Уважение към Йехова, подчертава книгата Числа

ЙЕХОВА БОГ заслужава да бъде уважаван от обожателите си със цялото им сърце. Те трябва да му се подчиняват и лоялно да сътрудничат с неговите назначени служители. Колко добре се изтъква това в библейската книга Числа!

Името на тази книга е основано на двете статистически препроявания на израилтяните, записани в главите 1 до 4 и 26. Книгата Числа била написана от Моисей в равнинита на Моав в 1473 година п.н.е. и се отнася преди всичко до един период от 38 години и 9 месеца, стигайки назад до 1512 година п.н.е. — Числа 1:1; Второзаконие 1:3.

В три части от книгата Числа са записани събитията на Синайската планина /1:1 — 10:10/, по–късно в пустинята /10:11 — 21:35/ и в равнината на Моав /22:1 — 36:13/. Обаче от каква поука могат тези събития да бъдат за нас? Има ли принципи в книгата Числа, които могат да са от полза за днешните Свидетели на Йехова?

Съдържанието поощрява към уважение на Бога

Израилтяните се намирали вече около една година в основата на Синайската планина, когато Йехова заповядва на Моисей да преброи народа. С изключение на левитите, всички мъже от 20 години нагоре са регистрирани и броят им бил на 603.550. Наместо първородените, Бог взима левитите за служба в шатрата. Инструкции са дадени относно реда в похода, в който Юда, най–многобройното племе, трябвало да вземе водачеството. След това, по Божие нареждане, левитите биват регистрирани и им се дават свещени задължения — Числа 1:1 — 4:49.

След заповедите на Йехова относно предписания за карантина се изброяват други закони като такива, отнасящи се за ревнивостта и вярността на съпругата както и относно обетите, положени от назаряните. След това се дават някои подробности относно службата в шатрата на обожаване. При издигането на шатрата и освещаването на олтара, племените вождове принесли ценни дарове. След като Йехова дава модела в едно видение, Моисей направя светилник. Когато светилника бил запален и левитите изчистени, тогава те могли да започнат със службата — Числа 5:1 — 8:26.

Нарежданията относно Пасхата се преразглеждат. Издигането и развалянето на лагера се управлява чрез чуден облак, намиращ се над шатрата. Народа се настанява и напуска „по заповед на Йехова“. За да се сигнализира началото на събранията и за други случаи се използват две сребърни търби — Числа 9:1 — 10:10.

На 20–ят ден на втория месец във втората година след напускането на Египет облака над шатрата започва да се движи и Израел тръгва на път. Случаи на неосновани оплаквания възникват. Такъв случай е плач за месо, но лакомството излиза на яве, когато Йехова ги снабдява с пъдпъдъци /вид яребици/. Мариам и Аарон се оплакват против техния брат Моисей и за наказание Мариам е временно ударена с проказа. Колко много би трябвало това да ни накара да показваме уважение пред даден от Бог авторитет! — Числа 10:11 — 12:16.

Дванадесет разузнаватели се изпращат в обещаната земя и се завръщат 40 дни по–късно с прекрасни плодове. Но десет от разузнавачите до такава степен преувеличават големината на жителите и укрепените градове, че обезкуражените израилтяни искат да се завърнат в Египет. Вярните разузнавачи  Исус Навиев и Халев напразно ги карат да имат вяра в Йехова. Когато народа се уговаря да убие с камъни Моисей, Аарон, Исус Навиев и Халев, Бог казва, че ще удари и прогони цялата нация. Но Моисей се застъпва и Йехова заповядва народа да скита в пустинята в продължение на 40 години, докато умрат всички тези, които са на 20–годишна възраст и по–стари. Единствените изключения са Исус Навиев, Халев и левитското племе. След това израилтяните се опитват да завземат обещаната земя, но претърпяват само жалостно поражение — Числа 13:1 — 14:45.

В последствие се дават различни закони относно приносите, нарушаването на съботата и използването на ресните по дрехите. След това Корей, Датан, Авирон и Он и още 250 други вождове започват да говорят против Моисей и Аарон. Какъв е резултатът на това огромно неуважение? Йехова унищожава Корей и 250–те с огън, докато другите бунтовници загиват когато земята се отваря и ги погълва заедно с техните семейства и техния имот. Непосредствено на следващия ден израилтяните роптаят против Моисей и Аарон и за тази липса на уважение 14.700 умират в едно бедствие, приведено от Йехова. За да сложи край на роптаенето и да покаже, че той е избрал Аарон от племето на Леви, Бог прави аароновия жезъл да процъфти. Това е последвано от наредби относно задълженията на свещениците и левитите и прочистването на народа от осквернения — Числа 15:1 — 19:22.

В Кадис има ‘плач за вода. Поради това, че Моисей и Аарон не дават честта на Йехова за чудесното снабдяване на водата, им се казва на тях, че няма да влезат в обещаната земя. Напускайки Кадис, народа пристига до планината Ор, където Аарон умира и неговия син Елеазар е направен първосвещеник. След това израилтяните побеждават царят на Арад. По–късно те говорят против Бог и Моисей и този път Йехова изпраща отровни змии между тях за наказание. Тези, които са ухапани, оздравяват само ако гледат върху една медна змия, която Бог казва на Моисей да направи и да я постави на един кол. След това, Израел побеждава аморийския цар Сион и Ог, царят на Васан и завладяват техните земи — Числа 20:1 — 21:35.

Описват се след това събитията в равнините на Моав. Моавския цар Валак ангажира Валаам да прокълне израилтяните, но вместо това той ги благословява три пъти. Валаам става отговорен за това, че жените — обожателки на бога Ваал — карат израилтяните до блудодейния и идолопоклонство. Йехова унищожава 24.000 от тези, които се провиняват в това, преди Финееса да спре язвата като убива един израилтянски блудник с една мидианка — Числа 22:1–25 до 25:18; 31:15, 16.

След като се извършва още едно преброяване, се установяват наследствените права за дъщерите. Моисей вижда обещаната земя и назначава Исус Навиев като негов заместник. Дават се инструкции относно дневни, седмични, месечни и годишни приноси, както и относно обетите. След това се нанася отмъщение върху мидианците поради техния дял във връзка с причиняването на това, че израилтянците извършили грях против Бога — Числа 26:1 — 31:54.

На племената Рувен, Гад и Манасии се дават за наследствие земи източно от реката Йордан, но при условие, че те окажат помощ при покоряването на земите западно от тази река. След това се изброява цял списък на многобройните израилтянски лагери от Египет до равнините на Моав. В последствие  израилтяните получават заповеди относно живеенето в обещаната земя. Между другото те трябва да разрушат принадлежностите на фалшивата религия и да изгонят жителите. Определят се границите на земята, вождовете са назначени за да помогнат на Исус Навиев и Елеазар да я разделят и 48 градове са определени за левитите. Шест прибежищни градове са определени освен това и инструкции се дават в случай на непредумишлени убийства и убийци. Накрая се дават закони относно омъжването на дъщери–наследнички — Числа 32:1 до 36:13.

Като четеш книгата Числа, може би ще ти окаже дълбоко впечатление по какъв начин се подчертава тук показването на уважението към Йехова и към тези, назначени да носят отговорността между неговите хора. Възможно е обаче някои точки да те изненадат, така че следващите въпроси и отговори могат да бъдат от интерес.

Събитията на планината Синай

• 5:11–31 — Какво всъщност станало с жена, която се била провинила в блудство?

Никакво страдание не било причинено от пиенето на водата. Обаче тя бе пита пред Йехова, който знаел, дали жената била извършила блудство. Ако това било така, тогава той направил, че коремът и се надул и бедрото и изсъхнало. Очевидно бедрото се използва тук като отнасящо се до възпроизводителните органи /Сравни Битие 46:26/. „Изсъхването“ описва, че тези органи атрофирали и по този начин зачеването ставало невъзможно. Това е в съответствие с фактап че в случай, че жената била невинна, мъжът и трябвал да я направи бременна.

• 8:25, 26 — Принципът на закона за левитите относно завършването на службата им отнася ли се също и за народа на Йехова днес?

Свещениците били подпомагани от всички квалифицирани мъже от главните три семейства на левитите. С течение на времето, левитите щяли да станат многобройни, но числото на службите в светилището било ограничено. Без съмнение тогава, поради две причини: един път от почит към възрастта а от друга страна за да се предотврати препълване на тези служби, Йехова наредил мъжките левити, които достигали 50 годишна възраст да бъдат освободени от задължителната служба, при което обаче те имали възможността да помагат доброволно. Както и да е, тази мярна не представлява правило за духовните израилтяни и техните придружители, защото те не се намират под Закона /Римляни 6:14; Ефесяни 2:11–16/. Ако старостта би направила един християнин неспособен да носи отговорността за дадена служба, тогава той може да бъде преместен на друга служба, която може да изпълнява. За Свидетелите на Йехова няма никакво завършване при провоядването на благата вест за Царството.

Скитането от място на място

• 12:1 — Защо Мариам и Аарон говорили против Моисей във връзка с неговата кушитска жена?

Това бе повече отколкото само възражения против съпругата на Моисей. Истинския мотив било желанието за по–голяма власт, особено от страната на Мариам. Моисеевата съпруга отначало не била с тях и когато тя се присъединила, Мариам се опасявала, че ще бъде заместена като първата жена в лагера /Изход 18:1–5/. Така тя спечелила Аарон да се присъедини към нея в критикуването и на Моисей, че се е оженил за кушитка /етиопянка/ и се противопоставила на неговата изключителна позиция пред Бога. Затова Йехова наказал и двамата, Мариам и Аарон, но факта, че само тя била поразена с проказа е възможен признак за това, че тя била подстрекателката. Правилното становище на Аарон се показало в неговото признание и молба в полза на прокажената Мариам /Числа 12:10–13/. Що се отнася за Сепфора, тя била дъщерята на Рагуил медиамецът /Битие 25:1, 2; Числа 10:29/. В Авакум 3:7 „медиамската земя“ е съпоставена с Кушан, което е очевидно друго име за Медиам или се отнася за съседна страна. Освен това някои арабски племена се наричали „куси“ или „кушим“. Така изглежда, че изразът „кушит“ не бил ограничен само върху потомците на Хам чрез Куш /според българския превод: Хус/, но и също така се отнасял до някои жители  превод: Хус/, но и също така се отнасял до някои жители на Медиам. Затова Сепфора би могла да се нарича кушитна /бълг. превод: етиопка/.

• 21:14, 15 — Какво била „книгата на войните на Йехова“?

Това несъмнено бил достоверен исторически запис на войните, водени от народа на Йехова. Тя може би започвала с успешния поход на Авраам против четирите царе, които били пренили Лот и неговото семейство /Битие 14:1–16/. Писанията взимат повод на различни невдъхновени писмени документи, които служели за източници на вдъхновени библейски писатели — Исус Навиев 10:12, 13; 3 Книга на царете 11:41; 14:19, 29.

В равнините на Моав

• 22:20–22 — След като Йехова казал на Валаам да тръгне с хората на Валак, защо Той се разгневил, когато този пророк тръгнал с тях?

Йехова казал на Валаам, че той няма да може да прокълне израилтяните, но алчният пророк тръгнал с това намерение, за да получи наградата от моавския цар Валак /2 Петър 2:15, 16; Юда 11/. Това бе причината, поради която Божия гняв пламнал против Валаам. Йехова разбира се не одобрил никакво проклятие на Израел. Но Валаам, подобно на Кайн, бил твърдоглав без да зачита Божията воля /Битие 4:6–8/. След като Йехова променил всяко запланувано проклятие в благословия, валаамовото вироглавство го накарало да предложи на Валак да използва жените на Моав и Мадиам за да прелъсти израилтяните и да ги накара да обожават богът Ваал /Второзаконие 23:5; Числа 31:15, 16; Откровение 2:14/. Това докарало Божия гняв върху Израел в резултат на което умряли 24.000 души. По–късно алчният Валаам умрял в ръцете на тези, които той искал да прокълне /Числа 25:1–9 и 31:8/. Какво предупреждение относно алчността!

• 25:10–13 — Как се изпълнило това обещание относно свещеничеството?

Първосвещеничеството изглежда, че е продължавало по линията на Финеес до времето на първосвещеника Илия, потомък на Итамар. Тази промяна вероятно била направена въз основа на временно дисквалифициране в потомството на Финееса. Но цар Соломон заместил Авитар, потомъка на Итамар, с първосвещеника Садок, който прозилизал от потомството на Финееса /3 Книга на царете 1:1–14; 2:26, 27, 35/. До колкото показват историческите записи, първосвещеничеството останало за много години при потомството на Финееса.

• 30:6–8 — Може ли съпругът на една християнска жена да премахне нейните обети?

Не, защото исусовите последователи не са под Закона. Йехова сега се отнася лично с хората по отношение на обети и християнския съпруг няма авторитета да ги премахне или забрани. Разбира се, християнската съпруга не бива да прави обети, които противоречат на Божието Слово или на нейните библейски задължения към съпругът ѝ — Еклисиаст 5:2–6.

От голяма стойност за нас

Една важна връзка в записите водейки до установяването на Божието царство е дадена чрез книгата Числа. Тя също сочи върху Исус Христос. Така например животинските жертвоприношения и използването, на пепелта от червената юница, сочат върху далеч по–голямото очистване чрез жертвоприношението на Исус /Числа 19:2–9; Евреи 9:13, 14/. Случката, отнасяща се до медната змия, предсенчава величествената мярка на Йехова за вечен живот чрез Христос — Числа 21:8, 9; Йоан 3:14, 15.

Книгата Числа може да ни помогне да избягваме идолопоклонство и полова неморалност. Тя ни предупреждава от негодуване против Бог, неговите назначени служители и неговите мярки. И със сигурност, този вълнуващ запис би трябвало да ни накара да покажем най–дълбоко уважение към нашия любещ Бог, Йехова.

[Снимка на страница 21]

Как би трябвало наказанието на Мариам да засегне нашето становище относно връчен от Бога авторитет?