Божието име в християнските писания

КОГАТО Исус е назовавал баща си, еврейските му слушатели са знаели за кой говори. Те можеха да видят Божието Име в еврейските свитъци на Библията, които се намирали в Синагогите им. Един такъв книжен свитък е бил подаден на Исус в Синагогата в неговият роден град Назаред. Той прочел един пасаж от Исаия, в който името на Йехова се съдържа два пъти /Лука 4:16–21/.

Първите Исусови последователи могли да видят името също и в Септуагинта — превод на Библията на гръцки, който първите християни са ползвали при учене и при съчиняване на писмени документи. Вярно е, че някога те са мислели, че Божието Име не се е съдържало в Септуагинтата, обаче сега се знае със сигурност, че това Име е било толкова почитано, че Тетраграматон /наименованието на учените за четирите еврейски букви на Божието Име/ в еврейските писмени знаци бе приет в гръцкия текст.

Още през второто столетие Акуила е отбелязал в гръцкия си текст с еврейски думи името на Бога. През третото столетие Оригенес пише: „В поточни ръкописи това име е написано с еврейски букви.“ В четвъртото столетие библейският преводач Хиеронимус е установил: „Ние намираме четирибуквеното Божие име יהוה в определени гръцки томове и до ден днешен означено със старите букви.“

Др. Паул Е. Кале пише: „Ние сега знаем, че в написаните от евреин за евреин гръцки библейски текстове /Септуагинта/, Божието име не се превежда, а е запазено като Тетраграма с еврейски букви“ /Кайроер Гениса, 235 страница/.

Какво означава това? То означава, че Исусовите слушатели — говорещи еврейски или гръцки — са веждали Божието Име написано, когато са четели в писанията. Поради това е логично да се приеме, че по навик, при цитиране на текст, те са следвали установения навик и приемали четирите еврейски букви на Името на Йехова в текстове на християнските гръцки писания.

В списанието „Журнал за Библейска литература“ Георг Ховард, извънреден професор за религия при университета от Джоржия изтъква: „Тъй като Тетраграматона в преписите на гръцката Библия, които са били писания на началната църква, все още бил писан, е разумно да се приеме, че преписвачът  на Н/овия Т/естамент е запазил Тетраграматона в библейския текст, ако цитира от писанията“ /1977, Том 96, №1, 77 стр./.

Заместител на Божието име

Както изглежда, Божието Име бе по–късно отстранено както от Септуагинтата, така и от Новия тестамент когато нееврейски християни не са могли да си служат с еврейските букви. Така Др. Кале пише: „Първо християните са използвали за това /за Тетраграматона/ думата Кириос /Господ/, защото не са могли да разбират и използват написаното на еврейски Божие Име“ /Каироер Гениса, 235 стр./

От какво значение бе това? Професор Ховард казва: „Отпадането на Тетраграматона по наше мнение предизвикало в съзнанието на ранни християни, предимно езичници, смущение във връзка с отношението между ‘Господ Бог’ и ‘Господ Христос’“ /63 стр. на горе цитираните статии/.

В Псалм 110:1 например се казва: „Йехова рече на моя Господ ...“ Този текст е цитиран в Матей 22:44, където — името Йехова е отстранено — в повечето модерни преводи четем: „Господ рече на моя Господ.“ Така за привържениците на църквата на християнския свят се загубва подчертаната разлика между Йехова /„Господ“/ и Исус /„моя Господ“/.

Съществуват значителни предимства да се следва библейския пример и да се ползва Божието Име: 1. Помага ни да виждаме Бог не просто като една сила но и като една личност. 2. Допринася за това, ние да се приближим към Него. 3. Изключва объркване, предава ни ясна представа за Него и довежда мислите по–близо до това, което Библията наистина учи.

[Снимка на страница 18]

Божието име се появява в стари гръцки преводи на еврейските писания и то с еврейски букви