Търсенето на успеха

БЕШЕ 20 юли 1969 година. Космическия кораб Аполо–11 и кабината за прилуняване „Игл“ /Орел/ обикаляха Луната докато се извършваха последните приготволения за първато в историята кацане на човека на Луната. Аз седях в контролния център на Екипажните космически кораби в Хюстън /Тексас, САЩ/. Безбройни мисли минаваха с огромна скорост през главата ми: Ще бъде ли кацането безопасно? Системата, за която аз отговарям, ще работи ли правилно и ще изпълни ли всички необходими задачи?

Свен мене, внимателно напрягаха слуха си също и много други, които цели години бяха работили с мисълта за този миг. Внезапно през разстоянието от 384 000 км. дойде до нас глас: „Хюстън, ‘Орела’ кацна!“ Колко вълнуваща и трогателна беше тази вест за мене!

Принадлежах към групата хора проектиращи, конструиращи и изпробващи космическия кораб, който пренесе човека на повърхността на Луната, обаче скоро ми стана ясно, че за мен това не бе истински успех и че моя живот не стана по–щастлив поради това. Но преди да разкажа повече за това, искам накратко да обясня, как стигнах до там, че ми се даде възможността да взема участие при развитието и подготовката на космическите полети и какво влияние оказа това върху моя живот.

Началото на пътя

Деството ми премина в една ферма в Оклахома, където трябваше да работя тежка физическа работа. Макар и да не ни липсваше храна, облекло и да имахме къде да живеем, то понякога нямахме с какво да купим дори и една пощенска марка, която тогава струваше само три цента.

Баща ми произхождаше от много бедно семейство и беше завършил само два класа. Затова набиваше в главите на децата, че за да се постигне успех в живота, трябва човек непременно да завърши висше образование. И точно тази цел аз започнах да решително да преследвам. През летните месеци работех по цял ден, а през учебната година си намирах някаква допълнителна работа. През деня посещавах лекциите, а през ноща учех и то често пъти до рано сутринта. През 1961 година успешно завърших университета в Оклахома в областта на електротехниката и се дипломирах.

По време на четирите години на моето следване настъпи стремително развитие на астронавтиката и много фирми имаха голяма нужда от техници. Това бе съблазнително за мен. Да за мене, израстналият във фермата. Такава кариера ми изглеждаше зашметяваща. Въз основа на добрите ми оценки в дипломата,  получих много предложения от всички краища на страната. Приех предложението което ми се направи от Къп Каневеръл /Флорида/, мястото от където стартираха всички пилотирани космически кораби.

Стремеж към успех

След кратко време цял бях пропит с атмосферата на осъществяването на програмата за космическите полети. Едва три седмици след постъпването ми на работа се състоя стартът на първия американски пилотиран космически кораб. Макар и че не бях взел участие в приготовлението на тази задача, все пак се чувствах тясно свързан с нея. Националистическите чувства по това време бяха силно развълнувани, особено от момента, когато президентът на Съединените Щати официално задължи страната да изпрати още през това десетилетие /60–те години/ първия човек на Луната и безопасно да го върне отново на Земята. Изглежда, че и Съветския Съюз се стремеше към същата цел и по всичко личеше, че ще има „космическа надпревара“. Цял горях да изпълня своя патриотичен дълг и да принеса моя дял за победата в тази надпревара.

Обезателно исках да постигна успех в своята професия. Старателно използвах всяка възможност за напредък. Редовно работех /безплатно/ извън работно време и с готовност ходех на командировки, които колегите ми отказваха поради това, че не искаха да бъдат разделени от семейството си. Завърших вечерни курсове и получих титлата магистър, тъй като един от моите началници ме посъветва да сторя това за да бъда повишен. Понеже моят непосредствен началник обичаше да играе покер, започнах и аз да играя, смятайки това за още една възможност за осигуряване на успех.

След две години бях повишен в длъжността на ръководител на група от пет до седем техници с което бе свързана голяма отговорност въпреки че групата бе сравнително малка. Междувременно се бях запознал с няколко астронавти и към моите задължения принадлежеше това, да ги информирам за начина на действие на автоматичната пилотна система на космическия кораб. Радост ми доставяше не само моята работа, но и също престижа, който произлизаше от нея а и също така от приятелските ми връзки с астронавтите и факта, че дружех с тях.

Не след дълго ме повишиха наново и станах отговорен за работата на 10 до 12 техници при опитите на площадката за изстрелването на космическите кораби. Понеже отговаряхме за една от най–важните системи на кораба, а аз бях представител на групата, чувствах се много важен. Според моята тогавашна преценка бях постигнал успех.

След завършването на работите свързани с реализацията на програмата Гемини /двуместен космически кораб/, получих предложение да се преместя от Центъра за космически полети „Кенеди“ във Флорида в Центъра за пилотирани космически полети в Хюстън /Тексас/ за да работя в осъществяването на програмата Аполо, триместни космически кораби за кацване на Луната. Понеже долових възможност за по–нататъшно повишение, бързо приех това предложение.

През следващите години работихме неуморно за реализацията на първото прилуняване. Трябваше да се разработят програми за електронно–изчислителните системи за пилотирането и навигацията, да изработим плановете за техническите процеси по времето на полета, а в една електронно–изчислителна система на земята трябваше да се приготви симулация на самия полет. Спомням си още, как един от моите началници ми каза: „Няма нищо по–важно от успешното изпълнение на този полет.“

 В резултат се задълбочих в работата, която стана за мене като наркотик. Целият мой живот се въртеше сега около успешното осъществяване на програмата за прилунюването и спечелването на похвално мнение за мене и моя шеф. За семейството си не намирах много време. Бях много горд, когато на 20 юли 69 година за пръв път в историята човек, когото аз познавах и с когото работех заедно, стъпи на повърхността на Луната като излезе от космически кораб, в чието проектиране и конструиране аз също имах дял.

Промяна на възгледите

В течение на около две години след това първо кацане на Луната аз сериозно се замислих за моята професия и моето бъдеще. Както изглеждаше, бях постигнал известен успех: имах добра платена длъжност, бях финансово осигурен, имах собствена къща, семейство и уважавани приятели. Обаче и все повече осъзнавах, че бях обвързан в една система, която всъщност води до никъде ... Колкото повече постигах, толкова повече се изискваше от мене и не можеше да се види край на това положение. В действителност моето чувство за сигурност беше измамно. Истинското щастие и истинския успех не зависяха от това, което бях постигнал.

През лятото на 1973 година ни посети един роднина на жена ми. Заедно с жена си той изучавал от известно време Библията под упътствието на Свидетелите на Йехова и двамата бяха решили да посетят един от конгресите на Свидетелите в Хюстън /Тексас/. Понеже нищо специално не бяхме запланували през тази събота и неделя отидохме заедно с тях на конгреса. Както честността на присъствуващите, така и тяхното търпение и учтивост с която те чакаха на опашката за храна, ми направиха силно впечатление.

Скоро след конгреса започнахме да посещаваме събранията на Свидетелите на Йехова в местната зала на Царството и въз основа на нашето желание се започна с нас ежеседмично изучаване на Библията. Това, което от самото начало ми направи дълбоко впечатление бе переспективата за живот на една очистена земя, на която вече няма да има алчност, подлост и несправедливост /Псалм 37:10, 11, 29; Притчи 2:21, 22; 2 Петър 3:13/. Това беше нещо съвсем друго от егоистичния дух на съперничество, царуващ в кръга на хората, към които аз от години принадлежах.

Чрез изследването на Библията познах постепенно, че това, което учех, можех да прилагам в живота си. Така например, четейки книгата Еклисиаст 4:4, можех добре да се поставя на мястото на цар Соломон, като четех неговите думи: „Аз сам видях целия тежък труд и цялата упоритост в работата, че има надпревара от единият на другият; това също е суета и гонене на вятър.“ Точно това се отнасяше за мене. Тежко работех и имах успех в професията, но чрез това не намерих нито трайно щастие, нито мир на сърцето.

Извършвам промяни в живота си

Въз основа на придобитите знания дойдох до извода, че трябва да извърша няколко промяни в живота си. От посланието към Галатяните 5:26 например научих, че ние не трябваме да бъдем „себелюбиви като се надпреварваме един другиго и си завиждаме“. Още преди това се замислил за възможността да оставя професията си, която свързана с преследването на честолюбиви цели, но сега бях убеден, че това е необходимо.

Обаче аз се запитах: „Как ще мога аз въпреки всичко да осигуря на моето петчленно семейство нивото на живота, който бяхме постигнали?“ В това отношение много ме ободриха думите на Исус записани в Матей 6:33:

 „За това продължавайте да търсите най–напред Царството и неговата праведност и всички тези други неща /които са необходими за живота/ ще ви бъдат прибавени.“

Освен това ме измъчваше въпросът: „Какво ще си помислят колегите ми, когато се откажа от привидно сигурното и добре платено работно място?“ Обаче жена ми и аз взехме твърдо решение да сторим това, което ние намерихме за добре, независимо от това, какво ще си помислят моите колеги.

Няколко години преди да започнем библейското изследване със Свидетелите на Йехова, бяхме купили в щата Оклахома, недалеч от родния ми край, къща с почти 50 хектара земя. Често пъти бяхме разговаряли да се преселим там, но до тогава всичко беше само на думи. Обаче сега бяхме убедени, че това беше най–доброто за нас. И така, около шест месеца след онзи конгрес на Свидетелите на Йехова в 1973 година, аз се отказах от работата в програмата за космически полети и се преместих със семейството си в нашия дом в Оклахома.

За да изкарвам прехраната за семейството ми поех работа в една малка електронна фирма, където получавах половината от предишната ми заплата. Но скоро след това отново се намерих пред важно решение.

Разбрах, че работата, която изпълнявах, бе непосредствено свързана с производството на материали за военни цели. Съвестта ми, ми казваше, че не можех да подпомагам такава дейност и същевременно да живея в съгласие с това, което е записано в Библията в Исаия 2:4 и 1 Йоан 3:11, 12. Затова се реших да се откажа и от тази работа. Това изискваше кураж и вяра в способността на Йехова да ни осигури необходимите средства за живот. Като обръщам погледа се назад, мога открито да кажа, че нито на мене, нито на моето семейство не е липсвала достатъчна храна, облекло или подслон.

Ето вече осем години, изтекли от момента, когато взех решението да се разделя с астронавтиката. Заедно със семейството ми се уверих в истинността на думите от 1 Тимотей 4:8: „Богопреданост е полезна за всички неща, понеже има обещание за СЕГАШНИЯ и за бъдещия живот“. Да, службата за Йехова подобри сегашния ни живот.

Отнесохме полза и в материален смисъл, защото се научихме да бъдем доволни с най–необходимото за живот /1 Тимотей 6:8/. В миналото имах работно място с висока заплата. Днес притежавам една машина за чистенето на улиците, с която работя средно два дни в седмицата. Това ми дава възможността редовно да взимам участие в проповедническата служба и да отделям повече време за семейството си, което през много години бях занемарил поради моята заетост при реализацията на програмата за космическите полети.

Разбира се, нашата служба за Йехова не премахна всичките ни проблеми. Но сега сме положително по–добре приготвени за разрешаването им. Сега вече не си правя грижи за това, как ще мога да постигна успехи в този свят, понеже знам, че настоящата система на нещата със сигурност ще премине и ще бъде заменена от един нов, справедлив ред, установен от Бога /1 Йоан 2:17; 2 Петър 3:11–13/.

Като обърна погледа си назад върху промяните, които трябваше да извърша в живота си, от сърце се съгласявам с думите на апостол Павел от Филипяни 3:8. Престиж и прочутост в света са като смет в сравнение с точното познание за Бога и Христос, както и в сравнение с прекрасната надежда за вечен живот на райска земя. /Изпратено от Уендъл Марлей./

[Текст в блока на страница 8]

„‘ОРЕЛЪТ’ КАЦНА!“ — ЗАЕДНО С ДРУГИ ВЗЕХ УЧАСТИЕ В РАЗВИТИЕТО НА ПИЛОТНАТА СИСТЕМА, С ПОМОЩА НА КОЯТО ПЪРВИЯ ЧОВЕК СТЪПИ НА ЛУНАТА

[Снимка на страница 9]

Ние, моето семейство и аз, можем въз основа на практически опит да кажем, че службата за Йехова подобри живота ни днес.