Хвани здраво надеждата, която стои пред тебе
Хвани здраво надеждата, която стои пред тебе
1, 2. Защо трябва да помислиш сериозно върху това, дали държиш здраво твоята надежда?
АПОСТОЛ ПАВЕЛ писал: „Защото ние ще бъдем само тогава съдружници на Христос, ако удържим твърдо до край първоначалната си увереност“ /Евр. 3:14/. Той говорил също за необходимостта „да се заловим здраво за поставената пред нас надежда“ /Евр. 6:18/.
2 Може би си отскоро Свидетел на Йехова и се застъпваш с убеждение и усърдност за твоите религиозни възгледи! Или си вече десетилетия наред християнски Свидетел и имаш чувството, че стоиш здраво в истината. Дали едното или другото е вярно, то всеки от нас може би познава хора, които не вървят повече по пътя на истината; такива е имало също и в първото столетие /Флп. 3:18; Деян. на ап. 20:30/. Някои може би постепенно са изгубили вярата си като са били изцяло завладяни от материални интереси и са отстъпили на изпитанията и сгрешили.
3–5. В кое отношение може Посланието към евреите да ни бъде в помощ относно нашата надежда?
3 Как можем да предотвратим такова нещо при нас? Нека да помислим върху съвета, който е даден в Посланието на апостол Павел към евреите. По верното изтрайване на много съвременни Свидетели на Йехова, които били подкрепени от този съвет, можем да разбереме колко е полезен той и за наше време.
4 Посланието към евреите било писано за християни, „съучастници на небесното призвание“. Те били помазани с Божия дух и имали твърдата надежда да последват Христос, тяхния предшественик, в небето. Можем да си представим, че тази надежда била ‘за душата като здрава и непоколебима котва, която бе здрава и сигурна’. Въпреки това Павел обърнал вримание на необходимостта, „да се заловим здраво за поставената пред нас надежда“ /Евреите 3:1; 6:18–20/. Щом като за тях съществувала такава наложителност, тогава колко по–голяма е тя нес за помазания остатък и членовете на „голямото множество“, които очакват да преживеят „голямото бедствие“! /Откровение 7:9, 15/.
5 Чрез Посланието към евреите, Йехова ни обръща внимание на опасности, като „да се отклоним“, „да отпаднем“, „да станем лениви“, „да отстъпим“ или „да отблъснеме този, който говори“ /Евр. 2:1; 6:6, 12; 10:39; 12:25/. В тази книга получаваме пълноценен съвет върху това, как „да показваме усърдие за пълна увереност в надеждата докрай“ и да се окажем като такива, които „вярват та се спасява душата им“ /Евр. 6:11; 10:39/.
„Не от тези, които се оттеглят за унищожение“
6. Какво били преживяли еврейските християни, но какво трябваше да правят?
6 Очевидно много от еврейските християни били претърпяли преследвания. Те били претърпяли „тежка борба под страдания“, така например те може да са били вкарвани в римските арени или се излагали на опасност, като са помагали на тези, които били хвърлени в затвора /Евреите 10:32–34/. Въпреки това те трябвало да се стараят да не бъдат от тези, „които се оттеглят за унищожение, а от тези, които имат вяра за живот на душата“ /Евреите 10:39/.
7. /а/Как може да подейства изгледа за преследване при християнина? /б/Какво трябва да се попиташ?
7 За един християнин съществува значи опасност, да се появи у него страх от противника, което да го предразположи ‘да отстъпи’ или пък да направи известни изключения. Може би срещаме в ограничени размери противничество от страна на съученици или колеги на работното място. Някои други са дори телесно малтретирани от невярващия в съпружеската двойка или пък от невярващия родител. В много страни е нещо необичайно, един Свидетел на Йехова да бъде преследван заради вярата му. Ето защо, той не е подготвен за силни преследвания и е склонен да отстъпи, когато се появят такива. Попитай се: Бих ли могъл, след като досега водих удобен живот, да отстъпя при подлагане на изпитания, ако например ме заплашат сериозно с това, че ще ми вземат жилището, работното място, че ще бъда разделен от моето семейство или пък да бъда затворен и малтретиран?
8. Какъв съвет получаваме от Посланието към евреите относно преследване?
8 Павел показал как при тежки условия на живот може да се запази вярата и ни подканва да си спомним как издържал Исус /Евр. 12:2, 3/. След това ни напомня, да приемаме силните преследвания като полезна форма на възпитание. Разбира се Йехова не причинява преследвания; той обаче ги допуска. Но преследването може да ни школува и да ни помогне да подобрим нашите християнски качества, като например издържливост, търпение във верността и доверието към Йехова /Евр. 12:4–11, Яков 1:2–4/.
9. /а/От къде знаем,че несъвършени хора могат да издържат под преследване? /б/Какво се случило с някои сестри през 60–те години в една комунистическа страна?
9 За да не смятаме, че само съвършен човек като Исус може да издържи, в Посланието към евреите са изброени цяла редица от несъвършени мъже и жени, които били издържали чрез вярата си /Евр. 11:35–40; 12:1/. Към „облака от свидетели“, които издържали чрез вярата си се причислили в ново време още много други. През август 1982 год., в един швейцарски вестник се появила статия, в която били описани преживяванията на една жена, която преди около две десетилетия била заедно със Свидетелки на Йехова в един лагер за принудителна работа в една комунистическа страна. Тя писала по смисъл следното:
Само по–голямите черкви се ползват с известна свобода, защото проповядват това, което държавата позволява. Това не се отнася обаче за малките религиозни групи, които се събират по домовете си. Най–силно биват преследвани Свидетелите на Йехова. Много Свидетели били осъдени на 10 годишен строг тъмничен затвор, защото в домовете им били намерени издания на Стражвва кула. Яростта на ръководството на лагера била до известна степен разбираема, когато Свидетелите по някакъв начин получавали литература. Всички осъдени бивали събличани в затвора и претърсвани, също и тяхното облекла било претърсвано до последния ръб. Всяка затворничка, която трябвало да извършва работа на полето била наблюдавана от пазачи а когато се връщала на входа била отново претърсвана. Все пак литература се появявала. Изглеждало така, като че ли ангели през ноща прехвърчавали лагера и пускали литература. Свидетелките в по–голямата си част били млади жени. При първата си присъда получавали 5–7 години, при втората не по–малко от 10. Те били най–зле в лагера. Щом се събирали повече от три било им заповядвано веднага да се разделят.
10. Към каква решителност ни подпомага еврейското послание относно преследвания?
10 За онези, които в старо време под преследвания запазили вярата си, се казва в Посланието към евреите, че светът не бил достоен за тях, но Йехова ще се погрижи за това, че в земния рай да бъдат „направени съвършени“. Какво повече можем да си пожелаем? Нека верните вярващи от старо и настояще време ни служат за пример. Вместо ‘да се дърпаме назад за унищожение’, да бъдем решително ‘от тия, които вярват та се спасява душата им’ /Евр. 11:38, 40; 10:39/.
Нека да не се „отклоняваме“
11. До каква степен може да възникне за някой, който вече е доста дълго християнин, опасността да се ‘отклони’?
11 Както е показано в еврейското послание, съществува една друга опасност в това ‘да се отклоним’ /Евр. 2:1/. Да разгледаме как би могло да стане това. Някой — това може да бъде всеки от нас — е станал християнин и е бил изпълнен с чудващо възхищение. Той е вземал участие в проповедническата служба, когато е нямал още достатъчно познание /Деян. на ап. 3:1–9; 8:39; 13:48, 49/. След няколко години би трябвало да бъде вече зрял и неговота възхищение би трябвало да се изрази чрез горещо усърдие и дълбоко отдаване. Такъв ли е случая? Гледа ли на християнската служба, като на възможност, чрез която да покаже своята любов към Бог и да помогне на другите така, както му е било помогнато на него? Или службата е станала за него нещо обичайно или навик? Ако има деца, поощрява ли ги редовно и с възхищение да станат изцяло възвестители? Или говори с тях само от време на време и то с малко възхищение, така като че ли говори за едно по–висше учебно образование, по–добре заплатена работа или красиво обзаведено жилище? /Откр. 2:4/.
12 /а/Каква препоръка ни се дава в еврейското послание за да не се „отклоним“? /б/С какви въпроси трябва да се занимаем, когато се отнася за това, да обърнем внимание на „Словото“?
12 За да не се „отклониме“, трябва на първо време „да внимаваме повече на туй, което сме чули, да не би да го изгубим някога“ /Евр. 2:1/. Някои от еврейските християни пропуснали това. След като разбрали „първоначалното учение за Христа“ ‘не се стремяли към съвършенство’. Когато вече ‘трябвало да бъдат учители, били все още при елементарните неща’ /Евр. 5:12 до 6:2/. Как стои въпроса с нас? Оставяме ли се само да бъдем „тласкани“ или напредваме като обръщаме внимание на личното следване? Стремиме ли се ежедневно да четеме нещо от Библията? Изследваме ли християнските издания с искрен интерес или говорим за това с други като за нещо ново, което сме научили? Помагаме ли ние на децата си да надминат ‘млякото на Словото’ и да напредват в разбиранието на това? Могат ли с помоща на Библията да обяснят истината за душата, възкресението, учението за светата троица, райската земя и други и вършат ли това в проповедническата дейност? Може ли да се каже, че при тях има напредък в сръвнение с миналата година? /1 Петър 3:15/.
13. Какъв пример ни дават Свидетелките, които са били в затвора по отношение на следването на Библията и към какво биваме подтикнати чрез това?
13 За затворените свидетелки било докладвано следното в тази статия:
След работния ден те редовно учели на изуст библейски стихове. Също така се стараели да научат чужди езици, особено английски, френски и немски. Литературата, която те получавали, била понякога в чужди езици и сестрите, които били научили тези езици, могли да превеждат литературата на другите сестри.
Как стои въпроса с нас, които не сме принудени да работим толкова дълго при недостиг на храна? Стараеме ли се в свободното си време да „обърнем на нещата, които сме чули, повече от обикновеното внимание“?
‘Не отпадай’
14. Какво може да се случи даже и с някои, които от дълго време са християни?
14 След като сме подканени да напредваме, в Посланието към евреите биваме предупредително насочени върху това, че онези, „които веднъж завинаги са, просветени“, могат да ‘отпаднат’ и може би никога няма да могат да се покаят /Евр. 6:4–8/. Да, християни, които дълго време са служили на Бог, даже и помазани, които са „станали причастници на Светия дух“, могат да бъдат подмамени от нещо съблазнително в настоящата система.
15. Как полова беднравственост и различни търговски сделки и методи довели до там, че някой да отбаднат?
15 Някои са отпаднали по причина на похотта на плътта или ламтеж за богатство /1 Йоан 2:16/. При младежи които допуснали да бъдат увлечени от предбрачни полови сношения, играело разбира се половото влечение силна роля. От друга страна някои женени почувствали досада от брачния си партнъор и си потърсили друг, който изглеждал по–симпатичен, можел да води по–привлекателни разговори или пък бил с по–голями светски успехи. Това обаче довело до разводи и противни на шрифтовете повторни женитби. Други са „отпаднали“, като преследвали материални цели и се подвели към нечестиви търговски практики или пък, които изисквали избегването на държавни позволения и неспазване на данъчни указания /Мат. 22:21/. Или те били взели участие в спекулационни сделки или си послужили с други методи за да забогатеят бързо и при това се опитвали да използват братя /Сравни Деян. на ап. 20:33; 2 Сол. 3:10, 11/. По този начин интересите на Царството били изтласкани на заден план и се дошло понякога до недоразумения и кавги, ако не и до обвинения за измама. Библията се оказва вярна като казва: „А които ламтят за богатство, падат в изкушение и примка“ /1 Тим. 6:9/.
16. В каква степен затворените сестри ни дали добър пример, когато били водени в изкушения?
16 Ако си признаем смирено, че не можем да кажем, че сме достатъчно силни за да не паднем, то ние ще се стремим да се пазим от всяко започване на изкушение или грях /Рим. 12:3; 1 Кор. 10:12/. Сестрите от споменатия лагер са добър пример за нас:
Отвеждали ги единично в по–голям град, където имало магазини, кина и други места за развлечения. Например двама тайни полицаи отвели една сестра в отдела за хранителни стоки в един магазин. Те и казали: „Изберете си каквото си пожелаете’. Тя отговорила, че не се нуждае от нищо. Било нещо отвратително да отведат някого, който години наред страдал от недостиг на храна, да му покажат регали пълни с пресен хляб и хлебни произведения. Подобни били изкушенията в магазините за покупки и кината. Въпреки, че седмици наред постъпвали така и им обещавали да ги освободят веднага, ако се откажат от вярата си, не могли да постигнат нищо. Само при една сестра имали успех. Месеци по–късно, тя дошла в лагера напълняла и хубаво облечена. Тя държала двучасова реч пред сестрите, които даже не я поздравили. Очевидно полицията е смятала, че този план е доста остроумен и че ще могат да сломят вярата на сестрите. Постигнало се точно обратното.
17. Какво отношение трябва да имаме към изкушения, с които ние се срещаме?
17 Мислиш ли, че ти би могъл да устоиш в такива искушения? Как се държиш обаче в изкушения, с които днес действително се срещаш? Павел писал „Внимавайте братя, да не би в някого от вас да се развие нечестиво сърце на неверие, което да отстъпи пред живия Бог; но увещавайте се един друг всеки ден, докле е още ‘днес’, да не би някой от вас да се закорави, чрез измамата на греха“/ Евр. 3:12, 13/. За да не отпаднеме или се отдръпнеме назад, трябва да се концентрираме върху „днес“.
„Днес“ да проявим вяра
18. Защо израилтяните не навлезли в Божията почивка?
18 Павел подкрепял това, което казал за „днес“ с Псалм 95:7–11 /Евр. 3:7–11/. Както било показано там, израилтнните закоравили сърцата си. Когато чули докладването на Исус Навиев и Халев относно обещаната зема, проявили неверие /Числа 13:17 до 14:38/. Въпреки израилтяните по време на Божията почивка да могли да живеят в мир и да се наслаждават на многото благословии, въз основа на закоравелите си сърца и неверие отказали да влезат в страната и да живеят в нея. Ето защо Бог ги оставил да се лутат 40 години из пущинаците.
19. Кога и как можем да влезем в Божията почивка?
19 Божият голям съботен или почивен ден все още продължава /Битие 1:31 до 2:3/. Павел писал, че той, Йехова Бог, „оставил обещание да влезем в Неговата почивка“ /Евр. 4:1, 9/. Следователно ние християните можем да влезем в тази „почивка“ и да останем в нея. Как? Като упражняваме вяра не в Исус Навиев от старо време, а в по–голямия Исус Навиев, нашият водач Исус Христос. Ние трябва да изоставим делата на неверието, които вършат хората, които всъщност не вярват, че ще настъпи един нов ред. Тяхния живот се върти само около отдих и развлечения. Те могат да имат желание „да бъдат някой“, кото например се стремят за една по–висока позиция или титла. Или може би целият им стремеж се състои в това, да бъдат „любезни хора“.
20, 21 /а/Кои дела трябва да избягваме? /б/В кое добро дело трябва да участваме, както показва примера на сестрите в лагера?
20 Ако ние вярваме на Исус и на това, което предстои на Божия народ, трябва да го докажем чрез нашите дела. Павел писал: „Защото оня, който е влезъл в Неговата почивка, той си е починал и от своите дела“ /Евр. 4:10/. Вместо да извършваме дела на неверие или такива, чрез които да се опитваме сами да се оправдаваме, трябва да покажем дела, които отразяват нашата вяра.
21 Едно основно християнско дело се състои в това, да говорим за Йехова Бог и неговия Син. По отношение на Исус Павел ни насърчава: „Нека държим здраво, на това, което сме изповедали“ /Евр. 4:10/. Това можем и трябва да вършим в християнските събрания, където открито сме обявили нашата надежда /Евр. 10:23–25/. Към това открито обявяване, трябва да принадлежи и това, да признаем нашата вяра и надежда пред извънстоящи. Трябва да се чувстваме подтикнати да принасяме „хвалебна жертва, сиреч това е плодът на устни, които изповядват неговото име“ /Евр. 13:15; 1 Кор. 9:16/. Авторката на току що споменатата статия докладва за един разговор с една от сестрите, който по смисъл протекъл по следния начин:
„Вие не сте хвърлени в затвора заради вярата ви, а заради вашето проповядване. Ако вие вкъщи сами тихо се молите, никой няма да го узнае“. Сестрата отвърнала: „Това е вярно, но нашата задача се състои в това обаче, да проповядваме, за да спечелим нови братя и сестри. Не трябва да бъдем егоистични и да се грижим само за собствения си живот по време на 1000 годишното Царство. Всички хора трябва да узнаят, как ще се живее тогава“.
22. В какво сме убедени, опирайки се на Посланието към евреите?
22 От Посланието към евреите произлиза, че едно от най–важните неща е „да вършим всичко, което е по силите ни, ... за да влезем в Божията почивка, за да не би някой, ... да падне поради непослушание“ /Евреите 4:11/. Ние можем не само да имаме дълбокото задоволство, че вече сега сме навлезли в тази почивка, но и също осигурената надежда, да останем в нея, когато всички, които живеят на земята, ще обожават Бог. Няма никакво съмнение, че Йехова е готов, да благослови и запази живота на тези, които чрез вяра и послушание навлезат сега в неговата почивка. За тези, „които сериозно го търсят, е той Възнаградител“ /Евреите 11:6/, Ако се появят някои съмнения, то причината се намира при нас. Обаче не е необходимо ние да се съмняваме. Чрез вярата ни и нашето изтрайване ние можем с помоща на Бога „да заловим здраво поставената пред нас надежда“ /Евреите 6:18/.
Какво научи ти от това?
□ Какъв особен съвет или какво особено учение извади ти от Посланието към евреите?
□ Какво можеш да се научиш от примера на сестрите в лагера?
□ Към какво биваме приканени в Евреите 2:1, за да не се ‘отклониме’?
□ Как можеш ти да навлезеш в Божията почивка?
[Въпроси]
[Текст в блока на страница 11]
МНОГО СВИДЕТЕЛИ БИЛИ ОСЪДЕНИ НА 10 ГОДИШЕН СТРОГ ТЪМНИЧЕН ЗАТВОР, ЗАЩОТО В ДОМОВЕТЕ ИМ БИЛИ НАМЕРЕНИ ИЗДАНИЯ НА СТРАЖЕВА КУЛА.
[Текст в блока на страница 12]
СВИДЕТЕЛКИТЕ БИЛИ НАЙ–ЗЛЕ В ЛАГЕРА. ЩОМ СЕ СЪБИРАЛИ ПОВЕЧЕ ОТ ТРИ, БИЛО ИМ ЗАПОВЯДВАНО ВЕДНАГА ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ.
[Текст в блока на страница 14]
ИЗРАИЛТЯНИТЕ ЧУЛИ ДОКЛАДА НА ИСУС НАВИЕВ И ХАЛЕВ, ОБАЧЕ НЯМАЛИ ВЯРА. ЗАТОВА ТЕ НЕ МОГЛИ ДА НАВЛЕЗАТ В БОЖИЯТА ПОЧИВКА В ОБЕЩАНАТА ЗЕМЯ.