Къде се намираш ти в спорния въпрос за Царството?

КАКВО означават тук думите „спорен въпрос“? С това се обозначава една работа, която е оспорено между повече лица или групи и която трябва да се изясни чрез компетентно решение или убедителни доказателства. Спорния въпрос, за който става тук дума, е от универсално значение. Той се отнася за Божието царство под властта на назначения от Бот цар, Исус Христос. От следвоенната година 1919, значи от 64 години, Свидетелите на Йехова изпълняват изказаното от този назначен цар пророчество в 205 страни: „Тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят“ /Матей 24:14/.

Какъв е резултатът? Следното: всички владетели на земята са принудени, да заемат становище във връзка с този спорен въпрос, независимо от това, дали им се харесва или не. Недвумислено е установено днес, че това не им се харесва. Ние живеем във времето, в което за царствата на земята скоро ще настъпи ноща. В две световни войни се свалиха многобройни царства и се заместиха с други правителствени форми: републики, социалистически диктатури или други форми на авторитетни правителства. Понастоящем съществуват най–малко 15 царства, като например обединеното царство на Великобритания, царството Йордания, царството Непал в Азия, царството Тонга в Южния Океан и царството Свазиланд в Африка.

Премахването на човешки царства

На всички човешки царства предстои ноща на падането им, не затова, защото царствата са като правителствена форма вече на изчезване, а защото всички форми на човешки правителства скоро ще бъдат отстранени и ще трябва да отстъпят пред едно световно правителство, което не е образувано от човешка ръка. Преди повече от 2580 години се изказало според думите на Данаил 2:44 следното пророчество: „В дните на тези царе ще издигне Богът на небето едно царство, което никога няма да бъде провалено. И царството няма да премине върху никакъв друг народ. То ще смаже всичките тези царства и ще им сложи край, а самото то ще пребъде за необозрими времена.“ Първата световна война, която избухна в 1914 година, не донесе изпълнението на това ободряващо пророчество на Данаил, обаче тя показа, че Богът на небето възкачи на небесен престол избрания от него цар и му даде сила, за да може това пророчество скоро да бъде изпълнено.

Всички земни правителства днес се намират в опасността, дори сами да се унищожат чрез високоразвити оръжия — плод на тяхната наука. Добре осведомени коментатори на световното положение ни предупреждават всички от тази застрашаваща възможност. Те познават, че ние живеем във времето, което Библията нарича „времето на краят“ или „последните дни“ /Даниил 12:4; 2 Тимотей 3:1/. Нациите се колебаят, да започнат една трета световна война, защото знаят, какво би означавало това за всички тях, а именно взаимно унищожение. Те биха желали да достигнат положението, в което високомерно могат да прокламират „мир и безопасност!“ /1 Солунци 5:3/. Когато те в скоро време публично прокламират тази вест, тогава това няма да означава мир с Бога на небето. Не, защото от 1914 година нациите се намират във война с него. Те дестват в противоречие с неговия добър предумисъл във връзка с човечеството. Бог допусна, те да докажат в продължение на цялата човешка история,  че са неспособни да управляват земята за трайна полза на човека, а още по–малко за чест на Бога.

Бог, Всемогъщия, ще сложи край в определеното от него време на тази незадоволителна система на нещата и това завинаги. Той ще отстрани тази система точно в предвиденото време. Нациите са осведомени от Свидетелите на Йехова за това. Нямат каквото и да е основание за извинение.

Човешко властвуване или Божие властвеване?

Нациите, т.е. техните правителства, ясно показаха да се разбере, какво е тяхното становище, което те заемат по отношение на спорния въпрос за Божието месиянско царство. Те са се решили в полза за продължаването на човешкото властвуване и с това срещу Божието властвуване. Те упорито се противят на правителствата на Йехова и на неговия Христос и се застъпват за правителството на Сатаната, Дявола, който е невидимия „княз на света“, както Исус каза това на своите апостоли: „Владетелят /князът/ на света идва. И той не може да ме хване“ /Йоан 14:30; виж също и Матей 4:8–11; 2 Коринтяни 4:4/.

Въз основа на това, че нациите са взели вече решението си по този въпрос и държат на това решение, трябва всеки за себе си да отговори на решаващия въпрос: Къде се намирам аз в спорния въпрос за Царството? Ние не можем да избегнем този изтъкнат, универсален спорен въпрос. Да не му обърнем внимание не означава, че няма да носим последиците на това. Няма място за неутралитет. На нас не ни остава нищо друго освен да бъдем за Божието царство или против него.

Далеч по–голямото мнозинства от хората, които живеят днес, още не бяха се родили, когато в 1914 година избухна първата световна война. Затова повечето не знаят всички събития от собствен опит, които настъпиха от тогава. Обаче независимо от това, „знакът“, предсказан от Исус Христос, който характеризирва „привършването на системата на нещата“, стана видим и той ще остане видим за всички нации и народи. Всички те изпитват влиянията на този „знак“. Достатъчно е да прочетем, какво Исус Христос е предсказал според Матей 24 и 25, Марко 13 и Лука 21, за да узнаем, че той предсказал войни, гладове, епидемии, земетресения, преследването на неговите последователи, дълготраещо напрежение и безпомощност между нациите и смелото проповядване на „благата вест“ за Царството, едно дело, което трябва да се проведе до краят на настоящата измъчена система на нещата „по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации“.

Разбира се, истинските християни през първото столетие от нашата ера проповядвали благата вест за идващото Царство в забележителен размер в Азия, Африка и Европа. Това бе далеч преди европейците — от началото на 15–я век — да започнат с откриването на северния и южно–американския континент, както и Австралия и многобройните острови в атлантическия и тихия океан. В тези новооткрити места се изпратиха мисионери и в ново време се основаха там библейски дружества, които разпространиха Библията в много езици и на много места. Обаче вестта за Царството не се известява от мисионерите и свещениците на християнския свят, във всеки случай не по този начин, че царството на Йехова под Исус Христос да стане универсален спорен въпрос. Чрез това, което те проповядваха, известяването на Царството не стана част от „знака“ за „привършването на системата на нещата“.