Как можем да запазим „първата си любов“?

1. Дали сега, в последните дни, Божият народ като цяло е изгубил ‘любовта, която е била у него в началото’?

 „ТВОИТЕ хора ще се представят доброволно в деня на твоята сила“ /Псалм 110:3/. Съгласно с това пророческо предизвестие, днешните Божи служители пламенно изпълняват волята на Йехова, силно пазейки своята първа любов към Него. Въпреки трудните условия. Свидетелите на Йехова, като организиран народ, са успяли да запазят радостите и усърдието в Божията служба през целия досегашен труден период на „приключването на системата на нещата“ /Мат. 24:3, 14/.

2, 3 /а/Защо някой може да загуби „първата си любов“? /б/Какво трябва да направим, ако установим, че в нас се развива такава склонност?

² Може обаче да се случи отделен християнин да изгуби любовта, която е имал в началото. Всекидневните житейски трудности понякога довеждат до там, че човек забравя колко много е направил за него Йехова. Тогава се чувствува изморен от очакването на изпълнението на замисъла на Йехова и вместо това започват да го привличат материалните облаги, които предлага света или може да дойде до заключението, че трябва повече време да отдели за почивка. Християнските задължения като: участие в събранията и по–голямите срещи, подготовка за речите и участие в проповедната служба му се струват все по–тягостни.

³ Ако установиме, че и у нас се появява такова чувство, тогава ни остава само да послушаме съвета на Исус, отправен към събранието в Ефес; трябва отново да събудиме „първата си любов“, стараейки се да ‘вършим първите си дела’ /Откр. 2:4, 5/. Добре е да разберем, че наистина е необходимо да възвърнем някогашната пламенна любов към Йехова и същото усърдие и ентусиазъм към Неговата служба. Как да постигнеме това?

Поддържай любовта към Йехова

4. Как можем да взимаме пример от чудесното отношение на псалмиста? /Псалм 119:97/.

⁴ Вдъхновеният псалмист е възкликнал: „Колко обичам аз твоя закон! Цял ден се поучавам в него“ /Псалм 119:97/. Какво възхитително отношение към Божия Закон! Колко по–лесно е да се служи на Йехова с подобно разположение на духа, отколкото непрекъснато да се принуждаваме да вършим нещо, както подобава. Трябва да събудим в себе си ЖЕЛАНИЕТО да вършим това, което е правилно; трябва да постъпваме правилно, защото имаме такова желание /Псалм 25:4, 5/

5. /а/Какво е препоръчал Павел за защита на нашето духовно предразположение? /б/Как да се погрижим за използваемостта на това снаряжение?

⁵ Разбира се, Сатаната би искал да упражнява натиск, с цел да изоставим нашата ‘първа любов’, защото той е най–голямия враг на нашата одухотвореност. Апостол Павел е призовавал ефеските християни да облекат „Божието всеоръжие“, за успешно противодействие на стремежите на Дявола /Ефес. 6:13/. В състава на това всеоръжие влизат четири много важни черти на християнския живот: истина, справедливост, вяра и надежда за спасение /Ефес. 6:14–17; 1 Сол. 5:8/. Започваш да ги усвояваш от първия контакт със събранието. Но доспехите от стомана могат да ръждясат, ако не се поддържат. Така също и нашето духовно въоръжение ще загуби стойността си и няма да ни осигури достатъчна охрана, ако съответно не се грижим за неговите основни съставни части. В никакъв случай не трябва да допуснем това!

 Изучавай и размисляй

6. Благодарение на какво, един хвърлен в затвора мисионер, е запазил духовното предразположение?

⁶ През 1958 год. мисионерът Станлей Джонс бе осъден в Китай на седем години затвор и бе затворен в изолационна килия. Как е успял да запази силата на своята любов към Йехова, макар и откъснат от християнските братя и дори без Библия? По–късно разказал, че записал всичии библейски текстове, които успял да си припомни, също и цитати от Свещеното писание, които е намирал понякога в достъпните за него вестници, в статиите на религиозни теми. Насъбрал е по този начин значително число стихове и въз основа на тях си е направил план за индивидуално следване и разсъждение. Отвсякъде обкръжен с вражески настроени към неговите убеждения хора, добре е знаел, че ако не бди непрекъснато за напълване на сърцето и ума си с Божии мисли, бързо щял да отслабне във вярята.

7. На какъв натиск биваме изложени? Как трябва да му се противопоставим?

⁷ Истина е, че множеството от нас не се намират в затвора; но все пак през по–голямата част от времето върху нас оказва влияние светския начин на мислене. Макар развлеченията, които предлага света не винаги да са в противоречие с християнските принципи, положително не засилват привързаността ни към истината и справедливостта, не укрепват вярата нито надеждата за спасение. Ако в такъв случай въобще не намираме специално време за подкрепяване на нашите сърца и умове, най–вероятно ще отслабнем духовно и нашата любов ще охладнее.

8. Какви благодеяния получава този, който изучава Божието слово и размисля върху него?

⁸ Ако наистина отделим малко време за подсилване чрез индивидуално следване и размисляне, ще бъдем подобни на човека, който се „наслаждава в закона на Йехова“ и който „в Неговия закон се поучава ден и нощ“. Псалмиста по–натам говори за този човек: „И непременно ще бъде като дърво посадено при потоци води, което дава плода си навреме и чийто листак не вехне и всичко що върши ще благопреуспява“ /Псалм 1:2, 3/.

9. Какво може да се направи, за да се обикне изучаването на Библията и размислянето над нейното съдържание? /Псалм 77:11, 12/.

⁹ Факт е, че много от нас нямат вродена наклонност за изучаване. Но настойчиви старания могат да ни донесат радостно следване. Ние можем да се тренираме за това. Нека си представим някого, който за развлечение започва да бяга за здраве. Отначало ще има мускулна треска. Постепенно обаче организъмът ще се приспособи към усилието и бегача, който проявява издръжливост намира задоволение в своите упражнения. Павел е написал до Тимотея: „Обучавай се, имайки за цел благочестието /Притчи 2:1–6/. Може би отначало ще трябва да се наложи дисциплина, за да започнем. Но не след дълго ще бъдем искренно заинтересувани от познанието на новите мисли и от по–задълбоченото разбиране на разследваните въпроси. Тогава изучаването за нас ще бъде истинско удоволствие /Псалм 119:103, 104/.

10. Защо в пособията за изучаване, някои мисли се повтарят нееднократно?

¹⁰ Някой може да си мисли, че след като знае основните науки на  Светото писание не му е нужно да отделя време за индивидуално следване. И дори недоволствува, когато в предназначените за разучаване публикации среща материал подобен на разглеждания по–рано. В същото време Библията ясно говори за нуждата от известни повторения /Псалм 119:95, 99; 2 Петър 3:1; Юда 5/. Ако непрекъснато не опресняваме нашите знания за истината, за справедливите Божи критерии, за вярата и надеждата за спасение, на нашите сърца ще влияят други неща.

11. Какво между другото е засегнал Павел в своето писмо до ефесяните?

¹¹ Да обърнем внимание на Посланието на Павел до братята в Ефес. Припомнил им е в какво положение са се намирали преди приемането на християнизма, говорил е също и за организацията, към която сега принадлежали /Ефес. 2:12; 4:4–6, 17, 18/. Споменал е за чудесния замисъл на Йехова относно човечеството и за ролята, която в него изиграва човек /Ефес. 1:8–12; 2:4–6/. Повторил им е християнските принципи, които осигуряват на Божия служител благополучие в семейния живот и в събранието /Ефес 4:1, 2; 5:21 до 6:4/.

12. Защо Павел е писал на ефесяните неща, които вече са знаели?

¹² Някои от тези споменати от апостола неща били нови за християните в Ефес, но по–голямата част от тях са им били известни от по–рано. Въпреки това е искал да им ги припомни и може би да хвърли повече светлина върху тях. По този начин е могъл да освежи духовното въоръжение на ефесяните, за да „бъдат напълно способни да разбират, заедно със всичките свети, що е широчината и дължината, височината и дълбочината“ /Ефесяни 1:15–17; 3:14–19/.

13, 14 /а/В какво ни помага изучаването и размислянето? /б/Какво още влиза в състава на „Божието всеоръжие“?

¹³ Индивидуалното следване освежава също и нашите сили и освен това обогатява нашето разбиране на много от основните науки и дава възможност за проникване в дълбочината на Божието слово /1 Кор. 2:10/. Благодарение на това „Божието всеоръжие“ успешно ще ни защити от домогванията на Сатаната, който би искал да отнеме пламенната любов към Йехова и Неговия Син.

¹⁴ Апостол Павел е изброил още други две черти от нашето духовно снаряжение, за които досега не сме говорили подробно. Християните, както се е изразил, би трябвало да обуят „краката си със снаряжението на добрата новина за мира“ и да вземат „меча на духа, т.е. Божието слово“ /Ефес. 6:11–17/. Как тези черти на християнския живот ще ни помогнат да запазим „любовта, която е била в нас в началото“?

Остани активен в разгласяването на Царството

15. По какъв необикновен начин един арестуван мисионер се е постарал да има „много работа в Божието дело“? /1 Кор. 15:58/.

¹⁵ Когато през 1958 година Харолд Кинг започнал своят арест за четири години и половина, застанал пред същия проблем, както и Стенлей Джонс: как да запази „първата си любов“, дълбочината на своята преданност към Йехова? После този брат разказал: „Не исках да изгубя правилна оценка на духовните неща, затова си направих програма за ‘разгласитална’ дейност, въз основа на стихове от Светото писание, които е помнил е разработил няколко библейски проповеди и ги е изнасял пред хора съществуващи само в неговото въображение. След известно време по същия начин е започнал да води въображаемо библейско следване ... И с какъв резултат? В момента, когато бил пуснат на свобода, бил напълно подготвен отново с жар да пристъпи към оповестяване на истински хора!

16. Кой е един от важните поводи, поради които би трябвало да бъдем заети в служба на Йехова?

¹⁶ По твърде оригинален начин се придържал към важния принцип: Ако искаш да останеш духовно здрав, трябва усилено да участвуваш в Божията служба. Апостол Петър е написал: „Ето защо, заздравете вашия разум за  активност“ /1 Петър 1:13/. В същото време апостол Павел е насърчавал: „Бъдете твърди, непоколебими, имайки винаги много работа в Божието дело, знаейки, че вашия труд не е напразен, защото е за Бога“ /1 Кор. 15:58/

17. С какво са се отличавали верните християни от филаделфийското събрание?

¹⁷ Струва си да споменем, че макар християните в Ефес, да са позволили да изстине ‘любовта, която са имали в началото’, членовете на другото събрание, действащо в същия район, продължавали да бъдат много заети и изпитвали гореща любов. Исус е заявил на верното събрание във Филаделфия: „Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори.“ /Откр. 3:8/.

18. Какви начинания ще ни улеснят, запазването на „първата си любов“?

¹⁸ А какви дела могат да помогнат на съвременния Свидетел на Йехова да запази „първата си любов“? Между другото дела в хармония с разпорежданията на Исус: „Идете, прочее и правете ученици измежду хората от всички народи“ /Мат. 28:19/. Харолд Кинг е осъзнавал, колко е важна тази задача. По същия начин си е давал сметка за това и апостол Павел. Именно за това е съветвал братята в Ефес да обуят „краката си със снаряжението на добрата новина за мира“ и да се снаряжават с „меча на духа, който е Божието слово“.

19. Защо участието в разгласяването, което е доказателство за нашата ревност, същевременно го засилва?

¹⁹ Съществува тясна зависимост между ревността и разгласяването и правенето на ученици. Защото ревността събужда в нас желанието да участвуваме в това дело. А от друга страна нашето активно участие в него засилва нашето усърдие. Исус след представянето на добрата новина на самарянката е рекъл на своите последователи: „Моята храна е да върша волята на Онзи, който ме е пратил“ /Йоан 4:34/. Учейки правдата, че е чувствувал подкрепен; това му е давало кураж и сили. Така и ние, когато говорим на другите за Божието царство, някои важни факти оказват влияние на нашите умове и сърца и освен това натрупваме умение за защитаване на истината /1 Петър 3:15/. Освен това в тази дейност ни подкрепва Божият дух и нищо чудно, че ‘пламтим по дух’ и наблюдаваме неговото въздействие върху другите /Рим. 12:11/.

20. Как индивидуалното следване и разгласяване се причиняват заедно за запазване на духовните сили?

²⁰ Дали проповядването на другите може да замести индивидуалното следване? Не. Би трябвало да се поддържа равновесие между тези два клона на  нашата дейност. Ако приемеме обилна храна и в същото време не се движиме достатъчно, в крайна сметка би пострадал нашия организъм. И обратното, ако се движим много, а ядем малко, в резултат на това ще загубим сили. Също така, ако посвещаваме много време за индивидуално следване, но не проповядваме на другите, това вероятно ще наруши нашето духовно равновесие. Апостол Петър е забелязвал връзката между „активността“ и „равновесието“ /1 Петър 1:13/. Ако бихме проповядвали на другите, но занемарим нашето индивидуално следване, можем да се изтощим, да изнемогнем — особено, когато хората, на които носим добрата новина, не реагират твърде благосклонно. Но ако сами се учим, след което отиваме да споделим придобитите знания, ще запазим духовното си здраве.

Откупвайте времето си

21, 22 /а/Каква сериозна пречка е поставил Сатаната, за да ни затрудни запазването на „първата си любов“? /б/Какво е препоръчал Павел на ефесяните за преодоляване на тази пречка? Защо и ние би трябвало да се придържаме към този свят?

²¹ Стенлей Джонс е описал по следния начин един от най–голямите проблеми, с които се е борил в затвора: „Имах на разположение наистина много свободно време“. За много от Свидетелите на Йехова положението е напълно противоположно; всъщност множеството от нас страда от хроническа липса на време. Защо е така? Апостол Йоан е споменал: „Целия свят подлежи /на властта/ на Лукавият’“ /1 Йоан 5:19/. Дяволската система до такава степен поглъща хората със своите проблеми, че дори нямат време да мислят, а какво да говорим за учение. Не принадлежим на този свят, но сигурно чувствуваме последиците от неговия стил на живот. „Лукавият“ би искал чрез употребата на своята власт да ни заангажира толкова много, че да поставим Божията служба на заден план.

²² Добре е знаел за това Павел и е дал на ефесяните следния ценен съвет: „Внимавайте добре, как постъпвате; не като глупави, но като мъдри, откупвайки за себе си благоприятно време, защото дните са лоши. Също престанете да бивате неразумни, но продължавайте да разбирате каква е волята на Йехова“ /Ефес. 5:15–17/. Ако не откупваме време за изпълняване на „волята на Йехова“, житейските трудности в днешните ‘лоши дни’ най–вероятно ще задушат нашата любов.

23. При какво условие индивидуалното следване и разгласяването ще ни помогнат да запазим „първата си любов“?

²³ Вярно е, че някои християни имат сериозни задължения или пък са измъчвани от болести, което в голяма степен ограничава тяхните възможности в службата за Бога /Лука 21:1–4/. Но съгласно със съвета, който е дал Павел на християнските слуги, би трябвало да вършим „от цяла душа“ всичко, което е по силите ни /Ефес. 6:5, 6/. Индивидуалното следване никога няма да ни достави радост, ако за него, откъсваме само по няколко минути между две телевизионни предавания. Също проповедната служба няма да предотврати загубата на ревността на нашата ‘първа любов’, ако ѝ посвещаваме някакви си един или два часа в месеца, а останалото свободно време предопределим за развлечение /Виж 1 Послание към Тимотей 4:8/.

Моли се за помощ

24. За каква следваща важна подкрепа за нашата одухотвореност е споменал Павел в Посланието към ефесяните?

²⁴ При заключението на своите изводи за „Божието всеоръжие“, Павел насърчава другарите си по вяра да вземат „меча на духа, който е Божието слово“ и в същото време ‘с всякакъв вид молитва и умоляване да се молят при всяка възможност’ /Ефес. 6:17, 18/. Ако непрестанно поддържаме тясна връзка с Йехова посредством молитвата няма да загубим „първата си любов“, макар да бъдем принудени да преодоляваме голями трудности или така, както Йоан да служим вече от много години в условията на тази система на нещата. В едно друго писмо Павел удачно е написал: „За всичко имам сила ярез Онзи, който ме подкрепява“ /Флп. 4:13/.

25. Бихте ли могли накратко да изброите, какви стъпки е предприел Йехова, за да ни помогне в запазването на ‘любовта, която е била у нас в началото?

 ²⁵ Повечето от нас, от време на време, чувствуват умора. Но все пак обръщението, което Исус е отправил към събранието в Ефес, ясно свидетелствува за това, че можем и дори трябва да не допуснем до изгубването на ‘любовта, които е била у нас в началото’. Йехова ни подпомага днес чрез своята организация, така както някога е подкрепял ефесяните посредством Павел, Тимотей и други братя. Ако обаче ние се научим така да разучаваме и размисляме, че това да ни доставя удоволствие и също ‘приспособим умовете си’ за чудесна дейност, изразяваща се в предаване на други познатите истини и освен това се молим на Йехова да ни помогне да устоим в изпълняването на Неговата воля — нашите усилия ще дадат прекрасни резултати. „Да не се отказваме“, както е писал апостол Павел към галатяните, „да вършим това, което е най–добро, защото ако не отпаднем, своевременно ще пожънем“ /Гал. 6:9/.

[Въпроси]

[Снимка на страница 12]

Изучаването може да ни достави радост и да запази жива любовта ни към Бог

[Снимка на страница 14]

Да говорим с други за истината засилва нашата любов към Йехова.