Обърнете внимание на пророчеството

„Пророческото слово става за нас по–сигурно и вие добре правите, че му обръщате внимание, като на лампа, която свети в тъмно място“ /2 Петър 1:19/

1. Какво удивително разкритие е направил Исус, според Матей 16:21–28?

 ЗЕМНАТА служба на Исус е била към своя край. Близо до Кесария Филипова, на север от Галилея, „човешкия Син“ е уведомил своите ученици, че скоро ще умре, но че ще се върне отново в славата на своя Баща. След това им заявил: „Истина ви казвам: има някои от стоящите тука, които никак  няма да вкусят смъртта, преди да видят човешкия Син идещ в Царството си“ /Матей 16:21–28/. Какво точно искал да каже?

2. а/Как видението съзерцавано от Петър, Яков и Йоан е осъществило думите на Исус? б/Предизвестие на какво великолепно събитие е било това видение?

² Около шест дни по–късно Исус е отвел Петър, Яков и Йоан на една висока планина; несъмнено става дума за хълма Хермон, един от върховете във веригата на Анти–Ливан. Там се случило нещо необикновено. Пред очите им Исус се е преобразил; неочаквано засиял ослепително. Междувременно, Моисей и Илия са се появили и започнали да говорят с него. Защо именно Моисей и Илия? Защото Свещеното писание отъждествява Исус с „тоя Пророк“, който е предвещавал Моисей. Освен това, Илия е водел дейност подобна на тази, която е непосредствено свързана с Божието царство, в което Исус изпълнява ролята на Цар /Деян. 3:22, 23; Второзак. 18:15–19; Малахия 4:5/. Тогава логично е, че са ги видяли от страни на Исус в това видение показващо неговото завръщане във величието на бъдещето му царуване /Мат. 17:1–5/

3. Какво е казал Йехова, за да подчертае важността на това видение?

³ Съвсем уместно е било, че от небето е бил чут гласа на Йехова: „Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение“. След което е допълнил: „Него слушайте!“

4. а/Защо трябва да приковем вниманието си към това видение? б/За какво „пророческо слово“ става дума в 2 Петър 1:19?

⁴ Какво въздействие е оказала на апостолите тази грандиозна сцена? Какъв ефект би трябвало да окаже върху нас днес? Около 30 години по–късно Петър все още е помнил тази случка в пълния й блясък. „Така пророческото слово — е написал — става за нас по–сигурно“. Кое е това „пророческо слово“? Става дума за пророчеството отнасящо се за завръщането на човешкия Син във властта на Царството, както например това, което съдържа книгата на Даниил 7:13, 14. Всички тези предсказания всъщност са били потвърдени чрез преобразяването. /2 Петър 1:16–19; виж също Исаия 9:6, 7/.

5. Какви важни пророчества са били прибавени към това „слово“?

⁵ По времето на Петър, „пророческото слово“ е обхващало освен това и предсказанията очертани от самия Исус Христос. Да приведем неговото пророчество за Царството засягащо „заключението на системата на нещата“, пророчество, което е показало също „човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава“ по време на несравнимото „бедствие на света“ /Мат. 24:3–14, 30, 31/. По–съсно „пророческото слово“ е щяло да се разшири с пророчества, подобно свързани с могъщото Царство, които възвеличеният Исус Христос е открил пред стария Йоан. Някои от тях са описани в Откровението 1:12–16; 5:5–10; 11:15–17 и 14:14, 15.

Бъдете внимателни

6. Защо пророческото слово би трябвало да има още по–голямо влияние върху нас?

⁶ Ако това пророческо видение е развълнувало толкова Петър и неговите другари, то би трябвало да окаже още по–силно въздействие върху нас. Сега, когато човешкия Син е дошел в славата си и е седнал на своя трон в небесното Царство, несъмнено крайно време е да го ‘слушаме’! Наистина, добре е да обърнем внимание на пророческото слово „като на лампа, която стои в тъмно място“ и да му позволим да освети нашите сърца /2 Кор. 4:6/

7. а/Как Павел е подчертал стойността на пророчествата? б/Защо би трябвало да им обърнем извънредно внимание в днешно време?

⁷ Апостол Павел също подчертава необходимостта да приемем със сърцето си пророческото послание. Както той обяснява на еврейските християни, Бог, „който при различни случаи и по много начини е говорил едно време на бащите /им/ посредством пророците“, на тях е говорил ‘в края на дните’ на еврейската система на нещата с посредничеството на Сина. Пророческото слово произлизащо от Исус е имало огромно значение. Тези, които са му  били послушни е водело към спасение. „Затова — продължава Павел — ние трябва да обръщаме толкова по–особено внимание на нещата, които сме чули“ /Евр. 1:1–4; 2:1/. Ние, които живеем в „заключението на световната система на нещата“, ние трябва много повече да слушаме думите на Исус /Мат. 24:3, 35; виж също Исаия 55:6, 11/.

8. Към какво би трябвало да ни подтикне пророческото слово? Ако ние постъпим по този начин, каква полза ще извлечеме?

⁸ Все пак да се уточним, че ако обръщаме внимание на пророческото слово, то не е с цел само да натрупаме знания, далеч не. Словото би трябвало по–скоро да ни подтикне да постъпваме съобразно с това, което се научаваме, иначе казано да изпълняваме волята на Бога, толкова повече че ние се намираме сега в „крайния период на дните“ /Исаия 2:2, 3/. Обръщайки се към Йехова, един псалмист е заявил: „Твоето слово е светилник за нозете ми и виделина на пътеката ми“. Това слово действително ни помага да вървим в светлината на истината и да запазим скъпоценната близост, която ни свързва с нашия Бог. То ни пази да не се отклоним и да не се върнем в света на Сатаната /Псалм 119:105; Йов 29:3, 4/. За да извлечем трайна полза от пророческото слово, необходимо ни е да си изработим една дълбока любов към Библията, а цялото нейно съдържание да проникне в сърцето ни. Това непрестанно ще поддържа нашето желание да изпълняваме Божията воля и да живеем в Неговата любов /Марко 12:29–31; 1 Йоан 4:16; Юда 20, 21/.

Пророчески образци

9. а/Защо казваме, че описанията в Библията не са само една мъртва история? б/За кой ден на отмъщение ни дават сведения?

⁹ Библията описва с голями подробности бунтовете на древния Израил. Защо? „За да служи за предупреждение за нас, върху които са дошли краищата на системите на нещата“. Това би трябвало наистина да ни вдъхне благочестива боязън, да не би да се оформи в нас „нечестиво, невярващо сърце което да отстъпи от живия Бог“. /1 Кор. 10:11; Евр. 3:12; Йов 28:28/. Описанията в Библията не са само обикновена мъртва история. Те обхващат пророчески образци и изявления удостоверяващи, че Йехова ще отмъсти отново, но в много по–голям мащаб, отколкото през време на вероотстъпничеството на Израил. Наказанията, които Бог е наложил през 607 год. пр.н.е. и през 70 г.н.е. на този народ, който се е връщал непрекъснато към обичайния си начин на постъпване, представляват изображение на пламенния гняв, който Той ще излее в скоро време и върху християнството. Ще постъпим разумно, ако посветим особено внимание на това пророческо слово /Йеремия 7:28, 32–34; Мат. 24:3–22/.

10, 11. а/Какво сравнение ни помага за да се убедим, че живеем в „последните дни“? б/Как някои пророчества се изпълняват преди всичко на християнските секти?

¹⁰ Безспорно, системата чрез която Сатаната владее земята е навлязла в своите „последни дни“. Достатъчно е, прочее да сравним съвременния свят с изявлението на апостол Павел записано в 2 Тимотей 3:1–5, 13, за да се убедим в това. Впрочем, предимно в недрата на обърканите църкви на християнството, ние намираме хора „имащи вид на благочестие, отречени от силата му“. Тези, последните нямат никаква вест за спасение, достойна на това наименование, което да разгласяват /Виж Матей 7:21–23/.

¹¹ Безчетните изповеди на християнството, идеално отговарят на следното описание, което Йехова е направил някога с посредничеството на един от своите пророци: „Защото две злини сториха моите люде: Оставиха ме /Йехова Бог/ изворът на живите води и си изсекоха цистерни, разпукнати цистерни, които не могат да държат вода“ /Йеремия 2:13/. Очевидно е, че тези религии са изоставили суверенния Господар Йехова и справедливите Му принципи изложени в Неговото слово. Техните членове дори се отвращават да произнесат името на Създателя. Те са предпочели да си изсекат „разпукнати цистерни“ обръщайки се към философиите и теориите и намесвайки се в  политичесните афери на сегашния свят. В много страни тяхните църкви отслабват, защото хората не намират в тях освежаващите води на истината. В замяна на това, тези които верно служат на Йехова имат с какво щедро да утолят духовната си жажда /Исаия 55:1, 2; 65:13, 14/.

Какво казват световните ръководители

12. Защо тези, които желаят да преживеят, напразно ще търсят помощ от човешките ръководители?

¹² Не само Библията известява за унищожението на света. Според твърдението на сегашния генерален секретар на Обединените Нации, за първи път в човешката история, ние се намираме на „тясния ръб, който разделя катастрофата от просъществуването“. В една бележка датираща от 1958 год. Хари Труман, бившият президент на Съединените щати, заявил: „Сега ние се намираме пред лицето на тотално унищожение. ... Това унищожение е неминуемо доколкото голямите ръководители на този свят не го предотвратят“. Но в продължение на изтеклите 26 години „голямите ръководители“ всъщност взеха ли наистина мерки за да попречат на това цялостно опржаряване? Сега те изразходват повече от един милион долара на минута за демонични средства за масово унищожение. По повод на такъв вид „голями ръководители“, едно време един псалмист е написал: „Не уповавайте на князе, нито на човешки син, в когото няма помощ“ /Псалм 146:3/.

13, 14 а/Каква фалшива надежда подхранват религиозните предводители? б/Според Исаия, къде се намира истинската надежда?

¹³ Народите не са повече в състояние да променят драматичното положение в което се намират. Дори трибуната, на така наречените Обединени нации, е заета повече с политически спорове, отколкото с подготвянето на мира и сигурността. Несъмнено, папите Павел VI и Ян–Павел II, както единият, така и другият са се представили там с голям блясък. Те са поздравили ООН, като „последната надежда за взаиморазбирателство и мир“ за човечеството. Но дали е такава тази организация?

¹⁴ В своето пророческо слово Йехова ни показва, къде се крие истинската надежда. Напр., Той подбудил Исаия да извести раждането на един син, който щял да стане „Княз на мира“. Този княз не е някой друг, а Исус Христос, този, чийто първообраз е бил някога цар Давид. Пророчеството допълва по този повод: „Изобилието на княжеското господство и мира не ще има край, на престола на Давид и на неговото царство, за да го основе здраво и да го поддържа чрез справедливостта и чрез правосъдието, от сега и до неопределено време. Самата ревност на Йехова на силите ще извърши това“ /Исаия 9:6, 7/. Но как ревността на Йехова ще породи ‘мир без край’?

Близо е Божието царство

15. Как Исус е подчертал неуспоримостта на надеждата за Царството?

¹⁵ Исус Христос, който е по–голям от Давид е известил тоталните войни на нашия XX–ти век и бедствието, което е щяло да ги последва. След като е описал всички видове ужасяващи събития, мъчително безпокойство на народите и страха, който породи очакването на нещата идващи на земята, той е заявил: „Когато почне да става това, изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава ... Когато видите, че става това, да знаете, че е близо Божието царство“. /Лука 21:10, 11, 25–31/. Божието царство! Ето разрешението на проблемите на човешкия род. Впрочем, не се ли молим от години за неговото идване? Затова Исус ни е поканил: „Вие трябва, прочее да се молите така: ‘Отче наш, който си в небесата, да се свети Твоето име! Да дойде Твоето царство! Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята!“ /Матей 6:9, 10/.

16. В какъв смисъл Божието царство е „близо“?

¹⁶ И така, пророческото слово ни учи, че ‘близо е Божието царство’. Но в какъв смисъл? Даниил, друг Божии пророк, ни обяснява. След като е говорил за царствата /или правителствата/, които щяли да управляват  земята в „края на времето“, той пише: „В дните на ония царе небесния Бог ще издигне царство, което до века няма да се разруши. И владичеството, на което няма да премине към други люде. То ще строши и довърши всички тия царства, а самото то ще пребъде до века“ /Даниил 12:4; 2:44/. Следователно земята няма да бъде изгорена чрез ядрено унищожение, заличаващо всякакъв човешки живот. Напротив, Царството на Бога, по–скоро ще измете злите хора и народи от лицето на земята, така щото сигурното властвуване, почиващо върху рамото на „Княза на мира“ ще вземе надмощието.

Отмъщението на Бога

17. Сигнал за какво ще бъде прокламацията „Мир и безопасност“?

¹⁷ Пророчествата на Библията се съсредоточават върху днешното време. Те ни показват това, което непосредствено ни предстои, „защото всичко, което е писано от по–напред, е писано за наша поука, за да можем чрез твърдо издържане и утеха от Писанията да имаме надежда“ /Рим. 15:4/. Пророческото слово описва най–напред „последната надежда за мир“ за човечеството, ООН, с чертите на един див звяр в аленочервен цвят. Тази организация, несъмнено ще успее да фалшифицира един повече или по–малко нестабилен мир, за да вземе участие в прогласяването на „Мир и безопастност!“ съобразно със своята харта и с пророчеството вписано в 1 Сол. 5:3. Тогава Йехова ще накара въоръжените „рога“ на Обединените нации да опустошат фалшивата религия. „Великия Вавилон“, чиито християнски църкви съставляват частта, най–много заслужаваща порицание. Но когато „рога“–та пристъпят за борба против Агнето, Исус Христос, нападайки миролюбивите Свидетели на Йехова, Божият меч ще се стовари върху народите и върху тяхните армии, за да ги екзекутира, по начин, по който те „никак няма да избегнат“ /Откр. 17:3–6; 12–17/.

18. а/Според пророческото слово, какво ще се случи с народите, които ще нападнат Божия народ? б/Как Бог ще се отърве от тези последни врагове?

¹⁸ Ядрените оръжия на великите сили не ще им бъдат от никаква помощ през време на „войната във великия ден на Всемогъщия Бог“, битката на Хармагедон /Откр. 16:14, 16/. Ако допуснем, че ще бъдат употребени, те ще допринесат само за взаимното унищожение на народите. По времето на Йосафат, един добър юдейсни цар, много числени въоръжени сили се съсредоточили, за да атакуват Божия народ, който е изглеждал беззащитен. Но Йехова е подтикнал един от своите пророци да успокои служителите Му с тези думи: „Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество, защото боят не е ваш, но Божий“. Действително, Бог е поставил засада срещу  неприятелите си, така че „взаимно да се изтребят“ до край /2 Летописи 20:15–23; виж също Съдии 7:22; Езекиил 38:21–23; Захария 14:13/. Начело на тези ангелски сили, „Царя на царете“, коронясан от Йехова, не ще окаже милост. Сатаната и неговите демони ще бъдат хвърлени в бездната. /Откр. 19:11–16, 21; 20:1–3/.

19. Какъв урок ще извлечем от диалога, записан в Битие 18:23–33? б/Кои ще бъдат единствените останали живи от „голямото бедствие“?

¹⁹ Все пак не е ли шокиращ факта, че Йехова унищожава завинаги световната система изцяло, без да бъде възстановена нито част от нея? Може би, някои споделят чувството, което преследвало Авраам, когато е (мислил за унищожението Содом и Гомор; че, ако се намерят само 50 или 45, или 30, или 20, или дори 10 праведни в сегашния свят „съдията на цялата земя“ не ще да я унищожи /Битие 18:23–33/. Обаче пророческото слово показва неуспоримо, че света на Сатаната е изцяло несправедлив и че ще бъде унищожен напълно /Йеремия 25:31–33; Софония 3:8/. Както е обяснил Исус, единствената твар, която ще бъде спасена от „голямото бедствие“ ще бъде тази на християните, които са се посветили на Бога, иначе казано тази на избраните помазаници и на „овце“–те, които ги придружават. Йехова не ще счете никого другиго за справедлив /Матей 24:21, 22; 25:31–33, 46; Йоан 10:16; Авакум 3:1, 2, 12, 13/.

20. За какво Свидетелите на Йехова трябва да бдят през тези последни дни?

²⁰ Пророческото слово на Йехова „бърза задъхано“. То неизбежно напредва към своето осъществяване. Колкото за нас, ние трябва ‘да продължаваме да го чакаме’ /Авакум 2:3/. Затова като Свидетели на Йехова, неустрашимо ще известяваме „деня на въздеянието на нашия Бог „и ще дадеме доказателства за същото ‘говорене без заобикалки’ както апостолите на Исус, за да утешим тези, които са опечалени, занасяйки им добрата новина за спасението /Исаия 61:1, 2; Деян. 4:8–13, 18–20/. Нека също да бодърствуваме за да чуем и това предупреждение на Исус: „Но внимавайте на себе си да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка. Защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане и да стоите пред човешкия Син“ /Лука 21:34–36/.

Как би отговорил на следните въпроси?

□ Какво поука можем да извлечем от 2 Петър 1:16–19 и други аналогични пасажи?

□ Каква привилегия имаме, когато ‘обръщаме внимание на пророческото слово’?

□ Какао е близо сега, според пророчествата?

□ В очакване на „деня на въздеяние“ на Бога, какво би трябвало да направим?

[Въпроси]

[Снимка на страница 31]

„Боят не е ваш, но Божий“