Любовта — „съвършена връзка на единството“
Любовта — „съвършена връзка на единството“
„А освен всичко това, обличайте се с любов, защото тя е съвършената връзка на единството“ /Колосяни 3:14/.
1. Защо представлява наредбата, записана в Посланието до Колосяните 3:14 днес истинско изпитание?
ВСРЕД пълния с раздори и омраза свят наредбата, дадена в написаното Слово Божие в посланието до Колосяните 3:14, е истинско изпитание за Свидетелите на Йехова днес. При тези условия днес изглежда като че ли невъзможно тя да се изпълни, защото ето как гласи нейното съдържание: „Освен всичко това, обличайте се с любов, защото тя е съвършената връзка на единството“. Въпреки това тази вдъхновена от Бога наредба се изпълнява за негова прослава.
2. Какво изглежда че служи като връзка на единството между сектите на християнския свят и съставна част на какво става християнския свят чрез това?
2 Съвършената връзка на единството, каквато е любовта, със сигурност не съществува в християнския свят, понеже този се състои от стотици скарани помежду си секти и организации с противоречиви стремежи, вероизповедания и религиозни обреди. При това може да се добие впечатлението, че Църквите на християнския свят свързва само общата им омраза и враждебното им становище към християнската община на народа на Йехова, неговите предани, кръстени Свидетели /Исаия 43:10, 12/. Чрез тази омраза и враждебност религиозните организации на християнския свят сами стават съставна част на светачийто господар е „богът на този свят“, Дяволът, Сатаната /2 Коринтяни 4:4/. Точно това предсказал основателя на християнството. В последната си реч до своите верни апостоли, произнесена след отстраняването на предателя Юда Искариот, Исус казал: „Тези неща ви заповядвам аз, да се любите един друг. Ако светът ви мрази, знайте, че мене преди вас ме е мразил. Ако вие бихте били част от света, тогава светът щеше да люби своето. Но понеже не сте част от света, а аз ви избрах от света, затова светът ви мрази“ /Йоан 15:17–19/.
3. Какъв въпрос възниква във връзка с предмета на омразата на света?
3 С оглед на тези думи на Исус възниква въпросът: Коя религиозна група е днес мразена и враждебно третирана от света, в който се включва и християнския свят? Всеки, който обективон провери историческите доказателства, особени историята след Първата световна война, ще намери отговора на този въпрос.
4. За кого се отнася наредбата на Павел в Посланието до Колосяните 3:14 и кой е общия духовен Баща на тези лица?
4 От уводителните думи на писмото, което апостол Павел писал до колосяните, познават Свидетелите на Йехова днес, че неговата наредба „Обличайте се с любов, защото тя е съвършената връзка на единството“ важи непосредствено за тях. Тези думи гласят: „Павел, апостол на Христос Исус чрез Божията воля, и Тимотей, нашия брат, до светиите и верни братя в единство с Христос, които са в Колоса: Незаслужена добрина и мир на вас от Бога, нашия Баща“ /Колосяни 1:1, 2/. А кой е бил общия небесен Баща на християните, които живяли през първото столетие в Колоса /Мала Азия/? Това бе Бащата на Исус Христос, техния духовен предводител; и неговия Баща е Бог, който е „Всевишният над цялата земя“ и „чието име е Йехова“ /Псалм 83:18/.
5. Обожатели на кого трябва да бъдат тези, към които Павел отправя писмото си, и как може това да се познае с примера на Исус и с примера на апостол Йоан?
5 Тогава тези, до които Павел писал това писмо, трябвало също така да бъдат обожатели на Йехова, както и самият Исус Христос бил това. На планината на изкушението Исус отхвърлил предложението на Сатаната да му даде целия свят ако той падне пред него и го обожава. Той незабавно отхвърлил изкусителя и цитирал вдъхновената повеля: „Йехова, твоя Бог, трябва ти да обожаваш, и само на него да принасяш свята служба“ /Матей 4:8–11; Лука 4:8; Второзаконие 6:4, 5, 13/. Като Исус, трябва учениците на Исус да обожават същия Бог, когото и той винаги обожавал, а именно Йехова /Йоан 20:17/. А когато апостол Йоан паднал пред ангела, който му предал Откровението, за да го обожава, същия се възпротивил в съответствие с горното и казал: „Обожавай Бога; защото даването на свидетелство за Исус е това, което вдъхновява за пророкуване“ /Откровение 19:10; 1:1/.
6. Въз основа на кое държание от страна на християнския свят стана още по–належащо изпълнението на повелята, записана в Откровение 18:4, 5, и кой е изпълнил тази повеля, и с какъв резултат?
6 След като Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия, спечелил лошата, богообезчестяваща слава по време на Първата световна война, стана още по–належащо отколкото по времето на издаването на списанието „Стражева Кула“ /английски/ през декември 1880 година /това издание съдържаше на страница 6 една статия, озаглавена „Вавилон Велики“/, да се последва повелята, записана в Откровение 18:4, 5: „Излезте от нея, люде мои, ако не искате да вземете участие в греховете ѝ и ако не искате да приемете част от мъките ѝ. Понеже нейните грехове се натрупаха до небето, и Бог си спомни за нейните неправди.“ В съответствие с тази повеля напуснаха всички, които желаеха да принадлежат към тези „люде“ на Йехова Вавилон Велики и се събраха в интереса на християнското единство, за да развият любовта, която е „съвършената връзка на единството“. Те си взеха присърце думите на апостола от 1 Коринтяни 14:33: „Бог не е Бог на безредието, а на мира.“ Затова ако ние днес погледнем на повечето от 43.000 общини на Свидетелите на Йехова ни идват на ум думите от Псалм 133:
„Ето! Колко е добро и чудесно, когато братя живеят заедно в единство! Това е като скъпоценното миро на главата, което се стича по брадата, по вароновата брада, което се стича по яката на одеждите му. Това е като ермонската роса, която пада по планините на Сион. Защото да бъде там благословията, е заповядал Йехова, да, живот за необозрими времена“ /Псалм 133:1–3/.
7. Кой е днес задължен да пази това единство, и с каква цел Бог запази своите Свидетели по времето на Първата световна война?
7 Подобно на общината в Колоса през първия век на така наречената християнска ера, са задължени и днешните Свидетели на Йехова да запазят удивителното единство на организацията в този свят разкъсван от раздори. Това важи особено от краят на „определените времена на нациите“, които завършиха през паметната 1914 година /Лука 21:24/. През Първата световна война съществуванието на Свидетелите на Йехова като една истинска християнска организация, бе застрашено. Обаче за да може ‘тази блага вест за Царството да бъде проповядвана по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации’ не позволи Бог, Всемогъщия, на неприятелите в християнския и езическия свят напълно да унищожат и премахнат от земята неговите помазани свидетели /Матей 24:14; Марко 13:10/. В първата година след края на онази война, т.е. в 1919 година от н.е., Йехова Бог ги освободи и ги изпрати да вършат проповедническото дело между всички нации.
8. Какво прави Сатана, за да разбие християнското единство, след като не е успял да постигне това отвън?
8 Сатаната, Дявола, не бе успял да унищожи Свидетелите на Йехова чрез някакви средства и инструменти отвън; затова той се опитва от тогава по коварен начин да разбие тяхното единство действувайки отвътре, в самата организация. В съответствие с това е предсказано следното в Откровение 12:17: „И змеят се разяри против жената и започна да води война срещу останалите от нейното семе, които пазят Божите заповеди и държат свидетелството за Исус.“
Личността, която е от значение за нас
9. От каква зараза трябва да се пазят Свидетелите на Йехова, и какво се казва във връзка с това в Псалм 91?
9 Омразата, от която днешния разпространява, нещо, което Исус „привършването на системата на нещата“ с думите: „И много лъжепророци ще се вдигнат и ще заблудят мнозина; и поради увеличаващото се беззаконие, ще изстине любовта на мнозинството. Но който устои да край, той ще бъде спасен“ /Матей 24:3, 11–13/. Духът на ненадиста е много заразителен и затова трябва да се пазят от него дори и членовете на видимата организация на Йехова, за да не бъдат заразени от него. Вдъхновеният псалмист ни дава следните напътствия, как да се пазим в тази насока: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще намери подслон под сянката на Всемогъщия. Аз ще кажа на Йехова: ‘Ти си мое прибежище и моя крепост, моят Бог, на когото аз се уповавам.’ Ти няма да се боиш от някакво страшилище през ноща, нито от стрелата, която лети през деня, нито от мора, който ходи в тъмнината, нито от унищожението, което опустошава всред пладне. Хиляди ще паднат непосредствено на страната ти и десет хиляди на дясната ти; до тебе няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и сам ще видиш възмездието на нечестивите“ /Псалм 91:1, 2, 5–8/.
10. Как можем да избегнем да имаме вид на личност, чрез който да приличаме на светски човек, и какви сме в очите на Бога, в противоположност на мъртвия свят?
10 Божията закрила ни е сигурна, но ние трябва да изпълним съответните условия. Ако избягваме интимността с болния свят, която води до духовна смърт, тогава няма да се обличаме с една личност чрез която да приличаме на хора от света. Ние няма да се обличаме с ненавистта на света. Абсолютното противоречие на омразата е любовта — любовта към Йехова, към неговия Христос и към нашите християнски братя и сестри. Вдъхновения апостол Павел ни призовава като ученици на Исус Христос да облечеме тази личност, която показва тези характерни черти. Ако вършим това, тогава „нелицемерна любов“ ще бъде за нас препоръчително писмо, по което другите ще познаят, че сме Божи служители /2 Коринтяни 6:4–10/. Тази любов произлиза от Бога и факта, че я притежаваме показва, че сме достигнали едно отношение с него, като сме се отстранили от света до такава степен, че нашето сърце и нашата душа не са вече в съответствие със света. В очите на Бога светът е мъртъв, а така също и тези, които принадлежат към него; те положително не са живи за него. Ние обаче живееме в неговите очи като отдадени на Бога, кръстени ученици на Исус Христос; да, ние живеем като част от неговата организация, в която цари любов.“ В такъв случай няма нищо преувеличено в изявлението от 1–то Послание на Йоан 3:14, където четем: „Ние знаем, че сме преминали от смъртта към живота, защото любим братята. Който не люби, остава в смъртта.“
11. В кое братство сме приети ние чрез любовта?
11 Следователно забелязваме, че любовта ни отваря достъпа до едно братство, в което по–големия ни брат е Исус Христос, Божият Син. Тази християнска черта е като дреха или наметало, чрез което ние даваме да се разбере или показваме, кои всъщност сме ние и това без всякакво лицемерие. Тя е увенчаваща черта която ние трябва да развиваме и да полагаме грижи според Божието Слово.
12. Какви постъпки трябва да се предприемат, за да се развие тази любов, и редно ли е да се изоставят След това „нещата“ от които се състоят тези постъпки?
12 Съвсем ясно е, че послушният ученик трябва да предприеме определени постъпки, за да развие истинския вид любов. За тези, които имат переспективата за прекрасната награда на божествената натура в небето, се казва във 2 Петър 1:5–8: „Да точно затова, като съответно допринасяте цялото ви сериозно старание, прибавете към вярата ви добродетел, на добродетелта ви познание, на познанието ви себеобуздание, на себеобузданието ви търпение, на търпението ви преданост към Бога, на предаността ви към Бога братска обич, на братската ви обич любов. Защото ако тези неща се намират у вас и изобилствуват, тогава те ще ви попречат да бъдете бездейни или безплодни относно точното познание на нашия Господар Исус Христос.“ Разбира се след като сме придобили тази увенчаваща черта, любовта, не бива да изоставим „нещата“ които се споменават преди това. Понеже вяра, добродетел, познание, себеобуздание, търпение, преданост към Бога и братска обич трябва да останат като основни части на нашата пълноразвита личност. Заедно с любовта те трябва у нас да се проявяват изобилно. Този, който проявява тези дълготрайни качества, ще получи наградата в определеното от Бога време от неговите ръце.
13. Какво казва Павел относно тези основни постъпки в Колосяни 3:12–14?
13 За допълнение към това, върху което трябва да работиме за да придобием съответната награда, добре ще е да споменем за качествата, които според думите на апостол Павел трябва да носим като дреха, за да покажем нашата личност. Преди да посочи съвършената връзка на единството Павел отбелязва: „И тъй, като Божи избрани, светии и възлюбени, обличайте се с вътрешната обич на милосърдието, с приветливост, смирение, кроткост и дълготърпение. Продължавайте да се търпите един друг и един друг си прощавайте с готовност, ако има някой основание за оплакване против друг. Така, както Йехова на вас с готовност е простил, така вършете и вие. А освен всичко това, обличайте се с любов, защото тя е съвършената връзка на единството“ /Колосяни 3:12–14/.
Противоположност в сравнение с тези, които не са обединени
14. Какви хора са били членовете на християнската община, преди да последват поученията на апостола?
14 От по–горните препоръки на апостолите ясно се вижда, какви трябва да бъдат членовете на християнската община. В миналото те принадлежали към лишения от любов, безбожен свят, който има многобройни дяволски качества. Каква е била тяхната личност тогава? Апостол Павел е написал в 1 Коринтяни 6:9–11 следното: „Какво? Не знаете ли вие, че несправедливите няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудници, нито идолопоклонци, нито прелюбодейци, нито мъже, държани за противоестествени цели, нито мъже, които лежат при мъже, нито крадци ... няма да наследят Божието царство. А такива бяха някои от вас. Вие обаче сте измити, вие обаче сте осветени, вие обаче сте изказани праведни в името на нашия господар Исус Христос и с духа на нашия Бог.“
15. Защо хората от света не разполагат с трайната „връзка на единството“?
15 Хора в света като тези, които се описват тук, едва ли притежават нещо несебелюбиво, чисто, което да им служи като несломима, съвършена връзка. Да, те не притежават една „съвършена връзка на единството“. Затова човешкото общество в стария свят не е сплотено. За иствестно време светските хора могат да бъдат обединени чрез неща, които служат на собствените им, общи интереси. Обаче те губят интереса си един за друг след като тези егоистични причини изчезнат с течение на времето. Връзките се разхлабват и в края на краищата те само се търпят един друг като хора, осъдени на взаимно съществувание в дадено общество.
16. Към какво се връщат хората от света, когато са освободени от това, което временно ги обединява, и защо?
16 Национализъм! Патриотизъм! Религиозен фанатизъм! Расизъм! Изброените движения огласяват много патетични лозунги, а хората, които се оставят да ги повлекат, нерядко обхваща робско чувство за отговорност и дълг за действие. Обаче всъщност хората си оставят същите личности — хора, за които собственото „аз“ си стои на първо място. В този момент, когато вече нямат това чувство на задължение и са свободни да действат според собствените си предпочитания и неприязъни, излиза на яве, че са себелюбиви личности както в миналото. Понякога, поради забележителни заслуги или непоколебимо отдаване на известни идеи, отделни хора, свързани с този свят, биват безмерно възхваляни и считани за достойни за небесно почитание и обожаване, но според библейските критерии не може да им бъде признана никаква длъжност в небесното царство на Йехова, за да властвуват там съвместно с Христос.
17. Какво изисква Божието царство от тези, които го поставят на първо място в живота си, и какво им помага в тази насока?
17 Божието царство няма нищо общо с този свят, нито с неговите привърженици. Огромните усилия на сатанския свят, да обедини своите привърженици, търпят поражение по всички линии. Божието царство под Христос изисква затова от отдадените на Бога, кръстени християни, които поставят Царството на първо място в живота си, да действат единодушно и да служат. Това Царство е плод на Божията любов. Духът, с който това небесно правителство е пропито, е любов, която се изразява преди всично чрез любов към Бога и омраза към неговия главен противник, Сатана, а също и към света, чиито „бог“ е той. Въпреки всички усилия и разложителни действия от страна на Сатана, любовта излъчвана от Йехова Бог, небесния Баща, непрестанно се оказва „съвършена връзна на единството“ за всички тези, които здраво се придържат към неговата земна организация; нещо повече, тя сплотява всички членове на Божието семейство, както в небето, така и на земята.
Спомняш ли си?
□ Какво обединява истинските в противоположност на християнския свят?
□ Как се опитва Сатана да разбие нашето християнско единство?
□ Как можем да се ‘обличаме с любов’ въпреки омразата на света?
□ Защо любовта, която ни обединява, е по–силна от връзките, които съществуват в света?
[Въпроси]
[Снимка на страница 14]
Християни към едно братство, пълно с любов, в което Исус Христос е един по–стар брат