Най–превъзходното приятелство в цялата вселена — полагай грижи да го запазиш

„Но ти, Израилю, си мой служител, Якове, когото аз избрах, ти семе на Авраам, приятеля мой“ /Исаия 41:8/.

1. Въз основа на какво истинско приятелство никога не би могло да се провали?

 КАКВО скъпоценно нещо е, човек да има истински приятел! Но каква основа трябва да положим, за да имаме истински приятел? Чрез какво се отличава тази основа на трайно приятелство? Чрез нещо, което никога не може да се провали, така че и истински приятел никога не може да се провали. Какво е това? Имаме тук качеството в предвид, за което говорил апостол Павел когато казал: „Любовта никога не пропада“ /1 Коринтяни 13:8/.

2. Какво особено значение има глагола, от който произлиза гръцката дума за „приятел“?

² Съществителното име в еврейските Писания, което се превежда с „любов“ произлиза от глагола, означаващ „любя“ /Второзаконие 6:4, 5; сравни Матей 22:37/. В гръцкият превод на еврейските Писания, наречен Септуагинта, намираме думата „агапан“ като превод на еврейския израз за „да любиш“. Обаче думата, която се употребява в този древен превод, както и в християнско–гръцките Писания за „приятел“, не произлиза от този глагол. Вместо това се намира там гръцкото съществително „филос“, което произлиза от глагол, означаващ „имам обич към“. Въз основа на това думата в първоначалния гръцки изразявала обич към приятел или между приятели.

3. Какъв вид любов е свързвала учениците на Исус с него, в сравнение с любовта, която Бог изпитва към човечеството?

³ Гръцкият глагол, от който произлиза думата „приятел“, изразява чувство, което е далеч по–лично и сърдечно отколкото любовта, която се описва с глагола „агапан“, който се среща в гръцкия текст на Йоан 3:16 според който Исус е казал: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син, за да не погине нито един, който упражнява вяра в него, а да има вечен живот.“ Въз основа на това, любовта /гръц.: „агапе“/ на Йехова е толкова обширна, че обхваща цялото човечество въпреки грешността на човешкия род. Обаче единородения Син Божи е казал на своите 11 апостоли, че те са свързани с него с по–сърдечен и личен вид любов.

Скъпоценен вид приятелство

4. Какво трябвали да правят учениците на Исус, за да останат негови „приятели“, и кое близко отношение те били могли да получат по този начин?

⁴ Исус обяснил на апостолите си, че те ще останат негови „приятели“ ако продължават да вършат това, което той им е повелил. За да докаже, че тук става въпрос за близко отношение, почиващо върху взаимно доверие, той казал: „Аз не ви наричам вече роби, защото роб не знае, какво прави господаря му. Аз обаче ви нарекох приятели, защото ви казах всички неща, които чух от моя Баща“ /Йоан 15:14, 15/. С тези думи Исус употребил понятието „филос“ върху всеки един от тези апостоли.

5. Върху какво се основава приятелството, което се споменава в Притчи 18:24 и каква е трайността на таково отношение?

 ⁵ Под вдъхновение, мъдрият писател на Притчите казал: „Има другари, които са готови да се прибият един друг, но има приятел, който се държи по–близко от брат“ /Притчи 18:24/. Таково приятелство не почива върху плътски връзки, а на това, че се цени истинската стойност на прятеля. Да, възможно е, роднини по плът да се скарат поради себелюбиви причини и да избягват да се срещат. Истински приятел обаче няма да допусне нещо да го разклати и здраво държи на приятелството си, независимо от това, колко тежки, изпитателни и утежнителни обстоятелства се развият.

6. За кои неразделими приятели ни се припомня тук, и как споменава Давид по–късно това приятелство?

⁶ Нека си спомним тук за Йонатан, синът на отхвърления цар Саул и за Давид, който бил избран от Йехова Бог и помазан за цар над Израел. Тяхното приятелство траело до смъртта на Йонатан на бойното поле. Когато Давид се научил за тъжната новина, той запял плачевната песен, записана във 2–ра книга Самуилова /по бълг. 2–ра книга на царете/ 1:17–27. Думите на Давид показват колко сърдечна е била връзката между тях: „Преоскърбен съм за тебе Йонатане, брате мой, много приятен ми беше ти. Твоята любов ми беше по–чудесна отколкото любовта на жените.“ Едно таково приятелство не трябвало да се забрави или да остане без възнаграждение. То бе причината за милосърдието на Давид спрямо Мемфивостей, синът на Йонатан, който бил останал жив /2–ра Самуилова 9:1–10/.

7. а/Приятелства като това на Давид с Йонатан изчезнали ли са днес, особено като се вземе в предвид „привършването на тази система на нещата“? б/Какво доказателство за близостта получава едно лице въз основа на такова приятелство, както това обяснил Исус на верните си апостоли?

⁷ Скъпоценният вид приятелство още не е изчезнал от земята. Въпреки че днес, по времето на „привършването на системата на нещата“, ‘любовта на по–вечето е охладняла’, може силно да се почувства сърдечността на едно таково любеобвилно приятелство между Свидетелите на Йехова, отдали се на Бога, кръстени християни, който по цялата земя дават свидетелство за Царството в изпълнение на исусовото предсказание /Матей 24:3–14/.  Обикновено нещо е между приятели да имат дълбоко взаимно доверие. Помисли върху това, което Исус казал късно през ноща на своите 11 апостоли, които били запазили вярността си към него: „Аз ви нарекох ... приятели, защото ви известих всички неща, които съм чул от Баща ми“ /Йоан 15:14, 15/. Да, духовните неща от Божието Слово, които трябва да се сбъднат или извършат, се откриват най–напред на истинските, духосъздадени „приятели“ на Господаря Исус Христос. Тези „приятели“ имат в последствие привилегията и отговорността да открият тайните до тогава неща на тези, които желаят да достигнат приятелско отношение с Йехова Бог, от който произлизат такива тайни неща.

8. На кого позволява Йехова, да достигне близо положение с Него, и какво е казал Исус относно съюза или завета, в който се включва таково отношение?

⁸ Така действува Йехова с неговите духосъздадени обожатели, които са приети чрез Исус Христос, Посредника, в един нов Съюз. Когато Исус въвел тържеството за възпоминание на неговата смърт той казал: „Тази чаша означава новия съюз в силата на кръвта ми, която ще бъде пролята във ваша полза“ /Лука 22:20/. Това бе в съответствие с Псалм 25:14, където се казва: „Интимното задружие на Йехова е на тези, които му се боят, също и неговия завет, който той им дава да познаят.“ Какво необикновено познание се дава на тези, които встъпват в приятелска връзка с Йехова Бог и неговия посредник, Исус Христос!

С кого сключва Йехова приятелство

9. Надменно ли е да се каже, че Йехова приема прости човешки творения в приятелска връзка, и кои библейски текстове можем да покажем за основание на нашия отговор?

⁹ Действително ли е възможно човек да има за приятел Бог, Всевишния и Всемогъщият? Той наистина ли се унижава до такава степен, че да стане наш приятел? Да се мисли това, не е високомерие. Преди разрушението на Ерусалим през 70–та година от нашата ера, Яков написал в писмото си до духовните израилтяни: „Писанието се изпълни, което казва: ‘Авраам положи вяра в Йехова, и това му се зачете за праведност’, и той се нарече ‘приятел на Йехова’“ /Яков 1:1; 2:23; Битие 15:6; Галатяни 6:16/. Еврейското Писание, което Яков имал тук между другото в предвид, бе част от една молитва, отправена от цар Йосафат към Бог, когато сигурността на град Ерусалим била застрашена от огромно неприятелско нахлуване: „Не беше ли сам ти, Боже наш, който си изпъдил жителите на тази страна пред твоя народ Израел, и дал си я за необозрими времена на потомството на приятеля си Авраам?“ /2–ра Летописи 20:7/. Авраам без съмнение обичал Йехова, Богът, който го извикал от града Ур в Халдея и го завел в Обещаната земя. Въз основа на тази обич било възможно Йехова да стане приятел с Авраам.

10. Чии думи намираме в Исаия 41:8 във връзка с едно собствено приятелство на този, който ги е изказал, и въз основа на кое становище спрямо Йехова достигнал Авраам това особено положение пред Него?

¹⁰ В Исаия 41:8 намираме думи, изказани от Йехова и отправени към потомството на Авраам като нация: „Но ти, Израилю, си мой служител, Якове, когото аз избрах, ти семе на Авраам, приятеля мой“. Бог, Всевишния, потвърдил приятелството си с Авраам, като го определил да бъде прочутия прадеда на Исус Христос, Спасителят на цялото човечество включително и Авраам. Този потомец на Авраам бил повече отколкото само приятел на Йехова Бог, защото той е възлюбения Син на Бога /Йоан 3:16/.

11. Защо приятелство с Йехова непременно се подлага на изпитание?

¹¹ Какво заключение можем за извадим от разгледаното до сега? Че за човешки творения тук на „подножието“ на Йехова е възможно да бъдат Негови приятели /Исаия 66:1/. Естествено е, че това наше скъпоценно приятелство ще се подлага на изпитания в този стар свят, защото Сатана, Дявола, „бога на тази система на нещата“ ще се опита да го разруши /2–ри Коринтяни 4:4/.

12. На какво би трябвало да сме решени ние относно нашето приятелство със Всевишния в съответствие с образеца, даден от Йов „в земята Уз“?

¹² Обърни внимание на случая с Йов, онзи прекрасен мъж от древно време, за който християнския ученик Яков е казал: „Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди. Вие сте чули за търпението на Йов и сте видяли, какъв  изход е дал Йехова, че Йехова е пълен със сърдечна обич и милосърдие“ /Яков 5:11/. Йов не произлиза от света на легендите, а действително е живял, и то в страната Уз. Дяволът оспорил, че приятелството на Йов с Бог е трайно и Йехова позволил на Сатана да подложи Йов на много тежко изпитание. Чрез потресителни удари на съдбата Сатана се опитал да накара Йов да се откаже от Йехова. Обаче Йов твърдо се отказвал да подкрепя Дявола, понеже това би означавало той да застане и умре на страната на Сатана относно спорния въпрос за всемирния суверенитет. Напротив, Йов доказал, че Сатаната, Дявола, е подъл лъжец. Същото доказал и Исус Христос когато е бил на земята. Но как стои въпросът с нас днес? Всички, които ценят приятелството на Йехова, за твърдо решени да подкрепят неговата страна при този спор от всемирен интерес. Това те ще вършат до тогава, докато Сатана и неговите демони ще бъдат хвърлени в бездната преди хилядолетната власт на Исус Христос и накарани да замлъкнат /Откровение 20:1–4/.

13. Каква е стойността на едно приятелство с Йехова Бог и неговия единороден Син, и какво би трябвало да бъде нашето държание, ако не искаме да бъдеме окачествени — символично казано — като „прелюбодейки“?

¹³ Няма приятелство, което да надминава приятелството с Йехова Бог, Всевишния. Следващото по ред приятелство е това с неговия единороден Син. Приятелството с тях означава за нас вечен живот в безкрайно щастие. С право те изискват изключителна преданост от нас. Ние не можеме да имаме приятелски връзки с осъдения стар свят и същевременно да поддържаме приятелство с Йехова и Исус. От духовна гледна точка ние не желаеме да бъдеме окачествени като прелюбодейки, понеже в Яков 4:4 се казва недвумислено: „Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, се представя като враг на Бога.“ Тези думи били отправени към духовните израилтяни през първото столетие от н.е., но на тях трябва да обърнат внимание и Свидетелите на Йехова в света или системата на нещата през XX–тия век.

Приятелства, които ще се провалят

14. Във връзка с приятелства, как се предпазват Свидетелите на Йехова, за да не преживеят това, което се описва пророчески в Захария 13:4–6?

¹⁴ Поради това, че Свидетелите на Йехова не се оказват като приятели на този покварен и брутален стар свят, те биват оклеветявани, малтретирани и преследвани. Същото се случи и с Исус Христос, най–великия Свидетел на Йехова, който някога е живял на земята, а те не са по–добри от него /Откровение 1:5; 3:14/. Тъй като те честно се стараят да се ориентират в мислите си в съответствие със Словото на техния най–превъзходен приятел, Йехова Бог, няма да преживеят това, което пророчески се описва в Захария 13:4–6: „И ще стане в оня ден, че пророците ще бъдат засрамени, всеки поради видението му когато е пророкувал; и нява да обличат козинява служебна дреха с цел да мамят. И такъв положително ще каже: ‘Не съм пророк. Аз съм земеделец, защото човек ме е хванал за роб от младостта ми.’ И той да се попита: ‘Какви са тези рани между ръцете ти?’ И той ще трябва да отговори: ‘Тези, които ми нанесоха в дома на страстните ми любители /или приятели според други преводи/’“.

15. Защо носят духовниците на християнския свят особени дрехи, и с кого са сключили те приятелство въз основа на себелюбиви желания?

¹⁵ Духовенството на християнския свят столетия наред вече носи  ‘служебни дрехи’, за да привлече вниманието на хората върху религиозната си професия и сами да си окаже чест и да се отдели от другите членове на църквата които то нарича „невежи“. Това тя върши, въпреки че няма ни следа от доказателство за това, Исус Христос и апостолите му, както и възвестителите на евангелието през първото столетие, да са носели служебни дрехи за да се подчертае тяхното положение. Ние живеем в края на „привършването на системата на нещата“ което започна с краят на „определените времена на нациите“ или „езическите времена“ в 1914 година /Матей 24:3; Лука 21:24/. Духовенството вече винаги се е стараело да поддържа добро приятелство с икономическите, военни и политически елементи на този свят. Това то върши за чиста собствена полза и без каквито и да са угризения на съвестта. Но себелюбивите му приятелства от този вид ще бъдат само краткотрайни.

16. а/Какво ще се случи с духовническата класа от страна на светските и „приятели“ според библейските пророчества? б/Какво неизбежно ще се случи с духовенството, дори ако то предприеме известни промяни в положението си?

¹⁶ Духовници и „невежи“ живеят днес във века на науката. Под напрежението на нашето време светски връзки ще се подложат на пренатовара до границите на разкъсване. Въпреки твърдението от страна на духовенството, че се намира в отношение с Бога на небесата, то не е успяло да спечели Неговото благоволение за стопанските, военни и политически учреждения и няма никакво решение за влошаващите се проблеми. Светските му „приятели“ скоро ще трябва да познаят, че духовенството е за тях безценно, да дори и бреме и че неговите пророчества са фалшиви, в които се говори за бъдещи, в материална насока по–добри времена, при което царството на Йехова в ръцете на Христос изобщо не се споменава. Тези светски „приятели“ наситина ще достигнат точка, при която ще дадат израз и ход на разочарованието си, на презрението и накрая на омразата си. Те с насилие ще унищожат духовенството или поне ще им разкъса служебните му дрехи и унижи в положение на „невежи“, както това се описва в Захария 13:4–6. Тази промяна обаче няма да спаси тези бивши духовници — заедно с Вавилон Велики, световната империя на фалшивата религия — от унищожението, предсказано в Откровение глава 17 и 18. Духовенството ще бъде напълно изоставено от светските си „приятели“.

17. Кое приятелство трябва да поддържаме и за колко време?

¹⁷ Въз основа на това, нека да преценим и разберем колко е важно да избягваме такива отвратителни приятелства, основани на себелюбие! Колко много би трябвало да ценим най–превъзходното приятелство в цялата вселена! То е толкова скъпоценно, че ние искаме да го поддържаме за вечни времена.

Как мислиш ти върху следното?

◻ Какво трябват непременно да вършат учиниците на Исус, за да могат да останат негови приятели?

◻ От къде знаем, че хора могат да бъдат приятели на Йехова, и на кого позволява той да достигне интимно отношение с него?

◻ Защо приятелство с Бога неизбежно ще се подложи на изпитание?

◻ Как се предпазват Свидетелите на Йехова, за да не преживеят това, което се предсказва в Захария 13:4–6?

[Въпроси]

[Снимка на страница 9]

Давид и Йонатан били свързани чрез сърдечно, скъпоценно приятелство. И ти можеш да се наслаждаваш на таково приятелство.

[Снимка на страница 11]

Авраам е бил „приятел на Йехова“? А ти?