Тайната на липсващото име

КОГАТО Моисей, водача на израилтяните, започнал преди 3500 години да записва историята на човечеството, той разбира се направил това на майчинския си език, на еврейски. Това историческо описание се намира в първите пет от общо на брой 39 книги на еврейските Писания, познати още под името Стария Завет. В тези Писания Божието име е отбелязано близо 7000 пъти. А как гласи това име?

Името е толкова свято, че Сътворителят е дал на израилския народ следната заповед относно употребата му: „Ти не бива да злоупотребяваш името на Яхве /на еврейски: יהוה/, твоя Бог“ /Изход 20:7, Ерусалимска Библия/. „Ти не трябва да изговаряш суетно името на Йехова“ /Елберфелдер Библия/. Познаваш ли името „Яхве“ или „Йехова“? Или ти звучи то чуждо?

Обърни моля внимание на онази заповед. Забранил ли е с това Бог употребата или споменаването на неговото име? Не. Той явно забранил ЗЛОУПОТРЕБАТА на името.

Прочети този библейски пасаж — Изход 20:7 — в собствената ти Библия. Възможно е ти да бъдеш изненадан. В повечето преводи се предава това приблизително по следния начин: „Ти не трябва да злоупотребяваш с името на Господаря, твоя Бог“ /Лютер, 1964 г./. „Ти не трябва да изговаряш безполезно името на Вечния, твоя Бог“ /еврейски превод на Цунц/. „Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог“ /Библия на бълг. език, ревизирано издание/. „Не вземай името на Господа Бога твоего напраздно“ /Библия на бълг. език, 1965 г./

Направи ли ти тук нещо впечатление? Да, в много преводи на Библията преводачите премахнали божественото име! Най–важното име във вселената е отстранено в милиони екземпляри от най–известните преводи на християнския и еврейския свят. Това не е ли необикновено?

 Може ли това да се счита като недоразумен? Или е съзнателен опит да се обезчести името на Суверения Господар Йехова? Ако последното твърдение е вярно, тогава в този случай става въпрос за извънредно тежка измама, която оказва влияние върху отношението на човека към Сътворителят.

Използвало ли се е името в древно време?

Божието име се употребява още от самото начало на човешката история. Защо можем със сигурност да кажем това? Защото в историческото описание на Библията четеме: „И Адам имаше сношение с Ева, неговата жена, и тя забременя. С течение на времето тя роди Кайн и каза: ‘С помоща на ЙЕХОВА аз произведох един мъж.’“ В The NIV Interlinear Hebrew-English Old Testament /един еврейско–английски междуредов превод/ този текст изглежда така:

אֶת־ קַיִן וַתּאֹמֶר קָנִיתִי

I-brought-forth and-she-said Cain ***

אִישׁ אֶת־ יְהוָה ‏׃ וַתֹּסֶף

and-she-continued (2) Yahweh with man

Български превод:

אֶת־ קַיִן וַתּאֹמֶר קָנִיתִי

аз произведох и тя каза Кайн ***

אִישׁ אֶת־ יְהוָה ‏׃ וַתֹּסֶף

и тя продължи (2) Яхве с мъж

Собственото име на Бога ясно се появява тук като „Яхве“ /Битие 4:1/.

Какво проличава от това? Че вече първите хора познавали собственото име на техния Сътворител. Това име представяло единият истински Бог през времето на записване на цялостните еврейски Писания — един период, който обхващал повече от 1000 години. Ето защо възниква тук въпроса: как и кога се започнало да се прикрива името „Йехова“ или „Яхве“?

Еврейската традиция оказала ли е влияние върху превода на твоята Библия?

Трудно е да се нарече една дата, на която се е престанало да се употребява Божието име. Съществуват обаче признаци за това, че преди 70–тата година от н.е. се развило между евреите, привърженици на традицията, суеверието, което ги накарало да не изговарят собственото име на Бога. След като божественото име било столетия наред употребявано, еврейските духовни водачи очевидно били решили, че това име е толкова свято, че дори не трябвало да се изговаря, и че единствената възможност да се предотврати една злоупотреба се състояла в това, напълно да се забрани споменаването му. Логиката на тази мисъл отговаря на свахщането, че трябва да се забрани брана, за да се предотврати прелюбодействието.

Библейските преводачи на християнския свят допуснали ли са да им окаже влияние тази еврейска традиция? Прослявали ли са Божието име или са оставили тази грешка на евреите да продължи да съществува и пропуснали това име? Твоята Библия погрешна ли е в това отношение? Едно кратко разглеждане на някои съвременни преводи ще ни отговори на тези въпроси.

В Единният превод /съставен и издаден по поръчение на говорещите немски език католически епископи и на съвета на протестанската Църква в Германия/ може да се прочете в една забележка към Битие 4:26 между другото: „Тук и  на повечето места, където в този превод се среща изразът ‘Господаря’ за Бог, употребява Х /еврейския текст/ собственото име Яхве. Преводачите следват тук ТРАДИЦИЯТА НА ЕВРЕИ и на християни да се описва собственото име на Яхве с ‘Господаря’ /име/, което евреите не се осмелявали да изговарят поради Изх. 20, 7 = Второз. 5, 11. Само там, където това изгеждало обязателно, е оставено собственото име.“ В „Библията в днешен немски“ /издадена от Немското библейско дружество, 1982 год./ се казва в „Обяснение на понятията“ под израза „Господар“: „В този превод се предава с този израз /като продължение на една стара традиция/ еврейското име на Бога ... Поради това, че ЕВРЕЙСКИТЕ УЧЕНИ ... от боязън не изговаряли повече Божието име ...“ /главните букви от ред./.

Еврейската традиция несъмнено допринесла за широкото разпространение на незнанието за едно от най–важните имена във вселената. И повечето от преводачите в християнския свят с удоволствие са последвали тази традиция. Но защо? Защо да са имали желанието ти да не можеш да намериш името Йехова или Яхве в твоята Библия?

Каква е била подбудата

Давид Клайнс, доцент към библейско–научната семинария в университета Шефилд /Великобритания/, без да иска ни дава основание за мотива на преводачите. В списанието „Теология“ той пише: „Липсата на Яхве в християнското съзнание имало за последствие тенденцията, да се постави на преден план личността на Христос като изключителен израз на Божеството ... В песните като ... ‘Какъв приятел имаме в Исус’ ... намираме на практика това, което в теорията силно се отрича: единството на второто лице в троицата“. Професор Клайнс стига до заключението: „В практиката все повече изглежда, че теологията на триединството е дала централно място на личността и дейността на Христос. Ролята на Бащата /Йехова/ и на духа се поставят просто на по–долно място от ролята на Сина, дали е това в теологията или в литургията.“

До какво е довело това в края на краищата? За евреите, Суверения Господар Йехова е станал едно безименно, абстрактно понятие — „Божеството“. За много протестанти той се е претопил в Христос и в тяхното триединно божество той заема второ място. В католическата Църква Йехова не само е изместен от Исус Христос, но също и от Мария, майката на Исус. Как така? Защото въз основа на учението за триединството Мария се зачита като „Божия майка“. Всичко това е довело до там, че обикновения католик няма никакво отношение към Йехова.

Кой е Йехова за тебе? Ще го опознаеш ли по–отблизо? Твоето лично решение ще има съществено влияние върху бъдещето ти, защото Йехова е казал: „‘Аз наистина ще осветя великото ми име, което е било осквернено сред нациите ... и нациите ще трябва да познаят, че аз съм Йехова, когато аз се осветя сред вас пред очите им’“ /Езекиил 36:23/.

Човечеството би трябвало да бъде щастливо за това, че Йехова пробуди свои Свидетели, които днес, в 20–тия век, безстрашно известяват неговото име и неговия предумисъл. Ако ти искаш да опознаеш истинския и жив Бог, Йехова, тогава свържи се със Свидетелите на Йехова в твоето съседство или пиши на издателите на това списание. Те ще ти помогнат с радост и безплатно или без някакви задължения, да опознаеш Йехова, небесния Баща /Исаия 43:10; Матей 6:9/.

[Текст в блока на страница 5]

БОЖИЕТО ЕДИНСТВЕНО ПО РОДА СИ ИМЕ СЕ ПОЯВЯВА ПОЧТИ 7000 ПЪТИ В ЕВРЕЙСКИЯ ТЕКСТ НА БИБЛИЯТА. НАМИРА ЛИ СЕ ТО СЪЩО И В ТВОЯТА БИБЛИЯ?