Спорния въпрос за Царството на преден план!

„Пейте на Йехова една нова песен. ... Кажете на нациите: ‘Йехова сам е станал цар’“ /Псалм 96:1, 10/.

1. а/Коя песен можеше за първи път с основание да се пее през 1914 година, и защо? б/За какво „стъпкване“ говори Исус в Лука 21:24?

 ПРЕЗ 1914 година за първи път можеше с право да се пеят и приложат думите на една песен: „Времето на ‘езичниците’ завърши, денят на царете премина“ /„Our King is Marching On“ — Hymns of the Millenial Dawn, Co. 1905, страница 162, 163/. На 1 октомври 1914 година Първата световна война върлуваше вече от два месеца. Тези думи за времето на езичниците се отнасяха до пророчеството което Исус Христос изказа през първото столетие кога Ерусалим и храма ще бъдат разрушени. Това разрушение настъпи през 70 година от н.е. Според Лука 21:24 Исус е казал: „И те /евреите/ ще паднат по острието на меча и ще бъдат отведени в плен измежду всички народи; и Ерусалим ще бъде отъпкан от езичниците, докато се изпълнят времената на езичниците“ /според превода на Лютер/. По времето на израилския цар Давид, Ерусалим бе провъзгласен за столица на образеца на Божието царство. По този начин Ерусалим станал символ за царството образец на Йехова под неговия помазан цар, който царувал над независимата нация Израел. В съответствие с това се отнасяли думите на Исус от Лука 21:24 за стъпкването на Божието царство образец.

2. а/Кога започна това стъпкване и как? б/Защо месианското Царство не бе възстановено след разрушаването на Ерусалим през 70–та година от н.е.?

² Кога започна това стъпкване? Не през 70–тата година от н.е., 37 години след като Исус бил изказал пророчеството си. В онази година градът Ерусалим, който бил вече веднъж разрушен, бил наново разрушен, този път от римските легиони. Обаче стъпкването, което Исус бил предсказал, бе продължение на стъпкването, което било започнало от първото разрушение на Ерусалим — разрушението чрез вавилонците през 607 година преди н.е. Когато римляните столетия след това, през 70–та година от н.е., разрушили възстановения Ерусалим, „времето на езичниците“ или „определеното време на нациите“ /според превода Нов Свят/ още не е било завършено. Исус е знаел това предварително и затова не е казал, че унищожението на Ерусалим от римляните ще бъде веднага последвано от установяването на истинското, действително царство Божие под Месията, Христоса. Вместо това, трябвало Божието царство–образец, което се представяло в онези дни чрез Ерусалим, да продължава да бъде стъпчено от необрязаните нации, докато изтечат в определеното от Бога време „времената на нациите“.

3. а/Как можем да изчислим траенето и краят на времената на нациите? б/Кой спорен въпрос от огромно значение се появи на преден план в 1914 година?

³ Ако разгледаме 4–та глава от пророчеството на Данаил, ще установим, че броят на тези „определени времена“ е седем. Всяко „време“ трябвало да обхваща толкова години, колкото дни обхващала една пророческа година /ориентираща се по луната/, а именно 360. Всеки ден трябвал да отговаря на една година според летоброенето на нееврейските нации. Въз основа на това изчисление, „седемте времена“ възлизат на 2520 години. /Сравни Данаил 4:16, 23, 25, 32./ И понеже тези времена започнали когато вавилонците разрушили  Божието царство–образец със столицата му Ерусалим през втората половина на 607 година п.н.е., трябвало те да завършат през втората половина на 1914 година от нашата ера. В това обозначено време пламна Първата световна война. Това несъмнено е много интересно, обаче най–важното значение на краят на „определените времена на нациите“ в онази военна година е следното: действителното, духовно Божие царство в ръцете на неговия помазан Син, Исус Христос, бе установено на небето. Обстоятелството, че това се оспорва от духовните ръководители на християнския свят и от други, прави Царството на „спорен въпрос“ от огромно значение. И с това ние трябва да се занимаваме!

Право по спорния въпрос

4. Поради настъпилите събития в света, на кого се даде право?

⁴ Най–напред ние питаме: кой, много години преди това, обърна вниманието на света върху факта, че „времената на нациите“ ще изтекат през втората половина на 1914 година? Това бяха интернационалните изследователи на Библията, които си служеха при това със списанието „Стражева кула“ и други печатни прозиведения на дружеството Watch Tower Bible and Tract Society. Днес те са известни по целия свят под названието „Свидетели на Йехова“. Даде ли им право световното развитие на нещата? Несъмнено да!

5. а/Какъв отговор получиха онези, които оспорват установяването на Божието царство? б/Защо изпълнението на пророчеството, изразено в Лука 21:25–27, е историческо доказателство за това, че през 1914 година завършиха времената на нациите?

⁵ Въз основа на това, че повечето хора днес не отдават внимание на това изчисление на Божието време и християнския свят със стотиците си „Църкви и секти оспорват истинността му, възниква въпросът: тези противници, значително по многобройни от Свидетелите на Йехова, излязоха ли победители в този силен спор, дали Божието царство под Христос е установено на небето през 1914 година? Изпълнението на пророчеството на Исус относно събитията, които характеризират „края на света“ или „привършването на системата на нещата“, явно показва, че те не са победители. Днес, 70 години след 1914 година, ние виждаме състоянията, които Исус предсказал в Лука 21:25–27 с думите: „Също ще има ... на земята страх и опасение между нациите, които поради силното бучение на морето и неговото вълнение не знаят накъде, докато хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които ще сполетят населената земя; защото силите на небето ще бъдат разтърсени. И тогава те ще Синът на човека да идва в облак с власт и величие.“ И така краят от времената на нациите през втората половина на 1914 година, една от основните царствени истини на които ние трябва здраво да държим, все още се основава върху исторически факти.

6. Защо съвременните ученици на Исус се радват, вместо да се страхуват заедно с нациите?

⁶ Обаче, трябва ли всеки човек да припада от страх и очакване на нещата, които ще сполетят земята? Исус казал ли е, че всеки ще изпитва този страх? В никакъв случай! Исус казал, че ще има едно изключение, а именно, неговите верни ученици. На тях той след това казал: „Когато обаче тези неща започнат да стават, тогава изправете се и вдигнете главите ви, защото вашето спасение наближава“ /Лука 21:28/. Освен това Исус казал според Матей 24:32, 33: „От причата за смокиненото дърво научете следното: Щом като младия му клон омекне и започне да развива листа, тогава вие познавате, че лятото е близо. Също така познавате и вие, когато видите всички тези неща, че Той е на прага.“ /Виж и Марко 13:28, 29./ И понеже въз основа на световните обстоятелства и събития те виждат видимото доказателство за това, че тяхното спасение е близо, така да се каже, пред вратата, те се радват, вместо да се страхуват като хората на нациите.

Лоялни поддръжници на Царството

7, 8. а/На чия страна застават духовните „братя“ на Исус, и защо? б/Какво задължение са поели те?

⁷ Какво становище заемат те днес по отношение на Царството? Днешния остатък от учениците на Христос, които той обозначил като свои духовни „братя“ и които имат надеждата да бъдат свързани с него в небесното му  царство, лоялно подкрепя месиянското царство на Йехова /Матей 25:40/. Членовете на остатъка правилно тълкуват знаците на времето и те разбират, че Царството, за което хората толкоз дълго се молят, се установи в края на времето на нациите през 1914 година и че то пое управителната власт. Те също познават, че за тях е време, да възвестяват на всеки, че от 1914 година това свръхчовешко, небесно правителство властвува и че то напълно ще унищожи съвремената световна система на нещата и ще оправдае по този начин универсалния суверенитет на Йехова, Всевишния. На тях се възлага задължението да изпълнят следните пророчески думи на Исус:

⁸ „Тази блага вест за Царството ще се проповядва по цялата населена земя, за свидетелство на всички нации; и тогава ще дойде краят“ /Матей 24:14; Марко 13:10/.

Какво становище заемат „овцете“

9. Как „братята“ на Христос са следвали и следват пророческата му заповед, и с какъв успех?

⁹ Това пророчество на Исус е заповед за духосъздадените ученици на властвуващия сега цар на царете, Исус Христос. Те, вече в 205 страни и островни местности, послушно проповядват благовестието за Царството. Тази прекрасна вест те предават на човечеството на 174 езика, без да се смята знакивоя език /за глухонемите/. Несъмнено, необходимо е още много други земни жители да се достигнат с помоща на всички модерни съобщителни средства за да може преди „краят“ да се даде „свидетелство“ на практически „цялата населена земя“.

10, 11. а/Как чрез проповедническото дело за Царството спорният въпрос изпъква на преден план? б/С кои думи Исус въвежда заключителната част на „знака“?

¹⁰ Какво е обаче ехото на това световно проповедническо дело за Царството, въпреки всички съпротивления и всички преследвания, предсказани от Исус като част от „знака“ на неговото „пришествие“ в небесното царство и на „привършването на системата на нещата“? Достигна се едно ясно разделяне между жителите на земята, като те са се решили или за или против Царството. Исус предсказал тази раздяла в пророчеството си за „знака“ и тя представлява според записине на апостол Матей връхната точка на неговото пророчество. Исус въвежда тази приключаваща притча с думите:

¹¹ „Когато Синът на човека ще бъде дошел с цялото си величие и всички ангели с него, тогава той ще седне на славния си престол. И всички нации ще бъдат събрани пред него и той ще раздели хората, така, както овчар дели овцете от пръчовете. И той ще постави овцете на дясната си страна, пръчовете обаче на лявата. Тогава Царят ще каже на тези на дясната: ‘Елате, вие, които сте благословени от Баща ми, наследете царството, което е приготвено за вас от основанието на света’“ /Матей 25:31–34/.

12. На кое пророчество напомня понятието „Човешки Син“, което Исус употребява, и какво ни показва това във връзка с Царството?

¹² Интересно е да се отбележи, че в началото на пророческата си притча Исус използва израза „Синът на човека“. Това ни напомня на Данаил 7:13 и 14, където четем: „Ето виж! с облаците на небето тъкмо дойде един като Син човешки; и той получи достъп до Старият на дни, и бе доведен близо, да пред Него. И на него бе дадена власт и достойнство и царство за да му служат всички народи, народности и езици. Неговата власт е власт за необозрими времена, която няма да премине, и неговото царство е таково, което никога няма да бъде унищожено.“

13. а/Какво вижда на земята Царят от небесния си пост? б/Какво доказва, че Обществото на народите не бе израз на Божието царство?

¹³ Пред този управляващ Цар са събрани народите и народностите от краят на времената на нациите през 1914 година. От небесния си престол той може да ги наблюдава всички до като планетата Земя се върти около оста си. Той знае, че Първата световна война не бе водена за неговото царство. Не! Защото след тази ужасна война се основа във Версай /Франция/ Обществото на народите и генералния съвет на христовите Църкви в Америка обозначи тази организация като „политическия израз на Божието царство на земята“.  Обаче ако Обществото на народите наистина било този „израз“, тогава защо престана то да съществува през врема на втората световна война и защо бе заместено с Организацията на Обединените Нации?

14. а/Кой личен въпрос възниква сега за всеки от нас? б/Как може да се достигне благоволението на Царя? в/По какъв начин подкрепят „овцете“ „братята“ на Царят?

¹⁴ Чрез този начин на действие нациите като политически организации показаха, на коя страна са застанали по отношение на спорния въпрос за Царството, пред когото са изправени от 1914 година насам. Но въпросът, който всеки от нас лично трябва да си зададе е: „На коя страна заемам аз становище по отношение на спорния въпрос за Царството?“ Застанал ли си ти на същата страна като символичните „овци“ които се събират на дясната страна на властвуващия цар, Исус Христос? Този, сравним с един пастир, Цар, ни е казал, при какви условия можем да бъдем зачетени за годни, да бъдем разделени от пръчоподобните хора и да бъдем поставени на страната на Божието благоволение: ако вършим добро на останалите на земята духовни „братя“ на властвуващия Цар, които ще бъдат някога присъединени към него на небесния му престол. Тези, които вършат добро на духовните „братя“ на Царя, показват чрез това, че одобряват проповедническото дело за Царството. Те го подкрепят във всяко отношение и не се срамуват за тези проповедници на благата вест за Царството, дори ако тези се хвърлят в затвора, а напротив, те се опитват да ги освободят от затвора, както това бе случая през 1919 година. Освен това те лично взимат участие заедно с помазания остатък в проповядването на „тази блага вест за Царството“, което бе предсказано от Исус според Матей 24:14. Те вършат това публично от къща на къща.

15. а/По какво се различава възнаграждението на „другите овце“ от това на „братята“ на Исус? б/Как това се съгласува с първоначалния предумисъл на Йехова? в/Защо е необходимо небесно царства, за да се осъществи този предумисъл?

¹⁵ Тези овчеподобни хора се възнаграждават с това, че са поканени от Царят да наследят царството, ‘приготвено за тях от основаването на света’ /Матей 25:34/. Това не означава, че те трябва да умрат и да бъдат възкръснати заедно с духовните „братя“ на Царя за небесен живот. Той не ги нарича свои „братя“. Те са хора, които са отделени от нациите, събрани пред неговия престол. Техния изглед е, да бъдат благословени от царството на Исус Христос и неговите духовни „братя“. Така те ще наследят земната част на Царството, където по целия свят ще бъде възстановен Раят. Когато Йехова е сътворил земята, той искал тя да стане Рай. Затова той сътворил мъжът и жената и им заръчал да извършат това. Градината Едем, Раят на благостта, бе само началото. Божия предумисъл не се провалил само поради това, че Адам и Ева извършили грях /Исаия 55:11/. Той веднага започнал с подготовки, за да осъществи световния Рай чрез едно небесно Царство, в което неговия лоялен Син трябвало да бъде Царят. Това трябва да бъде едно небесно правителство, ако авторът на греха и на измамата, Сатана, Дявола, който е силно духовно същество, трябва да бъде унищожен /Битие 3:15/.

16. а/В какво отношение овчеподобните хора ще бъдат особено облагодетелствани? б/Кога ще бъдат окончателно унищожени „пръчовете“?

¹⁶ Овчеподобните хора ще наследят тази райска част на небесното царство. Едно „голямо множество“ ще получи възможността за това, без да умре и да бъде възкресено за живот на земята? /Откровение 7:9; 21:4/. Колко чудесно е за тези хора, по този начин да преминат към „вечен живот“ като „праведни“! Те ще присъстват на това, когато се заповяда на пръчоподобните хора ‘да отидат във вечното отрязване’ /Матей 25:41–46/. Това ще бъде по времето на „голямото бедствие“, което ще достигне връхната си точка във „войната на великия ден Божи, Всемогъщият“, на бойното поле на Армагедон /Откровение 7:14; 16:14–16/. Там ще бъдат завинаги отрязани от земен живот последните от проклетите „пръчове“.

17. а/Кой спешен въпрос възниква сега лично за тебе? б/Всеотдайната ти подкрепа на Царството ще означава, че ще ти се дадат какви привилегии?

¹⁷ С оглед на тези две възможности, пред които се намират жителите на земята, възниква спешния въпрос: „Къде се намираш ти в спорния въпрос за  Царството?“ Към кого искаш да бъдеш причислен — към благословените „овци“ или към осъдените „пръчове“? Тези, които безусловно застават на страната на Царството, не само ще наследят земния Рай, но също така ще имат възторжен дял в оправдаването на универсалния суверенитет на Йехова, Богът на боговете и Царят на царете /Псалм 136:2; Данаил 2:47/.

Във връзка със спорния въпрос за Царството, как би отговорил на следващите въпроси?

□ Какъв период от време обхващат споменатите в Лука 21:24 времена на нациите?

□ Какви събития обозначават краят на времената на нациите според Лука 21:25–27?

□ Как реагират Свидетелите на Йехова на настоящата световна криза в съответствие с Лука 21:28?

□ В каква връзка се споменава „Синът на човека“ в пророчествата, и какво е необходимо да се прави при пристигането му?

[Въпроси]