Ерусалим — ‘причина за ликуване’

„Виж, създавам нови небеса и нова земя; и миналите неща няма вече да се помнят, нито ще се възвърнат в сърцето. Но вие ликувайте и радвайте се за винаги върху това, което създавам. Защото виж, аз създавам Ерусалим като причина за радост и народа му като причина за ликуване. И аз ще се радвам на Ерусалим и ще ликувам върху народа ми“ /Исаия 65:17–19/.

1. а/Защо трябва да бъдат възхитителни думите от Исаия 65:17–19 за Божия народ? б/Какви въпроси обаче възникват по отношение на Ерусалим?

 КОЛКО възхитителни са тези думи, които Йехова е изразил чрез своите пророци! Те говорят за преливаща радост. Искаш ли да вземеш участие в тази радост? Сигурно! Но може би се питаш: Какво е споменатия тук Ерусалим? Има ли нещо общо с днешния град, който е станал център на силни политически и религиозни раздори? Ще играе ли някога „Ерусалим“ някаква роля според значението на името му: „Притежание /или основа/ на двоен мир“? Каква е връзката между понятията „нови небеса и нова земя“ със споменатия в това пророчество Ерусалим? Нека да разгледаме това.

Древният Ерусалим

2. Какво е известно от древната история относно местността на Ерусалим?

² Местността, в която се намира Ерусалим, за дълги години се намирала под благоволението на Йехова. Без съмнение е била и тази област, където царят и свещеника Мелхиседек е благословил преди повече от 3.900 години Авраам, а и след това благословил Йехова, „Всевишният ..., който е произвел небето и земята“ /Битие 14:18, 19/. Но с течение на времето този планински град е станал Салем, крепост на евусейците, които обожавали демони.

3. Във връзка с какво се споменава Ерусалим по времето на Исус Навиев и след това?

³ Минават повече от 400 години, преди да намерим „Ерусалим“ за първи път споменат в Библията в Исус Навиев глава 10. Тук четеме, че царят на Ерусалим, Адони–Седек, повикал четири съседни царе да се присъединят към него във война протев Израел. Обаче Йехова воювал за Израел. Дори и слънцето и луната застанали на едно място, така че ханаанците напълно били унищожени. Петте царе били убити, но не се казва, че Исус Навиев превзел града. В описанието четем: „Що се отнася до евусейците, които живееха в Ерусалим, синовете на Юда /които били получили тази местност като наследство/ не могли да ги изгонят“ /Исус Навиев 10:1–27; 15:63; Съдии 1:21/.

4. Как бил благословен Ерусалим по времето на Давид и Соломон?

 ⁴ Около 400 години по–късно Давид станал цар над целия Израил. В 1070г. преди н.е. Давид превзел „крепостта Сион, то ест, давидовия град /Ерусалим/.“ Там, на сионската планина, той царувал като помазан цар на Йехова. Синът му Соломон също седнал като цар на „престола на Йехова“. По времето на своето миролюбиво царуване той построил на хълма Мория в Ерусалим чудесен храм. Този храм станал център на обошаването на Йехова и напътване в неговото Слово и закони /1 Летописи 11:5; 29:23; 2 Летописи 7:12–16/.

5. Какво се казва в Псалмите за Ерусалим и неговия „велик цар“?

⁵ В много псалми се прославя сионската красота и тази на Ерусалим. Синовете на Корей възпявали града като „градът на нашия Бог, върху неговата свята планина“. Да, „красив по възвишеността си, ликуването на цялата земя е хълмът Сион по отдалечените страни на севера, градът на великия Цар /Йехова Бог/“. Давид описал града със следните думи: „Ето, нозете ни стояха на портите ти, о Ерусалим. Ерусалиме, който си съграден като град, съставен в единство, към когото са се възкачили племената, племената на Йехова, като предупреждение за Израел, за да се благодари на името на Йехова.“ За този „велик Цар“ се казало, че ‘пребивава в Ерусалим’ и че е любеобвилния защитник на своя народ. „Ерусалим — както планините са около /тебе/, така и Йехова е около своя народ от сега нататък до необзорими времена“ /Псалм 48:1, 2; 122:2–4; 135:21; 125:1, 2/.

Разрушение и възстановяване

6. а/Какво символизирал Ерусалим? б/Каква присъда била изпълнена върху Ерусалим и защо?

⁶ По подходящ начин са станали Ерусалим и планината Сион символ за нацията или народа Израил. Но в течение на по–малко от 500 години, този народ отпаднал и лоши царе ‘напоили Ерусалим с невинна кръв’ /4. Царете 24:4/. Израил отказвал да обърне внимание на предупрежденията на Божиите пророци, така че накрая суверения Господар Йехова изпълнил присъдата върху Седекия, последния цар, който царувал в Ерусалим, като казал: „Свали короната. ... В развалини, развалини, развалини ще го превърна. А също що се отнася до това, то положително няма да принадлежи на никого, докато дойде този, който притежава правото по закона, и на него ще го дам“ /Езекиил 21:26, 27/. Навуходоносор от Вавилония разрушил Ерусалим и неговия храм през 607 година преди н.е., а пленените отвел във Вавилония.

7. а/Какво възстановяване станало и защо било това учудващо? б/По какво се различавал възстановения Ерусалим от миналия, но какво станало възможно именно чрез това възстановяване?

⁷ Пророците на Йехова обаче предсказали чудесно възстановяване на Ерусалим и Йеремия дори обяснил, че това възстановяване ще се извърши след 70 години /Исаия 44:24 до 45:7; Йеремия 25:11, 12; 29:10/. По неочакван начин Вавилон бил превзет и разрушен с което се изпълнило пророчеството на Йехова чрез Йеремия и завоевателят, цар Кир от Персия, издал декрет, който дал на богопочитащите евреи възможността да се завърнат в Ерусалим точно в определеното време — през 537 година п.н.е. — и да възстановят обожаването на Йехова. Както Исаия бил предсказал, отново бляснала „славата на Йехова, величието на нашия Бог“ в Юда и Ерусалим. Този път нямало цар да царува в Ерусалим. Но Йехова дарил отново благоволението си на този град, понеже Неговото име било свързано с града и поради верността на един остатък от народа му. А от друга страна чрез това се символизирали други, по–голями неща, които още трябвали да дойдат. Градът бил отново изграден, така че Месията могъл да се появи там, както това било предсказано /Исаия 35:2; 62:1–7/.

Ерусалимския дом опустошен

8. а/Защо Ерусалим не посрещна доброжелателно Месията? б/Кое пророчество на Исус се изпълнило върху Ерусалим и по какъв начин?

⁸ Повече от 500 години след това възстановяване, Месията се появил на евреите в Ерусалим. Това също станало в определеното от Йехова време, в 33–та година от н.е., с което се изпълнило пророчеството от Данаил 9:24–27. Но Ерусалим доброжелателно ли посрещнал Месията? Не, защото надеждите на неговите жители се били обърнали в политическа насока. Ерусалим бил отпаднал от учението на Словото на Йехова и водачите на евреите извършили  неизвинимото престъпление като убили Месията. Само три дни преди Месията, Исус, да бъде убит по жесток начин чрез приковаване на мъченически кол, той бил казал на този народ: „Ерусалиме, Ерусалиме, ти, който убиваш пророците и с камъни убиваш пратените до тебе — колко пъти исках да събера твоите чада, като кокошка събира пилетата си под своите крила! Вие обаче не искахте. Вижте! Вашия дом ще ви бъде предоставен опустошен“ /Матей 23:37, 38/. Земния Ерусалим бил осъден от Йехова и отхвърлен през 33 година от н.е. През 70 година от н.е. римските войски унищожили града и неговия храм; при това били убити повечето от жителите му и унищожени генеалогичните списъци и други записи, които били свързани с еврейската система на нещата.

9. Поведението на земния Ерусалим отговаряло ли е на значението на името му?

⁹ Земният, отново изграден Ерусалим, бил ли е благословен по някакъв начин от Бог от онези дни насам? Бурните времена, които градът преживял през изминалите 1900 години дава отговор на този въпрос. Днес Ерусалим е все още град, разделен в религиозно отношение. В него няма „притежание на двоен мир“ и никаква слава на Йехова. Земния Ерусалим, няма вече място в Божия предумисъл.

Символично представен отпадък

10. а/Какво подходящо представя отстъпническия Ерусалим? б/Как може Матей 7:20 да се приложи за съвременния „Ерусалим“?

¹⁰ Този Ерусалим, който на два пъти бил отпаднал и когото Йехова наказал, като първия път изпратил вавилонците, а втория път римските легиони, сполучливо представлява една друга отпаднала система: организираната религия на християнския свят. Както лицемерните управници в Ерусалим принасяли само с устните си служба по закона на Йехова, така също и днес духовенството на християнския свят твърди, че говори за Бога на Библията. Но Исус Христос е казал: „Вие ... ще познаете тези хора по плодовете им“ /Матей 7:20/. А какъв вид плодове произведе съвременния християнски свят? Представляват ли те някакво основание за „двоен мир“? Не, а плодовете се състоят между другото в две ужасни войни, като и двете избухнаха сред християнския свят и се вадиха с благословията на духовенството от двете страни. Истина, пророческите думи на Йехова, отправени към отпадналия Ерусалим, важат дори с още по–голяма точност за религиозните водачи на християнския свят: „По полите ти се намери кръвта на душите на невинни сиромаси. . . . по всички тези поли“ /Йеремия 2:34/.

11. Как е изпълнил християнския свят думите на Исус от Матей 24:11, 12 и Марко 7:6–8?

¹¹ В християнския свят намираме днес рекордна жетва на разврат, разводи, съсипани семейства и злоупотреба с наркотични средства както и всякакъв вид престъпления. Религията на християнския свят се оказа безсилна да спре увеличаващата се престъпност /Матей 24:11, 12/. Колко подходящи са думите на Исус за духовенството на този свят! Той казал: „Добре е пророкувал Исаия за вас, лицемерите, така, както е писано: ‘Този народ ме почита с устните, но сърцето им е далеч от мене. Напразно ми принасят постоянно обожение, защото ученията, които учат, са човешки повели.’ Вие изоставяте Божията повеля за да пазите човешки предания.“ Ето защо, християнския свят, съвременния отпаднал „Ерусалим“, заедно с всички останали „антихристияни“ трябва да е сигурен в това, че Бог ще доведе „бедствие“ върху тях, когато Исус Христос биде открит от небето, за да окаже възмездие на всички непокорни /Марко 7:6–8; 1 Йоан 2:18, 19; 2 Солунци 1:6–9/.

Възстановяване на Царството

12. Какво време на ‘потъпкване’ е предсказано в Лука 21:24?

¹² Обаче Исус не загатнал ли възстановяването на земния Ерусалим, когато казал: „И Ерусалим ще бъде тъпкан от нациите, докато се изпълнят определените времена на нациите“ /Матей 21:24/. Вярно е, че Ерусалим бил потъпкан от вавилонците през 607 година преди н.е., но въпреки великоплепното възстановяване в този град никога повече не бил царувал цар от давидовата  линия. А през първото столетие Ерусалим бил потъпкан от римляните, които били толкова мразени от политическо настроените евреи. До ден днешен в Ерусалим не е възстановено никакво теократично царство, а и това никога няма да стане.

13. а/Какво било предсказано съобразно Лука 21:7–11, 24–26 за края на „времената на нациите“? б/Какво потвърдиха събитията от 1914 година насам?

¹³ Но „определените времена на нациите“ са изпълнени! Непосредствената връзка в пророчеството на Исус в Лука показва, защо ние можем да кажем това. Не виждаме ли ние днес навсякъде точно това, което Исус е предсказал в тази глава, а именно, че в горещи и студени войни ‘ще се повдигне нация против нация’, че ще има ‘земетресения, епидемии, глад, ужаси, страх и боязън сред нациите, които ще бъдат в недоумение и опасение в очакване на нещата, които ще дойдат върху цялата обитаема земя’? Да, краят на „времената на нациите“ се намира в непосредствена връзка с тези потресаващи света събития, които настъпиха през 1914 година с един замах /Лука 21:7–11, 24–26/. Не бе случайно, че народа на Йехова в годините преди това обръщаше вниманието на хората върху годината 1914. Той бе разбрал, че именно в тази 1914 г. трябва да завършат „седемте времена“, споменати в Данаил, глава 4, времената, през които нееврейските нации могли да владеят над земята без да бъдат прекъсвани от Бога.

14. Защо не може да става въпрос в Лука 21:24 за земния Ерусалим?

¹⁴ Нациите трябвало значи да престанат в 1914 година да ‘тъпчат Ерусалим’. За кой „Ерусалим“ обаче става тук въпрос? Не може да бъде това земния Ерусалим, който се превзе от британския генерал Аленби в 1917 година и от тогава до 1948 година се намираше под мандата на Великобритания след което стана в същата година републиката — а не царството — Израел. На кой „Ерусалим“ се позовава тук Исус?

15. Защо можем да приемем, че „семето на Давид“ било възкачено на престола в „Ерусалим“ през 1914 година от н.е.?

¹⁵ Ние си спомняме, че Йехова основал в Ерусалим едно теократично царство с цар Давид. Йехова е дал в онова време обещанието на Давид: „За едно нещо се заклех в светостта си, и няма да излъжа Давид. Неговото семе ще трае дори до необозрими времена, и неговия престол като слънцето пред мене. Като луната ще има той за необозримо време здрава основа и като верна свидетелка на небето“ /Псалм 89:35–37/. Когато през 1914 година „определените времена на /нееврейските/ нации“ изтекоха, бе настъпило времето за ‘семето на Давид’, което притежаваше законното право да царува в „Ерусалим“ или Сион. Обаче това не бе в земния Ерусалим!

16. а/Къде значи царува Месията от 1914 година? б/Какво доказва, че Исус е започнал да царува?

¹⁶ Вместо това, той царува сега в този Ерусалим или Сион, за който Йехова е казал в Псалм 2:6: „Аз, да аз поставих царя си на Сион, моята свята планина“. На този град се позовава Давид в Псалм 110:1, 2, където е казал пророчески за Исус: „Йехова рече на моя господар: ‘Седни отдясно Ми докато положа враговете ти за твое подножие.’ Скиптърът на силата ти ще изпрати Йехова от Сион като казва: ‘Владей сред враговете ти.’“ Да, месиянския цар Исус Христос, е на небесната планина Сион, възкачен на престола в един небесен Ерусалим за да царува сред враговете си. Той е вече изхвърлил главния враг, Сатаната, Дяволът, в околността на земята, и понеже Сатаната знае, че има още само съвсем кратък срок, той е причинил „размирици“ сред народите, както това още се описва от псалмиста /Псалм 2:1; Откровение 12:7–12/.

17. Защо можем да очакваме скорошния край на „размириците“ на нациите?

¹⁷ Ще позволи ли обаче Йехова на нациите, в открито съпротивление против неговото царство, което се намира в ръцете на Синът му, завинаги да причиняват „размирици“? Да си спомним, че християните през първото столетие били обвинени, че били изпълнили Ерусалим с тяхното учение. И когато чрез този усилен проповеднически поход от къща на къща било провъзгласено предупреждението, Йехова изпълнил присъдата над земния Ерусалим /Деяния на апостолите 5:28, 41, 42; 4:16/. По подобен начин оповестяват днес  Свидетелите на Йехова навсякъде сред християнския свят денят на неговото възмездие.

18. Защо очакваме с увереност триумфалната победа на „вечния предумисъл“ на Йехова?

¹⁸ Няма ли Йехова да короняса този най–голям, световен възвестителен поход, какъвто никога до сега не е емало, с последния унищожителен удар в Хар–магедон? Ще пропусне ли Йехова „да унищожи тези, които унищожават земята“? Това никога не би могло да стане! Всички тези, чиито надежди са здраво основани върху Божиите обещания, с увереност отправят погледа си напред към триумфалната победа на „вечния предумисъл“ на Йехова /Откровение 11:18; Ефесяни 3:10–12/. Чрез царството на Месията, който сега владее от небесния „Ерусалим“, Йехова, нашия „велик Цар“, ще предприеме действия за да бъде оправдано неговото име. След това, той ще възстанови човечеството за вечен живот на райска земя и с това ще докаже, че е „нашия Бог за необозримо време, да завинаги“ и че той не е сътворил земята „така, просто напразно“ /Псалм 48:14; Исаия 45:18, 22 до 24; 46:9–11; 55:11; Йеремия 25:31/.

Как би отговорил на следните въпроси?

□ Какво означава името „Ерусалим“?

□ Градът отговарял ли е с действията си на значението на името си?

□ Какъв паралел на неверния Ерусалим се вижда днес?

□ Какво произлиза от Лука 21:24–26 относно краят на „времената на нациите“?

□ Кой „Ерусалим“ няма вече да бъде „тъпчен“?

[Въпроси]