Новини и по–дълбокото им значение

ЗАЩО СЕ ВЯРВА НА ДАРВИНИЗМА?

Заслужените британски астрономи сър Фред Хойл и Чандра Винрапасинг казват в новоиздадената им книга „Evolution From Space“, че вероятността за това, че живота се създал в последствие на случайни химични реакции е толкова „минимална“, че тази теория е абсурдна, дори и тогава „ако целата вселена би се състояла от тази първоначална ‘супа’“. В книгата се казва по–нататък, че чрез „еволюционната теория на Дарвин не може да се обясни дори и образуването на един полипептид /верижен състав от важни за живота вещества/, а колко по–малко образуването на хилядите полипептиди, от които зависи живота на клетките. Това положение е много добре познато на генетиците, обаче очевидно никой от тях не иска да отхвърли теорията на Дарвин.“

Каква е причината за това? „Ако дарвинизма не би бил толкова подходящ за обществото, ... тогава положението би било друго“, гласи отговора даден в книгата. Ако едно цяло общество „се фиксира върху известни основни мнения, тогава става много трудно да се измени този даден образец въз основа на това, че той постоянно се преподава и учи. Човек или е задължен да приеме това мнение, или е белязан като противник.“ Еволюционистите се опасяват, че ако отстъпят, ще отворят портите за нерационалното. Ако те отворят на единствения алтернатив — а именно сътворението чрез едно висше интелигентно същество — и най–малката възможност, тогава те биха били принудени да посрещнат всички предизвикателства, които таково заключение би имало за следствия.

ДРЕХИТЕ ПРАВЯТ ЛИ СВЕЩЕНИЦИ?

Папата Йоан Павел II е очевидно на мнение, че представителите на католическата Църква трябва да се отличават от масата. В едно писмо, в което той се занимава с облеклото на служителите на Църквата, той осведомил свещениците, монастерките и монасите в Рим, че те трябва да носят религиозните си дрехи, „за да се различават от светска среда“. Той казал: „Като пратеници ‘христови, които имат задачата да известяват евангелието, трябва ние да донесем една вест, и то не сама с думи, но и също с външни знаци.“

Генералния викар на Рим, кардинал Уго Полети, написал в последствие на това на всички тези, които били засегнати от това постановление, едно писмо с три страници, в което той обяснил, че „расото е задължително при изнасянето на литургията, при даването на причастието и при проповядването и че е много за препоръчване при душегрижовни служби“.

Тук възниква обаче въпроса: необходими ли са особени религиозни дрехи или облекла за да се възвестява евангелието? Христос и неговите апостоли очевидно били в състояние да проповядват християнската послание въпреки че не се различавали по облеклото си от братята си. Исус е критикувал религиозните водачи по своето време, защото искали да се отличат от другите по външни неща: „Всичките си дела ... те вършат, за да бъдат видени от хората, защото разширяват филактериите си /молитвени ремъци/ и правят големи полите на дрехите си.“ Той е подчертал, че християните не трябва да имат такаво становище. За тях са валидни следващите думи на Исус: „Един е вашият наставник, Христос, вие обаче сте братя.“ Може ли да се каже, че се показва духа на истинско братство, ако се търси разлика от Другите чрез особено облекло? /Матей 23:3–12/.