Лоялни младежи екзекутирани за Божието царство

БИЛО около 8,30 часа през едно октомврийско утро. Елмер и Алекс, млади момчета на 16 и 14 години, си играли на двора пред собствената си къща в Сан Салвадор, столицата на измъчвания от размирици Салвадор. Неочаквано пристигнал бял фургон с петима въоръжени мъже. Двама от тях изкочили и казали на момчетата да влязат в колата. Бързо се отдалечили, така че никой от семейството не забелязал това.

Когато родителите се ориентирали какво е станало, уведомили старейшините на местното събрание на Свидетелите на Йехова и започнали усилено търсене. Действия на насилие върху политическа основа от дълго време са на дневен ред в Салвадор. Родителите на отвлечените, Наполеон и Орбе, са се страхували от най–лошото. Уведомили властите, които също се включили в издирването.

На следващия ден мъже, пътуващи с катафалката на местния притежател на погребалното бюро, дали знак на един от старейшините, че видяли телата на две момчета измежду труповете на мястото, където обикновено изхвърляли жертвите на насилието. Да, намерени били там Елмер и Алекс, а телата им били продупчени от куршуми. Следите са показали, че са ги изтезавали преди да бъдат убити. Тези момчета обаче, като Свидетели на Йехова не искали да отстъпят от християнската неутралност чрез присъединяването си към борбата. Вероятно по този повод са били погубени. В такъв случай те са следващите двама мъченици в дългия ред от верни християни, които са отдали своя живот за отказ в намеса в световната политика. По–скоро са послушали Бога, отколкото хората /Йоан 17:16; 18:36; Деян. 5:29/.

По този начин само за един ден семейство Лопец се е намалило от пет на три члена. За родителите това е било страшен удар. В периода на най–голяма нужда са получили утешение и помощ от християнските братя от салвадорското бюро на отдела на Дружеството Стражева кула, а така също и от събранието. Неотдавна са дали израз на своята благодарност с писмото, чието съдържание бихме желали да споделим с нашите читатели.

Целебното влияние на Божиите обещания

„Заедно с моята жена Орбе и дъщеря ни Рейна Ноеми бих искал да изразя благодарност за насърчението, както и признателност за утешението, което получихме в момент на най–голяма нужда. Ние сме безгранично благодарни на нашия Баща, Бог Йехова, който върху страниците на Светото Писание е предоставил ‘подкрепа, толкова нужна за нас поради трагедията, която преживяхме на 27 октомври 1982 год. Така както не можем да забравим нашите скъпи синове Елмер и Алекс, така също не забравяме и Вашата обич, която проявихте към нас тогава.

Истина е, че все още преживяваме дълбока тъга по повод на загубата на нашите синове. Но сега по–добре си даваме сметка, с какъв копнеж чакаме новия порядък и виждайки какво върши тази подла система на нещата толкова по–изразително чувствуваме нуждата от Божието царство.

Братя, толкова повече оценяваме всичко това и благодарим на Йехова, понеже ни подкрепя с непоколебима надежда — не въздушни кули, а истинско реално правителство.

 Един брат благосклонно се обърна към мен с думите: ‘Няма да можеш да забравим Елпер и Алекс, но за твоята тъга има само едно лечебно средство — да разговаряш с другите за твоята надежда. Да, говори и говори за Царството при всяка възможност за това’. Колко много истина имаше в тези думи! Вечерно време разговаряхме със съседите и то ни даваше утеха. На жена ми Орбе се удаде да даде свидетелство на ‘важни’ личности, които искали да разберат в какво всъщност вярваме. Веднъж един лекар се обърнал към нея: ‘Госпожо, вие вярваща ли сте?’ ‘Да’ отговорила. ‘В такъв случай, моля да ми обясните’ рекъл ‘на какво се опира вашата вяра’. След това цял час слушал с голям интерес, макар че имал пациенти. Предложила му книгата „Истина, която води към вечен живот“ и той я приел с удоволствие.

Друг път пък генералният директор на фабриката, в която работя ме извика и ми каза: ‘Наполеоне, бих искал да поговоря с теб и да те попитам за нещо. Вярваш ли, че скоро ще настъпи края на света?’ Някога той бил католически свещеник, но се отказал от расото. Когато обясних, как Светото Писание неоспоримо доказва, че живеем в последните дни на сегашната мерзка система на нещата, той ми даде да разбера, че се съмнява в Библията. Разказах за организацията на Свидетелите на Йехова и тогава го учуди моето обяснение, че не принадлежим към евангелските групи. След това му изясних, че не се придържаме към никакви догми ... Помоли ме за пример. ‘Ще спомена поне науката’ отговорих, ‘че Мария е майка на Бога’. ‘Това означава ли, че според вашето разбиране Исус не е бил Бог и поради това Мария не е била Богородица?’ А аз рекох: ‘Именно, Библията не подкрепя тази догма’. Твърде изненадан стана и попита: ‘Къде провеждате събрания? Дай ми адреса, защото бих искал да ги видя’. Из устата си изпуснах едно ‘Защо?’. Тогава ми обясни, че още когато бил в семинарията не могъл да се погоди с тази доктрина, но предполагал, че всички религии я подкрепят. Каква изненада! Свещеник невярващ в троицата!

Действително братя, днес много повече, отколкото някога се молим на Йехова ‘да дойде Царството’ и края на всяко зло. Истина е, че още не сме се съвзели напълно. Всеки ден отново нашите синове идват в паметта ни и всичко ни се струва като кошмарен сън. Но колко щастливи сме сега, че Йехова ни помага! Да, чувствуваме Неговата сърдечна благосклонност в събранието. И с каква благодарност ни изпълва Неговото обещание, че посредством Христос тези, които са заспали в смъртта ПАК ЩЕ ЗАЖИВЕЯТ! /Деян. 24:15/. С какво удоволствие ще разкажем на нашите синове след завръщането им, че тяхната смърт ни е дала възможност да разговаряме за Царството с хора, до които по друг начин, най–вероятно никога не бихме могли да достигнем!

Макар понякога да ни обхваща още скръб и болезнено да чувствуваме липсата на синовете ни, то все пак всеки ден благодарим на Йехова за познаването на истината, за Неговото сърдечно покровителство, както и за братята и за приятели, които като Вие ни помагаха в моментите на най–тежка угриженост.

На Вас също много благодарим,

Наполеон и Орбелина Лопез“.

ВИЕ, ВСИЧКИ МЛАДИ СВИДЕТЕЛИ НА ЙЕХОВА: СЪБИРАЙТЕ СИЛИ, ИЗУЧАВАЙКИ БОЖИЕТО СЛОВО, ЗА ДА МОЖЕТЕ „ДА УСТОИТЕ“, КАТО ЕЛМЕР И АЛЕКС, ВЪВ ВСЯКО ИЗПИТАНИЕ, НА КОЕТО БИХТЕ БИЛИ ПОДДАДЕНИ /ЕФЕС. 6:11; 1 ПЕТЪР 5:8–10/.