Да разпространяваме Божието Слово в един обладан от страх свят

1. Кое несравнимо с никое друго състояние на страх в света е предсказал най–великият пророк в човешката история?

 ИСУС ХРИСТОС, най–великият пророк на всички времена, е предсказал относно духовното състояние, в което ще се намира света по време на големия прелом, който е започнал от 1914 година, началото на Първата световна война, следното: „Хората ще припадат от страх и очакване на нещата, които ще  сполетят населената земя; защото небесните сили ще се разтърсят“ /Лука 21:26, 27/.

2. Кои хора не се страхуват и защо?

² Колкото и особено да се струва, днес съществуват хора, които не припадат от страх и не се чувстват безпомощни. Това са Свидетелите на Йехова, намиращи се в 205 страни. Те следват призива на Исус: „Но когато тези неща започнат да стават, тогава се изправете и вдигнете глави, защото освобождаването ви наближава“ /Лука 21:28/.

3. Защо месиянското царство не се установи в Ерусалим, и защо Обществото на народите и следващата го организация не бяха в състояние да предотвратят настъпващата атомна епоха?

³ Днес, повече от всякога до сега, съществуват доказателства, че „определените времена на нациите“ или „езическите времена“ са изтекли през втората половина на 1914 година, и че по онова време се установи в небесата предсказаното царство на Йехова под ръководството на Христос Исус и че господства след неприятелите си /Лука 21:24 според превода Нов Свят и Лютер/. До ден днешен месиянското царство не е установено в земниия Ерусалим. Обществото на народите също не се оказа „политическия израз на Божието царство на земята“. Организацията, която последва Обществото на народите, а именно Организацията на обединените нации, която сега действа повече от 35 години, също така се оказа безуспешна въпреки молитвите на християнския свят. Тя не успя да предотврати настъпването на столетието на атома.

4. Обществото на народите бе всъщност съзаклятие против какво?

⁴ От момента на основаването на Обществото на народите, т.е. от края на Първата световна война, Свидетелите на Йехова смело заявяваха, че подобни човешки организации, които да слушат като заместител на царственото месиянско правителство на Йехова, никога няма да имат успех. При това те се ръководят от пророчеството на Исаия 8:12: „Вие не трябва да наричате съюз това, което този народ нарича съюз, и това, от което те се страхуват не трябва вас да плаши и уплашва“ /според Успоредния превод/. Тази, създадена от хората международна организация, бе в същност едно „съзаклятие“, да съзаклятие срещу благородните интереси на месиянското царство на Бога. Ето защо, тя как би могла да получи благословията и подкрепата на Йехова, Царя на царете?

5. а/Какъв вкус е имал „книжния свитък“ въпреки съдържанието му, когато пророка Езекиил го изял? б/Какво се изпитва, когато Божието Слово се поставя в устата на човек, за да служи той като негов свидетел?

⁵ Посланието за Царството, което Свидетелите на Йехова все още възвестяват, е действително една предизвикателна вест в един свят, който духом е ориентиран в съвсем друга насока. Свидетелите преживяха нещо подобно на това, което е преживял пророка Езекиил, когато няколко години преди разрушаването на Ерусалим от вавилонците /607 г. п.н.е./, е пребивавал като пленник във Вавилония. На Езекиил, както и по–късно на апостол Йоан когато е бил заточен на остров Патмос, е бил даден „един книжен свитък“. Пророкът пише: „Писаното бе на предната и на задната страна; и това бяха песни–оплаквания и ридания и жалби“ /Езекиил 2:9, 10/. След като пророкът последвал указанието на Бога „да изяде свитъка“, казва по–нататък: „Той стана в устата ми сладък като мед“ /Езекиил 3:1–3/. Когато днес Божието Слово се постави в устата на човек, така че той да служи като известител на Неговата вест, представлява това за всеки така да се каже „сладка“ привилегия, независимо от това, какво съдържа то, дори ако са плач, ридания или оплаквяния. /Сравни с Псалм 19:7–10/. Свидетелите на Йехова ценят откритото Божие Слово, което те са „яли“ от 1919 година насам. То също така им даде сили, както буквален мед засили Йонадав /1 книга на цар. 14:26, 27/.

6. Защо е необходима смелост, докато денът на Божието отмъщение наближава, и в какво могат Свидетелите на Йехова твърдо да са убедени?

⁶ Докато „денят на отмъщението от страна на нашия Бог“ бързо наближава, трябва Свидетелите на Йехова да доказват голяма смелост, за да обръщат вниманието на хората върху „песните оплаквания и риданията и жалбите“ които в близко бъдеще ще сполетят цялото човешко общество /Исаия 61:1, 2/. Хора от този застрашен свят, които търсят някакъв спасителен изход, не са склонени да слушат таково обяснение от устата на Свидетелите на Йехова. Но, понеже Бог изпраща Свидетелите, за да разпространяват неговото Слово, те могат  да разчитат на това, че той ше им даде своята подкрепа до денят на неговото отмъщение.

7. Какво е искал Йехова да направи, за да може Езекиил да стане годен за задачата му?

⁷ Не е радостно, когато хората отказват да слушат посланието за Царството, но нека да обърнем внимание на това, което Йехова е казал на Езекиил: „Що се отнася до домът Израилев, те няма да искат да те слушат, защото не искат да ме слушат мене, защото всички от Израилевия дом са твърдоглави и коравосърдечни. Виж! Аз затвърдих лицето ти толкова, колкото е твърдо тяхното лице и затвърдих челото ти колкото тяхното чело. Като диамант, по–твърдо от кремъка, направих челото ти. Ти не трябва да се страхуваш от тях и да се плашиш от лицето им, защото те са бунтовнически дом. ... И иди между заточените, сред синовете на твоя народ и ти трябва да им говориш и да им казваш: ‘Това е, което казва Господаря Йехова’, независимо дали слушат или не“ /Езекиил 3:7–11/.

8. Как, след края на Първата световна война, класата на Езекиил посрещнала едно внушаващо страх положение, и какво би могло да стане, ако духовенството я беше послушало?

⁸ В едно таково застрашително положение се намираше и остатъка от онези християни, които Бог чрез духа си направи свои духовни синове и чрез този дух ги помаза като свои свидетели. Те образуват класата на Езекиил през 20–то столетие. Както Езекиил те не остъпиха пред застрашителното лице на влиятелни, облечени в разкошни одежди професионални духовници от християнскя свят, които може би сами се наричат духовни израилтяни. Ако тези духовници биха били смекчили лицата си и послушали посланието за Царството, което се известява от помазания остатък от 1919 година насам, то християнския свят нямаше да изпадне във Втората световна война, която беше много по–жестока и по–голяма и донесе на целия свят много повече страдания отколкото Първата св. война.

9. Какво трябваше да се случи с остатъка и неговите отдали се на Бога другари, за да могат да се справят със възложената им задача?

 ⁹ Днес тези религиозни ръководители не са променили становището и държанието си спрямо тези, които проповядват Божието царство и това въпреки опасността от унищожителна атомна война, които все повече се увеличава въпреки съществуването на Организацията на Обединените Нации. Ето защо остатъкът и техните предани на Бога, покръстени другари от всички народи, с оглед на твърдоглавието на религиозните ръководители, се оставиха Бог да затвърди лицата им като диамант. Те упорито и безстрашно проповядват Божието Слово.

10. Защо духовенството и последователите му би трябвало да послушат Свидетелите на Йехова, и какво ще трябва още да признаят представителите на религията?

¹⁰ Особено духовниците от християнския свят и тяхните последователи ще трябва да са разбрали посланието и съвета на Свидетелите на Йехова. Това, което Свидетелите казват, произхожда от същата Библия, за която застъпниците на така наречения християнски свят казват, че уж приемат и която библейските им дружества разпространяват на много езици. Това напълно прилича на думите, които Йехова е казал на Езекиил: „При синовете с нахални и твърди лица те изпращам, и ти трябва да им кажеш: ‘Това е, което казва Господаря Йехова.’ И що се отнася до тях, дали слушат или не — защото те са един бунтовнически дом — те положително ще знаят, че един пророк се е намирал между тях“ /Езекиил 2:4, 5/.

11. Какво становище заема християнския свят спрямо натоварения със задача от Йехова остатък, и как Йехова направи остатъка способен за да изпълни възложената му задача?

¹¹ С нахален израз на лицето и закоравяло сърце привидният духовен Израел, съвременния християнски свят, се опълчва срещу богопомазания остатък натоварен от Йехова, Суверенния Бог, да известява неговото послание за края в днешните времена на „привършването на системата на нещата“ /Матей 24:3 и 14/. Бог, Всемогъщият, че е в състояние да вдъхне смелост на помазания остатък, чиито образец е пророка Езекиил, която може да го окуражи да поеме и извърши възложената му задача.

12. На кое неверно обвинение Йехова предварително взима основанието, и кое събитие няма да навреди на репутацията му?

¹² Безукорният Бог се грижи за това, никой да няма основание да го обвини в небрежност и в несвоевременно предупреждение на застрашените. Но, положението на нещата така ще се изостри, че явно ще се покаже, кои сме ние в действителност. Тогава непокорните ще бъдат принудени да признаят, че е имало един пророк между тях, изпратен от Йехова. Това ще стане, когато Вавилон Велики, империята на фалшивата религия, ще бъде за винаги унищожена от политическите сили, с които тя е общувала в безсрамно духовно блудство. Това огромно събитие няма в никакъв случай да навреди на доброто име на Бога на чистото обожаване.

13. Кое, дадена на остатъка, обещание Йехова е одържал, и защо това служи за превъзходен пример на „другите овце“?

¹³ Безстрашието на помазания остатък до сега се дължи на това, че Йехова държи на обещанието си: „Виж! Аз затвърдих лицето ти толкова, колкото е твърдо тяхното лице и затвърдих челото ти колкото тяхното чело. Като диамант, по–твърдо от кремъка, направих челото ти. Ти не трябва да се страхуваш от тях и да се плашиш от лицето им, защото те са бунтовнически дом“ /Езекиил 3:8, 9/. Тези думи доведоха до укрепване на силите на остатъка, който по този начин стана ободрителен пример за постоянно увеличаващото се „голямо множество“ на „другите овце“, което според пророчеството на Исус Христос, превъзходният пастир, се събира и застава: на страната на остатъка /Йоан 10:16; Откровение 7:9–17/. Като Свидетели на Йехова тези „други овце“ станаха смели като лъвове.

14, 15. а/Поради кое държание на Свидетелите на Йехова в страните от християнския свят и извън него, много от тях са в затвора? б/Как се отразява това върху Свидетелите на Йехова които са на свобода и то противно на онова, което може би е очаквано?

¹⁴ Свидетелите на Йехова не подражават Вавилон Велики. Затова се  намират много от тях в страните на християнския свят и извън него в затвор поради това, че са строго неутрални. Но, тези от тях, които са още на свобода, не живеят в страх поради тези обстоятелства, подобно на християнските братя на апостол Павел в Рим. Този апостол, по време на едно съдебно заседание, се бил позовал на Кесаря и настоявал за справедливост. Съдът тогава решил: „Ти се позова на Кесаря и при Кесаря трябва да отидеш“ /Деяние на апостолите 25:10–12/. И като така, Павел бил закаран в Рим в окови, където прекарал в затвора до новото съдебно заседание. При тези обстоятелства Павел е писал на обичаните от него християни във Филипи /Гърция/ следното:

¹⁵ „И повечето от братята в Господаря, които придобиха кураж поради моите окови, проявяват още повече смелост, безстрашно да проповядват Божието Слово“ /Филипяни 1:14/.

16. Кое качество са проявили Свидетелите на Йехова които са били на свобода след Първата световна война въпреки затварянето на християнски братя, и защо днес е необходимо същото качество?

¹⁶ Подобно беше положението през 1918 година към края на Първата световна война, когато сътрудници на Централното Бюро на дружеството „Стражева Кула“ бяха изпратени в затвора въз основа на клеветнически обвинения. И понеже междувременно настъпи мир, свободните християнски братя веднага предприеха постъпки за освобождаването на задържаните. През 1919 година те бяха освободени със съдебно решение и оправдани от всякакви клеветнически доноси като напълно невинни. Делото за проповядването на благата вест за издигнатото месиянско царство на Бога започна тогава да се провежда с още по–голяма решителност и смелост от когато и да е било в миналото, за яд на Вавилон Велики и съмишлениците му. Обстоятелството, че днес се намират много повече Свидетели на Йехова в затворите в сравнение с времето през Първата, световна война, на техните братя, които са на свобода, се пада задължението „смело да проповядват Божието Слово“.

Онези, които засрамяват християнския свят, като слушат посланието

17. а/Какво е казал Йехова на Езекиил за онези, които са били склонени да слушат? б/След като усилията били съсредоточени върху кого, е било обърнато внимание на тези, които били склонени да слушат, и как е станало това?

¹⁷ Един интересен въпрос: Кой би се оказал като слушател? Във връзка с това Йехова е казал на Езекиил: „Защото ти ще бъдеш изпратен не сред народ, който не разбира езика или мъчно говори ... и чиито думи ти не разбираш. Ако бих те изпратил при такъв народ, дори той щеше да те послуша“ /Езекиил 3:5 и 6/. Пророкът е бил задължен да проповядва Божието Слово сред собствения си народ, сред народа на Израел, който се намирал във вавилонски плен. По същия начин помазания остатък от духовния Израел да 4–то десетилетие на нашия век съсредоточил усилията си за събирането на последните членове на духовния Израел в „кошарата“ на „малкото стадо“ на което, според благоволението на небесния Баща, ще бъде дадена Царството за да управлява заедно с неговия Син за благодейнствието на цялото човечество /Лука 12:32/. Тогава своевременно отново се обърна внимание върху думите на Божия Син които срещаме в Йоан 10:16 както и на въпроса за връзката между тези думи и това, което се казва в Откровение 7:9–17.

18, 19. Защо била необходима безстрашност, когато през 1935 година се идентифицира „голямото множество“ с онези „овце“, които заедно с помазания остатък трябвали да образуват „едно стадо“?

¹⁸ Според Йоан 10:16 Исус, Синът на Бога, е казал: „Аз имам други овце, които не са от тази кошара, и тези ще трябва да доведа, и те ще чуят гласа ми, и ще станат едно стадо под един пастир.“

¹⁹ На времето тези, които бяха обозначени като „другите овце“, за да слушат гласа на „единия пастир“ е трябвало да проявяват значителна смелост. Тогава, под нацистката диктатура на Хитлер, Свидетелите на Йехова бяха жестоко преследвани с помоща на духовенството на католическата Църква, към която принадлежал и Хитлер. С оглед на тогавашното положение на нещата, от страна на председателя на Централното Бюро на дружеството „Стражева Кула“ се е изисквало дълбоко убеждение, силна вяра и смелост за да обърне през 1935 година вниманието на хората на това, че описаното в  Откровение 7:9–17 „голямо множество“ се състои от предсказаните „други овце“ и образува заедно с преследвания помазан остатък, който се намира в „тази кошара“, „едно стадо“. Във всеки случай той е трябвало ‘смело да говори за Божието Слово’, което наистина е вършил.

20. Как реагираха „другите овце“, че понастоящем „стадото“ е достигнало какви размери?

²⁰ Стотици хора веднага използваха възможността и се отдадоха безрезервно на Йехова Бог чрез „единия пастир“, което символизираха чрез кръщаването във вода. И до днес, броят на тези, които принадлежат, към „другите овце“ нарастна въпреки затрудненията по времето на Втората световна война, на повече от два милиона и половина в 205 страни. Редица от тези страни не принадлежат към така наречения християнски свят, като например Япония, където над 70 хиляди, отдали се на Бога верни служители, проповядват посланието за Царството; в Корея са над 30 хиляди и в Нигерия над 100 хиляди.

21. Чрез чия реакция на призива на „единия пастир“, християнския свят е бил засрамен?

²¹ Християнския свят, чиито привърженици са коравосърдечни и имат „твърди лица“ наистина се засрамва чрез действието в отговор на призива на „единия пастир“ в онези страни, където се говори трудно разбираем език за хора от християнския свят, особено „религиозния“ език на техните религиозни системи. Тези, които стават „други овце“ в стадото на Христос, проявяват похвална смелост защото не обръщат внимание на това, какво мислят или казват за тях хората от света. Те се групират около „единия пастир“, около техния назначен от Бога водач и спасител. Като техния пастир проповядват и те смело Божието Слово.

22. В какво духовно състояние Свидетелите на Йехова днес разпространяват Божието Слово?

²² Страхът на хората в света се увеличава все повече. Под влиянието на демоните нациите са се отправили на път към бойното поле на Хармагедон за решаващата битка. Свидетелите на Йехова няма да участват в нея и ще бъдат на сигурно място и ще наблюдават как тяхният Бог ще спечели тази битка. И когато те преживеят тази най–голяма в историята битка, те заедно с триумфиращите небесни войнства ще славят непобедимия Бог, Йехова, и неговия пълководец, Исус Христос /Откровение 16:13–16/. Днес не е време за оттегляне. Затова към обединеното стадо от Свидетелите на Йехова е отправен призива: Напред! ‘Смело проповядвайте Божието Слово’ докато земята бъде изпълнена с познание за великолепието на Йехова, така, както водите изпълват морето /Исаия 11:9; Езекиил 47:1–5/.

Забеляза ли следното?

□ Какво се случило с Езекиил във Вавилония и това с какво би могло днес да се сравни?

□ Защо трябва Божия народ, с оглед на държанието на духовенството, да бъде безстрашен при проповядването на неговото Слово?

□ Как така известява предания на Йехова народ неговото послание на „народ с неразбираем език“?

□ Какво становище ти трябва да застъпваш сега и в бъдеще?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Свидетелите на Йехова са безстрашни въпреки отрицателното становище и твърдост на духовенството.