Името трябва ли да бъде ползвано?

Някои хора не с радост ползват Святото Божие име. Набожни евреи, които четат това име в Библията си, са на мнение, че то не трябва да се изговаря. Много други религиозно настроени хора се колебаят да ползват името.

Обаче, целият Израелски народ при един случай е чул, че Бог употребява своето име. Той чул, как правилно се изговаря. На планината Синай Израилтяните в десетте думи или десетте заповеди, които бяха оповестени от небето са чули осем пъти това име /Изход 20:2–17/.

Ако преводачът на Библията ти, е използвал Божието име, където се появява в еврейския оригинал, ще установиш, че тези заповеди започват с думите: „Аз съм Йехова, твоят Бог, Който те изведе от Египетската земя, от дома на робството. Да нямаш други богове освен мене“. В Елберфелдерската Библия се казва: „Аз съм Йехова, твоят Бог ... Не трябва да имаш други богове заедно с мене“ /Изход 20:2, 3/. Ако преводачите на Библията ти не са ползвали името може да са го заместили с думата „Господ“, за да покажат, че на това място в оригинала се появява името Йехова.

Не съществува текст в Светото писание, който да казва, че това име не трябва да се ползва. Бог казва, че не трябва да „злоупотребяваме“ с името му или не трябва да го „изговаряме напразно“. Това не означава, че не трябва въобще да го използваме, а означава, че служители на Йехова не трябва да правят нищо, което би допринесло нещо лошо за името му /Изход 20:7/.

Моисей, чрез който тези заповеди са били приети в Библията, не е разбрал, че Божието име не трябва да се ползва, защото той го означил в петте негови книги, първите пет на Библията, стотици хиляди пъти. Вместо да избягва името му, той казва: „Слушай О, Израел, Йехова нашият Бог е един Йехова. И да възлюбиш Йехова твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила“ /Второзаконие 6:4, 5/.

 Библията не казва, че това име трябва да се укрива или не трябва да се изговаря. По–скоро Божията дума показва, че това име общо взето е било ползвано през много стотици години. Тя показва, че Ева го ползвала /Битие 4:1/. Моисей казва, че правдивият Аврам го е ползвал и че призовал „името на Йехова, Вечния Бог“. Това е факт, който в много модерни преводи на Библията просто се пренебрегва /Битие 21:33/.

Авраам употребява името на Йехова, когато говори с царя на Содом. Сарайя го ползвала при разговор с Авраам. Авраамовите служители го произнасяли редовно. Също Яков, неговата жена Рахел, баща му Лаван били свикнали да употребяват Божието име /Битие 14:22; 16:2; 24:35, 42, 44; 28:16; 30:24, 27, 30/.

На Моисей бе повелено да ползва Божието име. Той и Аарон са го употребявали когато говорили с Фараона, който не вярвал в Йехова, а Фараона пък го изрекъл като отговорил: „Кой е Йехова та да послушам гласа му и да пусна Израел?“ /Изход 5:1–3; 3:15/.

Столетия по–късно, все още не се е мислило, че е забранено да се изговаря името на Йехова. Израелитите го употребявали, като се обръщали към Самуил, а той го употребявал когато им е отговарал /I книга на Царете 12:19, 20/. Справедливият цар Давид е пял пред цялата общественност: „Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те славя. Вие, които се боите от Йехова, прославяйте Го!“ /Псалми 22:22, 23/.

Голямият пророк Исаия не е мислил, че на това име не трябва да се обръща внимание. В библейската книга, която носи името му, той го е ползвал повече от 400 пъти.

Исаия не е казвал на еврейските си читатели да не ползват Божието Име, а е казвал: „Благодарете на Йехова, призовавайте името Му, обявете между народите делата Му, спомнете, че името Му трябва да се възвесява. Свирете на Йехова мелодии. Той действа превъзходно; нека името Му стане известно по цялата земя“ /Исаия 12:4, 5/.

 Всичко това показва ли, че могъщото име трябва да бъде премълчавано, да не се ползва или да бъде заместено чрез друга дума? Преводачи, които премахват Божието име от книгата му, явно нямат толкова голямо уважение за това Име както Аврам, Сарайя, Яков, Моисей, Аарон, Самуил, Давид и Исаия — хора, които са се страхували от Бог.

По–късните пророци също не премълчавали това име и не са го считали за толкова свято, че да не го произнасят а са били на мнение, че предишните Библейски писатели правилно са постъпвали като не са замествали името чрез други думи. Тяхните послания са изпълнени с изказвания като: „Чуйте словото на Йехова“. „Така казва Всемогъщият Йехова на Силите, Израилевият Бог.“ „Така казва Господ Йехова ...“ /Йеремия 2:4; 19:15; Езекиил 21:28/.

Ползването на Божието собствено име не е било ограничено също и в религиозни случаи. Името било използвано не само от свещеници, а и обикновения народ го използвал в ежедневния си разговор. В Библията четем, че Вооз казва на работниците си на полето: „Йехова да бъде с вас!“ Те отговаряли: „Йехова да те благослови!“ /Рут 2:4/.

Археолозите имат доказателство за това, което се казва в Библията, че е било навик да се ползва това име. През 30–те години те откриха Лахишевите писма, глинени парчета, които се предполага, че произхождат от времето на вавилонския завоевателен поход през 7–мото столетие п.н.е. Там намираме повтарящи се изрази като: „Остави да чуем Йаве /Йехова/ мой Бог, щастлива вест, точно сега, точно сега!“

Не само евреите дори и езичници познавали и ползвали Божието Име. Гаваонитите казали на Исус Навиев: „Слугите ти дойдоха поради името на Йехова, твоя Бог; защото ние чухме за славата Му и всичко което е извършил в Египет /Исус Навиев 9:9/. В десетото столетие преди нашето време Меса, царят на Моаб, накарал да бъде написано името на един враг на Израел върху Месайския камък, който бе намерен в 1868 година и днес е изложен в Лувара в Париш.

Тези факти не трябва да ни изненадват. Моисей не застъпва становището, че се отнася за едно тайно име, което не трябва да се ползва от обществеността, а казва на Израелския народ: „И всички народи на света ще трябва да разберат, че ти се наричаш с Името Йехова“ /Второзаконие 28:10/. Как това би било възможно, след като почитателите на Йехова не ползват Името Му?

В никакъв случай не било забранено да се изговаря Името на Йехова, против дори то стана почитано, обичано и уважавано. С него бяха наречени места и други хора, Авраам назва мястото, на което искаше да пожертва Исаак „Йехова–ире“ /Битие 22:14/. Към добре познатите библейски имена, които включват значението на Йехова или Йа /поетична съкратена форма на Името на Йехова/, принадлежат между другото Езекия, Исаия, Йосиа, Неемия, Авдия, Софония и Захария. Дори днес се ползва Божието име, като се дава като име на дете. Да, може дори твоето собствено име да съдържа чудесното Божие име. Познаваш ли някой, който да се казва Йоил? Това име  означава „Йехова е Бог“. Как стои въпросът с името Йонатан? То означава „Йехова даде“. Исус Навиев означава „Йехова е спасение“. И всеки, който носи името Йоан, има име, което означава „Йехова бе милостив“.

Дори ако някои хора са на мнението, че Божието Име е много свято за да го изговаряме и други мислят, че трябва да го оставим незабелязано, не е възможно то да бъда премахнато от Библията. Името се съдържа в много библейски имена, които са ползвани през столетията, в които, хората не само са познавали святото Божие име Йехова, а също го ползват при молитви, при божии служби и ежедневни разговори.

Как стои въпросът обаче с християнските писания, които често са означавани като Нов Тестамент? Името Йехова се съдържа в имената на Исус и Йоан и също в думата „алелуя“. Защо не се появява повече? Отговор на този важен въпрос ще бъде разгледан в следващата статия.

[Блок на страница 15]

Как се изговаря Името?

Понеже Името не се ползва вече в религиозна среда, първоначалното изговаряне на еврейската дума יהוה се загуби. Някои учени дават предимство на „Йаве“, но не може да се каже кое изказване е правилно.

Често обаче, някои имена се изговарят различно на различните езици. Християнинът, който пръв умря за вярата си, на немски се нарича „Стефанус“, французите казват „Етиен“. Исус бе назван на еврейски „Йешуа“ или Йехошуа“, на гръцки „Иесус“.

Обстоятелството, че името на Исус — или името на някой друг човек — не можем така да изговорим, както е било изговаряно първоначално, не ни дава основание да го изоставим. Ние го казваме така, както се изговаря на нашия език.

В произведението „Помощ за разбиране на Библията“ /4 том/ относно това се казва: „Тъй като понастоящем не е сигурно как точно да се произнася /Божието име/, няма причина за сметка на други предложени произношения да се откажем на немски от известната форма „Йехова“ ... Немското произношение на името „Йехова“ прави известно името на истинския Бог и предава значението му по по–подходящ начин отколкото някоя от предложените заместителни форми“ /745 страница/.

[Снимка на страница 16]

ТЕ НАЗОВАВАХА БОГ С ИМЕТО МУ

Авраам

Сара

Рахил

Давид

Самуел