Живите хора на вяра, които никога няма да умрат
Живите хора на вяра, които никога няма да умрат
1, 2. Къде не искат да отидат милиони „наоожни“ хора, за да се радват на вечен живот, и за кои думи на Исус Христос си спомнят те във връзка с вечен живот?
МИЛИАРДИ хора живеят днес на земята. Милиони от тях се запознават с Прекрасната възможност, да останат живи на земята, без някога да умрат. Много от тях може би още си спомнят за детската молитва: „Боже мой, направи ме благ, за да мога в небето да отида аз“. Обаче днес живеят милиони хора, които са „благи“ но съвсем нямат желанието да отидат в небето. Тяхната надежда, която Бог им дава, се състои в това, че Рая ще бъде възстановен на земята е разпространен по цялото земно кълбо. Там те искат да живеят за вечни времена в човешко съвършенство и под едно справедливо правителство /Лука 23:43/. При това те мислят за забележителните думи, които Исус Христос отправил към Марта, чиито брат Лазар току що бил възкресен от мъртвите. Тези думи заслужават да бъдат сериозно разгледани от всички живи хора днес. Те гласят:
2 „И всеки, който живее и вярва в мене, няма изобщо никога да умре“ /Йоан 11:26/.
3. Какъв доклад във връзка с непрекъснат човешки живот биде изнесен на 24 февруари 1918 година, и поради кои други събития през онази година не било вече възможно, за известно време, да се държи този доклад?
3 На мъже и жени в днешния 20–ти век се обърна тяхното внимание на 24 февруари 1918 година в Лос Анжелес /Калифорния, САЩ/ върху тази забележителна надежда. Тогавашния президент на дружеството „Стражева Кула“ за пръв път изнесе един публичен доклад озаглавен: „Светът е на края си — милиони днес живеещи хора няма никога да умрат!“ Това бе точно по времето, когато Първата световна война, в която се намесиха и Съединените Щати, беше на път да достигне връхната си точка. За известно време след това не бе вече възможно да се изнася този епохален доклад, особено след като на 8 май 1918 година се арестуваха президента на дружеството „Стражева Кула“ и седем негови сътрудници от главното бюро на дружеството в Ню Йорк. Късо време преди това, на 12 февруари 1918 година, забрани правителството на Канада най–новата книга на дружеството, „Приключената тайна“, както и безплатните трактати на дружеството, наричащи се „Изледователя на Писанията“. На 14–ти март правителството на САЩ последва този пример и също забрани „Приключената тайна“ и свързаното с тази книга издание на „Изследователя на Писанията“ — печатни издания, публикувани с одобрението на президента на дружеството. Заведе се съдебно дело, което траеше няколко седмици, и след това, на 21–ви юни, осъди държавния съд на САЩ президента на дружеството, секретаря–касиер, двамата съавтори на „Приключената тайна“, трима сътрудници от главното бюро в Ню Йорк както и италианския преводач на дружеството на дългогодишен затвор, присъда, която те трябвали да излежат в затвора на Атланта /Жоржия/. На 4 юли 1918 година, докато Първата световна война беше още в разгара, се отведоха и осемте от Бруклин /Ню Йорк/ в затвора на Атланта.
4. Как така се стигна до там, че остатъка от народа на Йехова на земята, беше като умрял, и какво било станало от неговата небесна надежда?
4 Преди да настъпи следващата зима, дружеството се видя принудено да се завърне от Бруклин в Питсбърг /Пенсилвания/, както това се съобщава на страница 290 от английското издание на списанието „Стражева Кула“ от 1 октомври 1918 година. Навсякъде на земята се интернираха млади мъже от християнските общини на Международните Библейски Изследователи и хвърлени в лагери и дори затвори. От духовна гледна точка бяха отдалите се на Йехова, кръстени служители като мъртви, особено що се отнася до смелото проповядване на евангелието, на благата вест. Те бяха на мнение, че сега са достигнали краят на техния земен живот и че непосредствено им предстояла небесната им слава. Обаче това бе съвсем погрешно! Нациите, които участваха в Първата световна война сключиха мирен договор в месец ноември, мирът пак се възвърна и ето — на опустошената земя все още се намираше един остатък от обожателите на Йехова!
5. Кой се намирал в подобна духовна дрямка в течение на дълго заточение, обаче какво било предсказало Божието Слово за тях?
5 Какво да стане сега? Пророческото Слово на Йехова бе предсказало, че тези, на пръв поглед мъртви свидетели, трябвало пак да се съживят на земята за нова дейност в царствената Му служба. По време на Първата световна война духовното им състояние можеше да се сравни с това на древните израилтяни, по времето когато тяхната столица Ерусалим била разрушена от военните сили на Вавилония в 607 година преди н.е. и те били принудително изселени в далечната Вавилония, където духовно трябвали да дремят за 70 години.
6. По какъв начин си послужил Йехова с пророка Езекиил, за да опише една пророческа картина относно съживяването на еврейската нация и възстановяването на обожаването в родината им?
6 На това състояние на израилтяните през годините 607 — 537 преди н.е. обърнал вниманието пророка на Йехова на име Езекиил, който сам живял в изгнание във Вавилония. В едно от неговите видения той видял една долина пълна с избеляли кости. На него му било обяснено, че всички тези разпръснати кости представлявали целия израилев дом. Когато Езекиил по повеля на Бога пророкувал върху тези разпръснати кости, те започнали пак да се събират в скелети, и тези скелети пак се облекли в месо. Накрая тошъл пак дъх в тях и телата се изправили и застанали на краката си /Езекиил 37/. При изпълнението в образеца това показало, как израилтяните щяли да бъдат освободени след падането на Вавилон и като нация щяли пак да бъдат съживени и щяли да обожават техния милостив Бог в един наново изграден храм във възстановената им столица Ерусалим.
7. Кое подобно съживяване на една нация се предсказа в Откровение 11:3–13?
7 Столетия след възкресението на тази нация се предсказало нещо подобно в Откровение 11:3–13 в символични изрази:
„‘И аз ще оставя моите двама свидетели да пророкуват хилиядадвеста и шестдесет дни, облечени в зебло.’ ... И когато те привършат тяхното свидетелство, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град ... И след трите и половина дни влезе в тях жизнен дух от Бога и те се изправиха на нозете си и голям страх обзе ония, които ги гледаха. И чуха силен глас от небето, който им казваше: ‘Елате тук горе.’ И те възлезоха на небето в облак, и враговете им ги видяха. И в онзи час стана голямо земетресение.“
8, 9. а/Кога се отправи в ново време към духовно мъртвия народ на Бога подобен призив за действие? б/С кои символични думи се изрази пророческия призив към действие в Исаия 26:19?
8 По подобен начин трябваше да се отправи по времето след войната към духовно мъртвия остатък на отдалите се на Бога служители призив за действие, а именно да служат като негови свидетели видимо за всички жители на земята. В първата следвоенна година се отправи такъв призив към тях /1919г./ след като те се събудиха в духовна насока и познаха, че Йехова ги остави живи в плът на земята поради една важна причина. На тях им бе съвсем ясно, че без неговата помощ те нищо не биха могли да направят в годините на живот, които още им оставаха, в един вражески свят /Исаия 26:18/. В определено време те получиха потвърдението и повелята от Бога, Всемогъщия, които били предсказани в Исаия 26:19 и запазени за тяхна полза. Тези думи гласят:
9 „Твоите умрели ще оживеят. Моите мъртви тела ще станат. Събудете се и запейте, вие, които обитавате в пръстта! Защото росата ти е като росата по слеза, и самата земя ще предаде безсилните в смъртта.“
10. С тези думи Йехова си послужил с изразителен начин, който подхожда за кой период, обаче защо бе този изразителен начин подходящ?
10 Йехова си служи тук с един изразителен начин, който подхожда също и за периода на действителното възкресение от избавените мрътви под небесното царство намиращо се в ръцете на неговия възначен на престола цар, Исус Христос, Спасителят. Израилтяните в древно време били отведени отведени от страната на тяхното национално съществувание и в духовен смисъл били погребани за 70 години, така и в ново време се намираше остатъка на духовните израилтяни през годините 1914 до 1918 пред опасността да бъде напълно унищожен. Когато Първата световна война завърши в 1918 година те бяха, от духовна гледна точка, за Йехова като „труп“.
11. а/Само кой е бил в състояние да причини духовно възраждане и то в свежост като какъв вид растение? б/Какъв призив към народа на Йехова бе по онова време подходящ?
11 Като Дарител на живота Йехова щял обаче да поеме грижата за това, тези „мрътви“ пак да се възвърнат към живот като негови помазани свидетели. Сега, когато им се откриха нови възможности в този период на време след войната, не беше вече уместно да бъдат опечалени и да бъдат като „мъртви“ като такива, които ‘обитават в пръстта’. За Йехова бе сега неотложно време да причини те да се събудят за духовен живот и да ликуват за това, че са живи и могат да му служат /Псалм 126/. Вместо да приличат на изсъхнали трупове, на обитатели на изсъхнала пръст, те трябвали да имат в себе си жизнена светост все едно като че ли са се били къпали в обилната роса на слеза, тревисто растение с ниско полегнало на земята стъбло. По–великия Кир, Исус Христос, царувал сега на небето и сега беше вече определеното от Йехова време те да се избавят от едно заточение, подобно на това в смъртоносната Вавилония. Състоянието им приличаше на заточението, което преживяли израилтяните в древно време във Вавилония, обаче това положение не трябваше вече да ги държи със здрава хватка като смъртта. Сега бе времето, те да бъдат освободени за едно духовно възрождение, свързано с куража и способността да излезат от Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия. Съответно с това определено време Бог остави да прокънти призива: „Излезте от нея, народе мой“ /Откровение 18:4/. Въз основа на технния непорсредствен отзив те не дадоха повод Йехова да ги укори в това, че продължават да се подчиняват на Вавилон Велики и светските съюзници на тази империя.
12. а/По какъв начин щял народа на Йехова да се прикрие от божественото известяване на наказанието, и за какъв период от време? б/Как трябва след това да се изобличи Вавилон Велики, и по какъв начин трябва тази империя на световната религия да даде отговорност?
12 В Исаия 26:20, 21 се казва понататък: „Дойдете, люде мои, влезте в скиршните си стаи и затворете вратите след себе си. Скрийте се за един малък миг, догдето премине обявлението на наказанието. Защото ето! Йехова излиза от мястото си за да привлече жителите на земята под отговорност поради беззаконието им срещу него и земята ще открие кървите си и не ще покрие вече убитите си.“ Сега нямало вече да трае дълго, само „един малък миг“, докато Йехова привърши обявлението на наказанието против Вавилон Велики, като остави тази империя да бъде унищожена от светските ѝ съюзници, преди самите тези да бъдат също така унищожени във „войната на великия ден Божии, Всемогъщият“, в битката на Армагедон /Откровение 16:14, 16/. Пролятата кръв, в която Вавилон се е провинил, ще бъде открита и ще му се окаже възмездие. Хората, за чиято смърт империята на фалшивата религия е посредствено или непосрествено виновна, няма вече да бъдат небрежно покрити. За тях ще се окаже отмъщение като тяхния убиец сам ще бъде екзекутиран. Колко много Свидетели на Йехова са били убити от Вавилон Велики!
Живи другари на тези, които ще бъдат прикрити от обявлението на наказанието
13. а/Какви благословии от възстановяването коронясаха следвоенната 1919 година? б/По кой път се върна остатъка според Исаия 35 в състояние на радост, която никога няма да престане?
13 Годината 1919 бе коронясана от Божията добрина. На 21 март, още преди Международните Библейски Изследователи да привършат с акцията за събирането на подписи която бе започната в цялата страна във връзка с една молба, се допусна заплащането на паричен залог за осемте представители на дружеството и на 25 март те бяха освободени от затвора в Атланта, където никога вече не трябваше да се завърнат. Защо не? Защото доброто им име пак се възстанови и не се намери никаква вина против законите на Съединените Щати. По–късно в същата година, се премести и централата на дружеството на първоначалното му място в Бруклин /Ню Йорк/. По този начин се освободи остатъка на духовните израилтяни от робството на Вавилон Велики и се завърна в духовната страна, която му се полагаше според мнението на Бога, когото той обожаваше. Както това се предсказа в Исаия 35:8–10, той се завърна към, духовен живот и към действие в службата за Йехова по един символичен полски път: „/Той/ ще бъде наречен ‘пътя на святостта’“. По–нататък се казва в пророчеството: „Изкупените от Йехова ще се върнат, и ще дойдат с възклицание в Сион; и за необозрими времена ще бъде радост на главата им. Ще придобият радост и веселие, а скръб и въздишане ще побегнат.“
14. а/Кое главно събрание се състоя през септември 1919 година, и коя публикация се провъзгласи при този случай? б/Къде върнаха издателите седалището на главното си бюро, и какъв проект във връзка с печатници започна по онова време?
14 В същата следвоенна година, 1919, се проведе от 1 до 8 септември едно главно събрание в Сидър Поинт /Охайо/, където им се извести една нова съставна част на тяхната следвоенна дейност, а именно публикуването на едно ново двуседмично списание на име „Златния Век“ като допълнение на списанието „Стражева Кула“. На 1 октомври 1919 година се публикува първото издание на това ново списание /което днес се нарича „Събудете се!“/ и оттогава до ден днешен то служи за актуалната днес цел, да осведоми богобоязливи хора за предстоящото златно хилядолетие и да обърна вниманието на хората на това, че Вавилон Велики е осъден на скорошно унищожение. По–късно, от изданието от 15 декември 1919 година, се даде адреса на издателите в „Стражева Кула“ със 124 Columbia Heights, Brooklyn, New York. Що се отнася до списанието „Златния Век“, в 15–то издание /14 април 1920 година/ се съобщи, че то ще се издава в друга част от Ню Йорк, Brooklyn, Murtle Avenue 35. Там се намираше първата печатница на дружеството Стражева Кула. Дружеството и бюрата–клонове работят днес по цялата земя със собствени печатници.
15. Цялото това възстановително дело бе изпълнение на какво, и към какъв „знак“, предсказан от Исус, принадлежи то?
15 Цялото това възстановително дело с едно малко начало след войната бе началото на „времената на възстановяването на всички неща, за които Бог говори от древни времена чрез устата на святите си пророци“; това бе делото, което трябваше да характеризира невидимото завръщане и пришествие на възвеличения Исус Христос /Деяние на апостолите 3:21/. Придружаващото го освобождение и наново събиране на предания народ на Йехова от съвременния Вавилон бе съставна част от знака за „привършването на системата на нещата“, предсказан от Исус в пророчеството му, записано в Матей 24 и 25, Марко 13 и Лука 21.
16. Кой придружил израилтяните когато те се върнали през 537 година п.н.е. в страната Юда, което също така се изпълни в ново време?
16 Всичко това образува рамката за едно друго значително развитие. Какво развитие? За това трябва да си спомним, че когато израилтяните напуснали мястото на заточението си във Вавилония въз основа на един указ, издаден от Кир Велики през 537 година преди н.е., те били придружавани от голям брой неизраилтяни. Между тях се намирали така наречените нетиним, както и роби и робини и чуждестранни певци /Ездра 2:43, 58, 64, 65, 70; 3:1; 6:21, 22; 1 Летописи 9:1, 2/.
17. Кого представят тези неизраилтянски придружители, и на кого приличат тази още?
17 Тези неизраилтянски спътници представляват тези, които днес чуват вестта за Божието царство под ръководството на по–великия Кир, Исус Христос, и които се съюзяват с остатъка на духовните израилтяни от освобождаването му от нововременния Вавилон и неговите светски съюзници. Това придружаване започна от 1919 година и до ден днешен се развива. Тези хора също могат да се сравнят с неизраилтяните, ‘многобройния смесен народ’, който придружил израилтяните когато те напуснали през 1513 година преди н.е. Египет под ръководството на Моисей /Изход 12:37, 38; Откровение 7:9–17/.
18. Кога се осведомиха тези овчеподобни хора за привилегията да се „посветят“, и след кое друго опознаване на тази група във Вашингтон /Д.С./ символизираха стотици от тях тяхното „посвещение“?
18 Те също отговарят на „другите овце“ за които превъзходния пастир, Исус Христос, е казал, че трябва още да донесе, за да ги събере накрая с духовните овце от „тази кошара“, в която се намират наследниците на небесното царство, в „едно стадо“ /Йоан 10:16/. В английското издание на „Златния Век“ от 6 юни 1934 година, се осведомиха тези символични „други овце“ с една статия на страница 574, озаглавена „Йонадавовата класа“ за тяхната привилегия да се „посветят“ на Йехова Бог чрез Исус Христос и да покажат това публично чрез кръщаването във водата. На 31 март 1935 година президента на дружеството известил друго опознаване на тази група в един доклад при едно главно събрание във Вашингтон, като идентифицира „другите овце“ с предвиденото в Откровение 7:9–17 „голямо множество“. На следващия ден от конгреса 840 хора се оставиха да бъдат кръстени във водата и повечето от тях хранеха надежда за земен живот под Божието царство.
19. а/Какво казал Исус според Йоан 11:26 за хора, които никога няма да умрат? б/В какво са съединени нациите, преди да стане какво с тях в Армагедон?
19 Тук е уместно да се разгледат думите на Исус от Йоан 11:25, 26: „Който вярва в мене, ще дойде към живот, дори ако умре; и всеки, който живее и вярва в мене, няма изобщо никога да умре.“ Всички факти показват, че ние живееме във „времето на краят“ от военната година 1914, да в „привършването на системата на нещата“ /Данаил 12:1–4; Матей 24:1–3/. Въпреки че Свидетелите на Йехова проповядват от 1919 година по цялата земя „тази блага вест за Царството“, отказаха нациите, дори и тези на християнския свят, да се подчинят на месиянсното Царство, което взе властта на небето през 1914 година. Нациите са обединени в тяхната съпротива против Божието законно царство и неговите проповедници и по този начин се събират за „войната на великия ден Божи, Всемогъщият“, войната на Армагедон. Тази всеобща „война“ ще означава за невярващите нации пълно унищожение. Това ще бъде краят на настоящата система на нещата /Откровение 16:14–16; Матей 24:14/.
20. а/Какво ще преживеят тогава овчеподобните хора на земята? б/Те искат, тяхното име да се запише в коя книга, и това ще бъде за тях какво осигурение?
20 Тогава ще бъдат избавени само овчеподобните хора на вяра, които принадлежат към „едното стадо“ на превъзходния пастир. Към това стадо принадлежи и „голямото множество“, състоящо се от „другите овце“. В Откровение 7:9–17 се показва пророчески как те излизат живи от „голямото бедствие“ и навлизат в хилядогодишната земна система на нещата /Матей 24:21, 22/. Защо да трябват тези хора някога да умрат на земята? Под властта на Христос ще им се даде възможността да достигнат вечен живот във възстановения на земята Рай /Откровение 20:1–6/. Трябва да се изчака, за да се знае колко от живеещите днес над 2.000.000 отдадени на Бога, кръстени Свидетели на Йехова, ще преживеят близо предстоящото световно „голямо бедствие“. Едно е сигурно, че това ще бъде „голямо множество“ от всички нации и езици. За тези хора на вяра ще бъде по–великолепно да навлезат в започващата след Армагедон система на нещата отколкото това било за Ной и неговото семейство, които напуснали след световния потоп ковчега и стъпили на изчистената земя. В слувая на днешните хора на вяра ще се окажат буквално истинни думите на Исус: „И всеки, който живее и вярва в мене, няма изобщо никога да умре“ /Йоан 11:26/. Преживялите в Армагедон ще имат желанието да бъдат записани тяхните имена в „книгата на живота“, която ще бъде водена от Бог, Давателя на живота /Откровение 20:7–15/. Записването на тяхното име ще бъде гаранция за това, че те завинаги ще живеят на райска земя.
21. Какво не е необходимо да стане с преживялите в Армагедон през хилядолетното царуване, и на кого ще дадат те тогава свидетелство, че в днешно време те били запазили вярността си като Свидетели на Йехова?
21 Без съмнение съществуват вече днес, в толкова напредналото „време на краят“, което започна с краят на времето на нациите през 1914 година, много мъже и жени на вяра и вярност, които никога няма да умрат от лицето на земята, столчето за краката на Бога. Каква необикновенна възможност им предстои! Поради това, че те никога няма да умрат и бъдат погребани, няма да бъде необходимо да бъдат възкресени през хилядолетното чластвуване на Исус Христос. Те действително ще бъдат живи когато умрялите, които спят в пръстта на земята и за които Царят Исус Христос е дал съвършенния си човешки живот като откуп, ще бъдат възкресени и ще ги посрещнат. Преживялите в Армагедон ще имат привилегията да дадат свидетелство на възкръсналите милиарди за всичко това, което Йехова Бог е сторил чрез Исус Христос през „привършването на системата на нещата“. За това нека тези хора, на които се дава тази извънредна привилегия днес, в това решително време на времената, да се окажат като Свидетели на Йехова, да запазят тяхната вярност и това за оправдание на Неговия всеобщ суверенитет!
Спомняш ли си ти?
□ Как така се стигна до там, че помазания остатък беше така да се каже мъртъв?
□ За какви дейности в следвоенното време събуди Йехова своите помазани слуги?
□ Кои пророчества се изпълниха чрез това възстановяване?
□ Какво няма да бъде необходимо да стане с преживялите на земята Армагедон по време на хилядолетното царуване?
[Въпроси]
[Снимка на страница 15]
Помазаните свидетели на Йехова и техните овчеподобни другари работят заедно от все сърце при разпространяването на вестта за Царството