници, така и на всички хора /Деян. 17:30; виж Псалм 59:1–4/.

10. Каква заплаха е съществувала за Павел „в града“?

¹⁰ В опасност от град: В такива градове като: Дамаск, Ерусалим, Листра и Ефес, апостолът е бил преследван по какъв ли не начин /Деян. 9:23–30; 14:19; 19:29–31/. Във Филипи противниците друговерци са го обвинили, заедно със Сила, че ‘смущавали градът им’. В резултат на това, благовестителите са били нападнати от паплачта, бичувани и хвърлени в затвор /Деян. 16:16–24/. Не ги е възпряло това обаче от разгласяването на Царството, така както подобни действия и насилие не сплашват днешните Свидетели на Йехова.

11. Каква „опасност в пустинята“ е заплашвала Павел?

¹¹ В опасност в пустиня: Апостолът не е ограничавал своята дейност, нито своите пътувания, до гъсто населените области и обхожданите пътища. Посещавал е също и слабо населени околности и дори „пущинаци“. Опасност са представлявали там: бурите, загубването, гладът, нападението от диви зверове, но Павел смело е поемал този риск.

12. На каква „опасност по море“ се е излагал Павел? Възпряли ли са го те от изпълнение на службата?

¹² В опасност по море: Когато разпространяването на добрата вест или помагането на другарите по вяра е изисквало пътуване по „бурните морета“, нужно е било да се взима под внимание внезапни щурмове и корабокрушения. И все пак Павел не е позволил тези евентуалности да го възпрат от изпълнение на службата. Много от служителите на Йехова и в днешно време се  противопоставят смело на подобни трудности, пътувайки с цел да подпомогнат интересите на Царството.

„Всред заплаха от лъжебратя“

13, 14. /а/Кои са били „лъжебратята“? /б/Защо те са били особено опасни? /в/Каква духовна помощ имат Свидетелите на Йехова, за да се защитават от „лъжебратята“, които биха се промъкнали в събранията?

¹³ В опасност между лъжебратя: Най–критични и сигурно най–болезнени са били за Павел коварните замисли на „лъжебратята“ или „привидни братя“. Случвало се да се намерят и между учениците на Христос такива хора, още от времето на предателския Юда Искариот. В дните на Павел към тях са могли да бъдат причислени и „превъзходните апостоли“ от общината в Коринт. Лъжебратята са били особено опасни, понеже коварно са се преставяли за приятели, а в действителност са се оказвали вероломни предатели. Тези хора постоянно търсели нещо, в което да обвинят Павел /2 Коринтяни 11:5, 12–14; виж също Данаил 6:4, 5/.

¹⁴ Към „псевдобратята“ са принадлежали и тези, които са действали в „галатийските събрания“. Павел обаче никога не е отстъпвал пред такива индивиди, та у неговите събратя да може да се удържи „истината на благовестието“ /Гал. 1:1, 2; 2:4, 5 виж Юда 3, 4/. Йехова го е подпомагал; също така е подпомогнал в духовен смисъл своите днешни свидетели, благодарение на което „истината на благовестието“ се подържа и между тях. Във вдъхновените писания, такива като до християните в Коринт и Галатия, те ще намерят духовиа помощ като охрана от „лъжебратята“, които биха проникнали в събранията.

Устояване на трудности в „святата служба“

15. За какво е говорил Павел пишейки, че е бил „по–изтъкнат“ служител на Христос, поради „труд и мъка“?

¹⁵ В труд и мъка: После Павел изброява лишенията, вследствие на които е станал „по–изтъкнат ‘служител Христов’, отколкото неговите противници /стихове 23 и 27/. Споменатите тук „труд и мъка“, между другото могат да бъдат отнесени към мъчителната работа, която е извършвал, за да покрие разходите по своята издръжка по време на службата. /Деян. 18:1–4; 1 Кор. 4:11, 12; 2 Сол. 3:7, 8/. Въпреки това около служенето на Йехова са се съсредоточавали всички начинания на апостола. Затова към труд и мъка и несъмнено са се добавили изтощителните пътувания, излагане на капризите на времето, понасяне на лишения и устоявяне във всички трудности свързани с „духовното служение „на Йехова. /Рим. 12:1/.

16. Защо Павел често е прекарвал безсънни нощи?

¹⁶ Много пъти в безсъннинощи: Понеже Павел не е искал да натоварва финансово тези, на които е известявал евангелието, той е работил и физическа работа „денем и нощем“, така, че сигурно често е изпитвал чувствителна нужда от сън /1 Сол. 2:9/. Разбира се всичко това е имало връзка с неговата дейност като ‘служител Христов’. Споменатите „безсънни нощи“ не са били от крайно изтерзание за материален бит, понеже Йехова бди за задоволяването на този вид нужди на своите служители /Мат. 6:25–34/. Може би някои от тези нощи Павел е прекарал в молитва, могла е да пропъди съня му дълбока грижа за братята по вяра /Виж Евангелието от Лука 6:12–16 също и 2 Послание към Коринтяните 11:18, 29/. В някои случаи е счел за необходимо да говори на събралите се братя чак „до среднощ“, а дори през цялата нощ — до зори“ /Деян. 20:7–12/. Освен това много от непреспаните нощи са били последствие от неудобствата, опасностите и другите лишения, на които апостолът е устоявал по време на службата.

17. Кога апостол Павел е могъл да изпита „глад и жажда“?

¹⁷ В глад и жажда: Павел е могъл да бъде гладен и жаден, когато е бродил по безлюдните околности или нажежените пустинни райони. Сигурно нееднократно е чувствувал „глад и жажда“, понеже е бил зависим от чужди хора или от това, което е успял да спечели чрез своята работа в чуждите за него места.  Въпреки това Йехова винаги е бдял апостола да преживее, макар понякога продоволствието да е било доста скромно. Също и днес „Бог на пълната утеха „осигурява препитанието на своите слуги /Псалм 37:25; Лука 11:2, 3/.

18. С какво се е свързвало ‘многократното въздържане от храна’?

¹⁸ Много пъти въздържайки се от храна: Възможно е Павел специално да е противопоставил тук /в стих 27/ непреднамерени „глад и жажда“ на многократното съзнателно въздържане от храна /дословно: пост/. При определени обстоятелства е могъл да пости доброволно, например тогава, когато се е отдавал на молитви или се е съсредоточавал върху много важни духовни въпроси /виж Деян. 13:3 и 14:23/. От друга страна, ако тук се е позовавал само на странични причини, то е имал впредвид принудително лишаване от храна, продиктувано може би от болест, например стомашно разстройство или липса на средства, което се е случило по време на службата /Виж също 2 Послание към Коринтяните 6:5/. Разбира се, когато Павел е тръгвал в някои мисионерски пътувания, вероятно е знаел, че може да се срещне с недостиг или пълна липса на вода и храна. Не е позволил обаче, това да го възпре от разпространение на истинския християнизъм /Филип. 4:12/.

19. При какъв случай Павел е могъл да страда от „студ и голота“?

¹⁹ В студ и в голота: Апостолът е съумявал да понесе също „студ“ и от носителна „голота“, иначе казано „липса на връхни дрехи“. Обаче не е бил гол“ поради мързел. Нали и работил за задоволяване на своите нужди /1 Кор. 4:11, 12; виж също Деян. 20:33, 34/. Страдал е от „студ и голота“, недостатъчно облечен по време на преследванията, пътувайки при лошо време или изпълнявайки службата при неблагоприятни обстоятелства.

‘Да устоим до край’

20, 21. Защо не може да се каже, че Павел е бил човешки образец на сила? /б/Какво подобие съществува между днешните Свидетели на Йехова и апостол Павел?

²⁰ Поради трудовете, страданията, пътуванията, опасностите и лишенията, които е понасял апостол Павел, някой би могъл да го счете за човешки образец на сила. А всъщност е бил несъвършен човек, подобен на всекиго от нас /Рим. 7:21–25/. По начало противниците му от Коринт са се отнасяли към него надменно, отсичайки: „Посланията му са тяжестни и силни, но когато присъства снагата му е слаба и говоренето нищожно“ /2 Кор. 10:10 София 1924 г./ На всичко отгоре Павел е имал „трън в плътта“ — вероятно някаква болест в очите /2 Кор. 12:7; Деян. 13:1–5; Гал. 4:15; 6:11/.

²¹ Също и ние, Свидетелите на Йехова, сме несъвършени хора, но по примера на Павел искрено желаем да се харесваме на Бога /1 Кор. 9:24–27/. Макар че проявяваме дълбока грижа за духовното благополучие на ближните, светът се отнася към нас пренебрежително, така както някои се отнасяли към апостола /Мат. 22:39/. Много от нас — също като Павел — страдат от някаква болест. Но всичко това още повече ни прави зависими от Божията сила, която поради нашата слабост се проявява по изключителен начин, помежду тези на които благовестим /2 Кор. 12:7–10/.

22. /а/Как Йехова ни утешава, когато сме гонени „заради правдата“? /б/Само благодарение на какво, ‘можем да устоим до край’?

²² Няма съмнение, че Божията сила е подържала Павел, несъвършения, но верен слуга на Йехова, чак до смъртта му /2 Кор. 4:7; 2 Тим. 4:6–8/. Само в Божията сила ние можем ‘да устоим до края’ на тази лоша система на нещата или до смърт, запазвайки верността /Псалм 29:11; Мат. 10:28; 24:3, 13; Марко 13:13/. Когато ни се случва да страдаме „заради правдата“, намираме утеха във въздействието на светия дух на Йехова, също и в неговите скъпоценни обещания и в отговорите на нашите молитви. Това ни изпълва с доверие, че „Бог на пълната утеха“ е с нас. Така, както и апостол Павел „угнетявани сме от всякъде, но не сме утеснени; гонени сме, но не оставени; повалени сме, но не погубени“ /2 Кор. 4:8, 9/. Нашия Бог ни додава сили за обнародяване на добрата вест неустрашимо сред лишенията и преследването. И непременно в силата на Йехова ще успеем ‘да устоим до края’.

 В състояние ли си сега да отговориш на следните въпроси?

□ Какво означава да ‘устоим до край’?

□ За какви походи говори Павел, пишейки че е бил ‘много пъти в пътешествия’?

□ Каква опастност е дебнела Павел от страна на „лъжебратята“ и каква духовна помощ имат днес Свидетелите на Йехова, за да се противопоставят на такива хора?

□ При какви обстоятелства Павел е изпитвал „глад и жажда“ и „студ и голота“?

□ Благодарение на какво можем ‘да устоим до край’, макар че сме несъвършени като Павел?

[Въпроси]

[Снимка на страница 16]

Павел по време на своите мисионерски походи често пъти е бил в опастност от разбойници

[Снимка на страница 17]

Павел е бил в опасност от друговерците, както напр. в Листра