Щастливи въпреки преследвания!
Щастливи въпреки преследвания!
„Щастливи тези, които бяха преследвани заради справедливостта, защото на тях принадлежи небесното Царство“ /Мат. 5:10/.
1. Какъв вид преследване е започнал римският император Нерон?
„ОБЛЕЧЕНИ в ножи от диви животни, те загиваха разкъсани от кучета или пък приковани към кръстове, или запалени служейки за нощни факли“. Така е писал римският историк Тацит /Летописи, книга XV, откъс 44/. Но кои са били жертвите на тези зверства? Това са били християните — учениците на Исус Христос. Носила се е мълвата, че императорът Нерон е бил отговорен за голямия пожар на Рим /през 64 г.н.е./, а той от своя страна се опитал да прехвърли вината върху последователите на Исус. По този начин е започнала първата от многобройните вълни на преследвания на християните по време на разцвета на древния Рим.
2. /а/Как се е изразил Исус Христос за преследваните „заради справедливостта“? /б/Какво е нужно да знаят Свидетелите на Йехова, за да бъдат щастливи дори по време на преследване?
2 Благодарение на какво онези първи християни са успяли да понесат толкова жестоки гонения. Нещо повече, как някогашните и днешни Свидетели на Йехова са могли да се радват, когато са ги поддавали на провокации или преднамерено са ги онеправдавали, искайки да сломят тяхната вяра и религиозни убеждения? /2 Сол. 1:3–5/. Да, Исус Христос е казал: „Щастливи тези, които бяха преследвани заради справедливостта, защото на тях принадлежи небесното царство“ /Мат. 5:10/. И все пак за да бъдат щастливи въпреки преследванията, Свидетелите на Йехова трябва да знаят: 1. С каква цел Дяволът им причинява страдания; 2. защо Йехова позволява такива измъчвания; 3. защо Божиите слуги дори при такива условия могат да бъдат щастливи; 4. какво можем да направим за да се приготвим за преследването; и 5. как може да се издържи с търпение.
Към какво се стреми Дяволът
3, 4. /а/Кой всъшност се крие зад преследването, което изпитват Свидетелите на Йехова? /б/Как е разкрил Исус главния провокатор за тези преследвания?
3 Не е било нужно римските владетели да се страхуват от честните, миролюбиви християни. Тези Свидетели на Йехова са се придържали към условното подчинение на ‘властите, които са били над тях’, както и също са ‘отдавали кесаревото на кесаря, а Божието на Бога’ /Рим. 13:1–7; Мат. 22:21/. Римските императори по–скоро не са си давали сметка за това, че някой зад кулисите на събитията непрекъснато възбужда ненавист към Свидетелите на Йехова и то отдавна, започвайки от ‘праведния Авел’ /Мат. 23:33–36; Евр. 11:4, 32–40; 12:1/. Този изцяло зъл подстрекател до ден днешен насъскващ към такива преследвания, не е никой друг, а самият Дявол, Сатана. Като яростен противник на Йехова и на неговия народ, все още „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ /1 Петър 5:8/.
4 Исус не веднъж е говорил на своите ученици, че ще бъдат преследвани. Например е казал: „Слугата не е по–горен от господаря си. Ако мене ме гониха /а това наистина е станало/ и вас ще гонят“ /Йоан 15:20; 16:2; Мат. 10:22, 23/. Освен това Христос не е оставил и най–малки съмнения за това, кой е главния провокатор за тези преследвания; до едно от „седемте събрания“ е рекъл: „Ето, Дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание“ /Откр. 1:1, 4; 2:10/. Но каква е целта на Дявола в преследването на Свидетелите на Йехова?
5. С каква цел Дяволът изпраща преследване върху слугите на Йехова?
5 Целта, към която се стреми Сатаната, поддавайки слугите на Йехова на насилия и преследвания, е да ги принуди да направят компромис с вярата си. Иска да скъса скъпоценната връзка, която ги свързва с небесния Баща. Всъщност, веднага след появяването на греха, Бог Йехова е предизвестил враждата между „змията“ и символичната Божия „жена“, накто и между „потомството“ на едната и другата! /Битие 3:14, 15/. Исус не е оставил съмнение за това, че змията е Сатана, а за своите преследвачи е казал, че ‘имат за баща Дявола’ и за това са „потомство“ на този Божий противник /Йоан 8:31–59/. В сегашните „последни дни“ на Дявола е остало само кратко време и яростта му наистина е голяма /2 Тим. 3:1–5; Откр. 12:7–17/. Продължава да расте и враждата между едното и другото „потомство“, във връзка с това всеки човек ще трябва да вземе становище на страната на Божието или на дяволското потомство. /Виж 1 Послание на Йоан 3:10/ Следователно, ако някой служи верно на Бог Йехова, то вече е или пък ще бъде преследван. Дяволът Сатана няма да му прости /2 Тим. 3:12/.
6. Какъв голям спорен въпрос е повдигнал Сатаната? Какво е поставил под съмнение по отношение на хората?
6 Сатаната е повдигнал спорния въпрос относно върховната власт във вселената и също е поставил под съмнение верността на хората, подложени на изпитание. Това например е станало, когато Сатаната е предизвикал преследването на човека наречен Йов, чиято жена и трима привидни утешители, повече или по–малко съзнателно, са послужили на целите на Дявола /Йов 1:8 до 2:9; 16:2; 19:22, 28/. Случаят с Йов е потвърдил ясно, как Дяволът е хвърлил предизвикателство към Йехова, че никакъв човек няма да Му остане верен, ако би му било позволено съответно да го изпита. Именно за това той преследва Божиите свидетели, стараейки се да пречупи тяхната, верност и да докаже своята правота.
7. Какво е достатъчно за компромиса, т.е. отстъпване от християнската верност? Как обаче се е държал Исус, когато е бил поставен на такова изпитание?
7 Сатаната добре знае, че е достатъчен един „акт на почитание“ към него, та чрез такъв компромис вярата на християнина да бъде подкопана и да бъде потвърдено дяволското обвинение, че в изпитание или преследване никой човек не ще остане верен на Бога. Какво е казал този главен преследвач, когато е показал на Исус „всичките царства на света и тяхната слава“? Ето неговите думи: „Всичко това ще ти дам, ако паднеш и извършиш пред мен акт на почитание“. Но Исус чрез своя решителен отказ е подкрепил истинското обожаване, т.е. в спорния въпрос относно всемирното върховно управление е застанал на страната на Йехова и е показал, че Сатаната е лъжец /Мат 4:8–11/.
8, 9. /а/Как първите християни са доказвали, че нямат намерение да отддадът на Сатаната „акт на почитание“? /б/По какъв аналогичен начин са били изпитвани някои християни през XX–тия век? Какво становище са заели?
8 Тогава верните християни от I век на нашата ера правилно са избягвали извършването дори на един единствен „акт на почитание“, който би могъл да стане израз на подкрепа на Сатаната в този голям спорен въпрос! Лоялните последователи на Христос са отказвали да палят тамян в чест на римския император дори тогава, когато е трябвало да заплатят за това със собствения си живот. Даниел П. Мъникс е написал във връзка с това: „Само твърде малко число християни са се отказвали от своите убеждения, макар че в непосредствена близост до арената се е намирал приготвен за тях олтар, върху който вече е горял огън. Затворникът е трябвало да хвърли в пламъците само щипка тамян, след което е получавал ‘свидетелство за принесена жертва’ и е бил пускан на свобода. Също старателно са му обяснявали, че по този начин и най–малко не отдава божествена чест на императора, а единствено признава неговите божествени качества, като глава на римската държава. Но въпреки това почти нито един християнин не е използвал тази възможност за спасение“ /Отиващи на смърт“, страница 137/. Достатъчен би бил един такъв „акт на почитание“, за да се задоволи Сатаната.
9 На подобни изпитания са били поддадени някои християни в XX–тия век. От момента на арестуването и през цялото време на задържането на Свидетелите на Йехова в хитлеристките концентрационни лагери, многократно са били правени усилия да ги принудят да се отрекат от Йехова и от всякакви понататъшни контакти с Неговия народ. Нацистите са приготвили за тази цел специална декларация, която са предлагали на Свидетелите подшепвайни обещание за възвръщане на свободата. Нужен е бил само един подпис, нищо повече. Въпреки това само единици са се съгласили.
10. Защо би било неразумно да направим дори незначителен компромис, като се надяваме да получим по–голяма свобода за проповядване?
10 Осъзнавайки целта, поради която Сатаната докарва преследвания на Свидетелите на Йехова, нека никога да не отстъпим пред дяволското изкушение да заобиколим някой спорен въпрос, само и само да си спестим неприятностите. Нека дори не си позволяваме на разгръщането на такива погрешни мисли, че правенето на привидно не голями компромиси, ще ни позволи свободно да участваме в делото на разгласяването. Отстъпки по отношение на нашата вярност могат да означават цялостен упадък. /Виж също Евангелието от Матей 13:21 и Посланието към Галатяните 6:12/. Ако компромисът се свежда до „акт на почитание“, вече не ще бъдем годни за представяне интересите на Царството на Йехова. Можем да бъдем сигурни, че дори единични случаи на нарушение на преданността ни към Бога безмерно радват Дявола, а нали не искаме да му доставяме радост. По–скоро копнеем да развеселяваме сърцето на Йехова, показвайки несломима верност, което ще Му позволи да даде отговор на великия Укорител /Притчи 27:11/.
Защо Йехова допусна преследването
11. Главно по каква причина Йехова позволява Неговия народ да бъде преследван?
11 Небесният ни Баща би могъл да предотврати преследването на своя народ. Все пак позволява това, но когато знаем защо постъпва така, можем да се чувствуваме щастливи въпреки гоненията. Главната причина, поради която Бог допуска такива преследвания е тясно свързана със спорния въпрос относно върховенството на вселената. Всеки Свидетел на Йехова, запазващ верността си в изпитанията причинени от Дявола, открива фалша на твърдението на Сатаната, защото доказва, че дори несъвършен човек може да остане верен на Бога, макар подложен на тежко изпитание. Лоялният човек в спорния въпрос заема страната на Бога и подкрепя правото на Йехова да упражнява суверенна власт над вселената. Колко голяма е радостта, когато можем да допринесем с нещо за доказване на това, че „Той упражнява на най–висша власт“! /Псалм 47:9/.
12, 13. По каква причина Йехова позволява преследването на християните? Кой от тях ще намери трайно място в Божието устройство?
12 Освен това, Йехова допуска преследването с цел да провери лоялността на тези, които са решили да Му се отдадат. Нали всъщност е събрал „народ за изключително притежание“, та тези помазани с дух Негови слуги „широко да възвестяват превъзходствата“ на своя Господар /1 Петър 2:9/ От друга страна Бог е ‘разтърсил всичките народи’, вследствие на което „отбраните неща на всичките народи“ — т.е. най–ценните хора имащи Божието одобрение — прииждат към „дома“ за отдаване на почит на Бога и го изпълват със слава /Агей 2:7; виж също книгата на Захария 8:23/. В резултат на това, както хора оживени с небесна надежда, така и много от тези които очакват вечен живот в Рая на земята, са станали отдадени християни и свидетели в името на Йехова /Лука 23:43; Откр. 7:1–17/.
13 Но кой от всички тези отдадени на Бога християни ще влезе в съставана обещаното „ново небе“ и „нова земя“? /Откр. 21:1/. Не на всекиго ще се отдаде това /Псалм 15:1–5; Мат. 22:14/. В Божието устройство няма да има трайно място за тези, които биха се оказали неверни. Тогава, макар че Йехова не причинява преследването, все пак го допуска, за да отсее измежду своя народ вероломните единици, а да запази в неговите редове хората с непреклонна лоялност и обичащи Бога с целото си сърце /Мат. 22:37, 38; 25:31–33; 2 Кор. 13:5/. Дано се намерим между тези, които честно понасят преследванията и въз основа на това да имаме „привилегията да Му /На Йехова Бог/ служим без страх, в лоялност и справедливост пред Него през всичките си дни“ — та дори през цяла вечност /Лука 1:68, 69, 74, 75/.
Защо щастливи, макар и преслвдвани
14. Какъв повод за радост, въпреки преследването, особено силно е подчертал Исус?
14 Исус Христос по изключителен начин е подчертал надеждата за Царството, казвайки: „Щастливи тези, които бяха преследвани заради справедливостта, защото на тях принадлежи небесното Царство“ /Мат. 5:10/. Да, съучастие с Христос в небесното Царство е чудесна награда обещана на тези помазани последователи на Исус, които верно ще издържат всяко преследване /Лука 12:32; Откр. 2:10; 14:1; 20:6/. А за верните Божии Свидетели имащи земна надежда, съществува чудесна перспектива за вечен живот във възстановения Рай на земята /Лука 23:43; 10:16; 17:3; Откр. 7:9, 10, 14/. Тогава с основание можем да бъдем щастливи, дори когато сме преследвани, ако не забравяме за нашата надежда свързана с Царството /Рим. 12:12/.
15. Как въпросът за върховенството на Йехова се свързва с Царството? Каква връзка има всичко това с изпитването на радост, въпреки преследванията?
15 Неразделно свързана с Царството е върховната власт на Йехова над вселената, защото благодарение на нея Той ще освети и възвиси своето име. Като верни Свидетели на Йехова и вестители на Царството подкрепяме Неговото върховенство, което ни дава допълнителен повод за радост дори всред гнета /Исаия 43:10–12; 6:9, 10/. И така с помоща на Йехова е възможно да запазим несломима верност в Неговите очи и същевременно да докажем, че Дяволът е лъжец, който не е в състояние да обоснове своето твърдение, че по време на изпитание никакъв човек няма да остане предан на Бога /Йов 27:5/. Колко щастлив може да бъде преследвания християнин, ако в голямия спорен въпрос издържи на страната на Йехова /Виж също Деянията на апостолите 4:24–29/.
16. Защо можем да кажем, че чистата съвест е причина за нашата радост по време на преследването?
16 Причина за щастието, което не напуска по време на преследване лоялните привърженици на Царството, става също и чистата съвест. По време когато мнимият християнин обикновено преживява срам и психически се измъчва поради някаква недостойна постъпка, верният Свидетел на Йехова и последовател на Исус Христос изпитва радост, когато страда заради справедливотта. Апостолите на Исус, макар и нашибани, „си отидоха от синедриона, възрадвани за гдето бяха счетени за достойни да претърпят опозоряване за Исусовото име“ /Деян. 5:40, 41/. Така също и Павел и Сила когато били бити и затворени във Филипи, не са потънали в тъга нито в угризения на съвестта, както ако бяха извършили нещо лошо. Вместо това към полунощ „се молеха и хвалеха Бога чрез химни“ /Деян. 16:22–25/. Следователно Свидетел на Йехова никога не бива върши нещо против гласа на вестта и да получи заслужено наказание като убиец, крадец, злосторник или интригант, но страдайки заради своята справедливост, може да се чувсвува щастлив /1 Петър 2:11, 12; 3:13, 14; 4:15, 16/.
17. Какво особено ще ни причини щастие в случай на преследване, заради подкрепяване на Царството?
17 За нашето щастливо самочувствие по време на преследване поради това, че подкрепяме Царството в голяма степен може да окаже влияние стремежът да се харесаме на Йехова и да Му принасяме слава. Слугата на Йехова, който по време дори на изключително тежък гнет се стреми ‘да постъпва, че угажда на Бога’, има възможност непрестанно да изпитва радост /1 Сол. 4:1/. Нещо повече, страдайки като последователи на Христос, би трябвало ‘да зачитаме това име за прослава на Бога’. Да обърнем внимание! Всеки християнин, който преданно понася преследването, не само, че си спечелва благоволението на Йехова, но също така „слави Божието име“ /1 Петър 4:16/. Колко радостно насърчение за това — мъжествено да устояваме при Него по време на преследванията!
Да вървим напред, запазвайки верността
18. Какво гледище би трябвало да имат Свидетелите на Йехова, за запазването на верността към Бога?
18 Всичко това доказва, че Свидетелите на Йехова имат съществени поводи да се чувстват щастливи въпреки преследването. Затова с Божия помощ нека бъдем така решителни, като псалмиста Давид, който е признал: „Колкото за мен, в неподкупността си аз ще ходя“ /Пс. 26:11/.
19. Още какви въпроси би трябвало да разгледаме?
19 Като верни християни можем да бъдем щастливи по време на преследване, защото знаем с какава цел Дяволът ни причинява такива изтезания. Осъзнаваме също и причината, поради която Бог Йехова позволява Неговия народ да бъде преследван. Но дори и да имаме повод да се радваме изправени пред гоненията, как да се подготвим за тях? И по какъв начин можем на острото и дори брутално преследване да противопоставим издръжливост
Въпроси за припомняне:
□ Какво цели Дяволът причинявайки преследване на Свидетелите на Йехова?
□ Какъв спорен въпрос, от голямо значение е повдигнал Сатаната и какво е поставил под съмнение относно хората?
□ Защо Йехова позволява Неговия народ да бъде преследван?
□ Какъв особен повод за радост, за ‘гонени заради справедливостта’ е разкрил Исус Христос?
□ Каква е допълнителната причина за нашето щастие, когато сме преследвани като слуги на Йехова?
[Въпроси]
[Снимка на страница 11]
Изложеният на изкушение Исус е отхвърлил предложението за отдаване на акт на почитание на Сатаната.
[Снимка на страница 12]
Надеждата за Царството дава логично основание за чувството на щастие въпреки преследване