Задължение или удоволствие — кое поставяш на преден план?

ТВОРЕЦА, Йехова Бог, ни е създал със свободна воля. Това означава, че ние имаме способност и свобода да решаваме, какво искаме да вършим. Понякога това също означава, че трябва да избираме между задължения и удоволствия.

Известна ‘поговорка гласи: „По–напред задължение, след това наслаждение“. Въпреки, че задължения и развлечения често стоят в противоречие, това не винаги е така. Но в случай на противоречие, какво поставяш на преден план? Задължението се дефинира като нещо, което ‘човек трябва да извърши от морална гледна точка. Развлечението е душевно състояние на приятно самочувствие, добро настроение, наслада, изпитване на радост.

Нашите задължения

Както Исус Христос е показал, нашите задължения спрямо Създателят ни, Йехова Бог, имат предимство пред всички други /Марко 12:29, 30/. И днес Бог иска от неговите служители на първа линия, да свидетелствуват за неговото име и неговото царство и да правят ученици /Исаия 43:10–12; Матей 10:7; 24:14; 28:19, 20/. За да могат да изпълняват тези задължения по правилен начин, християните трябва непрекъснато да приемат библейски познания, редовно да се събират с други съобожатели и да постоянствуват в молитвата. Тези неща принадлежат към едни от най–главните задължения на един християнин /1 Тимотей 4:16; Евреи 10:23–25; Римляни 12:12; Еклисиаст 12:13/.

Към нашите ближни ние също имаме задължения. До голяма степен те са от профанен или светски характер. Ако искаме да ядем нещо, трябва да работим, а не да живеем на гърба на другите. Редно е да подсигурим семейството си с това, от което то се нуждае. А също така трябва да спазваме и законите на страната, например правилата за движение и плащането на данъка /Римляни 12:17; 13:1–7; 2 Солунци 3:10; 1 Тимотей 5:8/.

Значи, ние имаме задължения спрямо Бог, спрямо семейството, спрямо ближните, даже задължения спрямо нас самите. Задължения, задължения, задължения! Означава ли това, че нямаме никак време или възможност да се развличаме? Не, но това означава, че трябва да ги поставим на съответното им място. Не трябва да подражаваме многото хора, които днес, в „последните дни обичат развлечения ПОВЕЧЕ отколкото Бог“ /2 Тимотей 3:1, 4/.

Забранени развлечения

Ако искаме да поставим развлеченията на съответното им място, трябва да осъзнаем истината, че известен вид забавления не са съвместими със задълженията ни и нямат място в нашия християнски живот. В днешно време има хора, които „само на шега“ или за „нервен гъдел“, както те се изразяват, не спазват правилата на движение, крадат по навик по магазините или престъпват законите по друг начин. Деяния от този вид очевидно са забранени „удоволствия

 Други си предписват дроги, чрез което стават роби на наркотични средства. Други пък намират наслада под една или друга форма в тютюна. Такива навици стоят също в противиречие с нашите задължения спрямо Бог и ближния ни. Християните трябва да бъдат свободен народ, да обичат ближния си и трябва да ‘очистят себе си от всяка плътска и духовна нечистота’ /2 Кор. 7:1; Мат. 22:39; Рим. 6:6, 16; 13:10/.

Несъмнено непозволения полов акт е формата на забранено удоволствие, което днес най–често се прилага. Всички подобни „похоти на чувствена наслада“ са в противоречие с нашите задължения към Бог и ближния ни /Яков 4:3; Притчи 6:20–35/. Ние не само, че трябва да отбягваме такива неморалности, но даже и да се занимаваме мислено с тях. Самия факт, че такива неморални удоволствия са забранени, изглеждат очевидно по–съблазнителни и по–хубави, така както се изказала една блудница: „Крадените води са сладки, и хляб който се яде скришом е вкусен“ /Притчи 9:17/.

Защо тогава такива удоволствия са така съблазнителни за грешната плът? „Защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. Следователно, християнина трябва ‘да разбие тялото си и да го пороби’, както е направил апостол Павел /Битие 8:21; 1 Кор. 9:27/. Ние не трябва да отстъпим пред тези непозволени удоволствия, ако желаем да получим Божието благоволение /1 Кор. 6:9–11/.

Принципи относно съответното място на удоволствията

Има доста много удоволствия, които могат да доставят радост на християнина. Но за да им отредим правилна място в живота ни, трябва да се придържаме към известни принципи относно количеството, качеството, времето и средствата. Например, най–разпространеното удоволствие, което си позволяват хората е несъмнено яденето. За да бъде такава наслада за нас, това е израз на несъмнено голяма обич от страна на нашия Създател. Границите на тази наслада или удоволствие могат да бъдат описани със следния принцип: „Ние не живеем, за да ядем; ние ядеме за да живеем.“

Тъй–като при храненето се ръководим от известни принципи, разбира се трябва да изберем такава храна, която не само е вкусна, но също и полезна за здравето ни. Освен това ще внимаваме да не „препълним стомаха си“ т.е. да не ядеме повече, отколкото е необходимо. При това не трябва да пренебрегнем съответното време за хранене. Известно е, че човек не може да се концентрира добре при известна дейност, която изисква особена сръчност, ако преди това е ял много. Както един певец, преди да изнесе концерт, не ще приеме изобилна храна към себе си, така и ние трябва да се съобразяваме с това, преди да предприемем трудна задача или държане на библейска реч. Да, изобилно ядене може дори да помрачи радостта ни при библейски речи на други християни. Разбира се, тези, които страдат от алергични заболявания, диабет или имат свръх тегло, имат още по–голямо основание да спазват правилата относно количество, качество и време на хранене. Също трябва да вземем и цените под внимание като не харчим много за това удоволствие.

Друго удоволствие за много е телевизията. Като християни трябва да внимаваме, дали представления, които гледаме са както забавни, така и полезни, дори и поучителни. Трябва да бдиме за качеството и изразходваното време за това, за да не страда нито съня ни, нито пък задълженията ни. Това „кога“ също трябва да вземем под внимание, защото ние сигурно не искаме, телевизионните програми да бъдат пречка за необходимия ни отдих или за нашата християнска дейност, като например посещенията на християнските събрания.

Това което се каза за телевизията важи също и за киното или разни  спортни устройства. Когато е време, да слушаме библейски речи, заедно с други християни, сигурно не би било за предпочитане да отидем на мач в стадиона — или? Също предпочитането на музика, не би трябвало да ни предразположи да правим грешки от този род.

Хоби може да ни достави голямо удоволствие. Но тук също трябва да упражним самообладание и да поставим по–важното на преден план. Какво би станало, ако нашето хоби е свързано с общуване с лошо общество, с хора, които пушат или говорят вулгарни приказки? Какво, ако нашето хоби е свързано с много разносни или застрашава здравето ни или пък вреди на семейството ни? Ако това е така, не е ли по–добре да сменим нашето хоби?

Даже и тогава, ако за това хоби или разсейване на времето нищо лошо не може да се каже, все пак трябва да му отредим правилното място в живота ни. Може би някой женен играе с удоволствие болинг. В случай, че не може да привлече семейството си в тази игра, тогава е разумно и мило, ако той ограничи тази дейност на развлечение. Също не би взел участие в съревнование по болинг, ако това е свързано с отсъствието му от християнски конгрес. Това, което се отнася за болинг ваши също и за правене на излети, плуване или плаване с платноходки.

Обикновено отпуската е време на развлечение. Но като християни желаем даже и в това време да не занемарим държанието си само за това, защото се намираме всред чужди и имаме време. Също така, не би трябвало да предпочетеме забележителности или свободни центрове пред конгресите на Свидетелите на Йехова.

Радост при изпълнение на задължения

Да, изпълняването на задължения може да ни достави голяма радост. Въреки, че много хора гледат на задълженията и удоволствията като на противоположност, не винаги е така. Действително от изпълнението на нашите задължения може да се породи истинска радост — при условие, че имаме правилно отношение към тях. За първия човек Адам, несъмнено е било голяма радост, да се грижи за неговата родина, прекрасната, подобна на парк градина Еден. Сигурно е било голяма радост за него, когато се е запознал с всички животни в градината и е трябвало да им даде подходящи казвания. А когато Йехова му дал Ева за жена, неговата радост била безгранична, както е показано това в Битие 2:15, 18–23.

Един съпруг може да изпитва голяма радост при извършването на полезна работа, независимо от какъв род, ако гледа на нея като на средство с цел да се грижи по честен начин за себе си и за семейството си. Същото се отнася и за жена, която има правилно отношение към това. Тя може да изпитва голяма радост в това, жилището ѝ да блести от чистота, да приготвя вкусни и хранителния ястия за семейството си и още много други неща.

 Отличен пример за това, как може да се намери радост при изпълнение на задължения, дават Свидетелите на Йехова. Те изпитват голяма радост при изучаването на Библията и при запознаването им с нови истини. Те изпитват при това както е казал псалмиста! „Аз се радвам на твоето слово като оня, който намира много користи“ /Псалм 119:162/.

Голяма радост за тях представлява и събирането им по случай тяхните събрания и конгреси, които се състоят редовно. Освен това при тях се изпълняват думите на Исус: „По–блажено е да дава човек, отколкото да приема“ /Деян. на ап. 20:35/. Когато проповядват благовестието от къща на къща, изпълняват на първа линия своя дълг към Бог и хората. Ако намерят някой, който слуша с удоволствие, това, което му разказват и иска да разбере Библията с тяхна помощ — преди всичко ако той ‘осъзнае духовните си нужди’ — то те изпитват голяма радост и задоволство /Мат. 5:3/.

Да заздравим чувството си за дълг

Какво може да ни помогне да заздравим чувството си за дълг и да отредим правилно място на удоволствията? Справедливост и разум могат да ни бъдат в помощ. Например чувството за справедливост изисква истинско великодушие. Разбира се не би било редно, ако нашата помощ за другите е толкова голяма, че да не можем да се справим с нуждите на собственото си семейство. А разума ще ни помогне да разберем, че до каква степен избягваме да извършваме задълженията си, в такава степен нанасяме вреда на нас и другите. Тъй като не искаме други да вредят на нас, трябва да избягваме и ние да вредим на тях /Лука 6:31/.

Любовта ще ни помогне особено много да поставим задълженията си преди удоволствията или развлеченията. Да обичаме Бог означава да пазим неговите закони и да изпълняваме нашите задължения спрямо Него /1 Йоан 5:3/. Любовта към ближния ни ще ни предразположи да се грижим не само за нашето благополучие, а и за това на другите /1 Кор. 10:24/.

Без съмнение имат значи радост и удоволствие своето място в живота ни. Изпълняването на нашите задължения може да ни достави радост. Ние можем да си позволяваме удоволствия до тогава, докато те са в границите на нормалното. Но ние ще избягваме удоволствия, които не са в сходство с нашите задължения. Не желаем да изгубим от вниманието си количеството и качеството на нашите развлечения, а също и разноските свързани с тях. А това означава разбира се, че задълженията ни стоят преди удоволствията или развлеченията.

[Снимка на страница 18]

За Свидетелите на Йехова е наистина голямо удоволствие, да изпълняват дълга си с проповядване благовестието