Може ли музиката да представлява опасност?

„КАК ТАКА може музиката да представлява опасност?“ — може би ти да запиташ. „В края на краищата тя не е нищо други освен известен ред на тонове.“ Това е вярно, но тонове могат да ни окажат силно влияние. Кой няма да се стресне при силен крясък посред нощ? А известен смях, не е ли заразителен? Когато например някой от публиката почне да се смее, започват често да се смеят всички хора.

Силата на музиката

Остави тоновете да станат музика. От вида на песента или мелодията зависи, дали ще почнем да тропаме с крак в такт, да се люлеем в ритма, да щракаме с пръсти или да тананикаме мелодията. Цяла аудитория се повлиява! От какво? От тоновете, от музиката.

Така например Давид, когото вече споменахме, служил известно време като музикат в двореца на цар Саул. Младият мъж ‘знаеше да свири на арфа’. И при неговата музика измъчения Саул се чувствал облекчен /1 Книга на царете 16:18–23/.

Музиката може обаче също така да възбуди чувствата. Любители на джаза могат например да подскочат, когато една група засвири позната музикална творба. Тези, които обичат класическата музика могат да бъдат развълнувани, когато чуят увертюрата „1812“ на Чайковски. Чрез шума на битката, изстрелите на оръдието и победоносните камбани те просто преминават на мястото, където всичко това става. Да, музиката има сила и власт.

В течение на столетията политици и владетели си служели с музиката, за да въодушевят народа от техните идеи. По какъв начин? Чрез национални химни и патриотични песни. Хитлер и национал–социалистическата партия използваха песента „Германска песен“ /„Германия, Германия над всичко“/ за да разпалят масите да тръгнат и вървят по пътя на смъртта и унищожението. Куриозност е, че мелодията на този химн произлиза от класическата музика; композицията е направена от Хайдн. От друга страна британците пеели с възторг: „Бог да пази царят“. Хитлер обичал особено много музиката на Вагнер.

 Силното влияние на музиката произлиза също и от описанията на библейски случаи. В книгата Изход например четем, как израилтяните станали нетърпеливи по времето, когато Моисей бил на планината Хорев за да приеме законите от Йехова, и накарали Аарон, моисеевия брат, да им направи друг бог — едно излято теле. В рамката на един религиозен празник те принесли жертви на този идол. Какво следвало след това? „Народа седна след това, за да яде и да пие. След това станаха, за да се веселят“ /Изход 32:1–6/.

Когато Моисей и Исус Навиев слизали от планината, те чули врява в лагера на израилтяните. Исус Навиев помислил, че това било шум на битка. Обаче Моисей правилно разпознал шума. Това било песен, но не песен за постигната победа, или песен поради загубена битка, а „звука на друго пеене“. Въз основа на необикновените тонове можел Моисей да каже, че тази музика сочела върху нещо лошо. Какво било това? Пеещия народ танцувал около златното теле. Израилтяните вършели по разюздан начин идолопоклонство и пеели и танцували при това. Музиката играела важна роля при тяхното фалшиво, свързано с неморалност, обожаване /Изход 32:7–25/.

Християните днес могат да научат някои неща от тази случка. Музиката може да им окаже влияние. Модерния свят е особено силно ориентиран към музиката. Би ли трябвало обаче при веселни срещи на Свидетелите на Йехова да се свири силна, дива музика и поп–музика, която чрез сексуални подтонове подпомага развитието на разхлабен морал? Това в никакъв случай не бива да става! В последните години се вмъкна известна небрежност в тази насока, така че дори някои старейшини и родители извиняваха такива неща. В някои музикални творби се възвеличават неморалността, бунтовничеството, злоупотребата на наркотици и дори и чародействието.

Означава ли това, че музиката като такава упражнява непременно отрицателно влияние? Съвсем не. Както вече споменахме, музиката имала място в святото обожаване на Йехова. В притчата си за изгубения син споменава също и Исус „концертни звукове и танц“, когато описал празника, който бащата направил при завръщането на сина си /Лука 15:25/.

Може ли музиката да придаде известен светоглед?

Днес музиката играе далеч по–определяща роля в ежедневния живот отколкото в миналото. В последните десетолетия израстна по целия свят една индустрия, която произвежда всяка година стотици милиони плочи и касетки. Докато преди сто години човек стигал в съприкосновение с музиката само като слушал ‘представления на музиканти или ако сам свирел или пял, може днес всеки ден да се слуша музика. Затова е уместно да се запитаме: Може ли музиката да ми придаде известен светоглед или принципи в живота? Може ли тя да окаже влияние върху моя живот и начин на мислене?

 Рекламите по радиото и телевизията ни дават припер за това. Много от тях са придружени с музика. С помоща на музиката се втълпява в ума името на продукта — дори и в ума на големи и малки деца.

В древния Израел музиката се употребявала по подобен начин, обаче за далеч по–възвеличена цел. Пеенето на псалмите било придружено с музика, което несъмнено помагало да се запомни текста. Така например се описва в Библията, че при осветяването на соломоновия храм се били събрали певците от левитите „с кавали и със струнни инструменти и с арфи ... и с тях сто и двадесет свещеници, които свиреха с търби — И ... търбачите и певците оставиха звук да прокънти, като с един глас ..., за да възхвалят Йехова и да му благодарят.“ При този случай музиката оказала възвишаващо и ободряващо влияние. Тя служела за възхвала на Йехова /2 Летописи 5:12, 13/.

При този случай вероятно бил пят псалм 136 с музикално придружение, при което музиката била положително от помощ, за да могат певците да си припомнят думите на псалма. Това показва, че музиката може да способствува на една вест. Чрез музиката — независимо от това дали е тя инструментална или вокална — може да се възхвали един продукт или да се поощри известен светоглед или начин на живот. Това се отнася както за класическата музика, така и за модерните музикални изразителни форми.

Труда „Енциклопедия Британика“ казва например в биографията на Лудвиг ван Бетовен, който „от много се счита за най–големият компонист, който някога е живял“ следното: „Той открива по–живо отколкото който и да е от неговите предшественици с каква сила музиката може без помоща на говоримия текст да предаде известен светоглед. Пример за това е неговата 6–та симфония, известна под името „Пасторале“. Тя ясно показва любовта на Бетовен към природата. Да, музиката може да ни трогне и да окаже влияние върху чувствата ни.

Да вземем като по–нататъшен пример произведенията на австрийския компонист Густав Малер, които са днес на мода между любителите на класическата музика. Един учен по музиката говори за „манията на смъртта“ на компониста и описва „непрестанното търсене на един смисъл в живота, който трябвал да проникне в живота и музиката на Малер“. Върху съдържанието на симфонията № 1 той пише: „Радостта на живота е помрачена от мания на смъртта ... и достига връхната си точка в изповядването на християнската вяра в безсмъртието. ... В тези произведения се дава голямо значение на религиозния елемент.“ Затова възниква тук въпроса: Може ли слушателя да бъде заразен от религиозната обърканост, от манията и неврозата на Малер?

Един друг пример е балета на Стравински: „Le sacre du printemps“. В този балет става, въпрос за един езически ритуал, при който една девица танцува до смърт, за да укроти бога на пролетта. Този ритуал, както пише един коментатор, „е изразен тук чрез музиката, чиито забележителен белег е властния ритъм — един ритмичен образец, който упражнява една хипнотична принуда“. Тази музика действа обезпокояващо, понякога дори и смутително. „Тя /вдействителност/ се стреми да събори здравото становище на европейската музикална традиция“.

Затова трябва дори и при класическа музика да се замислим и запитаме: Подтиснат ли съм, или съм възбуден когато слушам извънредно много известен вид музика? Може ли светогледа на компониста да се вмъкне при мен и да  окаже отрицателно влияние върху моят начин на мислене? Ако музиката на компониста не подкопава вярата в Сътворителя и в неговите великолепни дела, тогава може нейното влияние да се окаже неутрално или възможно да слушаш музика, без да знаеш, какви мисли компониста свързва с нея. Значението на такава музика, ако изобщо има тогава такаво, напълно зависи от представителната сила на слушателя.

Важат ли тези критерии също така и за модерната музика? Ободряваща ли е модерната музика или е оскверняваща? Може ли тя да представлява опасност за морала и духовното становище на един христянин? Тези и други въпроси ще се разгледат в следващата статия.

[Снимка на страница 5]

Музиката може да послужи и за пагубни цели.

[Снимка на страница 6]

Дали всички от техните композиционни творби са ободряващи?

МАЛЕР

ВАГНЕР

СТРАВИНСКИ