„Прави да престанат войните“

„ТОВА се случи на 8 август 1942 година. Японските войски бяха завзели няколко острова от американския архипелаг на Алеутите с намерение да нападнат западното крайбрежие на САЩ. Служех в една въздушноморска, американска ескадрила, натоварена със задачата, да торпилира японските кораби.

„По време на полета нашия самолет бе обстрелян и радара ни бе повреден. Трябваше да се завърнем в базата по продължение на безкрайната верига на Алеутските острови в гъста като мляко мъгла, без основния навигационен уред: радара. Загубихме ориентацията. Планинските осторви се намираха отляво, но на какво разстояние? Видимостта бе почти нулева. Изведнъж бордовия командир изкрещя: ‘Ще се разбием!’

„Не видях нищо повече от това, което се бе случило после, докато не се свестих. Нашият самолет се бе разбил върху една планина и аз бях изхвърлен от останките, неизвестно как. Все още гореше. По време на удара задната част се бе откъснала. Ако имаше оцелели, те трябваше да бъдат само там.“

Тази злополука беше описана от Харлей Милер, който лично я преживял. Останките от самолета били разпръснати в околността. Какво е станало с останалите, осем члена на екипажа? Харлей сам ще ви обясни това в следващата статия.  Предлагаме ви да я прочетете, но не като военен разказ, а като история на човек, който накрая намери мира.

В продължение на своята военна кариера Харлей видя да умират много хора; но те представляваха само незначителна част от тежкия данък от жертви, събран от Втората световна война. При все това, ужасите, на които бил свидетел, му позволили да разбере безумието на войната и го накарали да си зададе въпроса: Защо?

Човекът стана ли по–мъдър?

По време на Втората световна война смъртта пожъна прекомерно високото число от 55 милиона човешки живота — както на войници, така и на цивилни. Колко страдания и мизерия опозна света по време на този конфликт, който остави милиони вдовици и сираци, изхвърлени на произвола на съдбата! Следователно през 1945 година, на края на военните действия, съвсем естествено се появи въпроса: Ще се свършат ли някога войните?

За нещастие, след 1945 година, човека не стана по–мъдър. Народите продължават да се въоръжават и да воюват. На една от последните конференции във връзка с бъдещето на земята, пенсионираният адмирал Жен Ла Рок е декларирал, че според Пентагона, 270 войни са избухнали след края на Втората световна война. Той е допълнил, че само САЩ и Съветския Съюз притежават 20 000 атомни оръжия и е изказал следното предупреждение: „Ако ние продължим по този път, ще стигнем до ядрена война“.

Защо има войни?

Психолозите и антрополозите формулират многобройни хипотези за да обяснят този социален феномен. Разбира се, техните гледища са под влияние на теорията за еволюцията и идеята, че човека е само едно по–висше животно. Някои също претендират, че „агресивността е необходима за просъществуването на човечеството“. Следователно, оправдаването на войната е една от последиците на еволюционизма.

Същевременно други психолози не могат да повярват, че войната е просто последица на инстинктивна агресия, а смятат, че тя е последица на придобит характер — резултат от несправедливи лишения, понесени по време на детството. Поради това, препоръчват да се дава повече свобода на младите и да се основе по–толерантно общество. Но намаля ли заплахата от войната, откакто този тип общество съществува в западния свят?

В книгата си озаглавена „Войната“ /англ./ Роберт Леки идва до следното заключение: „Войната не може да се обясни с биологията. Тя по–скоро прилича на проблем на социалния, политически и юридически ред. ... Изглежда, че самото общество е причина за войните и дотогава, докато нациите, разполагащи със суверенитет, притежават неограничена и неконтролирана власт, конфликтите ще бъдат неизбежни“ /ние подчертахме/.

Преди почти 2 000 години Яков, природен брат на Исус и член на първоначалното християнско свбрание, е поставил следния въпрос: „Отгде произлизат боеве и отгде крамоли, между вас? Не е ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Вие пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите“ — Яков 4:1, 2.

Тези думи обявяват дълбоките причини за конфликтите: завист, амбиция и алчност пороци, които съществуват от около 6 000 години /Битие 4:2–10/. Колко войни са избухнали по въпроси за територия, владения и ресурси! За да се мобилизират войските се използват гордост, национализъм, лоялност, ксенофобия и страх от чужденците. И все пак съществува една основна, още по–дълбока причина от тези, които току що изброихме.

Една непризната основна причина

Наистина, съществува един фактор, който почти всички специалисти премълчават: могъщо, невидимо същество, което копнее да види хората разделени и воюващи. Тази личност умишлено заблуждава човечеството по разнообразни начини чрез религията, политиката и стремежа към удоволствия. Библията ясно я оприличава. Например заявява: „Знаем, че ние произлизаме от Бога, но че целия свят лежи във властта на лукавия“ /1 Йоан 5:19/. Кой е „лукавият“? Самият Исус откри неговата самоличност отговаряйки на фарисеите, които търсеха начин да го убият: „Вие сте от баща ви Дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори от себе си, защото е лъжец и на лъжата баща“ /Йоан 8:44/.

 Да, това е Сатана Дяволът, злият духовен вожд, който е в основата на конфликтите между хората. Със садизъм, той и неговите демони увличат човечеството непрекъснато в подготвяне или предприемане на войни. Истина е, че милиони хора се надигат против атомното оръжие и настояват за замразяване на въоръжаването. Въпреки това, не се съгласяват с единственото истинско разрешение: Царството на Бога и на Христос. Именно по този начин Сатаната успява да ‘измами цялата населена земя’ /Откр. 12:9/. Прави така, че хората напразно търсят мир, като не се отказват от това, което е причина за войните: националистически егоистични интереси.

Как ще бъде установен мира

Роберт Леки, когото вече цитирахме, заяви още следното: „Специалистите от хуманните науки казват, че войната е резултат от една примитивна функция. Според тях, войнствения инстинкт, който е нейн източник, може да бъде потушен чрез възпитание, законодателство и етика“ /ние подчертахме/. Социолозите, които изказват такова гледище без да искат подкрепят Библията, която също представя „възпитание, законодателство и етика“, като средства позволяващи да се избегнат войните. Още преди 2 700 години, пророчеството на Исаия набеляза пътя, водещ към мир, казвайки: „И сигурно много люде ще отидат и ще рекат: ‘Елате, да се изкачим на планината на Йехова, в дома на Якововия Бог и Той ще ни научи на своите пътища и ние ще ходим в пътеките Му.’ Защото от Сион ще излезе законът и от Ерусалим словото на Йехова. И Той ще раздава присъди между народите и ще постави в ред нещата относно много народи. И те ще трябва да изковат своите мечове на палешници и копията си на градинарски ножици. Народ няма да дигне меч против народ и те няма вече да се учат на война“ /Исаия 2:3, 4/.

Какво ни учи това пророчество? Че хора из многобройни народи ще бъдат задължени да познаят закона, властта и суверенитета на Йехова. Те ще трябва спокойно да приемат едно ново възпитание и да кажат смирено: „Той ще ни научи своите пътища и ние ще ходим в пътеките Му“ Да, те ще се научат пътищата или „етиката“, на истинския християнизъм, който възхвалява мира ... Ще вървят в пътеките на Йехова, пътеки, които Неговия Син, Исус Христос, начерта толкова ясно чрез своя съвършен пример. Фактите показват, че по целия свят Свидетелите на Йехова изпълняват това пророчество вече от няколко десетилетия и най–вече по време на двете световни войни и на други конфликти, които разкъсваха човечеството.

Освен това, принудени сме да признаем, че хората, със собствени усилия, никога не ще успеят да установят един траен и всеобщ мир. Необходимо е нещо по–могъщо — не само интернационално правителство, за което се изказват много хора, но едно свърхнационално правителство, което ще бъде над политиката и дребнавия национализъм. Небесното правителство на Бога, поверено в ръцете на Христос, отговаря точно на тази дефиниция. Само то наистина е в състояние да установи мир /Матей 6:9, 10/.

Как ще бъде установен мира? Понеже народите не ще се откажат доброволно от своя национален суверенитет, те ще бъдат много скоро принудени да направят това. Пророчеството на Данаил е предсказало: „И в дните на ония царе, небесния Бог ще издигне Царство, което не ще бъде никога разрушено. И това Царство не ще премине на никакъв друг народ. То ще смаже и довърши всички тези царства, а то самото ще просъществува до безкрайни времена“ /Дан. 2:44/. Нещо повече, текстът от Откровение 20:1–3 ни уверява че Сатана, Дяволът, главният подстрекател за войните, ще бъде ‘хвърлен в бездната’, без възможност да вреди „за хиляда години ... за да не мами повече народите“.

Премахването на царствата или човешките егоистични правителства ще отвори път на пълното осъществяване на ободрителните думи от Псалм 46:8–10, а именно: „Елате, съзерцавайте делата на Йехова, как провъзгласява изумителни събития по земята. Прави да престанат войните чак до края на земята. Счупва лъка и троши копието. Изгаря колесниците с огън. ‘Поддайте се и знайте, че аз съм Бог! Аз ще бъда възвишен между народите, аз ще бъда възвишен на земята’“. Действително, върховенството на Йехова скоро ще вземе надмощие върху цялата земя /Матей 24; Марко 13; Лука 21/.

Бихте ли желали да видите края на всички войни? Тогава, знайте, че се намираме в навечерието на прекрасната епоха, за която Давид е говорил в Псалм 37:10, 11 с тези думи: „И още малко време и нечестивият не ще бъде вече ... Но покорните ще притежават земята и наистина ще се наслаждават с изобилието на мира“.