Новини и по–дълбокото им значение

ПРАВИТЕЛСТВА „ТРЕПЕРЯТ“

Под заглавието: „Правителството, подобно на ‘канара’, трепери по целия свят“ се казва във печатното издание „Вашингтон Поуст“, че скорошните военни конфликти в света „доказват представата, че събитията са вече неподместими на контрол“. Весникът обърна след това внимание на един политически анализ, публикуван от Хорас В. Бъзби, бивш съветник на президента. Бъзби пише: „През 1060–те години престанаха навсякъде да функционират правителствата, както в Запада, така и в Изтока.“ Като нагледен пример той привежда след това проблеми от САЩ и обяснява: „Институциите в системата са като парализирани, те са неспособни, да се справят с растящия брой на проблемите и да взимат решения, необходими за порядъчно ръководене на държавата.“

Това обяснява, защо наблюдатели, които знаят за Божия предумисъл да замести такива „треперещи“ правителства с едно функциониращо, световно правителство, и това в скоро време, не подкрепят вече безсмислените усилия на правителствата, да останат на власт /Данаил 2:44/.

 СТАНОВИЩЕТО НА ХРИСТОС ПРЕНЕБРЕГНАТО

„Божието царство е политическо царство.“ С тези думи поканил епископът Стивън Мумба /от англиканската Църква/ хората да взимат участие в политиката. В действителност обаче, той отразил с тези думи само становището на водача на англиканската Църква Роберт Рънси, архиепископ от Кантебъри, който преди известно време казал в епископската църква св. Филип в Ню Йорк: „Църквата не съществува само за себе си, а за това, да установи Божието царство в общините, при които тя е изпратена.“

Ако обаче духовенството на християнския свят свързва Божието царство с политиката, тогава то не се застъпва пред членовете на Църквата за становището, което заемал Христос в това отношение. Исус Христос например отказал да има каквото и да е било общо с политиката, въпреки че на повече случаи му била предложена царска власт на земята /Матей 4:8–11; Йоан 6:15/. Той казал, че неговите последователи ‘не са част от света, така, както той не е бил част от света’. И когато римският градски владетел Понтии Пилат му задал въпрос във връзка с царствена власт, Исус му отговорил: „Моето Царство не е дял от този свят“ /Йоан 17:16; 18:36/.

КОЛЕБЛИВО СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО БРУТАЛНОСТИ

Много мислещи хора се питат, защо се стига в Северна Ирландия между хора, които се наричат християни, до такива брутални действия. Христофър Монктон, един колумнист, който пише за лондонския „Дейли Телеграф“, спомена преди известно време във връзка с това, че католическия примас /папски заместник в страната/ в Ирландия, кардинал Фи, имал право, когато изказал думите: „Хора, които преднамерено убиват един невинен, вършат срамно престъпление спрямо Божия закон.“ Междувременно обаче кардинала също се обърнал към правителството на Великобритания с думите, че това правителство продължава да „заема таково твърдо становище“ спрямо ирландските пленници, тогава „в края на краищата то ще се навлече омразата на всички националисти между населението.“ Фи дори оспорил правото на правителството, да нарече един от пленените „убиец или самоубиец“.

„Думите му трябва значи така да се разберат — пише католическия Монктон че брутални дейности са по принцип лоши и неправилни, обаче че те могат до голяма степен да бъдат основани поради институционалната бруталност на британското правителство.“ Монктон обаче допълва: „Представата, да се отговори на ‘институционалната бруталност’ с действителна бруталност, принадлежи по–скоро на марксизъма и няма нищо общо с християнството.“ Таково лицемерно становище „може само да обърка хората и да породи съмнения и несигурност у тях по отношение на държанието на Църквата.“ За това Поннтон изважда заключението: „Ако кардинал Фи и неговите братя, епископите, недвумислено се биха застъпвали за учението, че бруталности не само са неправилни, но и също, че нищо в настоящото положение в Северна Ирландия ... не може да извини и основи нито и най–друбните убийства и самоубийства, тогава поне би съществувала възможността, да се вършат по–малко бруталности“.