Истински приятели — как могат да се намерят?

РАЛФ Валдо Емерсон е казал: „Приятел можаш само тогава да имаш, ако ти сам си такъв“. Обаче много хора предпочитат самотността. Вместо да бъдат открити и бъдат приятели на други, те отблъсват хората. Какъв е резултатът? В един бразилски вестник забелязва известен учен: „Хора, които дълго време прекарват сами, имат чувство на ‘пасивност, нещастие и изоставеност’“. В статията той допълва: „Ако човек няма работа и няма с кого да говори, тогава той се затваря. Опасността, той да бъзе обладан от собствените си проблеми, става далеч по–голяма.“

Обаче не е необходимо, това да се случи с тебе. Всъщност може всеки да се научи да бъде приятел и по този начин да спечели приятели. Но как може да се сложи началото? Способността да се сключват приятелства зависи до голяма степен от собствената личност. Древна поговорка казва: „Милосърдието на човека е негова чест“, друг превод предава този текст с думите: „Любеобвилната добрина е това, което прави човек желателен“ /Притчи 19:22/. Ние можем да сключим истински приятелства, ако окажем добро на други. Нека например да им покажем, че ги ценим, тогава и те ще се заинтересуват за нас.

Милосърден, добър човек може да слуша. Ако човек постоянно владее разговора или прекалено говори за себе си, тогава трудно ще намери някого, който да се интересува за чувствата и плановете му. Добрината включва и вниманието върху това, което ние казваме на други. „Ето човек, чието говорене пронизва като нож, а езикът на мъдрите причинява лечение“ /Притчи 12:18/. Ето пример: виждаш човек, който е сломен и много загрижен. „Грижите подтискат човешкото сърце; благата дума го изправя“ /Притчи 12:25, според превода Библията в съвременен немски/. При такъв случай можеш да „причиниш лечение“ с езика си и да спечелиш верен приятел.

 Високата стойност на верността

Писателят на Притчи 18:24 показва, че имал добра представа от междучовешките връзки като пише: „Така наречени приятели могат да те погубат; но истински приятел държи за тебе по–здраво от брат“ /Според превода в днешен немски/. Кой би искал да бъде само „приятел при хубаво време“? Обърни от друга страна внимание на Давид и Йонатан. Йонатан би имал основание да изпитва ненавист към Давид, понеже той, Йонатан, бил наследника на престола в Израел, обаче Давид трябвало да стане цар. Йонатан обаче се оказал вярен към Давид и не изпитвал никаква злоба към него. За Давид той дори рискувал живота си /1–ва Самуилова 18:1–3; 20:17, 31, 32; 2–ра Сам. 1:26/.

Друг пример за предано приятелство намираме в случая на Рут. Вместо да напусне свекървата си, Ноемин, тя останала при нея. Хора, които наблюдавали тази връзка, казали, че Рут била за Ноемин по–добра „от седем сина“ /Рут 1:16, 17; 4:15/.

А ти, лоялен ли си? Ако забелязваш при хора, свързани с тебе, слабости разказваш ли на други за тях?

Какво правиш, ако забележиш при някого, когото обичаш, тежко прегрешение, на което би трябвало веднага да се обърне внимание? Верният приятел не се въздържа да каже истината на другия независимо от това, как той ще реагира. „Рани, нанесени от любещ приятел, са искрени“ се казва в Библията /Притчи 27:6/. Това разбира се не означава, че трябва да бъдеш груб и не–тактичен. Християните в древна Галатия трябвало веднъж да бъдат категорично поправени. Обаче, обърни внимание по какъв тактичен начин апостол Павел постъпва при този случай и запитва: „Прочее, аз неприятел ли ви станах за това, че ви казах истината?“ /Галатяни 4:16/. Истински приятел ще бъде благодарен, ако ‘му кажеш истината’ дори и тогава, ако това би означавало за него да се коригира /Притчи 9:8/.

Даването прави щастливо

Истинско, трайно приятелство има цена. Хора, които постоянно се стремят само да печелят от едно приятелство без сами да дават, никога няма да изпитат щастието, за коего е говорил Исус като казал: „Даването прави по–щастливо от взимането“ /Деяние на апостолите 20:35; Лука 6:31, 38/. За това, внимавай при отношенията ти към други на това, което ти можеш да сториш за тях, а не на това, което можеш да получиш от тях.

Библията ободрява християни да бъдат „щедри, готови да делят“ /Притчи 11:25; 1 Тимотей 6:18/. Възможно е, материалните ти възможности да бъдат много ограничени. Но, как стои въпроса с времето ти? Постоянно ли бързаш? Приятелства изискват време, и ако някой не иска да отдели време, тогава не може да расте приятелството. Възможно е и ти да повтаряш далеч разпространеното „Как си?“, когато посрещнеш някого. Но, щедър ли си ти с времето си, за да се спреш малко и изслушаш отговора на този въпрос? Не забравяй примера на Исус Христос, който въпреки ограниченото си време винаги намирал време което да отдели за тези, които го търсели /Марко 6:31–34/.

 Поддържай приятелството ти

Започнато приятелство заслужава всякакви усилия, за да се продължи. След като човек се запознае с друг, разбира се се запознават също така и известни слабости и грешки. Въпреки това ще сторим добре, ако познаем и приемем малки грешки. Ако ти например се съмняваш в нещо, тогава допусни, че приятелят ти е прав и ти грешиш. По този начин разсейваш ненужни съмнения. Павел ни съветва, ‘в любов да се търпим един друг’. Петър ни казва: „Преди всичко имайте гореща любов един за друг, понеже любовта закрива редица грехове“ /Ефесяни 4:2; 1 Петър 4:8/.

Не би било мъдро, ако едно приятелство се зачита като нещо обикновено. Дори и най–добри и близки приятели се нуждаят от лична сфера. Дълги, чести и ненадейни посещения могат в края на краищата да станат уморителни и отегчителни. Способност на разпознаване и внимание изискват по възможност да се уговаряме преди посещения. В Притчи 25:17 ни се дава съвета: „Рядко слагай крака си в къщата на ближния си, да не би да му досадиш и той да те намрази.“

Мъдростта също така ще ни помогне да не се окажем прекалено любопитни, или натрапчиви или да се намесим в лични работи. Скромността ще ни предпази от това, да бъдеме догматични. Приятелството положително не ни дава право, да натрапим на другиго нашето мнение или вкус. Ако ние се оставяме да ни ръководи „мъдростта от горе“, тогава ще бъдеме разумни /Яков 3:17/.

Подкрепяй приятелите си така, както Павел ни съветва в Римляни 12:15: „Радвайте се с радващите се; плачете с плачещите.“ Да, бъди готов да споделиш грижите, разочарованията, радостите и успехите на твоите приятели. Покажи също и чувство за хумор, като се смееш и върху собствените ти грешки, а не на грешките на другите. Приветливи думи могат да умекотят положението в напрегнати моменти. Приятелство означава работа? Но нима не си заслужава тази работа?

Да се намерят истински приятели

Но, къде могат да се намерят истински приятели? Най–добре е да се започне с търсенето в местната еклезия на Свидетелите на Йехова. Тези истински християни имат таково добро отношение помежду си, че се наричат „братя“ и „сестри“ по примера на братята им по вяра през първото столетие /Филемон 1, 2/. Те са преодоляли разцепващи фактори като национализъма и расизъма, които разделят хората. Те се стараят да „облечат новата личност“, спомената в Библията. Под това се разбира развитието на такива красиви качества като ‘дълбоката обич на милосърдие, приветливост, смирение, благост и дълготърпение’ /Колосяни 3:10–12/. Между такива хора положително ще намериш добри приятели.

Чрез задружието със Свидетелите на Йехова също така ще се научиш да слкючиш приятелство с Йехова Бог и неговия Син, Исус Христос. Исус е казал: „Вие сте мои приятели, ако вършите това, което ви повелявам“ /Йоан 15:14/. Авраам дори бил наречен „приятел на Йехова“. Това прекрасно положение той достигнал въз основа на вярата си и праведните си дела, и същата тази възможност ти се отдава и на тебе /Яков 2:23/.

 Въпреки, че е хубаво нещо, да развиваме отношенията си с приятели на земята, би трябвало да окажем далеч по–голямо внимание на това, да развием приятелски отношения с нашия небесен приятел, Йехова Бог. Той скоро ще въстанови Рая на нашата земя, за да могат всичките му земни служители да живеят в мир и безопасност. Да, тогава ще живеят милиони хора на земята, които вечно ще се окажат като истински приятели /Лука 23:43; Откровение 21:3 и 4; Псалм 37:10, 11/.

[Блок на страница 7]

Приятелство, което сплотява

Свидетелите на Йехова не са само духовни братя и сестри, но също така и приятели. Поради това, че тяхното приятелство навсякъде е основано върху едно и също покорство спрямо повелите на Исус Христос, няма граници, сложени на това приятелство от нации и народи /Йоан 15:14/. Върху този вид приятелство почива Божията благословия, която им осигурява същото единство и сигурност, което изпитва едно овче стадо в кошарата /Михей 2:12/.

На места, където се гради, често липсват приятелство и единство. Но, когато се съберат Свидетелите на Йехова, за да изградят по техния „бързоградителен“ начин една зала на Царството се чувства благотворен дух на сътрудничество и задружие. Така например работиха свидетели от Съединените Щати заедно с тези от Англия и Уейлс и обмениха опит във връска с методите на строеж. Какъв бе резултат?

„Таково нещо още не бях видял в живота си“ — каза Рожер, строителен работник от Англия. „Никога до сега не бях виждал дърводелци и зидари да работят заедно, защото в света таково нещо няма. Но при зала на Царството може да се види, как братя слагат покрива, докато под тях дърводелци, зидари и бояджии заедно работят при слагането на килимите. Всеки работи с всеки. Това е просто прекрасно нещо!“

Майк от Уейлс, баща на две деца, забеляза, че „всеки може да вземе участие в това задружие“. А приятелят му, Малкъм, знаеше защо; неговият коментар: „Когато всички братя работят в единство в Божието име, тогава той благословява проекта с неговия дух.“

[Снимка на страница 5]

За истинско приятелство няма пределна възраст

[Снимка на страница 6]

Ние можем да спечелим истински приятели, ако сме щедри и готови да делим