Земетресения — предизвикани от Бога?

„Твърдата земя под краката ти заприличва на желе. Правиш три, четири крачки напред, но неочаквано се преместваш назад, като че ли някой със сила е издърпал килима под тебе. Премяташ се и ти е трудно да се вдигнеш, защото нещо те дърпа на всички страни. Дърветата се люшкат толкова силно, че с върховете си докосват земята веднъж от едната, а после от другата страна. Някои от тях се пречупват. Опитваш се да избагаш до пътя; имаш чувството, че той се вие пред тебе като змия. Наоколо виждаш как в земята се образуват пукнатини, които отново се затварят. Обгръща те панически страх. Никъде няма сигурно място. Приковава те мисълта: ‘Това е краят на света!’“ /Сара Бърн Планкет, която през 1964 г. е преживяла земетресението на Аляска/.

ЧУВСВУВАЛ ЛИ СИ някога, читателю, трусове на почвата под краката си? Дори и да не си имал подобна преживелица, земетресенията оказват влияние върху твоя живот. По какъв начин? Поне по две причини. От една страна ти показват, че независимо от това къде живееш, повръхността на земята е в непрекъснато движение; от друга страна обаче — а това е от много по–голямо значение — съвременните земетресения са белег на „края“ на сегашната световна „система на нещата“. Едно известно пророчество ни информира по този повод: „Ще има голями трусове“ /Лука 21:9–11; Мат. 24:3–8/. В Светото Писание е предсказано, че същинските земетресения ще се числят към „белега“ определящ времето, когато небесното Божие царство ще сложи край на злото и ще установи на земята мирен Рай /Псалм 37:10, 11; Мат. 6:10/ Някой би могъл да попита във връзка с това: Носи ли Бог отговорност за земетресенията?

Земетресенията в библейските времена

Бог ли предизвиква всички земетресения? Накратко казано — не! На нашата планета те са естествен процес, така както вятъра или дъжда. Трусовете на земната кора датират от незапомнени времена. Настъпват средно всеки 30 секунди.

В няколко особени случая земетресения са станали по причина на Бог Йехова. По какъв повод? Служили са за определена цел и са извършили строго определени а не случайни разрушения. Нека разгледами тези примери:

Преди две хиляди и чериристотин години, по случай сключването на споразумението с Бога, израелският народ се е събрал в подножието на Синайската планина и тогава ‘цялата планина се е тресяла силно. Йехова си е послужил там със земетресение за да демонстрира своята несравнима сила и по този начин още по–добре да подчертае значението на този съюз. Разтърсването на планината е имало за цел да помогне на израилтяните да задържат в паметта си цялото събитие. По трудно би им било да забравят за дадения  обет, щом Йехова е направил така, че този договор е бил съпътствуван от всяващо ужас преживяване, като земетресение например /Изход 19:7–19/. Друго земетресение се е случило малко по–късно. Всред домочадието на Датана, Авирона и Корея възникнал бунт срещу избрания от Йехова вожд. След като получили точен съвет, който те пренебрегнали, Йехова с помоща на земетресение е премахнал тези бунтовници измежду своя народ. „Земята се разпукна под тях. Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот“ /Числа 16:31, 32/.

Обаче Бог не предизвиква съвременните земетресения. Защо тогава според Библията влизат в състава на белега на „края“? И дали наистина живеем в периода на „заключението на системата на нещата“?