Музиката бе моя живот

Разказано от Гордон Грант

ВЪВ всекидневната стая на нашето семейство имаше едно старо пиано. Когато порастнах толкова, за да можех вече да се покатеря на столчето пред пианото, започнах да се опитвам да свиря. На четирипет годишна възраст баба ми ме водеше от време на време на концерти, които много ми харесваха. А когато станах на шест години, родителите ми уредиха да взимам частни уроци по пиано.

Още от началото аз бях въодушевен от този музикален инструмент и затова бързо напредвах. Не мина много време и започнах да свиря за забавление при нас в къщи и при училищни концерти. При частните уроци първо изучавах класическата музика, обаче като младеж развих интерес към джаза. Отначало ми се харесваше дшаза–диксилен, но по–късно започнаха все повече да ме увличат модерните стилове на джазовата музика. По това време, към средата на 50–те години, за младежи като мене любимата музика беше рокенролът. Обаче аз го намирах твърде монотонен и много прост. Текстовете ми изглеждаха безсмислени и изпълнителите аматьори. Затова интереса ми все още бе отправен към джазовата музика. Някои от моите приятели също свиреха такава музика и така започнахме да участваме в училищни музикални забави. В къщата на родителите ми прекарвахме цели следобеди със свиренето на джазова музика.

По време на училищните ми години за мен музиката беше приатно развлечение, обаче никога не мислех да правя кариера в тази насока. През 1958 година се записах в колежа Централ Оклахома Стейт където завърших с математиката като главен предмет. В това училище бързо установих контакт със съучениците–музиканти. Те свиреха на училищни танцови забави и на редица други места в околността на Оклахома–сити. Те ме помолиха да се присъединя към тях и скоро свирех вече всяка събота и неделя. С течение на времето започнах да свиря и в нощните заведения на града.

Възпитанието ми като член на методистката Църква не бе никаква защита за мен. Затова загубих и моралните ми принципи със започването на колежа и водех същия начин на живот както моите колеги–музиканти.

Влияние на средата и опиати

Постепенно се отдадох на алкохола и често се напивах, през учебно време. За известно време устоях на изкушението да взимам опиати, но не мина много и под влиянието на моите приятели–музиканти, започнах да пуша марихуана. Това много ми се хареса и така започна един навик, който ме владя почти десет години. За повишаване на настроението взимах от време на време и амфетамини, обаче никога не започнах сериозно с възбудителни средства или с някакви „силни“ опиати. Обаче ежедневно  пушех марихуана. Всички музиканти, които за познавах от нощните заведения на града, с малко изключения, също пушеха редовно тази дрога. Много от нас дори сами я засяваха.

След завършването на колежа през 1963 година заминах на обиколка с една група от Далас — всички пушачи на марихуана. По–късно се присъединих към една група в Торонто, която също работеше в нощни заведения. Ние свирехме в градовете в западната част на Съединените Щати и навсякъде се срещаше същата наркотична картина като в Оклахома–сити. Почти всички музиканти в нощни заведения взимаха различни дроги.

През 1968 година се завърнах в Оклахома–сити. Междувременно някои от моите бивши приятели–музиканти са бяха установили в Лос Анжелес и ми предложиха да направя същото. И понеже този град предлагаше по–голями възможности на работа, аз се реших да се преместя там. По начало аз възнамерявах да работя като свободен музикант, обаче приятелите ми образуваха група за рокова музика и си бяха поставили за цел да станат известни в областта на поп–музиката.

В края на 60–те години роковата музика бе вече далеч по–развита и затова ме привличаше много повече отколкото рокенрола от по–ранните години. Освен това ме съблазняваше и възможността да работя в музикални студия и да печеля много пари.

Музика и спиритизъм

Това настъпи към края на така наречената епоха на „хипи“, когато всеки се интересуваше за религиите на изтока, астрологията и други редица окултни обичаи. Както винаги играеха и тук опиатите голяма роля. Естествено, този начин на живот и тези схващания намираха значително отражение в музиката.

Нашата група не правеше изключение в това отношение. Ние всички се интересувахме за астрологията. Веднъж посетихме един спиритист за да ни гадае бъдещето като група и по отделно. В тази насока се осведомявахме в „И Чинг“ /една ориенталска книга за гадания/. Към приятелите ни се числеха няколко гуру и вещици. Интересно е, че бях на мнение, че ние не бяхме дълбоко вплетени в спиритизъма в сравнение с други от нашата среда. Ние, до някъде и на шега, нарекохме нашата група „Мефистофел“ /Дяволът от Гьотевия „Фауст“/. На обвивката на нашия албум с плочите ние бяхме изобразени с разкривени фигури.

Когато си спомням за осова време ми става ясно, че наркотичната среда и спиритизъмът оказваха силно влияние върху музиката. За това не е за очудване, че днес — десет години по–късно — все повече се увеличава възхвалата на демонизъма, култа към Дявола и безморалността в поп–музиката. И аз много добре разберам сега, каква насока щеше да вземе моя живот и мога да се представя, какво щеше да стане с мене, ако през пролетта на 1969 година не бе настъпило нещо особено.

Ново становище към живота

Редица астролози предсказваха силно земетресение за април 1969 година в западното крайбрежие на Съединените Щати. Повечето от членовете на нашата група и без това не се намираха там по това време. Ние се казахме, че сега е пак време още веднъж да посетим Оклахома. Земетресението не се състоя, но въз основа на това, което ние виждахме да става около нас, добихме впечатлението, че предстои една голяма промяна. Ние искахме да спечелим много пари и след това да се оттеглим някъде в планините, преди всичко да се превърне в пепелища.

 Скоро след завръщането ни в Оклахома дойдоха при мене двама Свидетели на Йехова. Те ми показаха с Библията, че ние действително живеем в последните дни и че края на тази система е съвсем близо /Матей 24:3–24/. Аз мисля, че те бяха доста изненадани, че така бързо се съгласих с думите им, че днешната световна система е осъдена на гибел. Твърдението, че Бог ще предприеме превръщането на цялата земя в рай, където ще може вечно да се живее, беше нещо много хубаво. Обаче въз основа на миналите ми връзки с християнския свят бях загубил вярата си в Библията и се съмнявах във всичко, което се наричаше християнско. Но аз бях любопитен и Свидетелите на Йехова очевидно познаваха Библията много добре. И така се съгласих с редовно провеждане на едно библейско изследване.

Отначало ме обвзеха егоистични размишления. Разбрах какво изисква Библията от истиски християни /Матей 16:24; Йоан 4:23; Яков 4:4/. Освен това, до тогава все още музиката владееше живота ми. Наистина, Библията не забранява човек да изкарва прехраната си като музикант, но на мене ми стана ясно, че положението в което се намирах би затруднило един християнски път. Много добре знаех какво означава човек да се отдаде на нещо, понеже в продължение на толкова години се бях отдал на музиката. Но също така знаех, че думите на Исус са верни: „Никой не може да бъде роб на двама господари“ /Матей 6 стих 24/.

Високо ценене на нещо друго

Накрая аз се убедих, че Библията наистина е Божието Слово. Същевременно се засили и любовта ми към Йехова и желанието ми да му служа. Аз исках да живея в обещания от него нов ред /Тито 1:2/. До този преломен момент целия ми живот бе свързан с музиката, но сега тя трябваше да отстъпи на второ място.

През февруари 1971 година аз се оставих да бъда кръстен и през септември в същата година започнах с пълновременната служба като проповедник–пионер в Холивуд /Калифорния/. Двама други съмузиканти от групата „Мефистофел“ и още други двама близки приятели също станаха Свидетели на Йехова. Все още работех като музикант, но трябваше зорко да бдя, да не би работата ми да ме подведе към неща, за които знаех, че Бог ги осъжда. Понякога работех също като чистач и шофьор за да мога да остана в пионерската служба.

През 1973 година бях поканен да служа в световната централа на Свидетелите на Йехова в Брюклин /Ню Йорк/, където съм и сега. Макар че изминаха доста години от времето, когато бях деен в музикалната среда, все още обичам да свиря както за себе си, така и за други, като например при християнските срещи и при задружие с братята ми по вяра. Познавам също и други Свидетели, които изкарват прехраната си като музиканти и които имат успех както в професията си, така и в службата си за Йехова. Но това им е само възможно, защото дават на музиката правилното и място в живота им. На първо място се намира тяхната преданост към Йехова и службата им за него. Те също зорко бдят да не се повлияят от схващанията и нацина на действие на другите музиканти, с които те работят /1 Коринтяни 15:33/.

Сега аз очаквам времето, когато човек ще може да се занимава и радва на музиката без влиянието на една покварена и развратна система. Тогава справедливите закони на Бога ще се спазват по цялата земя и все още ще се свири музика, която ободрява и възхваля Йехова /Исаия 11:9; 54:13; Псалм 133 ситх 3/.

[Снимка на страница 11]

Преди петнадесет години

[Снимка на страница 12]

... и днес